РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1758
гр. Пловдив, 18 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 853 по описа
за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по искова молба, предявена от Г.Х.Ч., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени
от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт,
в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
периода от 18.02.2020 г. до 30.03.2022 г.
(датата на предявяване на исковата молба) в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“); без постоянно течаща топла вода в килиите; лоша хигиенна - наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът имал здравословни проблеми, без да му е
обръщано внимание; работел от 01.01.2021 г. до момента в прахова среда (търкал
пластмасови кутии, при което се отделял прах и стъклена вата), без да му е
осигурявана предпазна маска и без разходка на каре. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на предявения иск.
ІІ. За фактите:
5. По отношение пребиваването
на ищеца в Затвора гр. Пловдив, от постъпилите по делото: Справка за правното
положение на ищеца рег. № 375/20 от 05.05.2022 г. на Началника на Затвора
Пловдив (л. 28), Становища към рег. № 3077/20.04.2022
г. от 27.04.2022 г., изготвено от инспектор СДВР Т.Ц.(л. 29), Становище към рег. № 3077/20.04.2022 г. от 26.04.2022
г., изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е К.(л. 32) и Становище към рег. № 3077/20.04.2022 г., изготвено от специалист ТРЗ К. В.(л. 49), Становища към рег. № 3077/20.04.2022 г. от 30.05.2022
г., изготвено от инспектор СДВР Т.Ц.(л. 62), Докладна записка рег. № 3560/19.07.2022 г., изготвена от д-р П.С.(л. 82), се установява следното:
5.1. Г.Х.Ч. е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив считано от 26.08.2020 г., като е бил
настанен последователно в следните помещение:
- В периода от 26.08.2020
г. до 31.08.2020 г. (общо 6 дни) Ч. е бил
настанен в спално помещение № 21 на Пост № 3, което е с площ от 27,10
кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 1,19 м. х 1,19 м. и 0,58 м. х 1,19
м., със санитарен възел с площ от 4,50 кв.м. с прозорци с размери 0,43 м. х 1,19
м., като в това спално помещение са били настанени 9 лишени от свобода;
- Считано от
01.09.2020 г. до 06.10.2020 г. (общо 36 дни) вкл. Ч. е настанен в спално помещение № 24 на Пост № 3, което е с
площ от 30,95 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 1,20 м. х 1,20
м. и 0,65 м. х 1,20 м., със санитарен възел с площ от 4,44 кв.м. с прозорци с
размери 0,50 м. х 0,40 м., като в това спално помещение
са били настанени между 8 и 9 лишени от свобода;
- На 07.10.2020
г. отново е настанен в спално помещение № 21 на Пост № 3 от, където е и
към датата на предявяване на исковата молба – 30.03.2022 г., с площ от 27,10 кв.м., като в това спално помещение са били
настанени, както следва:
От 07.10.2020 г. до 16.07.2021 г. вкл. – между 7 и 9
л.св. (общо 273 дни);
От 17.07.2021 г. до 02.08.2021 г. вкл. – 6 л.св.;
От 03.08.2021 г. до 25.02.2022 г. вкл. – между 7 и 8 л.св.
(общо 207 дни);
От 26.02.2022 г. до 30.03.2022 г. вкл. – между 5 и 6 л.св.
5.2. От цитираните по-горе
справки и становища се установява, че през периодите на изтърпяване на
наказанието на ищеца в Затвора гр. Пловдив, не са правени основни ремонти на
килиите, в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти – извършвана е
своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни се
осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите
се подменят своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на общите
помещения на л.св., дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални.
По отношение на
банята се установява, че същата е обща, подът на която е с мозайка, а стените –
с фаянсови плочи, като се ползва по утвърден график. Всички работещи л.св. имат
осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на
работния ден. Л.св. Г.Х.Ч. работи и в този смисъл има възможност да използва
баня всеки работен ден.
Във всяко спално
помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен
достъп до тях. Отоплението се извършва посредством централно парно. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанени в помещенията,
като няма проблем стаята да бъде проветрявана, респ. не би следвало да има
мухъл. В спалните помещения няма топла течаща вода, но л.св. имат достъп до
студена течаща вода и могат да ползват нагревателни уреди – бързовари по всяко
време.
С постъпването си
в затвора на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, като при
желание от страна на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта са му
необходими, отделно от това имат право да получават и от своите близки спално
бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни, като
прането става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или
чрез изнасяне за пране от близките.
ГДИН сключва
централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, като има
утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията
в затвора, в потвърждение на което са приложени Договор за възлагането на
обществена поръчка за услуги № 650/1 от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и
ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ и протоколи от извършени ДДД обработки, както следва:
от 10.03.2020 г., от 04.08.2020 г., от 18.09.2020 г., от 08.02.2021 г., от
23.03.2021 г., от 18.05.2021 г., от 15.06.2021 г., от 11.08.2021 г., от
15.09.2021 г., от 10.11.2021 г., от 19.12.2021 г., от 09.02.2022 г. и от
16.03.2022 г. (л. 16 - 25, л. 40 – 48).
