№ 203
гр. Варна , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20203100503522 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“,
ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от П.Н.К., против Решение
№2305 от 12.06.2020г., поправено с Решение №260606 от 07.10.2020г., двете
постановени по гр.д.№361/2020г. на Районен съд Варна, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя, против К. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес:
****, иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 430лв., представляваща цена по договор за цесия
от 14.01.2015г., сключен между цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера
“Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“
ЕООД от пълномощника К. Д. Т..
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и
незаконосъобразно, като се поддържат доводите за основателност на
претенцията изложени исковата молба и допълнителното становище на
страната. Оспорват се изводите на районният съд, че липсват данни
ответникът лично да е получил цесионната цена и че след като процесната
1
сума не се намира в държане на ответника, то той няма какво да предаде на
доверителя си. В тази връзка се сочи, че парите са родово определена вещ, а
родът не погива, поради което за ответника всякога е налице задължение и
възможност да предаде същото количество парични средства на
упълномощителя си, дори да не разполага с конкретно получената по
договора за цесия сума по своя вина. Оспорват се и изводите на
първоинстанционният съд за валидност на анекса изменящ процесите
договори за цесия и че не е установен съставът на чл.40 от ЗЗД по отношение
на процесното тристранно споразумение, тъй като не е налице увреждане на
упълномощителя, като се поддържа се, че тези изводи не почиват на закона и
нормалната икономическа логика. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на ново, с което да се с което да се уважи
предявеният иск, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е
съобразил всички доказателства по делото и приложимите правни норми.
Оспорват се доводите на въззивника недействителност на процесния анекс,
както и за доказаност на елементите от фактическият състав на чл.40 от ЗЗД,
като се поддържа обратното становище, в подкрепа на което са изложени
подробни съображения. На следващо място се поддържа, че претенцията е
неоснователна и поради недоказаност на основанието на вземането с оглед
липсата на индивидуализация на договора за поръчка. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът достигне до извод за основателност на
главният иск, се поддържа възражение за прихващане. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивника не изпраща представител и не взема
становище.
Въззиваемият, чрез пълномощникът си, оспорва жалбата и поддържа
отговора си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
2
на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 430лв., представляваща
цена по договор за цесия от 14.01.2015г., сключен между цедента “КНМ
Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на
упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К. Д. Т..
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2014г. “КНМ Груп“ ЕООД, в
качеството на ищец е предявило иск за осъждане на “Енерго-Про Продажби“
АД, да заплати сумата от 757.86лв., представляваща платена без основание
стойност по корекция на сметка, за периода от 07.05.2010г. до 02.11.2010г., за
което е било образувано гр.д.№10010/2014г. на РС Варна. Сочи се, че с
Решение №232/14.01.2015г. по гр.д №10010/2014г. на РС Варна
горепосочената претенция била уважена, съответно в полза на “КНМ Груп“
ЕООД са присъдени и сторените в производството съдебни разноски в
размер на 450лв. Твърди се, че на същата дата, на която е постановен
съдебния акт, “КНМ Груп“ ЕООД в качеството на цедент, действащ чрез
пълномощникът си К.Т., е прехвърлило вземането си за разноски за цена от
430лв. на цесионера “Интейк“ ЕООД. Твърди се, че съгласно т.3 от договора
за цесия “Интейк“ ЕООД е заплатило уговорената продажна цена от 430лв.,
изцяло в брой на ответникът в качеството му на пълномощник на ищецът,
като в договора изрично е посочено, че той служи и за разписка за извършено
плащане. Твърди се, че до настоящия момент довереникът- ответника не е
отчел така получената от него сума в касата на ищеца.
С постъпилият отговор на исковата молба се поддържа, че иска е
неоснователен, като на първо място се оспорва съществуването на договор за
поръчка с посочените от ищеца права и задължения на страните. На следващо
място се поддържа, че иска е неоснователен защото според записаното в
договора сумата е платена на цедента, а не на пълномощника. Твърди се, че
по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014г. към договор за
цесия от същата дата, процесната сума е върната обратно на “Интейк“ ЕООД.
