Решение по дело №511/2023 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 582
Дата: 12 октомври 2023 г.
Съдия: Велина Иванова Ангелова
Дело: 20235240100511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Пещера, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100511 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.55 от ЗЗД във вр.чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143
от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от А. Б. Д. от гр.Пещера,ул.“***“ № 2 с
ЕГН-****, чрез процесуалния му представител адв. М. М. срещу ответника
„КРЕДИТ ЙЕС“ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково,ул.“***“ № 12 ,представлявано от управителя-В. И.,в която
твърди,че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 921600 от
27.09.2021 година ,сключен с ответното дружество.Съгласно клаузите на
договора кредитополучателят е получил сумата от 2200 лева е следвало да
върне сумата от 4914 лева ,включваща главница ,лихва и неустойка.Твърди
се още ,че ищецът в качеството на заемател е погасил задължението по
процесния договор като е заплатил и сумата от 1000 лева –неустойка по
договор (част от общото задължение).Така заплатената неустойка по
договора за потребителски кредит според ищеца е недължима ,поради
изначална нищожност на начислената неустойка на основание
чл.26,ал.1пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК както и по чл.143,ал.1 от
ЗЗП тъй като е нарушен принципът на „добрите нрави“.Налице е
значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
1
съглашение до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на
особена изгода за кредитора. Сумата ,която се претендира по договора за
неустойка е в размер на 1000 лева и съставлява допълнителна сума в
размер почти половината на сумата на отпуснатия кредит.Размерът на
неустойката ,което е следвало да се заплати по договора е следвало да се
отрази в определения ГПР и след като не е включено се заобикаля
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 1000 лева –недължимо платена по
недействителна клауза за неустойка по Договор за паричен заем ,ведно със
законната лихва върху нея ,считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
изразява становище,че исковата претенция е неоснователна и като такава
следвало да бъде отхвърлена.Твърди се ,че на дата 27.09.2021 година на
заемателя А. Д. е бил предоставен екземпляр от Стандартен европейски
формуляр,чрез който на последния била предоставена преддоговорна
информация ,съгласно законовите изисквания.Твърди се още ,че на 12.12.2022
година е бил сключен договор за паричен заем № 641729 между страните в
настоящото производство като е било договорено заемане на сума от 2200
лева за срок на издължаване от 18 месеца, при месечен лихвен процент от
3,330% и ГПР в размер на 48,315%.Съгласно клаузите на договора
заемателят е имал възможност да избере начините на обезпечаване на заема
,а в чл.8 от договора била посочена сумата ,която потребителят би заплатил
при непредставяне обезпечение в тридневен срок.Неразделна част от
договора били ОУ и погасителен план.Заетата сума била предоставена на
заемателя чрез приходен касов ордер.Сочи се още ,че от страна на
потребителя били направени 9 плащания ,с които кредитът бил погасен
предсрочно.Твърди се още ,че общият размер на получените плащания е
3738.85 лева ,от която сума главница в размер на 2200 лева,договорена лихва
,за периода 27.09.2021 година до 04.05.2022 година в размер на 466.64 лева и
неустойка по чл.8 от договора в размер на 1072.15 лева .Считат ,че при
2
сключване на договора страните са действали в рамките на свободата на
договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД и по тяхна вола била формулирана
клаузата по чл.8 по начин,който да гарантира изпълнението на задължението
на заемателя.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:удостоверение за
активен кредит № 2356 издадено на 30.03.2022 година се установява ,че към
30.03.2022 година ответното дружество е удостоверило ,че по договор за
паричен заем № 921600 от 27.09.2021 година заемателят А. Д. дължи сума в
размер на 4914 лева като заетата сума е в размер на 2200 лева.Към момента е
изплатена сумата договор за потребителски кредит в размер на 1647.94 лева.
