Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                    гр. Монтана 10.03.2016 Г..

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 15.02.2016 Г.. в състав:

 

                                                       Председател : ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря  С.С., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 445 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Искът е за сумата 18496.99 лв- главница и се води на осн. чл. 327 ал.1, във вр. чл.318 ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

              Ищецът Е. „.. И.”., ЕИК  xxxx  , представляван от Н. И. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Монтна, жк  xxxx  е предявил обективно съединени искове против „.М. Г. „. Е. с ЕИК  xxxx   седалище и адрес на управление: гр. София р-н  xxxx  ап.39, представлявано от управителя М. К. О. Г., дата на раждане xxxx  /ггммдд/.

             В исковата молба се твърди, че през края на 2013 Г.. и първата половина на 2014 Г.., ищецът извършил на ответника транспортни услуги- превоз на пясък, фракция, трошен камък и транспорт на багер и услуги с него, за които дейности издал 4 фактури съответно с № **********/19.12.2013г., №**********/31.03.2014г, № ********** / 28. 04. 2014г. и № **********/02.06.2014 Г.. / подробно описани в исковата молба/. Ищецът е включил тези фактури в дневниците за покупки и продажби и е начислил и внесъл ДДС в републиканския бюджет в съответните срокове. Фактурите са предадени на ответника, който извършил частично плащане по тях, но останал да дължи сумата 18 496.99 лв.

              На 08.05.2014 Г.. ищецът изпратил на ответника нотариална покана за доброволно издължаване на сумата, чрез нотариус рег. № 042 при НК. Въпреки това не е извършено плащане както на падежа, така и след това. Предвид изложеното ищецът се обръща към съда със следните предявени претенции:  да бъде осъдено ответното дружество да му заплати  сумата 18 496.99 лв с ДДС, на горепосоченото основание, както и сумата 1755 лв- т.н. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до датата на издължаване и направените в производството  по делото разноски. Чрез упълномощения си процесуален представител адв. В.В.,xxx поддържа исковете в открито съдебно заседание и по същество моли да бъдат уважени.

                От ответника- „.М. Г.”. Е. с ЕИК  xxxx   седалище и адрес на управление: гр.София р-н  xxxx  ап.39, представлявано от управителя М. К. Огльiй Г., не е получен писмен отговор в рамките на указания му едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК. В случая е приложена разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК като е залепено уведомление на адреса- седалище и адрес на управление на ответника съобр. данните от ТР при АВ. Получателят не се е явил в канцеларията на Соф. Гр. Съд в указания двуседмичен срок, считано от залепване на уведомлението- 08.12.2015 Г.., поради което и на осн. чл.47, ал.5 от ГПК съобщението по чл.131- ГПК с приложенията следва да се счита за връчено с изтичане срока за получаването му-22.12.2015г. В открито съдебно заседание се явява Н. К. О. р., гражданин на Р., р. на 06.11.1955 Г.., преупълномощен с пълномощно от 20.08.2013 Г.. от  Т. А. Г. О. С. /последният упълномощен от управителя на дружеството с пълномощно рег. № 10404/2010г. на нотариус Д. С. с р-н на Р.С.-гр. София. Изразява становище, с което не оспорва предявения иск и заключението на вещото лице по делотО. Заявява  твърдения на нови обстоятелства с искане за прихващане на сума от около 3000 лв, която ищецът му дължал по устни договорки.

               Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- икономическа експертиза.

               Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и събр.чл. 235 ГПК приема следното:

               Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че в края на 2013 Г.. и първата половина на 2014 Г.., ищецът Е. „.. И.”., извършил на ответника транспортни услуги- превоз на пясък, фракция, трошен камък и транспорт на багер и услуги с него, за които дейности издал 4 фактури съответно с № **********/19.12.2013г., № ********** / 31.03.2014г, № ********** /28. 04. 2014г. и № ********** / 02.06.2014 Г.. /подробно описани в исковата молба/. Стоката е получена от ответника и приета без забележки. Ищецът е включил посочените фактури в дневниците си за покупки и продажби и е начислил и внесъл ДДС в републиканския бюджет в съответните срокове. Фактурите са предадени на ответника, който извършил частично плащане по тях, но останал да дължи сумата 18 496.99 лв.

