№ 77
гр. Б., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501667 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод депозирана
жалба с вх. № 8829/18.08.2021г. по описа на Държавен съдебен изпълнител
при Районен съд - Бургас от страна на И. Г. И. от гр. Б. в качеството му на
взискател против Действията на Държавен съдебен изпълнител, изразяващи
се в Постановление за прекратяване на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 557/2017г. по описа на Държавен съдебен изпълнител
при Районен съд – Бургас. В жалбата се посочва, че съдебният изпълнител не
е съобразил правната природа на конкретното производство, тъй като в
случая се касае за задължение с периодично изпълнение, което задължение
длъжника е изпълнявал доброволно до 09.08.2021г. и поради това не е имало
нужда взискателят да иска принудително изпълнение само, за да поддържа
производството живо и активно.
В жалбата се претендира атакуваното действие да бъде отменено
като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалния и материалния закон.
Претендира да му бъдат присъдените направените по делото
1
разноски.
Ответната страна по жалбата – А. С. Г. депозира по делото писмен
отговор, в който посочва, че предоставя решаването на повдигнатите с
частната жалба въпроси на съда, като претендира да не бъдат присъждани
претендираните разноски, тъй като с поведението си не е предизвикала
частното обжалване, не е направила никакви възражения по жалбата и не
оспорва доводите на жалбоподателя, както и не е отказала изпълнението на
съдебното решение за упражняване на родителските права на жалбоподателя.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Държавен съдебен изпълнител е образувано
въз основа на депозирана Молба, депозирана от И. Г. И. от гр. Б. против А. С.
Г. от гр. Б. и представен Изпълнителен лист от 10.04.2017г., издаден от
Районен съд - Бургас въз основа на влезлите в сила решения по гр. дело №
6278/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на които е определен
режим на лични отношения на И. Г. И. с неговия син, както следва – всяка
първа и трета седмица от месеца с преспиване, като го взима в петъчния ден и
го връща до понеделник сутринта. Когато детето е на градина или на училище
бащата има право да го взима в петъчния ден от дома на майката А. С. Г. или
от съответното учебно заведение (училище или градина) след приключване
на занятията за деня и да го връща отново в учебното заведение за
започващите в понеделник занятия. Бащата има право да взима детето с
преспиване по време на зимната или пролетната учебни ваканции, както и
един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен
отпуск. Родителите ще редуват официалните Коледни и Новогодишни
празници като всяка четна година детето ще бъде по време на Коледните
празници при своята майка, а на Новогодишните празници при своя баща.
По делото е представено Заявление от 16.08.2017г. от страна на А.
С. Г., в която се посочва, че е готова да предаде детето на 22.08.2017г.
По делото е депозирана Молба от 09.08.2021г. от страна на И. Г.
И., в която се посочва, че към дата – 09.08.2021г. ответната страна не
изпълнява доброволно така определения от съда режим на лични отношения.
2
С Постановление от 11.08.2021г., съдебният изпълнител е
констатирал, че в продължение на две години от страна на И. Г. И. не е
поискано извършването на изпълнителни действия и на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК е прекратил производството по делото.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
В конкретния случай е безспорно, че се касае за изпълнително
производство, което е образувано въз основа на молба и издаден
изпълнителен лист, по силата на който е определен режим на лични
отношения на И. Г. И. с неговия син К. И.И. и е безспорно, че в случай, че
съдът не промени така определения режим на лични отношения на детето с
неговия баща, то този режим на лични отношения ще бъде валиден между
родителите и тяхното дете до навършване на пълнолетие на детето. Касае се
за периодично изпълнение, което се дължи от страна на майката на детето К.
– А. С. Г. спрямо неговия баща и е безспорно, че правото на принудително
изпълнение е в латентно състояние, тъй като не е възможно да се предвиди
кога длъжникът не би изпълнил задължението си да предаде детето за
осъществяване на лични отношения. При положение, че задължението за
предаване на детето се спазва стриктно от страна на майката, то и за бащата, в
полза на когото е издаден изпълнителния лист не би съществувал правен
интерес да претендира съдебния изпълнител да предприеме принудителни
изпълнителни действия, но това негово „бездействие“ е вследствие именно на
доброволното изпълнение от страна на длъжника и не следва да води до
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че в конкретния
случай се касае за задължение с периодично изпълнение, то веднъж
образувано, изпълнителното производство не се прекратява, до настъпване на
факти и обстоятелства, които водят до изменение и/или погасяване на правото
или други предпоставки, визирани в чл. 433, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
депозираната жалба против постановлението за прекратяване на
3
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено постановеното от
страна на Държавен съдебен изпълнител с Постановление от 11.08.2021г.
прекратяване на изпълнителното производство, а делото да бъде върнато на
съдебния изпълнител за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид обстоятелството, че
жалбата е основателна, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 225 лева. В конкретния случай е
безспорно, че ответната страна – А.Г. не е инициирала настоящото
производство, но липсата на извънсъдебно оспорване на съдебно признато
притезание от страна на длъжника, не го освобождава от разноските в
изпълнителното производство, освен от тези, посочени в нормата на чл. 79,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което и същите следва да бъдат
присъдени в нейна тежест.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ (по жалбата на И. Г. И. от гр. Б.) Постановление от
11.08.2021г., постановено от Държавен съдебен изпълнител по изпълнително
дело № 20172120400557 по описа на Държавен съдебен изпълнител при
Районен съд – Бургас, с което е прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20172120400557 по описа на
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. М. р., бл. *, вх.
*, ет. *, ап. * да заплати на И. Г. И., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. М. р., бл. *,
вх. *, ет. *, ап. * сума в размер на 225 (двеста двадесет и пет) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5