Твърди се, че тъй като на пълномощника, е предоставена власт да се
разпорежда с вземанията на упълномощителя, при условия каквито намери за
3
добре, включително да сключва и прекратява договори за прехвърляне на
вземания, то първия разполага и с представителна власт да изменя сключени
договори за цесия. Сочи се, че “КНМ Груп“ ЕООД е имало задължение да
прехвърли на “Интейк“ ЕООД вземането си за платените от последното
дружество разноски по гр.д.№10010/2014г. на РС Варна, в това число и
разноските за юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанции,
след установяването им по размер с последваща цесия. Твърди се още, че
страните са се съгласили цената на цесията да бъде заплатена директно от
“Интейк“ ЕООД на Й.П.Д., като се изменя цената на сключения договор,
която следва да бъде 430лв., дължима в полза на Д. съгласно подписано
Тристранно споразумение от 23.10.2014г. в срок от шест месеца, считано от
датата на влизане на сила на осъдително решение по Решение по гр.д.
№10010/2014г. на Районен съд Варна. Оспорва се съществуването на договор
за поръчка между страните по делото, с оглед липсата на представителна
власт на действалото от името на “КНМ Груп“ ЕООД лице Д.Т.А., което е
подписало горепосочените договори за прехвърляне на вземане на
потребителите на ел.енергия към доставчика на такава.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно
формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на
4
въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд за отсъствие
на предпоставките за уважаване на иска, съответно правилността на
преценката доказателствената съвкупност по делото. Посочените оспорвания
не съставлява новонаведени възражения или фактически твърдения, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
Установява се от приетият по делото заверен препис от Договор за
прехвърляне на вземане от 30.04.2014г. сключен между “КНМ Груп“ ЕООД,
действащо чрез своя пълномощник К.Т. и Й.П.Д., че ищецът е придобил
вземане от “Енерго-Про Продажби“ АД в размер от 757.86лв.,
представляваща платена без основание стойност на ел.енергия.
С Пълномощно от 04.07.2014г., препис от което е приет по делото,
“КНМ Груп“ ЕООД, е упълномощило К.Т., да представлява дружеството пред
изброените в пълномощното дружества и пред ТР. Налице е и
упълномощаване на същия да се разпорежда с вземанията на дружеството при
условия, които намери за добре, както и да извършва всякакви правни и
фактически действия на управление и разпореждане с вземанията.
Видно е от представеният препис Договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., че “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. е
прехвърлило на “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.А.,
вземането си от “Енерго-Про Продажби“ АД, предмет на гореописания
договор за цесия. В текста на договора от 23.10.2014г. се съдържа изрично
отразяване, че цената за придобиване на вземането, е платена при
подписването му.