5.3. Л.св. Г.Х.Ч. е назначен
със Заповед № Л-69/12.01.2021 г. на работа в обособено производство към ДП ФЗД
– ТП Пловдив като ръчник (зачистване на детайли от термоактивна пластмаса) и към датата на исковата молба работи. Същият е спрян
със Заповед № Л-1198/14.05.2021 г.. Отново е назначен на работа със Заповед №
Л-1705/02.07.2021 г. и към момента работи. Назначените на работа в обособено
производство спазват работно време, съгласно Заповед № Л-461/25.02.2020 г. на
Началника на Затвора гр. Пловдив. При назначаване на работа на л.св. се прави
инструктаж, раздава им се работно облекло (тениски) и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис. В подкрепа на
последното, по делото са представени Списъци на работещите лишени от свобода,
които са получили лични предпазни средства (маски и ръкавици), сред които е и Ч.
(общо 10 бр. приложени на л. 64 - 74 по делото).
5.4. Представен и приет като
писмено доказателство е още – график за разпределение на времето на лишените от
свобода от пост № 3 (л. 31).
5.5. По делото са представени амбулаторни листове (от 02.09.2019 г., от
22.05.2020 г., от 15.07.2020 г., от 23.02.2022 г.) за проведени прегледи на
ищеца, които касаят наличието на кондиломи (вирусни брадавици) в областта на
гениталиите, както и провежданите медикаментозни терапии (л. 82 и сл.).
6. Като свидетел по делото е разпитан Н.Е.Ц. – същият заявява, че познава ищеца от около четири години.
Последните две години със сигурност бяхме в една стая. До освобождаването му били
в стая 21, трети пост. Капацитетът на стаята официално била за шест човека, но
шест не са били никога. Винаги били 8-9 човека. В килията нямало топла вода.
Само като ходели да се къпят имали достъп до топла вода. Работещите се къпели всеки
ден след работа. Неработещите се къпели два пъти в седмицата. Имало дървеници и
хлебарки. Пръскали, но нямало никакъв ефект. От време на време имало и мишки.
Повече били дървениците и хлебарките, те били големият проблем. Г. имал
кондиломи, за които около две години само му обещавали периодично да го
лекуват. Всеки месец д-р Даскалова само обещавала, че ще го изкара навън, че
имал нужда от кожен лекар и най-накрая с разрешение на началника го извели на
преглед. Д-р Даскалова вече не била на работа. Прегледали го и му препоръчали
операция, като единствен вариант. Сега, доколкото знае след като излязъл си
направил операция в „Св. Каридат“. Г. работел в обособено производство и ходел
на работа всеки ден. Свидетелят не е ходил там, но заявява, че може да кажа
какво е чул. Всички казвали, че било много прашно и нямало аспирация. Не знае
дали на работещите са давали маски. Виждал е да си купуват маски от лавката.
ІІІ. За правото:
7. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
8. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията
за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Ч. не е
пребивавал в Затвора гр. Пловдив от 18.02.2020 г., началната дата на исковия
период. Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че същият е
постъпил в Затвора гр. Пловдив на 26.08.2020 г. и е пребивавал там до 30.03.2022
г. (дата на подаване на исковата молба).
Само това е
достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно престоя на Ч. ***
за периода от 18.02.2020 г. до 25.08.2020 г. вкл.), исковата претенция е неоснователна.
При това
положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, ще бъдат
разгледани само за престоя на ищеца в
Затвора гр. Пловдив през периода от
26.08.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл.
(датата на депозиране на исковата молба) така, доколкото в
настоящото исково производство ищецът е този, който определя предмета на
правния спор.
В тази връзка
следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на
доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на
фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
9. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът
до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал.
2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
10. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме следното:
10.1.
Помещенията, в които е пребивавал ищецът през периода от 26.08.2020 г. до 30.03.2022
г. вкл. в Затвора гр. Пловдив са разполагали със санитарен възел и постоянно
течаща студена вода. Този извод се потвърждава и от показанията на разпитания по
делото свидетел. Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира
нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на Ч. са били осигурени
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Ползването на баня се
осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с
изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е
осигурен и достъп до топла вода. Отделно от това, същият като работещ е имал
достъп до баня всеки работен ден. Бил е осигурен пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е
осъществявало посредством централно парно в Затвора гр. Пловдив.
По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно,
че работи от 01.01.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в прахова
среда (търкал пластмасови кутии, при което се отделял прах и
стъклена вата), без да му е осигурявана предпазна маска и без разходка
на каре, е необходимо да се съобрази следното:
Участието в трудова дейност на лишените от свобода има
изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден
на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането
на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите
на трудовото законодателство (чл. 79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172,
чл. 174 ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите
лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от
ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат
определените от администрацията работни места, което изключва възможността им
да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. в
исковата молба „разходка на каре“ или престой на открито. За сметка на това пък
на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават
възнаграждение
за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието,
като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил
поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че
започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал.