              На 08.05.2014 Г.. ищецът изпратил на ответника нотариална покана за доброволно издължаване на сумата, чрез нотариус рег. № 042 при НК/л.17 от делото/. Въпреки това ответникът не извършил плащане както на падежа, така и след него, което дало основание на ищеца да подаде исковата молба по настоящето дело и да събере вземането си по съдебен ред.

               От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от в.лице П. П. се установява, че процесните фактури- 4 бр.  са осчетоводени осчетоводени при ищеца по счетоводна сметка 411 „.клиенти”. и кореспондираща сметка 703 „.Приходи от продажба на услуги”.. Частични плащания по двете фактури с № ********** / 19.12.2013г. и № ********** / 31.03.2014г. в размер на 12 964.32 лв са осчетоводени в дебит на сметка 503 „.разплащателна сметка в лева”. и кредит сметка 411 „.клиенти”.. В дневниците за продажбите на ищеца процесните фактури са включени в съответните месеци и е начислен ДДС за внасяне. Останалата незаплатена сума по тези фактури възлиза на 18 496.99 лв. В допълнителното си заключение в.л. П. е установила, че процесните фактури са включени в дневниците за покупки на ответното дружество и заявени в ТД на НАОП- София, офис „.И.”. и начисленото ДДС е включено в справката- декларация с право за ползване на данъчен кредит.

               Съдът възприема заключението на вещото лице като дадено обективно и безпристрастнО. Страните не го оспорват.

по което  преклузията по чл.147 от ГПК.

               С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът намира  главният иск за основателен. От събраните в процеса доказателства се установява, че страните по делото са сключили търговска сделка- неформален договор за транспортни услуги, извършени от ищецът на ответника, по количество и стойност, отразени в издадените  от ищцовото дружество и представени с исковата молба данъчни фактури. Доказателства сочат, че ответникът  е изразил воля за доставката, както и че я е приел.

               Ответното дружество е неизправна страна по сключената с ищеца търговска сделка за доставка на транспортни услуги. Не е изпълнил  задължението си  да заплати цената /стойността/ на същите както  в уговорения срок, така и след изтичането му,вкл. и след отправената му за целта нотариална покана. От тук следва извода за неизпълнение на договорено задължение от страна на ответника спрямо ищеца без наличие на причини, които да изключат отговорността му. Ето защо следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната като цена на извършените услуги сума, съобразно констатациите в заключението на счетоводната експертиза, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба- 23.09.2015 Г.. до окончателното й изплащане.

             Изразеното становище от пълномощника на ответника/ извън кръга на лицата по чл.32 от ГПК/ за евентуално прихващане на  процесното  негово задължение със сума, която счита за дължима от ищеца, съдът приема, че е налице  преклузията по чл.147 от ГПК.

            Акцесорният иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД следва съдбата на главният исК. В случая този иск е за заплащане на сумата 1755 лв, представляваща изтекла лихва за забавено плащане на главницата за периода от падежа по всяка фактура до завеждане на исковата молба и като основателен следва да бъде уважен.              

              Съобр. чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски, без представен по чл.80 ГПК списъК. Видно от данните по делото те възлизат общо на  сумата 2240.00 лв, от която държ. такса- 790.00 лв; адв.хонорар- 1300 лв; депозит вещо лице-150 лв.

             Водим от горното, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

               ОСЪЖДА „.М. Г. „. Е. с ЕИК  xxxx   седалище и адрес на управление: гр. София р-н  xxxx  ап.39, представлявано от управителя М. К. О. Г., дата на раждане xxxx  /ггммдд/ /посочен адрес за контакти- гр. Монтана ул.  xxxx  / да заплати на Е. „.. И.”., ЕИК  xxxx  , представляван от Н. И. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Монтна, жк  xxxx  следните суми: 18 496.99 /осемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и шест  лв  и 99 ст/лв с ДДС, представляваща парично задължение по фактури с № **********/19.12.2013г., № ********** /31.03.2014г, № ********** / 28. 04. 2014г. и № ********** / 02.06.2014 Г.. за извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 23.09.2015 до окончателното й изплащане; сумата 1755 лв, представляваща изтекла лихва за забавено плащане на главницата, както и сумата 2240.00 лв- разноски по водене на делото

                Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: