Решение по дело №261/2020 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 02.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд        І наказателен състав,

на втори октомври                       през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Красимира Божакова

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 261 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № **от 22.01.2020 г. на Началник РУ- Карлово към ОД на МВР- П., на А.Г.Г., ЕГН **********,***, Пловдивска обл., ул. „Д. №.е наложено административно наказание на основание чл.638 ал.5 от КЗ- глоба в размер на 800 лв., за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила досежно квалифициращото обстоятелство „повторност“, което не било вписано в АУАН, а едва в наказателното постановление.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В.- упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата мотиви.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното наказателно постановление. Иска се същото да бъде оставено в сила.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитания в качеството на свидетел полицейски служител М. като свидетел по акта и очевидец на нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление наказателно постановление № **от 22.01.2020 г., разписка за връчването му, АУАН серия АА, бл. № ** от 16.12.2019 г., справка за нарушител/ водач, заповед № */22.10.2018 г., заповед № 8121К- 10478/15.11.2018 г., справки от Гаранционен фонд, справка за собственост на лек автомобил рег. № *, съдът намира за установено следното:

         На 16.12.2019 г., около 04,20 часа, полицейските служители И. и М. осъществявали правомощията си по контрол безопасността на движението в с. И., общ. К.. На посочената дата и час спрели за проверка товарен автомобил „Волво ФХ 12 340“ с рег. № ** с прикачено ремарке с рег. № **, управляван от жалбоподателя Г.. При извършената проверка в мобилната система за отдалечен достъп било установено, че водачът управлявал моторно превозното средство, което не е спряно от движение без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено, че водачът не е собственик на процесното МПС.

         Въз основа на констатираното мл. автоконтрольор И. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят Г. е осъществил нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като на 16.12.2019 г., около 04,20 часа, в с. И., по ул. „Г. Д.“ до № . управлявал товарен автомобил „Волво**“ с рег. № ** с прикачено ремарке с рег. № **, чужда собственост. При извършената проверка в РСОД било установено, че  водачът като ползвател на автомобила, който е регистриран на територията на РБългария и не е спрян от движение нямал сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

         Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който не направил възражение срещу констатациите в него.

         Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление при идентични с акта обстоятелства по нарушение, като било вписано в съдържанието му, че деянието осъществено от жалбоподателя се явява повторно, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление № **/**** г. по описа на РУ- Ч* за същото нарушение. Посоченото обстоятелство било установено чрез извършена справка в СУ АНД на МВР. При така изложените обстоятелства на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.638 ал.5 от КЗ- глоба в размер на 800 лв., за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.

         Атакуваното наказателно постановление било връчено на жалбоподателя 05.05.2020 г., а жалбата срещу него- депозирана на 12.05.2020 г.

         Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна само на формално основание.

         Съдът констатира, че между обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация на деянието е налице несъответствие. Излагайки обстоятелствата по нарушението административно- наказващия орган е посочил, че деянието е осъществено от нарушителя повторно. Същевременно обаче е вписал правна квалификация по чл.638 ал.3 от КЗ, която касае обикновените случаи на нарушението. За деяние, извършено при условията на повторност е налице разпоредбата на чл.638 ал.5 от КЗ, която обаче не е посочена като правна квалификация на деянието, а само като санкционна разпоредба, явяваща се основание за налагане на наказание в по- висок размер. Повторността е квалифициращо обстоятелство, което се явява част от фактическия състав на нарушението по чл.638 ал.5 от КЗ и следва освен да се впише в обстоятелствата по нарушението, и да се отрази в съответна на деянието правна квалификация.  Всяко несъответствие между обстоятелства и правна квалификация на нарушението, което се вменява във вина се явява съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице да узнае какво точно противоправно деяние е извършил. Предвид изложеното съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.

         Извън посоченото, съдът счита, че са налице достатъчно по обем доказателства, годни да обосноват извод за извършено нарушение по чл.638 ал.5 от КЗ, а именно управление на МПС, регистрирано на територията на РБ.. и неспряно от движение, за което не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При допуснатото процесуално нарушение обаче атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

         Искания за разноски не са направени от страните, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Поради изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **от 22.01.2020 г. на Началник РУ- Карлово към ОД на МВР- П.., с което на А.Г.Г., ЕГН **********,***, П.. обл., ул. „Д. №.е наложено административно наказание на основание чл.638 ал.5 от КЗ- глоба в размер на 800 лв., за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.