№ 4117
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503551 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба
№278769/04.11.2020г. на А. М. С., ЕГН ********** срещу решение №260654/13.10.2020г.,
постановено по гр. Дело № 1569/2020г. по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил
предявените от нея срещу „БРАНД ХОТЕЛИ“ ЕООД, ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати
сумата от 756 лв./след приспаднат данък от 10 % върху сумата 805,50 лв./, представляваща
обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и
сумата 49,50 лв./ след приспаднат данък от 10 % върху 55 лв./, представляваща обезщетение
за стаж и професионален опит, ведно със законната лихва върху всяко от задълженията,
считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Жалбоподателката счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът
правилно е определил спорния въпрос по делото - дали жалбоподателката е получила
определеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 751,25 лв.
(претендират се 756 лв.), какъвто размер е определило и вещото лице и какъвто размер
работодателят твърди, че е заплатил, но неправилен е изводът му, че тя е получила
претендираната сума. Твърди, че РКО е нищожен тъй като не е подписан от управителя на
ответника и гл.счетоводител, поради което не може да удостовери получаването на сумата.
На следващо място излага, че са налице три РКО, издадени под един и същ номер, което
също поставя под съмнение неговата действителност. Твърди, че РКО да не беше нищожен,
а действителен, то след „изплащането на обезщетението" , сумата от 751.25 лв. е следвало да
бъде сторнирана от ведомостта за заплати, и вписаната сума да бъде отразена в касовата
книга, като разходите за заплати за м. ноември 2019г. следвало да бъдат намалени с тази
сума и тя да възлезе на 2368.44 лв., а не 3119.69 както е отразено във ведомостта за заплати.
По изложените съображения моли решението да бъде отменено в тази част. По иска за
1
заплащане на възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит, за да го
отхвърли съдът се е позовал на чл. 12, ал. 4, т.1 НСОРЗ, която предвижда, че при определяне
размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, работодателят отчита трудовия стаж на работника придобит в друго
предприятие, по смисъла пap. 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия. Твърди се, че жалбоподателката не се е запознавала и
подписвала под Вътрешните правила за организация на работната заплата поради което
съдът неправилно се е позовал на Решение № 241 от 21.08.2015 г. по гр.д. № 5294/2014 г., IV
г.о., на ВКС, което касае различна фактическа обстановка. Напротив, при постъпването си
на работа на 18.04.2019г. на жалбоподателката била представена длъжностна
характеристика от ответника на професията готвач, от която би могъл да се направи извод,
че готвач бригадир, готвач и помощник готвач са една и съща професия с един и същ
характер, които работят на едно и също работно място, с едни и същи средства /уреди/ за
приготвяне на храна, с едни и същи продукти, в крайна сметка произвеждат съвместно
храна, която е и основната и цел. По изложените съображения молят обжалваното решение
да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на сумата от 49,50 лв.,
представляваща обезщетение за стаж и професионален опит, ведно със законната лихва
върху всяко от задълженията, считано от завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Моли да бъде назначена съдебно тълкувателна експертиза със задача,
ВЛ да даде заключение ГОТВАЧ И ПОМОЩНИК ГОТВАЧ една и съща професия ли са.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор, в която насрещната страна
излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, като първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по
делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото,
имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни
фактически и правни изводи за неоснователност на предявените от ищцата искове. Изразява
се становище за неоснователност на доказателственото искане. В заключение се моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на разноски. Предстъавя и
моли да бъдат приети Вътрешните правила за работната заплата на „Бранд Хотели“ ЕООД,
ведно с приложение №1 към същите.
Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона
срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК
изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр.
чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Настоящият състав намира, че искането за назначаване на съдебно тълкувателна
експертиза със задача, ВЛ да даде заключение ГОТВАЧ И ПОМОЩНИК ГОТВАЧ една и
2
съща професия ли са, тъй като от една страна за отговора на този въпрос не са необходими
специални знания, а той се следва от длъжностните характеристики на двете длъжности, a от
друга – доказателственото искане е преклудирано на осн. 266, ал.1 ГПК.
Искането за прилагане на Вътрешните правила за работната заплата на „Бранд
Хотели“ ЕООД, представени с писмения отговор следва да бъде оставено без уважение като
преклудирано, а отделно от това Приложение 1 вече е било приложено, съответно прието
към доказателствата в хода на първ. производство /стр. 29-31 от първ.дело /.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №278768/4.11.2020г.
на А. М. С., ЕГН ********** срещу решение №260654/13.10.2020г., постановено по гр.
Дело № 1569/2020г. по описа на ВРС.
На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение искането за назначаване на
съдебно- тълкувателна експертиза със задача, ВЛ да даде заключение дали ГОТВАЧ И
ПОМОЩНИК ГОТВАЧ са една и съща професия.
На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение искането за приемане към
доказателствата по делото на Вътрешните правила за работната заплата на „Бранд Хотели“
ЕООД и Приложение 1, представени с писмения отговор.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 20.01.2021г. от 10.00 часа, за която
дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3