5 от ППЗИНЗС).
Недоказано остана и следващото твърдение, че не са му
предоставяни предпазни маски. Нещо повече, както вече бе казано, от страна на
ответника по делото са представени Списъци на работещите лишени от свобода, които са
получили срещу подпис лични предпазни средства (маски и ръкавици), сред
които е и Ч. (общо 10 бр. приложени на л. 64 - 74 по делото).
Неоснователно се явява и твърдението, че ищецът имал
папиломи в интимната област, но не му обръщали внимание. Достатъчно в тази
насока е да се посочи, че от страна на ответника се представиха цитираните
по-горе амбулаторни листове за проведени прегледи на ищеца във връзка с
наличието на кондиломи (вирусни брадавици) в областта на гениталиите, които
съдържат информация и за проведените медикаментозни терапии (л. 82 и сл.).
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които Ч. е изтърпявал наказанието
лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, не могат да се квалифицират като
неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат
като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
10.2. Независимо от
изложеното обаче, следва да се констатира, че през част от исковия период, а
именно от 26.08.2020 г. до 16.07.2021 г. и от 03.08.2021 г. до 25.02.2022 г.
вкл. - общо 522 дни, ищецът е
пребивавал в Затвора гр. Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки
от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Тези факти (на обитаване на пренаселени килии) са достатъчни,
за да се приеме, че в посочените по-горе периоди от време, администрацията е
поставила изтърпяващия наказание Ч. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС.
10.3.
Съдът счита за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници и
хлебарки в Затвора гр. Пловдив през исковия период – от 26.08.2020 г. до 30.03.2022
г. Това е така, защото за 2020 г. е представен само един протокол за извършени
услуги след датата на постъпване на ищеца в Затвора гр. Пловдив, т.е. след
26.08.2020 г. (а именно протокол за ДДД от 18.09.2020 г., който освен това е за
обработени само 900 кв.м.); за цялата 2021 г. са представени осем протокола, в
които е отразено, че е извършвана месечна обработка по договор, т.е. за да се
приеме, че са налице извършвани регулярно дейности по ДДД съгласно сключените
договори, би следвало да са извършени 12 посещения, респ. да са представени 12
протокола; за 2022 г. са представени два протокола за извършени ДДД. Казано с
други думи, за период от близо 20 месеца са представени 11 протокола за
извършени услуги, които не могат да обосноват извод, че от страна на
администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция
и дератизация, което следва да се квалифицира като нарушение, поставящо ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по
смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Наличието на дървеници и хлебарки категорично
се установява и от показанията на свидетеля Ц.. Само за пълнота следва да се
добави, че представянето на договора за възлагане на обществена поръчка за
услуги от 20.01.2021 г. не води до извод в противната насока, доколкото, сключването
на такъв договор не може да послужи като доказателство за фактическото му
изпълнение.
11. Приетото за
установено в т. 10.2 и 10.3. от настоящото решение налага да се приеме, че в
рамките на исковите периоди администрацията е поставила изтърпяващия наказание Ч.
в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на администрациите на Затвора гр. Пловдив
на нормативно установени задължения да осигурят на изтърпяващия наказание
лишаване от свобода Ч. минимално необходима жилищна площ както и обезпаразитени
спални помещения Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и
на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност
за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на
лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице
от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която,
„Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от Ч.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности, се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице,
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 от
ППЗСП (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която, диференцираният минимален
доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто
от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ
за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната
заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от
диференцирания минимален доход.
За исковия период, касаещ 2020 г., 2021 г. и 2022 г., с
ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн.,
ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен
гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцираният
минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП
е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото Ч.
в периода от 26.08.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл. е бил лишен само от част от
необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности, то размерът
на компенсиращото обезщетение, също следва да бъде определен като ¾ от
последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден. Следователно за периода от 26.08.2020
г. до 30.03.2022 г. вкл. (582 дни), касаещ пребиваването на лицето в Затвора гр. Пловдив,
обезщетението възлиза на сумата от 2729,58 лв. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, е определен от съда при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 2729,58
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
12. В останалата си част, исковата претенция остана
недоказана, поради което ще следва да бъдат отхвърлена.
ІV. За разноските:
13.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна
такса.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на Г.Х.Ч., с ЕГН **********, сумата от 2729,58 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия в периода от 26.08.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл., при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, както и обезщетение за
забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2022 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
до пълния й размер от 30 000 лева и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 18.02.2020 г. до 30.03.2022 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Г.Х.Ч., с ЕГН **********, сумата от 10 лв., представляваща заплатената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: