Р Е Ш Е Н И Е № 261062
28.10.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 18.09.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдия
гражданско дело № 14403 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Производството
по делото е повторно в изпълнение задължителните указания дадени с Решение №
794/20.06.2019г. по в.гр.д. № 2835/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
относно участието на страната – ответник Т.С.Ч. след ***/ смъртта на ответник и
наследодател З.В./ като всички процесуални действия след ***са повторени с
участието на този ответник.
Делото
е върнато за разглеждането му само в частта в която е бил отхвърлен предявения
иск за признаване за установено, че Държавата представлявана от МРРБ чрез
Областен управител е собственик на останалата част от имот № *** по КВС на
землището на ***, защрихована със сиви линии на скица № 4 от СТЕ на л. 500 от
делото на ПРС.
Предмет
на делото са искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищец
Държавата чрез МРРБ чрез Областен управител на област с административен център
– гр. Пловдив заявява, че е собственик на недвижим имот със застроена площ от
1853 кв.м. и терен от 7055 кв.м. *** Имотът бил предоставен за управление на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, а преди това ГУ
„Икономика на отбраната и държавен резерв“ на основание чл. 25 от ПМС от ***.
Посоченият имот представлявал складова база „Медицинска база-Б.“ и се използвал
за нуждите на националната сигурност, като съгласно чл. 24, ал. 2 и 5 ЗСПЗЗ бил
държавна собственост. По данни на геодезическото заснемана собствения на ищеца
имот се разпростирал върху няколко поземлени имота, един от които с № ***. Като
негови собственици били записани наследниците на З. П. и С. П., както и В.В.,
които се легитимирали като собственици въз основа на решение №*** от ***. на ПК
по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и нотариален акт за дарение от ***
Ищецът оспорва решението
на ПК като нищожно, тъй като имотът не е следвало да бъде реституиран, поради
обстоятелството, че през 1951г. били одържавени в полза на ДЪРЖАВАТА по Закона
за национализацията на частните и индустриални минни предприятия /ЗНЧИМП/
мелница на два етажа и прилежащага към нея площ от 3000 кв.м. от братята З. и С.
В.. В двата съставени акта за държавна собственост от ***. било записано, че
имотът се предоставя за управление на дирекция „Държавен медицински резерв“,
която със заповед от ***. на *** на община Р. на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ
била възстановена собствеността на наследниците на двамата братя, но без
земята. Твърди се, че върху имота в периода 1990-1992г.- преди влизането в сила
на ЗСПЗЗ, било извършено строителство по договор от *** и към момента на
одобряването на кадастралната карта имотът бил застроен и не представлявал
земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ като за имота бил издаден и акт за публична държавна
собственост от ***
Ето и защо се
иска положително установяване правото на собственост върху ПИ № *** в землището
на село Б., с площ от 5.345 дка по отношение ответниците В.Ж.В., Д.С.З., С.С.И.,
С.З.В.,, Д.Т.К., В.Т.К., С.В.Н., Й.В.Г.,
М.В.К., И.Н.А., Б. Н.Т., С.Н.С., Б.Б.К.,, В.Н.Т., С.Н.С., Е.Я.З., В.А.З., Д.Н.Н.,
Т.С.Ч. и К.З.Т. въз основа на одържавяването му. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник В.В.
оспорва предявения иск. Възразява, че предмет на национализация и актуване през
*** г. са единствено сгради, но не и земята. Твърди, че държавата не е
собственик на терена и оспорването на законосъобразността на решението на ПК
било неоснователно. Оспорва към момента на одобряването на КВС процесният имот
да е бил застроен, което било видно от писма от ***. Относно правото на
собственост на братята С. и З. В. се позовава се на извършена делба между
праводателите му съгласно спогодителен разделителен протокол от *** по гр.д.
173/1937г. Оспорва се издадения акт за държавна собственост от *** Счита, че
няма основания за прилагането на косвен контрол, тъй като от писмо то 2014г. на
Държавна агенция „ДРВВЗ“ ставало ясно, че заповедта на *** на Община Р. от ***
и решението на ОСЗГ-Р. от 04.06.1992г. са били обжалвани по съдебен ред, но
производствата са били прекратени. Иска се да бъде отхвърлен искът.
Ответник В.Т.К.,
чрез назначения й особен представител взема становище за недопустимост на иска
спрямо нея, тъй като тя се е разпоредила с притежаваните в имота идеални части.
По същество, оспорва актът за държавна собственост да легитимира ищеца като
собственик на терена. Оспорва се и извършването на строителство в имота.
Твърди, че ответницата се е легитимирала като собственик на имота като
наследник на С. П.. Прави възражение за изтекла придобивна давност. Ангажира
доказателства.Претендира разноски.
Ответник З.З.п. в хода на производството и
заместен от наследник К.З.Т. взема становище за недопустимост на иска спрямо
него, тъй като той се е разпоредил с притежаваните в имота идеални части. Освен
това изтъква, че е налице влязло в сила решение, с което ГУ „Държавен резерв и
военновременни запаси“ е било осъдено да заплаща на наследниците З. и С. В.
обезщетение за неоснователното ползване на имота им. По същество възразява, че
актът за държавна собственост е следвало да бъде утвърден от ръководителя на
министерство или ведомство съгласно чл. 70, ал. 2 от Закона за държавната
собственост. Оспорва да има съвпадение между имота в акта и възстановения на
ответника. Твърди, че имотът не попадал в обхвата на ПМС от *** както и че
никога не се е ползвал за нуждите на отбраната. Оспорва и строителството да е
било извършено в периода от 1990 до 1992г. Претендира, че е придобил правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, както и евентуално по реда на чл. 2, ал. 1
ЗВСОНИ. Твърди, че по реда на Закона за национализация на частни индустриални и
минни предприятия от З. и С. В. е била отчуждена мелница и незастроена площ от
3000 кв.м. Поради това и имотът към момента на отнемането му не е представлявал
земеделска земя. Същият не бил използван като земеделска земя и не бил включен
в ТКЗС, а е предоставен за ползване на околийски промкомбинат „С. Т.“, а
по-късно на дирекция „Държавен медицински резерв“, но само по отношение на
постройките. Счита, че имотът е бил възстановен на основание чл. 2, ал. 2
ЗВСОНИ. Моли да бъде отхвърлен искът.
Третото лице помагач Държавна Агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ комуто процесния имот е предоставен за ползване съгласно
АДС № **** представляващ складов терен с площ от 5.345 дка чрез юрк. С.А. взема
становище за основателност на предявената претенция. Поддържа, че решението на
поземлената комисия е нищожно поради противоречието му със закона – чл.2, т.3
ЗСПЗЗ тъй като върху процесната земя е било извършено строителство по договор
от 11.06.1990г., т.е преди влизане в сила ЗСПЗЗ, което обстоятелство е пречка
за реституцията на тази земя извършено с решението от ***., а освен това и на
основание чл. 25 от ПМС № ***. имотът е предоставен за управление на третото
лице-помагач, която го ползва като складова база „Медицински резерв“ – с.Б.,
т.е за нуждите на националната сигурност на страната и съгласно чл.24, ал.3 и
ал.5 ЗСПЗЗ е държавна собственост.
Съдът след като
се запозна със становището на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Решение №
3311/08.08.2018г. постановено по гр.д. № 5419/2016г. по описа на ПРС е влязло в
сила в частта му с която е признато за установено по отношение на ответниците,
че Държавата е собственик на реална част с площ от 3665 кв.м. от имот № *** по
КВС на землището на село Б., Община Р., целият
с площ от 5.345 дка, ***, с начин на трайно ползване- складов терен, с граници
имоти с номера ***, ***и ***, която реална част е разположена между точки ****, по скица № 4 от СТЕ- лист
500 от делото на ПРС, а след т. 4 е с граница по съществуваща на място ограда
по точки **** по скица № 2 от СТЕ- лист ***от делото на ПРС, а след т. 15 по
права линия до южната граница на имота в т. * на скица № *от СТЕ- лист 500 от
делото на ПРС и представлява цялата площ защрихована с жълти линии в границите
на имот № *** по скица № * от СТЕ- лист 500 от делото на ПРС.
Следователно,
производството по делото при повторното му разглеждане е само досежно реалната част
от имот № *** по КВС на землището на
село Белозен, защрихована със сиви линии на скица № 4 от СТЕ- лист 500 от
делото на ПРС.
До колкото обаче
процесния имот е един, основанието и страните по делото са едни, съдът ще
разгледа претенцията само относно защрихованата в сиво линия съгласно
указанията на ПОС като обследва всички относими и релевантни факти,
обстоятелства и доказателства досежно целия имот № ***. Това е така тъй като
спорът за реалната част не е възникнал между страните изначално, а се поражда в
резултат на постановеното по делото Решение № 3311/08.08.2018г.
С решение № ***от
***. на ПК-Р. на наследниците на С.В. П. и З.В. П. е било възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху
имот представляващ складов терен от 5.345 дка, четвърта категория, местността ***,
имот № *** по картата на землището.
Решението е
издадено по молба от ***. на С.В. П., като правото на собственост е било
удостоверено с Нотариален акт от ***- лист 283 от том 2 на ПОС. Към Решението е
приложена скица на имота, върху която не са нанесени никакви обекти.
Следователно,
гражданският съд може да извърши косвен контрол за законосъобразност на
реституционната процедура, тъй като в случаите в които решението на поземлената
комисия като административен акт противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската
собственост, съдът не е обвързан с него – така Решение № 201 от 30.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 79/2009 г., II г. о., ГК.
По делото се
установява, че още през ***. е било предвидено извършването на строителство
върху терена в непосредствена близост до мелницата, като е издадена скица-виза
№ ***за строеж на складови помещения- лист 122 от том 1 на ПОС. Документите за
извършването на самото строителство, не са запазени, като в писмо от *** (лист
89 от том 1 на ПОС) се сочи, че строителството е било извършено по договор,
сключен на *** В отчет от 1994г. (лист 401-404 от том 1 на ПРС) е описано
извършването на плащания във връзка с изграждането на складовата база в периода
от ***. до **. От приложените към исковата молба два протокола от *** (лист
75-79 от том 1 на ПОС) се установява, че към тази дата с категоричност са били
изградени сградите, тъй като е проведено измерване на заземяването и е
направена проверка на изпълнението на осветлението.
По делото е
приета и СТЕ, от която се установява, че върху процесния имот са изградени
множество сгради включени в комплекс-складова база ***, като площта на базата
попада в няколко имота по КВС, в това число и част от процесния- 42.137 като
навлиза в него с 3665 кв.м. Изготвени са скици на точното местоположение на
сградите и оградата спрямо имотите по КВС. От представените документи се
установява, че складовата база е ползвана и се ползва за цели на отбраната и
сигурността на страната- съхраняване на запаси на държавния медицински резерв.
От събраните гласни доказателствени средства /
показанията на св. Н./се установява, че към *** цялата сегашна площ на
медицинската база е била оградена и не се е обработвала. През пролетта на *** е
започнала подготовка на терена и изграждането на две големи халета. Първото
било изградено през *** и започнало изграждането на второто. Последното заедно
с административната сграда били завършени през ***Възраженията на ответниците в
тази насока са неоснователни.Възстановяване на собствеността не е било
извършвано на земеделска земя, а на складов терен, което подкрепя изложеното от
ищеца, че към този момент предназначението за земята вече е било променено.
При така
събраните доказателства и при повторното разглеждане на делото съдът намира, че
още преди *** земята е загубила земеделското си предназначение с предвиждането
й за строителството на базата, заграждането й за реализирането на това
мероприятия и започването на строителството с бюджетни средства. Налице е проведено
мероприятие, което представлява пречка за възстановяване на собствеността.
Данните за използването на терена за цели свързани с отбраната и сигурността на
страната, за осъществяването на които е извършено строителството, определят
земята като необходима на гражданската отбрана на Република България по реда на
чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ. Поради това земята, която
се заема от складова база „Медицински резерв“ е незаконосъобразно възстановена.
Наличието на
извършено до влизането на ЗСПЗЗ в сила строителство е пречка за
възстановяването на имота в стари реални граници без значение дали това
строителство е законно или не – така решение № 77/09.03.2020г. по гр.д. №
4209/2008г. по описа на ВКС. Решението за възстановяването правото на
собственост на наследниците на С. и З. В. П.и в съществуващи стари реални
граници на складов терен от 5 345 дка, който представлява имот *** и който
имот по данни на СТЕ обхваща прилежащата
площ към складова база „Медицински
резерв“ за 3 665 кв.м противоречи
на разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ. Процесното възстановяване на собствеността е
нищожно поради прякото му противоречие със закона, който изрично изключва
реституцията на земеделската земя, когато последната е застроена или е
осъществено мероприятие. Имот № *** не може да бъде реституиран защото в него
попада складова база „Медицински резерв“, а освен това и този имот вече няма
характертистиката на земеделски.
Следва да се
посочи, че възстановяването в стари реални граници е възможно да се осъществи
там където тези граници съществуват или е възможно да бъдат установени. При
издаването на реституционното решение от ПК точно разграничаване границите на
реституирания имот и терена на ГУ ДРВВЗ не може да се извърши поради което и
абсолютно неясно е за настоящата инстанция по какви критерии се извършва
възстановяването на имота след като нито е извършено трасиране на терена, който
се възстановява нито пък този терен е отграничен от земята ползвана от ГУ
ДРВВЗ. В тази връзка съдът само отбелязва, че извършеното от СТЕ изчертаване на
скица № *- лист 500 от том 2 на ПРС /защрихована в жълто/ отделяща ползваната
за базата площ от ползваната от отвениците е следвало да бъде извършена в
рамките на реституционната процедура, за да може да има легитимиращ
собствеността ефект и евентуално да се извърши преценка затова налична ли е
свободна площ за възстановяване, както и да бъдат преценени всички останали
обстоятелства от административния орган в хода на реституционната процедура.
Вън от горното по
делото е безспорно установено /СТЕ/, че в процесния имот са били построени и
други сгради до ***., което само по себе си е пречка за възстановяване
собствеността на земята, тъй като имотът не следва да се разглежда отделно, а
като част от едно осъществено мероприятие на държавата, което съгласно чл. 10б
ЗСПЗЗ препятства възстановяването на собствеността върху бившите земеделски земи в стари реални
граници, каквото е осъществено с реституционното решение.
Предвид на
гореизложеното решение № ** от ***. на ПК-Р. не може да легитимира ответниците
като собственици на защрихованата със сиви линии площ/реална част на процесния
имот на скица № * от СТЕ- лист 500, защото е незаконосъобразно поради
противоречието му със закона, тъй като реституираната земя, първо не е
земеделска, и второ, поради това че е застроена отпреди влизането в сила на
ЗСПЗЗ поради което и ответниците е слевало да да бъдат обезщетени съгласно
установения от закона друг ред.
Същевременно
установява се основанието, което легитимира Държавата като собственик на
процесната реална част защрихована със сиви линии по скица № 4 от СТЕ -
одържавяване за което е оформен АДС **** и впоследствие АПДС № *** поради което
и предявения иск следва да бъде уважен за тази реална част.
Ето и защо
предвид на гореизложеното Държавата е собственик на останалата част от имот № ***
по КВС на землището на ***, защрихована със сиви линии на скица № 4 от СТЕ на
л. 500 от делото на ПРС.
На основание чл.
78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на
2 230 лева от които с решение № 3111/08.08.2018г. в частта му която е
влязла в сила са присъдени 1086,39 лева, следователно, за настоящето
производство се присъжда разликата или сума в размер на 1 143,61 лева за
първоначалното и повторното разглеждане на делото.
В полза на
третото лице помагач следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 600
лева за първоначалното и повторното разглеждане на делото.
На основание чл.
84 ГПК държавната такса от 157.13 лева за настоящата инстанция следва да се
заплати от ответниците в полза бюджета на съдебната власт. От тях 81.63 лева са
присъдени следователно същите се осъждат за сумата от още 75,50 лева.
Ответниците с
оглед изхода на спора при повторното разглеждане на делото нямат право на
разноски.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ж.В., с адрес: ***;
К.З.Т. с адрес: *** ***; Д.С.З., с адрес: ***; С.С.И., с адрес: ***; С.З.В., с адрес: ***; Д.Т.К., с адрес: ***; В.Т.К.,
с адрес: ***; С.В.Н., с адрес: ***; Й.В. ***; М.В. ***; И.Н.А., с адрес: ***; Б.Н.Т.,
с адрес: ***; С.Н.С., с адрес: ***;Б.Б.К., с адрес: ***; В.Н.Т., с адрес: ******;
С.Н.С., с адрес: ***; Е.Я.З., с адрес: ***; В.А.З., с адрес: ***; и Д.Н.Н., с адрес: ***, Т.С.Ч. с
адрес: ***
че ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез
Областен управител на Област Пловдив, е собственик
на останалата част от имот № *** по КВС на землището на ***, защрихована със сиви линии на скица № 4 от
СТЕ на л. 500 от делото на ПРС;
ОСЪЖДА В.Ж.В., с
адрес: ***; К.З.Т. с адрес: *** ***; Д.С.З., с адрес: ***; С.С.И., с адрес: ***; С.З.В., с адрес: ***; Д.Т.К., с адрес: ***; В.Т.К.,
с адрес: ***; С.В.Н., с адрес: ***; Й.В. ***; М.В. ***; И.Н.А., с адрес: ***; Б.Н.Т.,
с адрес: ***; С.Н.С., с адрес: ***;Б.Б.К., с адрес: ***; В.Н.Т., с адрес: ******;
С.Н.С., с адрес: ***; Е.Я.З., с адрес: ***; В.А.З., с адрес: ***; и Д.Н.Н., с адрес: ***, Т.С.Ч. с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез
Областен управител на Област Пловдив СУМАТА от 1 143,61 лева, която
представляват разноски за първоначалното и повторното разглеждане на делото;
ОСЪЖДА В.Ж.В., с адрес: ***; К.З.Т. с адрес: *** ***; Д.С.З., с адрес: ***;
С.С.И., с адрес: ***; С.З.В., с адрес: ***;
Д.Т.К., с адрес: ***; В.Т.К., с адрес: ***; С.В.Н., с адрес: ***; Й.В. ***; М.В.
***; И.Н.А., с адрес: ***; Б.Н.Т., с адрес: ***; С.Н.С., с адрес: ***;Б.Б.К., с
адрес: ***; В.Н.Т., с адрес: ******; С.Н.С., с адрес: ***; Е.Я.З., с адрес: ***;
В.А.З., с адрес: ***; и Д.Н.Н., с адрес: ***,
Т.С.Ч. с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ сумата от 600 лева разноски за за първоначалното и
повторното разглеждане на делото;
ОСЪЖДА В.Ж.В., с адрес: ***; К.З.Т. с адрес: *** *** Д.С.З., с адрес: ***;
С.С.И., с адрес: ***; С.З.В., с адрес: ***;
Д.Т.К., с адрес: ***; В.Т.К., с адрес: ***; С.В.Н., с адрес: ***; Й.В. ***; М.В.
***; И.Н.А., с адрес: ***; Б.Н.Т., с адрес: ***; С.Н.С., с адрес: ***;Б.Б.К., с
адрес: ***; В.Н.Т., с адрес: ***Д***; С.Н.С., с адрес: ***; Е.Я.З., с адрес: ***;
В.А.З., с адрес: ***; и Д.Н.Н., с адрес: ***,
Т.С.Ч. с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА бюджета на съдебната власт по сметка на
РС – Пловдив сумата от 75,50 лева, която представлява държавна такса за
настоящата инстанция
Скица № 2- лист
498 от том 2 на ПРС и скица № 4- лист 500 от том 2 на ПРС, от заключението на
приетата СТЕ да се считат неразделна
част от решението.
Решението е
постановено при участието на трето лице подпомагаща страна на Държавата- Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“.
ОБЯВЯВА за влязло
в сила решение № 3111/08.08.2018г. по гр.д. № 5419/2016г. по описа на РС –
Пловдив в частта му в която е признато за установено, че ДЪРЖАВАТА собственик
на реална част с площ от 3665 кв.м. от имот № *** по КВС на землището на село Б.,
Община Р., целият с площ от 5.345
дка, ***, с начин на трайно ползване- складов терен, с граници имоти с номера ***,
***и ***, която реална част е
разположена между точки *, *****, по
скица № 4 от СТЕ- лист 500 от делото на ПРС, а след т. 4 е с граница по
съществуваща на място ограда по точки ****, по скица № 2 от СТЕ- лист 498 от
делото на ПРС, а след т. 15 по права линия до южната граница на имота в т. 9 на
скица № 4 от СТЕ- лист 500 от делото на ПРС и представлява цялата площ защрихована
с жълти линии в границите на
имот № *** по скица № 4 от СТЕ- лист 500 от делото на ПРС както И В ЧАСТТА му С КОЯТО са присъдени разноските в полза
бюджета на съда в размер на сумата от 81,63 лева и в полза на ДЪРЖАВАТА в размер на сумата от
1086,39 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.