№ 171
гр. Варна, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223000600107 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С определение №128 от 09.06.2022 г. по ВНОХД №107/2022г. на
основание чл.309 от НПК съдът е взел мярка за неотклонение на подсъдимия
К.Н. Н. - „гаранция“ в размер на 500 /петстотин/ лева. Срещу определението
на съда в деловодството на ВАпС на 16.06.2022г. /вх.№ 3799/ е постъпила
частна жалба.
Подадената частна жалба срещу определението на Апелативен съд -
Варна е недопустима.
Възможност за обжалване пред ВКС на определение, с което
въззивният съд се произнася по мярка за неотклонение, е предвидена
единствено и изрично в разпоредбата на чл. 340, ал.3 НПК. Произнасянето на
ВКС по този ред е ограничено от законодателя до проверка на определения по
мярка за неотклонение, с които въззивният съд се е произнесъл при
постановяване на подлежащо на касационна проверка решение, но само
такова, по чл. 337, ал.2 НПК, при това, само когато с решението е изменена
осъдителна присъда и е определено наказание лишаване от свобода,
изтърпяването на което не е отложено по реда на чл.66 НК, или друго по-
тежко наказание. Единствено в тези случаи, след като съдът се произнесе по
мярката за неотклонение след постановяване на въззивното решение,
определението подлежи на проверка пред касационната инстанция.
Редът по чл.340, ал.З НПК е неприложим в настоящия случай, тъй като
АС Варна се е произнесъл по мярка за неотклонение след постановяване на
въззивна присъда на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК, а не на
въззивно решение в изрично изброените в нормата хипотези.
В разпоредбата на чл. 340, ал.3 НПК са очертани стриктно, без
възможност за разширително тълкуване, хипотезите, в които определението
по мярката за неотклонение, постановено от въззивния съд, подлежи на
обжалване пред ВКС. Определенията, с които въззивната инстанция се
произнася след постановяване на нова въззивна присъда, по мерки за
неотклонение по реда на чл. 309 НПК, не подлежат на касационна проверка.
1
В този смисъл са разпореждане №56 от 22.03.2022 г. и разпореждане
№59 от 28.03.2022 г. на председателя на Трето наказателно отделение на ВКС.
От посоченото следва, че подадената частна жалба се явява процесуално
недопустими и следва да се върне на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩАМ частна жалба, подадена от подсъдимия К.Н. Н. срещу
определение №128 от 09.06.2022 г. по ВНОХД №107/2022г. на ВАпС.
За разпореждането да се съобщи на подсъдимия.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________
2