Р Е Ш Е Н И Е
№ 2348/17.12.2020г.
Град Пловдив, 17.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2658 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.Ж.Ж. *** против решение №
260019 от 17.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 2088 по описа на Пловдивския
районен съд за 2020 година, с което е изменено наказателно постановление №
19-1030-011061 от 22.11.2019 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което М.Ж.Ж., ЕГН **********,***,
за нарушение на чл.103 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.2 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като е намален размера на глобата
на 100 лева и е намален срокът на 2 месеца, и е потвърдено постановлението в
останалата част за наложените административни наказания на основание чл.179,
ал.2, пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и на основание чл.185 ЗДвП – глоба
в размер на 20 лева.
Според касатора
решението е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на
обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноските за
двете инстанции.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да остави без уважение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваната част от
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да постанови
решението, районният съд е приел, че фактите са безспорно доказани от събраните
доказателства, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и
ч.57 ЗАНН, издадени са от компетентни органи в предвидената форма, при спазване
на сроковете по чл.34 ЗАНН. Според районния съд нарушенията са описани ясно и
подробно с всички индивидуализиращи белези – време, място, авторство и
обстоятелства, при които са извършени, поради което не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителя. За неоснователно е прието
възражението на жалбоподателя при описанието на обстоятелствата около
нарушението, защото след анализ на нарушената норма на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП е
преценено, че актосъставителят е посочил всички установени факти, които се
обхващат от посочената в акта правна квалификация. За неоснователни са приети
също възраженията на жалбоподателя във връзка със скоростта на движение, защото
състоянието на пътя, интензивността на движение и конкретните стойности на
скоростта са ирелевантни, защото несъобразената скорост за всеки конкретен
случай може да е различна и е достатъчно от формална страна да е посочено, че
скоростта не е съобразена с обстоятелствата, за да са изпълнени изискванията на
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Според районния съд достатъчно ясно е описано нарушението
по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, като е ирелевантна целта на
поведението. За неоснователно е прието възражението за нарушение на чл.18 ЗАНН,
защото всяко от нарушенията е квалифицирано и за всяко нарушение е наложена
една санкция, като е в правомощията на наказващия орган да прецени за кои
нарушения да бъде наказан нарушителя, а описанието на несъставомерните факти не
представлява нарушение на правата на санкционираното лице.
Според районния съд
правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя, от обективна и
субективна страна той е осъществил всички съставомерни признаци на нарушенията
по чл.20, ал.2, чл.103 и чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, които са извършени виновно с
оглед установените факти за поведението на жалбоподателя. За неоснователни са
приети възраженията за липса на вина, защото незнанието по принцип не извинява
и защото жалбоподателят е извинил поведението си с включване на турбото на автомобила, т.е., през цялото време той е
съзнавал, че е настъпило произшествие с автомобила, че не е съобразил с
подадения сигнал и че при последвалото преследване е възникнала непосредствена
опасност за движението и за живота и здравето на другите участници в него.
Относно наказанията
районния съд е приел, че за нарушенията по чл.20, ал.2 и чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП
размерите на глобите са фиксирани и са правилно определени от наказващия орган,
но при определяне на глобата и лишаването от право на управление на МПС за
нарушението по чл.103 ЗДвП наказващият орган не е съобразил критериите по чл.27 ЗАНН и с целите на наказанието по чл.12 ЗАНН, поради което наложените наказания
според районния съд са явно несправедливи и следва да бъдат намалени. Съответно
в тази част наказателното постановление е изменено.
Районният съд е
изложил подробни мотиви относно невъзможността в конкретния случай да се
приложи чл.28 ЗАНН, защото деянията и извършването на три нарушения не
разкриват смекчаващи отговорността обстоятелства, а липсата на вредни последици
не влияе на преценката за маловажност, защото нарушението е формално.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти районният съд е направил обосновани и
правилни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Противно на
направеното възражение в касационната жалба, при постановяване на решението си
районният съд е обсъдил всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
въз основа на безспорно доказаните факти е градил правните си изводи. В този
смисъл не са налице такива нарушения на съдопроизводствените правила, които
биха могли да се квалифицират като съществени.
Налице са мотиви за доказаността на всички съставомерни
елементи от фактическите състави на трите нарушения, направен е анализ на всяка
от нарушените правни норми, като изрично е посочено, че неописването или
недоказването на несъставомерни елементи не влияе
върху преценката за съответствието на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление с изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изход на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като допустимо и основателно следва да
бъде уважено и да бъде осъден касаторът да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80
лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка
с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260019
от 17.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 2088 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
ОСЪЖДА М.Ж.Ж.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.