№ 6391
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503508 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 1300/23.01.2024 г. по гр. д. № 45473/2023 г. по описа на
СРС, 27 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Т. ООД е признато за установено по предявените положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че М. Г. Д. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумите от 214,14 лева, представляваща незаплатена част от цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„******* ет. партер, апартамент, абонатен № 261168, ведно със законна лихва
за период от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 65,71
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за период от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми има
издадена Заповед № 13021 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 21866/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, като искът за
главница е отхвърлен за разликата над уважената част до присъдения размер
1
като погасени чрез плащане в хода на процеса. Отхвърлени са и исковете за
мораторна лихва в размер на 131,55 лева за периода от 15.09.2021 г. до
11.04.2023 г. като погасен чрез плащане в хода на процеса, както и исканията
за присъждане на законна лихва в главниците за периода от 26.04.2023 г. до
16.11.2023 г. поради плащане в хода на процеса и иска за сумата от 12,73 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2023 – 16.11.2023 г.,
поради плащане в хода на процеса, както и мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 11.04.2023 г. като
неоснователен. М. Г. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 244,29 лева – разноски по делото.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 48819/14.02.2024 г.
от М. Г. Д., в която са изложени съображения за неговата неправилност.
Въззивницата посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е
изпаднала в забава. Поддържа, че съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия
дължимата сума за доставена топлинна енергия на клиент на СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формирала въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издавала ежемесечно фактура на продавача. В
ал. 3 на чл. 32 ОУ – 2016 г. било предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издавал за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителни сметки. По делото било
безспорно, че сумите били начислявани по прогнозни месечни вноски.
Поддържа, че съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите били длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4, на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава не били заплатени в срока по ал 2, а според събраните
доказателства на въззивницата била начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял приложим по чл. 32, ал. 3 ОУ. Поддържа, че на отделно
основание, по делото пред СРС не се установило, че Топлофикация София е
изпращало фактури на М. Д.. С оглед неоснователността на предявените
искове за мораторна лихва, то следвало да се приеме, че приетото от съда
2
погасяване на задълженията по чл. 76 от ЗЗД било неправилно. Моли
обжалваното решение да бъде отменено
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
91555/19.03.2024 г., подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява,
че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно и моли да
бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 45473/2023 г. по описа на СРС, 27 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против
М. Г. Д. по реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 150 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на
топлоснабден имот в гр. София, ул. „*******, ет. партер, апартамент, с
абонатен № 261168. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.
3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила
спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия от 2014 г. било
установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството
като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
3
начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения
имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Т. ООД суми за доставена топлинна енергия до
адрес в гр. София, ул. „*******, ет. партер, апартамент, с абонатен № 261168.
В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2020 г. - м. 04.2022 г.,
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответникът не заплатил дължимата за това цена в общ размер на 1101,19 лева -
главница за топлинна енергия, както и сумата от 65,71 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от
15.09.2021-11.04.2023 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите
за топлинна енергия, поради което дължи обезщетение в размер на 131,55 лева
и 12,73 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово
разпределение. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи
исковите суми, за които била издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът подал възражение. Претендира направените по делото разноски
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от М. Г. Д., с който
заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че М. Д.
не е ползвала услугите на ищеца. Оспорва, че Общите условия на дружеството
са влезли в сила. Не била получавала фактури за месечни дължими суми и
индиректно за това свидетелствало и това, че по делото не били представени
такива фактури. Оспорва наличието на договор с „Т. ООД и етажната
собственост на ответницата. Независимо от направените оспорвания заявява,
че е извършил плащане на главницата. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че между страните
съществува облигационно правоотношение. Приема за установено, че до
имота, собственост на ответника, е доставена топлинна енергия в твърдяното
количество, като взима предвид направените в хода на процеса плащания,
прилага чл. 76 от ЗЗД, като отхвърля исковете за мораторна лихва като
погасени чрез плащане.
4
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
21866/2023 г. по описа на СРС, 27 състав. По заявление от 26.04.2023 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично, с която е разпоредено на М. Г. Д. сумата от 1101,19 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******ет. партер, апартамент,
апартамент № 261168, ведно със законна лихва за период от 26.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 131,55 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.04.2023, 65,71 лева за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за период от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,73 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 11.04.2023 г. и
разноски в заповедното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 21866/2023 г. по описа на СРС, 27
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
5
и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Между
страните в първоинстанционното производство няма спор, че ответницата М.
Г. Д. е собственик на топлоснабдения имот, както и че до този имот е
доставена топлинна енергия в твърдяното количество и стойност. Установява
се от приетите по делото писмени доказателства, че в хода на настоящото
производство ответницата Д. е извършила плащане на сумата от 1102,15 лева.
С отговора на исковата молба и с въззивната жалба въззивницата е
оспорила дължимостта на мораторна лихва.
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не
е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава
възлиза именно на спорната сума.
