№ 1268
гр. ********** 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********** I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100149 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу А. Д. Й. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4449/2022 г. по описа на
Районен съд Перник за сумата в размер на 193,73 лева, представляваща 1/6 от
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за *****, находящ
се в ********** (Имота), от които главница в размер на 171,11 лева (1/6 от 1026,64
лева) за периода от ********** г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 22,62 лева (1/6 от 135,75 лева) за периода от *********** г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата.
Пояснява претенцията като сочи, че същата е насочена срещу този ответник в
качеството му на наследник на Д. К. М..
В исковата молба се излагат твърдения за съществуване на неудовлетворено
вземане срещу ответника. Твърди се, че между топлофикационното дружество от една
страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона,
относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на
относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение,
като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се
претендира в настоящото производство.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор. Ответникът оспорва качеството си на страна по
твърдяното облигационно правоотношение, поради което не е пасивноматериално
легитимиран по отношение на предявените искове.
1
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
Ответникът се представлява като поддържа отговора по изложените
съображения. Признава доставката, размера на задълженията и изпадането си в забава.
Оспорва единствено качеството си на потребител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
2
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. **********
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са надлежно оповестени. Отношенията то така действащите
общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД,
където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не се спори, че в процесния период до
процесния имот е доставена топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на посочената
от ищеца стойност, както и относно размера на обезщетението за забава. Ответникът е
възразил, че не дължи процесните суми единствено оспорвайки качеството си на
потребител.
От представения по делото договор за покупко продажна на жилище по реда на
чл. 117 ЗТСУ (отм.) от *******. се установява, че П. И. М. Лично и като пълномощник
на съпруга си – Д. К. М. закупуват имота, за който не се спори, че е топлоснабден и е
доставена топлинна енергия на стойност, посочена в исковата молба.
Съгласно приетото по делото удостоверение за наследници Д. К. М. е починал
на ******* г. и негови наследници по закон са П. И. М., К. Д. К. и ответника – А. Д. К..
Тези обективни данни, дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай ответникът е пасивно материално легитимирани по отношение на 1/6 от цялото
и до пълния размер от процесното задължение за доставка на топлинна енергия – арг.
чл. 13, ал. 1, СК 1968 (отм.) чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК 1985 (отм.) и чл. 9, ал. 1 ЗН,
съгласно които разпоредби Имотът е придобит в СИО от посочените лица, като след
смъртта на Д. К. М., П. И. М. се легитимира като собственик на 4/6 от Имота, а *****,
вкл. ответника - на 1/6 от собствеността.
При този правен извод предявените срещу ответника искове са доказани в
своето основание и следва да бъдат уважени изцяло, а и техният размер е изрично
признат от него.
По разноските:
3
Ищецът принципно има право на разноски, но в исковото производство такива
не са претендирани, като не е представен и списък на разноските, поради което не
следва да бъдат присъждани.
Такива са заявени в заповедното производство. Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното
производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в
заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00 лева, които също следва
да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********** ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу А. Д. Й., ЕГН ********** за сумата в размер на 171,11
лева, представляваща 1/6 от цялото задължение в размер на 1026,64 лева за периода от
********** г. включително за доставена и незаплатена топлинна енергия до
топлоснабден недвижим имот с адрес ***************, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (02.08.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 22,62 лева – 1/6 от цялото задължение в размер на
135,75 лева за периода от *********** г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
4449/2022 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Д. Й. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 75,00 лева разноски пред
Районен съд Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4