№ 3890
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110105607 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, чрез
процесуалния му представител – адв. Б. Д., срещу Община Варна, БУЛСТАТ
******, с адрес: гр. Варна, ******, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 565.53 лв.,
включваща изплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение по
щета № ****** в размер на 540.53 лв. и ликвидационни разноски в размер на
25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.05.2025 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата си молба ищецът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ твърди, че на 01.01.2025 г.
при движение по път в к .к. „Св. Константин и Елена“ в гр. Варна, собственият
на Д. М. П. лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ******, попаднал на
препятствие на пътното платно, представляващо дупка, във връзка с което
настъпили увреждания по превозното средство. Предвид наличието на
валидно сключена между ищцовото дружество и водача на автомобила
застраховка „Каско стандарт“, обективирана в полица № ******, със срок на
действие 11.08.2024 г – 10.08.2025 г., от последния била заведена щета №
******. Посочено е, че при извършения оглед на автомобила след
настъпилото застрахователно събитие, били констатирани увреждания по
предна и задна лява гума, за което на 14.01.2025 г. в полза на собственика на
МПС-то било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 540.53 лв.,
като допълнително за ликвидацията на щетата били сторени и ликвидационни
разходи от 25 лв. Ищцовото дружество счита, че причина за настъпилия
инцидент е липсата на обозначение за намиращото се на пътя препятствие,
1
което е следвало да бъде извършено от ответника Община Варна. В тази
връзка намира, че ответникът не е изпълнил задължението си, вменено му с
чл. 11, ал. 1 ЗОС вр. чл. 167, ал. 1 ЗДвП, за поддържане на пътното платно в
изправност и своевременното отстраняване на констатирани препятствия,
поради което следва да бъде ангажирана отговорността на насрещната страна,
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. С оглед на това, за възстановяване на
заплатеното в полза на застрахованото лице обезщетение, от ищеца била
изпратена регресна покана, получена от ответника на 04.03.2025 г., в отговор
на която постъпил отказ за заплащане на претендираната сума. По изложените
съображения моли за уважаване на заявената претенция. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника Община Варна е постъпил
отговор на исковата молба, в който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Излагат се доводи за неспазване от страна на водача на
увредения автомобил на изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е довело до
настъпването на застрахователното събитие, доколкото от негова страна не е
съобразена пътната обстановка, с което е допринесъл за вредоносния резултат.
Допълва се, че няма данни по делото вредите да са настъпили по изложения в
исковата молба начин и щетите по процесното МПС да са в пряка причинно-
следствена връзка с поведението на ответника. Намира, че претендираните
суми са силно завишени, още повече, че е налице съпричиняване от страна на
водача на автомобила. Моли се за отхвърляне на заявената осъдителна
претенция и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.
В проведеното по делото открито съдебно всяка от страните се
представлява от процесуалния си представител, който заявява, че поддържа
исканията и възраженията си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
За основателността на същия е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване да установи, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице; извършено изплащане на
застрахователно обезщетение за настъпване на застрахователно събитие на
посоченото основание и в посочения размер, както и претенцията за
ликвидационни разноски; фактическия състав на чл. 49 ЗЗД – възлагане на
работа от ответника на негови служители; противоправно бездействие на
служителите да извършат възложените действия при изпълнението на
работата (в случая, че не са изпълнили задължението си да поддържат пътя
обезопасен, както и че този участък е общински път, който Общината е
длъжна да поддържа); настъпилите за увреденото лице вреди по основание и
размер; причинна връзка между бездействието на служителите и настъпилите
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
от Закона за задълженията и договорите.
2
От представената застрахователна полица № ****** се установява, че
лек автомобил „Мерцедес Ц 250 Д 4 Матик”, с рег. № ******, е застрахован по
застраховка „Каско Стандарт”, при застрахователя ЗЕАД „Б.В.И.Г.”, със срок
на действие 11.08.2024 г. – 10.08.2025 г.
На 03.01.2025 г. лицето Д. М. П. в качеството си на водач на процесния
автомобил и собственик на същия е подало уведомление за щета по
застраховка „Каско“ за това, че на 01.01.2025 г. по време на движение
преминал през голяма дупка в к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна, на
10 м. от Полицията, вследствие на което се увредили предна лява и задна лява
гуми на управляваното от него моторно превозно средство.
При застрахователя е образувана съответна щета, направен е снимков
материал и е изготвен опис-заключение по претенцията, съгласно която
сумата, която следва да се заплати на застрахования във връзка с
реализираното ПТП възлиза на сумата 540.53 лв.
Видно от представената фактура от 04.01.2025 г., застрахованият Д. М.
П. е представил пред застрахователя доказателства, че е заплатил сумата
711.60 лв. в полза на доставчика „Медина Мед“ ООД за покупката, демонтажа,
монтажа и баланса на двете увредени гуми на автомобила.
Съгласно доклад по щета № ******, застрахователят е приел, че следва
да изплати на Д. М. П. сумата 540.53 лв., представляваща обезщетение по
застраховка КАСКО за отстраняване на щетите, която сума действително е
заплатена в полза на правоимащия по банков път, видно от представеното
платежно нареждане от 14.01.2025 г. /л. 13 от делото - гръб/.
