РЕШЕНИЕ
№ 1055
гр. Плевен, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430101842 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Топлофикация Плевен АД против Ц. Л. П.
с ЕГН ********** от *** с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В
исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед
за изпълнение срещу ответниците Ц. Л. П. и Е. Л. Б. за заплащане на
доставена, но незаплатена топлинна енергия. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на ответника Ц. Л. П. чрез залепване на
уведомление. В срок е подал настоящата искова молба за образуване на
исково производство. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС.
Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
1
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение моли съда
да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата за потребена
топлинна енергия в размер на 194,36 лева и лихва в размер на 29,80 лева за
имота, находящ се в *** ***.
В едномесечния срок ответникът чрез назначения си особен
представител оспорва исковата молба като навежда доводи, че няма
доказателства, ответникът да има качество на потребител на топлинна
енергия. Изразява становище да не се назначават експертизи.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № ***/20*** г. по описа на РС ***, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника Ц. Л.
П. чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Съдът е указал на кредитора да
предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено
от кредитора на 06.03.2023г. и в едномесечния срок, кредиторът е предявил
установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение №***/***г., издадена по ч.гр.д.№ ***/20***г. по описа на ***
районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
По делото е представена справка от Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ при Община ***, че на *** г., Ц. Л. П. е подал декларация с
Вх.№ ***, с която е декларирал в съсобственост недвижим имот жилище,
находящо се в *** *** със застроена площ 65 кв.м. и мазе с площ 5 кв.м. В
писмото е посочено, че информацията относно собствеността върху имота е
актуална към 06.07.2020г. С писмото е изпратено копие от декларацията, в
която е отразено, че деклараторът е притежавал 4/6 идеални части от имота, а
ответникът Ц. Л. П. и неговата *** Е. Л. Б. са притежавали по 1/6 идеална част
от имота.
Представен е договор №92/***г., сключен между собствениците в ЕС
находяща се на адрес *** ***, представлявана от Д. М. И., в качеството на
възложител и Техем Сървисис ЕООД, в качеството на изпълнител, по силата
на който договор, изпълнителят е поел задължение да извърши доставка и
монтаж на уреди за индивидуално отчитане на топлинна енергия и водомери
за топла вода, както и да извършва в сградата услуга дялово разпределение на
2
топлинната енергия, потребена от собствениците на отделните имоти при
спазване на Методиката на разпределение на енергията, съгласно Наредба 16-
334 от 2007г. за топлоснабдяването. Представен е споразумителен протокол
от същата дата, с който страните са се съгласили фактурирането на
изразходваната топлинна енергия да се извършва от Топлофикация Плевен
ЕАД на база предоставени данни за разпределението на отчетената от
топломера в абонатната станция топлинна енергия. Представен е списък с
отделните собственици на адреса, които срещу подписа са изразили
съгласието си относно избор на ФДР. Срещу апартамент №*** е посочено
името на Л. Д. П. и подпис на лицето.
Установява се от представено по делото удостоверение за наследници с
Изх.№ *** /***г. на Община ***, че Л. Д. П. с ЕГН ********** е починал на
***г. и е оставил свои законни наследници Е. Л. Б. и Ц. Л. П., както и че към
момента на смъртта си е бил ***.
При така събраните писмени доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна, че процесният имот е бил съсобствен, като Л. Д. П. е
притежавал 4/6 идеални части от имота, а двете му деца Е. Л. Б. и Ц. Л. П. са
притежавали по 1/6 идеална част. След смъртта му на ***г., ответникът е
получил половината от частта на баща си, като заедно с притежаваната преди
това от него 1/6 идеална част, той е придобил в собственост ½ идеална част от
имота, а останалата ½ идеална част е останала собственост на неговата *** -
Е. Л. Б..
Собственикът има качеството на потребител на топлинна енергия и е
страна по Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.
При така изложеното, съдът приема от фактическа страна, че за периода, за
който ищецът претендира заплащане на топлинна енергия, Ц. Л. П. е ответник
в качеството му на съсобственик на имота. Видно е, че неговата ***, която
притежава другата половина от имота по наследство, е получила заповедта за
изпълнение, срещу която не е подала възражение и е влязла в сила. Исковата
молба е подадената за половината от задължението посочено в заявлението.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в *** *** за периода
01.12.2019г. – 30.04.2022г. са в размер на 388,73 лева, като половината от тази
сума съобразно притежаваната ½ идеална част от ответника е в размер на
194,36 лева.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на ½ идеална част от топлоснабден
имот с абонатен номер ***, в сграда в режим на етажна собственост на адрес
***, ***. За периода 01.12.2019г. – 30.04.2022г в имота е ползвана
топлоенергия и не са представени доказателства за извършено плащане,
каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито са
посочени правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. За
имота е начислена топлоенергия на стойност 388,73 лева, за която сума няма
3
данни да е заплатена и не са наведени такива доводи.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
ищцовото дружество е продало на собственика на имота топлоенергия на
стойност 388,73 лева. Тази сума не е заплатена до момента и съдът приема, че
с оглед притежаваната идеална част от имота, предявеният иск за главница е
доказан по основание.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 29,80 лева лихва за забава върху
главницата от 194,36 лева за периода 04.02.2020г. до 02.12.2022г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение и 400 лева за
особен представител на ответника, както и 75 лева за държавна такса. С оглед
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 575 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Ц. Л. П. с
ЕГН ********** от *** ***, че дължи на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от Й. В.,
сумата 194,36 лв. – главница, за ползвана незаплатена топлоенергия за
периода 01.12.2019г. – 30.04.2022г; сумата от 29,80 лв. – лихва за забава, за
периода 04.02.2020г. – 02.12.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № ***/***г. по ч.гр.дело № ***/20***г.
по описа на ***.
ОСЪЖДА Ц. Л. П. с ЕГН ********** от *** *** да заплати на
4
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от Й. В., сумата 575 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Ц. Л. П. с ЕГН ********** от *** ***, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от Й. В., сумата 75 лв., представляваща направени деловодни разноски по
ч.гр.дело № ***/20***г. по описа на ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5