От представеният препис тристранно Споразумение от 23.10.2014г. към
договора за прехвърляне на вземания от същата дата, което споразумение е
сключено между “КНМ Груп“ ЕООД, представлявано от пълномощникът си
К.Т., “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителят Т.Н. Д.а и Й.П.Д., чрез
пълномощникът си К.Т. е видно, че страните по споразумението са приели, че
цената за прехвърляне на вземанията, предмет на договора за цесия от
23.10.2014г. за дължимата сума от “Енерго-Про Продажби“ АД, на стойност
757.86лв., не е заплатена, тъй като не е настъпил падежът на задължението за
плащане. В споразуменията е посочено, че към датата на споразумението
“КНМ Груп“ ЕООД, е в невъзможност да заплати посочената цена, както и да
5
води искове, против главния длъжник “Енерго-Про Продажби“ АД, поради
което са приели “Интейк“ ЕООД да замени “КНМ Груп“ ЕООД, като
длъжник към физическите лица и да им заплати цената за първоначално
прехвърленото вземане. В замяна “КНМ Груп“ ЕООД се задължава да
прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД безвъзмездно вземането, получено по
договора за цесия с физическото лице. В споразумението е отразено, че
“Интейк“ ЕООД ще поеме за своя сметка разходите по защитата на ищеца
“КНМ Груп“ ЕООД по висящото исково производство срещу доставчика на
ел.енергия, включително като приеме на трудови договори юрисконсултите
му и осигури необходимите разноски за събиране на доказателства. От своя
страна досегашният цесионер“КНМ Груп“ ЕООД се съгласил с новите
условия на цесията, като приел да продължи да води процеса за вече
прехвърлената главница, както и допълнително да прехвърли на новия
цесионер срещу цена от 5лв. и вземането си за съдебните разноски, както тези
които вече са били направени така и тези, които ще бъдат извършени от
негово име със средствата на новия приобретател, след като тези разходи
бъдат установени при приключване на делото в двете инстанции. Отразено е
още в споразумението, че при сключване на договора за прехвърляне на
вземания от 23.10.2014г., представителят на “КНМ Груп“ ЕООД-Д.Т.А., е
действала без представителна власт. Отразено е още в споразуменията, че
К.Т., в качеството си на пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД връща /предава/
на “Интейк“ ЕООД, получената при сключване на договора за цесия от
23.10.2014г. сума от 707.86лв.
По делото не е налице спор, че с окончателно решение постановено по
в.гр.д.№921/2015г. на ОС Варна, че съдът е потвърдил Решение
№232/14.01.2015г. постановено по гр.д.№10010/2014г. на РС Варна, с което
”Енерго-Про Продажби” АД е осъдено да заплати на ищеца в настоящото
производство сумата предмет на договора за цесия от 30.04.2014г. и сумата от
450лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Видно е от приетия препис от Договор за прехвърляне на вземане от
14.01.2015г., че “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощникът си К.Т.,
в качеството на цедент, е прехвърлило на цесионера “Интейк“ ЕООД
вземането си към длъжника ”Енерго-Про Продажби” АД в размер на 450лв.,
представляващо присъдени разноски по гр.д.№10010/2014г. на РС Варна.
6
Според условията на договора за цесия вземането е прехвърлено за цена от
430лв., която е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента, при
подписването на договора.
От представения препис от Анекс от 14.01.2015г. към договор за
прехвърляне на вземане от 14.01.2015г., се установява, че на посочената дата,
между “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. и
“Интейк“ ЕООД, е сключен допълнителен договор, по силата на който е
изменена цената на цесията от 430лв. на 5 лв., като в споразумението е
отразено, че пълномощника на първото дружество е върнал на второто
дружество платената вече цена от 430лв.
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
приема за установено от следното :
Предвид наведените от ищеца фактически твърдения, претенцията му
намира правно основание в нормата на чл.284, ал.2 от ЗЗД, а имено
претендира се изпълнение на договорното задължение на ответникът-
довереник по договор за поръчка да даде отчет по отношение на доверителят-
ищец. В случая, не е представен нарочен договор за поръчка, а пълномощно,
чиито едностранен характер, не е основание да се изключи възможният му
каузален характер. В процесното пълномощно, е предвидено правомощие на
упълномощеният /довереник/ да получава от и за сметка на упълномощителя
/доверител/, финансови средства на втория. Ето защо от съдържанието на
въпросното пълномощно, може да се извлече съществуването на мандатно
правоотношение между “КНМ Груп“ ЕООД и ответникът. В този смисъл,
когато довереникът действа от името и за сметка на доверителя, правата и
задълженията по сделки с трети лица, възникват директно в имуществената
сфера на втория, при което довереника дължи отчет и по конкретно следва да
предаде на доверителят получените суми при изпълнението на възложеното.
В процесният случай ответникът е действал от името и за сметка на
ищеца, който бил носител вземания от “Енерго-Про Продажби“ АД, едно от
които е за съдебни разноски. Същото това вземане е предмет и на Договора за
цесия от 14.01.2015г., като то е прехвърлено от “КНМ Груп“ ЕООД, чрез
7
представителството на ответника, в полза на “Интейк“ ЕООД. Според
съдържанието на договора 14.01.2014г., пълномощникът на цесионера, т.е.