Видно от писмените доказателства приложени към писмената защита на
ответника,а именно :писмен договор за паричен заем № 921600 от
27.09.2021 година,ведно с погасителен план към него;общи условия към
договора и разходен касов ордер,се установява,че на дата 27.09.2021година
между “КРЕДИ ЙЕС“ ООД в качеството му на кредитор и А. Б. Д. от
гр.Пещера в качеството му на кредитополучател е сключен писмен договор
за паричен заем ,по силата на който кредиторът се задължава да предостави
на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на
2200 лева.Страните са уговорили месечен лихвен процент от 3.330 % като
задължението по договора е следвало да се погаси чрез равни месечни
вноски -18 съгласно изрично договорения погасителен план като е уговорена
падежната дата на всяка от тях. Посочен е още годишен процент на
разходите от 48,315%и общата сума по кредита в размер на 2960.16 лева.В
чл.6 е предвидено ,че договорът следва да бъде обезпечен с гарант-
отговарящ на условията разписани в чл.10,ал.2,т.1 от ОУ и с още едно от
посочените обезпечения ,а имено : ипотека върху недвижим имот;особен
залог на движими вещи;банкова гаранция ;ценна книга издадена в полза на
заемодателя.В чл.8 от договора е предвидено ,че ако кредитополучателят не
представи в тридневен срок от сключване на договора едно от посочените
обезпечения или представеното не отговаря на условията посочени в
3
чл.10,ал.2,т.1 и 4 от ОУ същият дължал на заемодателят неустойка в размер
на 1953.84 лева ,която се заплаща разсрочено съгласно погасителния
план.Видно от погасителния план към месечната вноска е прибавена и
вноска по неустойката.
По делото не се оспорва обстоятелството ,че заемодателят е предоставил
на заемателя в заем сумата от 2200 лева ,като не е спорно и обстоятелството
,че заемятелят е изплатил в полза на заемодателя сумата от 3738.85 лева .
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. По
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на
ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения. Според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.
4
1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в
ГПР по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в
чл. 8 от договора под формата на неустойка. Действително съгласно чл. 19,
ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в
случая предвидената неустойка в чл.8 от договора за заем няма характер на
неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за
неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Неустойката в случая е предвидена за неизпълнение на задължението
на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора
ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на
обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за
кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната
практика при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение,
заемът не се отпуска в случай на непредставяне на обезпечение.
В конкретния казус заемът е отпуснат независимо дали е обезпечен или
необезпечен с исканото обезпечение. Същевременно в договора е предвидено
,че заплащането на неустойката по чл.8 е в глобален размер без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със
задължението за предоставяне на обезпечение по договора за
заем.Изложеното обосновава извода, че процесната клауза за неустойка не се
характеризира с присъщите за неустойката функции да обезпечи изпълнение
на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното, а
по същество съставлява допълнителна печалба за кредитора.
5
В случая няма спор ,че отпуснатият на потребителя кредит е в размер
на 2200лв., като съгласно погасителния план задължението на заемателя е в
размер на 4914 лева (надхвърлящо двукратния размер на заетата сума)
Предвид на това, съдът приема, че с клаузата на чл.8 от договора е
уредено допълнително възнаграждение за заемодателя,което съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следва да бъде включено при
установяване на ГПР по кредита. Посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния прилаган в правоотношението, поради което е налице
нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити, по начин, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсва ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК,която дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за
заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а
така и отразява по - нисък от действителния ГПР, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
В случая съдът намира, че с договарянето на разгледания разход за
потребителя, който е следвало, но не е бил включен в размера на ГПР, се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване
относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на
прекомерното оскъпяване на кредита. С този разход за потребителя под
6
формата на възнаграждение, съпоставимо с размера на кредита, се достига до
превишаване на допустимия петкратен размер на законната лихва от 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите
в договора, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК се считат за
нищожни.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. В тази насока неоснователни са доводи на
ответника за действителност на договора. Нищожността е винаги изначална и
не поражда права и задължения за страните.Неустойката в случая
противоречи и на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне
на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Цитираната разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката,
а се акцентира върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е
настоящият случай.
Основен принцип в гражданските и търговските взаимоотношения е
добросъвестността и справедливостта, а целта на неговото спазване е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В конкретния случай накърняването на принципа на добрите
нрави в търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца както с
клаузата за неустойка, излизаща извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции,
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В предвид на изложеното сумата от 1000 лева е платена без
основание,поради което съдът следва да постанови решение ,с което да
уважи предявения иск. В полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на заплатена д.т. в размер на 50 лева.
В настоящото производство ищецът се представлява безплатно по
7
делото от адв.М., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,като с оглед материален интерес и на основание разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокатът на ищеца следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "КРЕДИ ЙЕС“ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр.Хасково,ул.“***“ № 12 , представлявано от В. И. ДА
ЗАПЛАТИ на А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***“ № 2 на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 1000 лева,
представляваща недължимо платена при начална липса на правно основание
по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за потребителски
кредит №921600 от 27.09.2021 година, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
28.04.2023 година до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "КРЕДИ ЙЕС“ ООД да заплати на А. Б. Д. разноски по
делото в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА "КРЕДИ ЙЕС“ ООД да заплати на адв. М. М. сумата в размер
на 480 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8