№ 60
гр. Шумен, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20223600500063 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 01412/13.01.2022 г. /п.кл. от 11.01.2022 г./ от „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, действащо чрез пълномощника си юриск. Б. Н., срещу
Постановление от 14.12.2021 г. по изп.д. № 2021*0400968 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. № *,
с район на действие ШОС, с което е прекратено изпълнителното дело само по отношение на
длъжника Ю. Р. Б.. В жалбата е посочено, че атакуваното постановление е от 29.12.2021 г.,
но от проверката на приложеното копие на изпълнително дело, съдът констатира, че това е
датата, на която до жалбоподателя е изпратено съобщение за постановлението – изх.№
30674/29.12.2021 г. Жалбоподателят – взискател по соченото изпълнително дело счита
постановлението за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че изпълнителното дело било
образувано по молба на банката с приложен изпълнителен лист и заповед по чл.417 ГПК,
срещу четирима длъжници – Г. Р. Б., Ю. Р. Й., Ю. Р. Б. и С.Р.А., които следвало да заплатят
на банката при условията на разделност, всеки от тях по ¼, посочените в изпълнителния
лист суми, в качеството им на наследници на починалите кредитополучатели Р. Й. С. и Е.М.
С.а. След подадена молба от длъжника Ю.Б., с приложено копие на решене на ШРС, с което
било постановено да се впише в особената книга водена при ШРС, отказ на Ю.Б. от
наследството на Р. Й. С., ЧСИ прекратил производството по отношение на този длъжник.
Основанията за прекратяване на едно изпълнително дело били посочени изрично в чл.433
ГПК, а представеното съдебно решение не представлявало такъв акт, който да попада в
някоя от посочените хипотези, поради което не можело да послужи като основание за
прекратяване на изпълнителното дело. Освен това отказът от наследство бил само по
1
отношение наследството на Р. С., но не по отношение на другия кредитополучател и
солидарен длъжник- Е.М. С.а. На следващо място твърди, че отказът бил недействителен,
тъй като наследниците на Р. С. и Е. С.а приели наследството с конклудентни действия –
разпореждане с имот от наследствената маса, което предхождало отказа от наследство. По
този начин се нарушавали правата на взискателя, тъй като с прекратяването се вдигали и
обезпечителните мерки върху имуществото на длъжника. Предвид изложеното моли съдът
да отмени атакуваното постановление и да върне делото на ЧСИ с указания да продължи
изпълнителните действия спрямо всички длъжници. Претендира и разноски за настоящото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили писмени становища по жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които взема
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени събрания доказателствен материал и становищата на
страните намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК, от
надлежна страна и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
От приложените към изпълнителното дело документи, се установява, че
изпълнително дело № 2021*0400968 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. № *, с район на действие
ШОС, е образувано на 16.09.2021 г., по молба на „Банка ДСК“ АД гр. София, с приложен
към нея изпълнителен лист № 493/07.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 2433/2021 г. на ШРС, с който Г.
Р. Б., Ю. Р. Й., Ю. Р. Б., С.Р.А. са осъдени да заплатят на банката, всеки по ¼, от следните
суми: 4719,05лв. главница по Договор за кредит за текущо потребление сключен между
банката и Р. Й. С. и Е.М. С.а, поради настъпило универсално правоприемство; сумата от
2402,23лв. договорна лихва; сумата от 1049,85лв. лихвена надбавка за забава; сумата от
93,07лв. обезщетение за забава преди подаване на заявлението; сумата от 120лв. разходи по
изискуем кредит; сумата от 30лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в ШРС – 03.09.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 168,28лв. представляваща държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден на основание чл.416 във вр. с чл.417 от
ГПК.
На длъжника Ю.Б. е връчена покана за доброволно изпълнение на 07.12.2021 г. В
поканата е посочено, че е насрочен опис за 25.01.2022 г. на движими вещи открити на
адреса; запор на лек автомобил и възбрана на ½ ид.ч. от недвижим имот находящ се в с. В.
ул. №, подробно описан в поканата.
На 14.12.2021 г. е депозирана молба от длъжника Ю. Р. Б., с искане ЧСИ да прекрати
делото срещу нея, като представя копие на Решение по гр.д.№ 2809/2016 г. на ШРС, с което
по инициатива на „Банка ДСК“ АД е направила отказ от наследството на баща си Р. С..
Сочи, че представя и отказ от наследството на майка си – Е.М. С.а.