Съгласно приложимите към процесния период общи условия на
топлофикационното дружество по отношение на падежа на дължимите
вземания е направено разграничение между това на прогнозните сметки и на
изравнителната сметка по реален месечен отчет. За първите обезщетението за
забава съгласно чл. 32, ал.1 във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 33, ал. 4 , пр. 1
се дължи след изтичане на 45 дни от периода на изравнителната сметка. За
вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2
се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези общи
6
условия не уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху
суми, които са определени прогнозно. В случая приетите по делото съобщения
към фактури и фактура установяват, че за имота начисленията са ежемесечно
по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури и такива са издавани през юли месец на съответната година, в която е
края на отчетния период. Краят на отчетния период е април месец на
съответната година. Към този момент обаче по делото е установено, че
общата фактура в исковия период не е била издадена, не е установено и
изравнителните сметки да са били връчени на потребителите и на абонатите и
да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срока за възражения срещу тях и
такива да не са подадени. Приетия протокол за отчет установява, че за отчетен
период 2019-2020 г. уредите са отчетени на 28.06.2020 г., а за периода 2020-
2021 г. – на 30.06.2021 г., а фактурата е издадена на 31.07.2021 г., за периода от
2021-2022 уредите са отчетени на 13.05.2022, а фактура е издадена на
31.07.2022 Поради което не е установено възможното изпълнение на
задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след периода
за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е
поставил в забава ответниците за плащането на задълженията. Налице е
хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава
длъжника от последиците от собствената му забава. Това е така, защото
точното изпълнение на длъжника е било възможно само при съдействие от
страна на кредитора - измерване на потреблението и разпределяне на
енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в
издадена за същото фактура след стабилизирана изравнителна сметка.
Неиздаването на изравнителна сметка и на фактура по нея в срок преди да
изтече срока за плащане от 45 дни след края на съответния отчетен период,
прави невъзможно точното изпълнение на задължението на длъжника да
плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по
общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по
изравнителните сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителя в
забава на плащането на главницата за топлинна енергия той е следвало да
бъде уведомен от кредитора, че е преустановил забавата си, тоест че е издал
фактура за сумите по изравнителните сметки, съответно да изпрати покана за
плащане. Не се установява изпращане на покана за плащане на
изравнителната сметка, поради което и ответниците не са поставени в забава.
7
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за забавено
плащане върху стойността на услугата дялово разпределение, тъй като не са
ангажирани доказателства, че ответникът е изпаднал в забава за плащането му.
В приложимите към договора общи условия не е предвиден срок за плащане
на това задължение, а с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите ответникът би изпаднал в забава след покана,
каквато не е представена по делото.
С оглед неоснователността на тези искове платената сума следва да бъде
отнесена към задълженията за главници и да се съобрази разпоредбата на чл.
76 от Закона за задълженията и договорите. При спазване на тези правила
следва да се приеме, че погасена чрез плащане изцяло е главницата за
доставена топлинна енергия, а главницата за услугата за дялово разпределение
е основателна до размер от 64,74 лева.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на цена на
топлинна енергия в размер на 214,14 лева, в частта, с която е уважен искът за
заплащане на стойност на услуга дялово разпределение за сумата над 64,75
лева, а в частта с която исковете за заплащане на мораторна лихва следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Следва да бъде признато за установено
на основание чл. 214, ал. 2 от ГПК, че ответникът – въззивник дължи
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до датата на плащане.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1300/23.01.2024 г. по гр. д. № 45473/2023 г. по
описа на СРС, 27 състав в частта, с която е признато за установено, че
М. Г. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите от 214,14 лева,
представляваща незаплатена част от цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
8
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******* ет. партер, апартамент,
абонатен № 261168, ведно със законна лихва за период от 17.11.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата над 64,75 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 17.11.2023
г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която са отхвърлени
исковете за мораторна лихва в размер на 131,55 лева за периода от 15.09.2021
г. до 11.04.2023 г. като погасен чрез плащане в хода на процеса и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК-
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. Ястребец № 23 против М. Г. Д., ЕГН-**********, гр. София, ул. *******,
ет. партер апартамент искове по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД с искане да бъде признато за
установено, че М. Г. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми,
за които е издадена Заповед № 13021 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21866/2023 г. по описа на СРС, 27 състав: сумата от
214,14 лева, представляваща незаплатена част от цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******* ет. партер,
апартамент, абонатен № 261168, за сумата над 64,75 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 до 30.04.2022 г. до предявения размер от 65,71 лева като погасени
чрез плащане в хода на процеса, както и за сумата от 131,55 лева за периода
от 15.09.2021 г. до 11.04.2023 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 214, ал. 2 от ГПК, че М. Г. Д., ЕГН-**********, гр. София, ул. *******, ет.
партер апартамент дължи на Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул.
Ястребец № 23 законна лихва върху сумата от 1101,19 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„******* ет. партер, апартамент, абонатен № 261168, както и законна лихва
върху сумата от 0,96 лева, - част от главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2020 до 30.04.2022 г. за периода от
9
26.04.2023 г. до 16.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
.гр.д. № 21866/2023 г. по описа на СРС, 27 състав
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1300/23.01.2024 г. по гр. д. № 45473/2023
г. по описа на СРС, 27 състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на „Т. ООД-трето лице
помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10