ответникът е получил от цедента, цената за прехвърляне на процесното
вземане, чиито размер възлиза на 430лв. и която на основание чл.284, ал.2 от
ЗЗД следва да се предаде на упълномощителя.
От друга страна обаче са налице тристранно споразумение от
23.10.2014г. и анекс от 14.01.2015г., което преуреждат отношенията на
страните по договорите за цесия от 23.10.2014г. и от 14.01.2015г. Въпросните
споразумение и анекс променят договорите за цесия относно начина на
плащане за прехвърлените вземания на довереника, така че вземането му за
цесионна цена се намалява и отлага с нов падеж. Ето защо получаването на
сумата от 430лв. не може да се преценява като получаване за сметка на
доверителя на цена на прехвърленото вземане за деловодни разноски, а като
получена престация на отпаднало основание, подлежаща на връщане. След
като е налице връщане на полученото от довереника по договора за цесия от
14.01.2015г., то няма какво да бъде предадено на доверителя, като отчет по
поръчката. Ето защо като краен резултат, следва изводът, че ответникът не
държи претендираната сума и липсва основание същата да бъде предавана на
ищеца.
С оглед горното следва и извод за липса на чужди /задържани/ средства
у довереника в нарушение на задължението за отчет. В този смисъл
ирелевантни са доводите на въззивника относно възможностите на длъжника
да изпълни паричен дълг и естеството на парите като родово определени
вещи. Това е така защото в случая не се касае за установява недостиг на
наличности от пари в патримониума на довереника, а липса на получена за
сметка на доверителя от пълномощник, действал от името на упълномощител,
парична престация за цена по договорена цесия.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че неоснователни са
доводите на ищецът за нищожност на анекса от 14.01.2015г. на основание
чл.26 от ЗЗД, тъй като заобикаля закона и противоречи на добрите нрави с
оглед явната нееквивалентност на престациите, съответно за
недействителност на анекса на основание чл.40 от ЗЗД, защото
представителят, е договарял във вреда на представлявания. Анализа на
8
съдържането на въпросният анекс при прилагане на правилата уредени в
чл.20 от ЗЗД, установява, че в случая не е налице нееквивалентна размяна и
то в такава драстична степен, че полученото от представлявания довереник да
е нищожно по стойност в сравнение с даденото от него. Това е така предвид
факта, че според горецитираното тристранно споразумение ищецът е бил
освободен от задължението да заплати цената по договора за цесия сключен с
Й.П.Д. и финансира съдебен процес за установяване и събиране на
прехвърленото вземане. Доколкото стойностите на двете престации са
съпоставими, не се установява нееквивалентност до степен, накърняваща
справедливостта като морален принцип. В този смисъл, не е налице и
фактическия състав на чл.40 от ЗЗД, тъй като не е установена една от
предпоставките му, а имено да е нанесена вреда на представлявания,
доколкото с подписването на тристранното споразумение положението на
доверителят, не се е влошило, а се е запазило.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая не се доказа фактическия
състава на чл.40 от ЗЗД, тъй като не е установена една от предпоставките му,
а имено да е нанесена вреда на представлявания. Предвид естеството на
процесните отношения, в разглеждания казус вредите могат да са изразяват
само в пропуснати ползи. За да е налице обаче пропусната полза, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага, а доказване в тази посока по делото не е
проведено.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, респективно че като е
достигнал до същия правен извод, първоинстанционния съд, е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗА в полза на адвокат П.Г., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за предоставена безплатна
защита на друг юрист.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2305 от 12.06.2020г., поправено с
Решение №260606 от 07.10.2020г., двете постановени по гр.д.№361/2020г. на
Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “КНМ Груп“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок
817, представлявано от управителя П.Н.К., да заплати на адвокат П.Г., с
адрес: *****, сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна защита на друг юрист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10