2
По изпълнителното дело е представено Удостоверение изх.№ 4533/13.12.2021 г.
издадено от ШРС, видно от което съгласно Определение № 1*/13.12.2021 г. ШРС е вписал в
особената за това книга отказ на Ю. Р. Б. от наследството останало след смъртта на Е.М. С.а.
В удостоверението е посочено, че отказът е вписан под № 265/13.12.2021 г. Приложено е
също и Удостоверение с изх.№ 62490/16.12.2021 г., издадено от ШРС, видно от което
съгласно Решение № 66/06.02.2017 г. по гр.д.№ 2809/2016 г. ШРС е вписал в особената за
това книга на съда отказа на Ю. Р. Б. от наследството, останало след смъртта на Р. Й. С..
Отказът е вписан под № 15, стр. 30 /16.12.2021 г.
С постановление от 14.12.2021 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело по
отношение на Ю.Б.. Разпоредил е да се отменят и обезпечителните мерки.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи: Субективните предели на изпълнителното производство са
определени в разпоредбата на чл.429 ГПК, като съгласно чл.429, ал.2 ГПК издаденият
изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на
неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го
приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител
определя срок по чл.51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния
районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
В настоящият случай изпълнителния лист е издаден срещу четирима наследниците на
кредитополучателите Р. Й. С. и Е.М. С.а, които отговарят за задължението разделно, по ¼
всеки от тях, от посочените в изпълнителния лист суми.
Видно е от представените два броя съдебни удостоверения и съдебно решение, в
особената за това книга, водена при ШРС по са вписани два отказа на Ю. Р. Б. от
наследството на Р. Й. С. и Е.М. С.а по реда на чл.52 ЗН. След заявяването на отказа от
наследство Ю.Б. е загубила качеството си на наследник на Р. и Е. С.и и то с обратна сила,
поради което срещу нея не могат да бъдат извършвани действия по принудително
изпълнение във връзка с удовлетворяване на кредитора – „Банка ДСК“ АД. Именно поради
това дори и да е конституирана като длъжник в изпълнителното производство, направеният
от нея отказ от наследство, надлежно вписан в книгите на съда, е противопоставим на
взискателя-жалбоподател в настоящото производство.
Ето защо като е съобразил нормата на чл.429, ал.2 ГПК, с оглед извършения от Ю.Б.
отказ от наследството на Р. С. и наследството на Е. С.а и е прекратил изпълнителното
производство спрямо нея, ЧСИ е издал законосъобразно постановление, което не страда от
визираните от взискателя пороци.
Действително, основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
изчерпателно изброени в чл.433 от ГПК и отказът от наследство не е сред тях, но в
настоящия случай с обжалваното постановление не са прекратява изцяло изпълнителното
производство, а само по отношение на длъжника Ю.Б.. Обжалваното постановление по своя
характер представлява по-скоро постановление за отмяна на извършеното преди това
3
действие по конституиране на Ю.Б. като длъжник по изпълнителното дело, отколкото
постановление за прекратяване на производство по смисъла на чл.433 ГПК. Производството
по изпълнителното дело продължава срещу другите трима длъжници /наследници на
починалите кредитополучатели/.
Що се отнася до твърдението за недействителност на отказа от наследство съд
приема, че спорът относно действителността на извършения отказ на наследник от
наследството на длъжника не може да се реши нито в изпълнителното производство, нито в
настоящото производство по реда на чл.435 ГПК по жалба срещу действията на съдебния
изпълнител, тъй като както изпълнителното производство, така и настоящото, не са спорни
искови производства. Отказът от наследство може да бъде унищожен на осн. чл. 56, ал.1 от
ЗН. Следователно докато не се постанови и влезе в сила решение, с което с обвързваща
страните сила, бъде признато, че отказът от наследство направен от Ю.Б. е недействителен,
последната не следва да се третира като длъжник, а образуваното спрямо нея изпълнително
дело следва да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 01412/13.01.2022 г. /п.кл. от 11.01.2022 г./,
депозирана от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, гр. София, действащо чрез
пълномощника си юриск. Б. Н., срещу Постановление от 14.12.2021 г. по изп.д. №
2021*0400968 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. № *, с район на действие ШОС, съобщено на
жалбоподателя с изх.№ 30674/29.12.2021 г., с което е прекратено изпълнителното дело по
отношение на взискателя „Банка ДСК“ АД само срещу длъжника Ю. Р. Б..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4