По делото е насрочена съдебна поръчка за разпит на свидетелите Д. М.
П. и М. Д. П., делегирана на РС – Велико Търново. Видно от приетия протокол
от проведеното на 17.09.2025 г. открито съдебно заседание по ч. гр. д. №
2442/2025 г. по описа на РС – Велико Търново, свидетелите П.и при разпита си
еднопосочно са отговорили, че автомобилът „Мерцедес“ бил управляван от Д.
П., че процесният пътен инцидент е настъпил пред полицейското управление в
курорта „Св. Константин и Елена“, гр. Варна, където бил изкопан голям трап,
канал, най-вероятно за тръби, с дълбочина около 8-10 см, с ръб, с ширина
около 40 см., с дължина по целия път. Нямало никакви предупредителни знаци
нито от едната, нито от другата страна. Скоростта, с която се движел
автомобилът, била около 25-30 км./час. Щетите били по двете леви гуми –
предна и дясна. Предната била изцяло скъсана, спаднала на място, а задната
била с голям балон.
Съгласно заключението на вещото лице Г. Д. по приетата без възражения
от страните САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, механизмът на настъпване на произшествието е увреждане на две
гуми – предна и задна леви при преминаване/съприкосновение с налично
необозначено препятствие на пътното платно – дупка в асфалта от движещия
се процесен лек автомобил „Мерцедес С240 D 4 MATIK“, с рег. № ****** по
път в к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна, на 10 м. от сградата на
участък Полиция. От съприкосновението щетите за процесния лек автомобил
са понесени от лявата му част – общо 2 позиции, записани в опис на
претенцията при огледа на щетата – гуми предна и задна лява „Continental
Vinter Contact 97V“ в състояние на годност 80 % - за подмяна на същите
поради получените увреждания. Стойността на щетите възлиза на сумата
603.44 лв. Размерът на заплатеното от застрахователя обезщетение – 540.53
3
лв. съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети в
съответствие с договорните условия, възраст на МПС и състояние на
увредените гуми, поради което са приложени корекции.
Според експертизата, е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото събитие и получените увреждания по автомобила. Размерът на
претендираните разходи за оглед и експертиза /ликвидационните разноски/ от
25 лв. съответстват на обичайните такива за този вид дейност и не е налична
прекомерност в завишение.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени
доказателства, гласни доказателствени средства и заключението на вещото
лице съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че
твърденият в исковата молба механизъм на ПТП е доказан от ищеца.
Установена по категоричен начин е и пряката причинно-следствена връзка
между събитието /настъпилото ПТП/ и вредоносния резултат /уврежданията
по автомобила, заявени в исковата молба/.
Не е спорно по делото, че пътят в к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр.
Варна, на 10 м. от сградата на участък Полиция, на който е настъпил пътният
инцидент, представлява публична общинска собственост по аргумент от чл. 2,
ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
Закона за местното самоуправление и местната администрация, според който с
влизане в сила на закона /ЗМСМА/ преминават в собственост на общините
следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване.
Според чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
предвижда задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Контролът относно изправността
и състоянието на пътната настилка и пътните съоръжения в населените места
се осъществява от служби за контрол, определени от кметовете на общините,
на основание чл. 167, ал. 2 ЗДвП.
С оглед на посочената нормативна уредба и установеното по делото
наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съдът
намира за доказано противоправното поведение (бездействие) на лицата, на
които Община Варна е възложила поддържането на пътното платно в
изправно състояние. Същото е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие и неговия вредоносен резултат, която
връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза и събраните свидетелски показания. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на
противното, като обратно доказване не е проведено по делото.
Недоказано остана в производството възражението на ответника, че
водачът на процесното МПС е съпричинил вредите, тъй като е имал
възможност от дълго разстояние да възприеме процесната дупка, съответно да
предотврати настъпването на деликта, тоест, че водачът на процесното МПС
не се е съобразил с императивна правна норма, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
съгласно която водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на
4
движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние да
спрат при всяко предвидимо препятствие, съответно, че това е довело до
настъпване на ПТП и нанасянето на вреди по автомобила.
Относно размера на претенцията съдът цени изцяло заключението на
вещото лице Д., съгласно което платеното обезщетение – 540.53 лв.
съответства на нужните средства за отстраняване на щетите, като сторените
ликвидационни разноски от 25 лв. съответстват на обичайните такива за този
вид дейност.
В заключение следва да се посочи, че всички изискуеми предпоставки за
уважаване на регресната искова претенция са установени в производството.
Ето защо съдът приема, че така предявеният иск е основателен, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло, предвид и коментираното по-горе
заключение на вещото лице. Основателно е и искането за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 850 лв., в това число: 50
лв. – платена държавна такса, 300 лв. – платен депозит за вещо лице, 100 лв. –
депозит за разпит на свидетели и 400 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ******, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, сумата 565.53 лв.
/петстотин шестдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ , включваща
изплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение по щета №
****** в размер на 540.53 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.05.2025 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ******, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, сумата 850 лв.
/осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5