О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
54 13.01.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тринадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 392 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ от Р.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Д.Р. ***, със съдебен адрес:*** против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез пълномощник адв. С.Р. ***, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 01.11.2018 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Кръстю Петров Вичев, с ЕГН ********** и сумата от 593.50 лв. имуществени вреди вследствие на същото събитие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищцата, като й е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в указания срок, като препис от нея беше връчен на ответната страна. В предоставения срок, ответникът е депозирал допълнителен отговор. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищцата е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от причинено от лицето Кръстю Вичев пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното събитие. С определение № 943/ 26.07.2019г., на основание чл.83 ал.2 от ГПК, ищцата е освободена от внасянето на държавна такса и разноски в производството.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че на 01.11.2018 г. около 14.20 ч. на републикански път № ІІ-66, км. 16, при управление на МПС с рег. № А 67 05 МК, марка „Сеат“, модел „Ибиса“, собственост на Таня Николаева Вичева, водачът Кръстю Вичев е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил на Р.Г. тежка телесна повреда – многофрагментарно счупване на лакътната кост и лакътния израстък, довела до затрудняване на движенията и осъществяване на основната функция на ръката за срок не по-малък от 3 – 4 месеца при нормален ход на оздравителния процес. Р.Г. е имала извършени няколко хирургически операции на лявата ръка, наложили продължителен период на лечение, с причинени значителни болки и страдания.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/118002997232, със срок на покритието 23.10.2018 г. – 22.10.2019 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Позовава се на чл. 493 от КЗ, съгласно който застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.
Ищцовата страна твърди, че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 28.03.2019 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение. По така отправените претенции била образувана преписка/ щета с № 0000-1000-03-19-7253/ 01.04.2019 г., по която липсва произнасяне от страна на застрахователя. Към датата на подаване на исковата молба плащане по претенцията не е било извършвано.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължава да търпи ищцата, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид причиненото увреждане на лявата ръка на Р.Г.. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. При условия на евентуалност, ответникът счита претендираното обезщетение за завишено по размер. Отделно от това твърди, че пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП. С оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се намали с оглед приетия процент на принос.
На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, тъй като съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
Ответникът прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за последиците от увреждането, като на 02.11.2018г. ищцата е била изписана от болничното заведение в Бургас в добро общо състояние и без усложнения. Епикризата от 19.11.2018г. съдържа диагноза „паралитичен илеус“, която е без връзка с настъпилото ПТП.
По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, същата се оспорва с твърдението, че такава е дължима от по-късен момент на основание чл. 497 ал. 1 от КЗ. Релевантни по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението, били чл. 106 ал. 3 във връзка с чл. 496 и чл. 497 от КЗ, като евентуално лихва върху присъденото обезщетение се дължи от 24.06.2019г., когато ищцата е предоставила изискани допълнителни документи пред застрахователя. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Направени са доказателствени искания.
Постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба, съдържа доводи за неоснователност на наведените от ответника възражения. Размерът на претенциите бил изцяло съобразен с практиката на съдилищата, като оздравителният процес всъщност все още продължава.
Съпричиняване от страна на Р.Г. не би могло да има, тъй като настъпилото ПТП е довело до пробождане на лявата ръка на пострадалата с парче от мантинелата и изобщо свободно движение на тялото на пострадалата в автомобила не е имало.
Законната лихва се дължи от момента на увреждането върху цялата сума.
Направени са доказателствени искания по делото.
Подаденият в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба, съдържа уточнения във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата, като са преповторени всички доводи, вече изложени в отговора на исковата молба.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, с оглед изразените от страните становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.
Според чл. 154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Върху ищцата лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, настъпването на застрахователно събитие, неимущественото си увреждане, размера на твърдените имуществени и неимуществени вреди, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени и неимуществени вреди, в това число да докаже пълно и главно възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК, следва да бъдат приети представените с исковата молба и в отговорите на ответната страна писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед изложеното, те следва да се приемат.
Съдът приема за основателно направеното от ищцата с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване на посочените от нея фактически обстоятелства.
На основание чл.192 от ГПК, е допустимо искането на ищцата за прилагане на копие от материалите по медицинското досие на ищцата по ИЗ № 21816 от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр.Сливен; от Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „Бургасвед“ ЕООД – Бургас по ИЗ № 2933 и от Първо хирургическо отделение на УМБАЛ – Бургас по ИЗ № 28526.
Съдът приема във връзка с отправеното от ответната страна искане, че по делото следва да бъде допусната и назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица следва да дадат отговори на въпроси, поставени от застрахователя в отговора на исковата молба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРИЕМА на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие към 01.11.2018 г. на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на настъпилото ПТП.
ПРЕДСТАВЯ на страните т.дело № 392/2019
год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели от страна на ищцовата страна при режим на довеждане, като указва на ищцата да води свидетелите за разпит в първото по делото заседание.
ДОПУСКА извършването на комплексна автотехническа и медицинска експертизи от вещото лице Веселин Гяуров и вещо лице, предложено от УМБАЛ – Бургас, които да отговорят на поставените от ответната страните на въпроси в отговора на исковата молба, след внасяне на предварителен депозит в седмичен срок от Застрахователна компания „Лев инс“ АД по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 200 лв. по автотехническата и 150 лв. по медицинската част.
ДА СЕ изискат и приложат копия от материалите по медицинското досие на Р.Д.Г., ЕГН ********** по: 1. ИЗ № 21816 от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр.Сливен; 2. от Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „Бургасвед“ ЕООД – Бургас по ИЗ № 2933 и 3. от Първо хирургическо отделение на УМБАЛ – Бургас по ИЗ № 28526, като определя Искра Иванова от деловодство в ОС-Бургас да получи документацията.
ДА СЕ изпрати писмо с препис от исканията на ответника в отговора на исковата молба, до УМБАЛ – Бургас с искане, за предложение за вещо лице – травматолог, което да отговори на поставените задачи.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2020 год. от 14.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищцата това бъде сторено на посочения съдебен адрес чрез процесуалния й представител, а за ответника на адреса, посочен в отговора на исковата молба, а на ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба.
Вещите лица да се уведомят след прилагането на изисканите писмени доказателства от трети лица и внасяне на определения предварителен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: