№ 78
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900077 по описа за 2022 година
"Ю.Б." АД, ЕИК е предявил срещу Е.Х.С. с ЕГН ********** и Д.Й.С. с ЕГН
**********, и двамата от гр. Б., ж.к. „Саранск“, бл. 5, вх. Б, ет. 6, ап. 34, субективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ –
1. за заплащане от Е.Х.С. на сумата от 75 675.62 лева, съставляваща сбор от левовата
равностойност на 38 692.33 евро и 481.44 лева, от които:
- 27 926.86 евро, съставляващи незаплатена главница по сключен с Е.Х.С. и Й.С.С.
/починал преди предявяване на исковете/, договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 29651/05.12.2007 год., дължима за периода от 19.10.2015 год. до 27.10.2019 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 17.07.2020 год., до
окончателното й изплащане,
- 8 500.64 евро, съставляващи възнаградителна лихва, дължима на основание чл.3,
ал.1 от договора за кредит за периода от 19.10.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 1 772.21 евро, съставляващи наказателна лихва, дължима на основание чл.3, ал.3 от
договора за кредит за периода от 19.11.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 391.03 евро, съставляващи такси, дължими на основание чл.5 от договора за кредит
за периода от 21.10.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 101.59 евро, съставляващи дължими застраховки по договора за кредит и
- 481.44 лева, съставляващи заплатени от банката на основание чл.10, т.2 от договора
нотариални такси;
2. за заплащане от Д.Й.С. в качеството му на наследник по закон на починалия
1
кредитополучател по договора Й.С.С., на 1/2 от горните суми, дължими на същото
основание, а именно – 37 837.77 лева, съставляваща сбор от левовата равностойност на
19 346.15 евро и 240.72 лева, от които :
- 13 963.43 евро, съставляващи 1/2 от незаплатената главница по сключен с Е.Х.С. и
Й.С.С. договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29651/05.12.2007 год., дължима
за периода от 19.10.2015 год. до 27.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска, 17.07.2020 год., до окончателното й изплащане,
- 4 250.32 евро, съставляващи 1/2 от възнаградителната лихва, дължима на основание
чл.3, ал.1 от договора за кредит за периода от 19.10.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 886.10 евро, съставляващи 1/2 от наказателната лихва, дължима на основание чл.3,
ал.3 от договора за кредит за периода от 19.11.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 195.51 евро, съставляващи 1/2 от таксите, дължими на основание чл.5 от договора за
кредит за периода от 21.10.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 50.79 евро, съставляващи 1/2 от дължимите застраховки по договора за кредит и
- 240.72 лева, съставляващи 1/2 от заплатените от банката на основание чл.10, т.2 от
договора нотариални такси.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че сключил с Й.С.С. и Е.Х.С. договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 29651/05.12.2007 год., с който предоставил на кредитополучателите
сумата от 34 000 евро със срок за погасяване от 264 месеца, като сумата била усвоена на
19.12.2007 год. Съгласно договора кредитополучателите дължали възнаградителна лихва в
размер на 6.5 %, а дължимата сума по договора се погасявала на равни анюитетни месечни
вноски в размер на 242.40 евро, всяка платима до 19-то число на месеца.
Твърди, че на 19.10.2015 год. кредитополучателите преустановили плащането на
дължимите месечни вноски за главница и лихви по договора и изпаднали в забава, а
съгласно чл.18, ал.2 от договора при неизпълнение на три последователни месечни вноски –
изцяло или частично, кредитът се превръщал в изцяло и предсрочно изискуем, считано от
датата на последната вноска. Алтернативно се сочи, че с предявяване на исковете и
връчването на преписи от исковата молба на ответниците следва последните да се считат
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит.
Твърди се, че към момента на изготвяне на извлечението от счетоводните книги на
банката за размера на просрочения дълг по кредита, 28.10.2019 год., същият възлизал общо
на 75 675.62 лева, съставляващи сбор от левовата равностойност на 38 692.33 евро и 481.44
лева, от които :
- 27 926.86 евро, съставляващи незаплатена главница, дължима за периода от
19.10.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 8 500.64 евро, съставляващи дължима на основание чл.3, ал.1 от договора за периода
от 19.10.2015 год. до 27.10.2019 год. възнаградителна лихва,
2
- 1 772.21 евро, съставляващи дължима на основание чл.3, ал.3 от договора за периода
от 19.11.2015 год. до 27.10.2019 год. наказателна лихва,
- 391.03 евро, съставляващи дължими на основание чл.5 от договора за периода от
21.10.2015 год. до 27.10.2019 год. такси,
- 101.59 евро, съставляващи дължими застраховки по договора и
- 481.44 лева, съставляващи заплатени от банката на основание чл.10, т.2 от договора
нотариални такси.
Твърди се, че преди предявяване на исковете кредитополучателят Й.С.С. бил
починал, като негови единствени наследници по закон са ответниците Е.Х.С., съпруга и
Д.Й.С., син.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същите са подали общ
писмен отговор, с който са оспорили исковете по основание и размер, взели са становище по
обстоятелствата, на които се основават и са направили възражения срещу тях.
С отговора се оспорва твърдяната от ищеца настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, като се сочи, че ответниците не са били уведомени за същата преди предявяването
на исковете.
С отговора са наведени доводи, че вземането на банката се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – разпоредбите на чл.3, ал.5, чл.6,
ал.3 и чл.12 от договора за кредит, които са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП.
С отговора ответниците правят и възражение за изтекла погасителна давност както
по отношение на претенцията на ищеца за главници, така и за лихви.
Ответниците също претендират направените по делото разноски.
Пълномощникът на ответника в о.с.з. на 30.06.2023 год. е направил искане по чл.78,
ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано
от ищцата Е.Х.С. прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
29651/05.12.2007 год., същият е сключен между "Ю.и Е.Д.." АД, ЕИК /предходно
наименование на ищеца "Ю.Б." АД до 11.01.2013 год./ и кредитополучателите Й.С.С. и
Е.Х.С., съпрузи и солидарни длъжници по договора съгласно чл.1, ал.2. Със същия банката е
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 34 000 евро със срок за погасяване
от 264 месеца /чл.5, ал.1/, на равни анюитетни месечни вноски в размер на 242.40 евро,
всяка платима до 19-то число на месеца /чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1/, при възнаградителна лихва в
размер на 6.5 % /чл.3, ал.1/.
Между страните не се спори, като се установява и от заключението по назначената
3
съдебно-счетоводна експертиза, че кредитът е бил изцяло усвоен на 19.12.2007 год. чрез
превод по банкова сметка на кредитополучателя Й.С.С..
Видно от представеното с молба от 01.03.2021 год. на ищеца удостоверение за
наследници на Й.С.С. с ЕГН **********, издадено от Столична община, същият е починал
на 08.10.2015 год. и оставил единствени законни наследници Е.Х.С. с ЕГН **********,
съпруга и Д.Й.С. с ЕГН **********, син – настоящите ищци.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства, доколкото нямат
отношение към конкретните предявени субективно съединени искове.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло на едно
самостоятелно основание.
Както бе посочено горе, договорът за кредит за покупка на недвижим имот HL
29651/05.12.2007 год. е бил сключен между ищеца и кредитополучателите Й.С.С. и Е.Х.С. в
качеството им на солидарни длъжници по договора съгласно чл.1, ал.2 от същия. Според
общото правило на чл.122, ал.1 от ЗЗД при пасивната солидарност няколко длъжници
дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението от
всеки съдлъжник. Особеност на пасивната солидарност е единството на предмета на
престацията, а това означава, че предметът на задължение на солидарните длъжници е един
и същ – поради това всеки от солидарните длъжници отговаря за пълния размер на дълга, за
който се е задължил.
Правата на кредитора срещу солидарните длъжници, уредени в чл.122 от ЗЗД, са
изцяло в негов интерес. Разпоредбата позволява търсене от кредитора на разделна
отговорност от длъжниците и това следва от самостоятелното право, което кредиторът има
срещу всеки един от тях – кредиторът може да съди последователно всеки един от
солидарните длъжници, докато удовлетвори вземането си. Само при пълно изпълнение на
дълга от солидарно отговорен длъжник се погасява отговорността на останалите длъжници
/чл.127, ал.1 от ЗЗД/.
При наследствено правоприемство, каквото е налице в случая – ответниците са
наследници по закон на починалия кредитополучател и солидарен длъжник по договора за
кредит Й.С.С., наследниците встъпват в правата и задълженията на наследодателя си в
техния пълен обем, т.е. доколкото по договора същият е поел задължение за солидарно
изплащане на дълга наред с другия кредитополучател, то същото задължение се носи и от
наследниците. От горното следва, че ответникът Д.Й.С. също е солидарен длъжник по
договора за кредит наред с първоначалния такъв Е.Х.С..
В случая ищецът е могъл да реализира правата си, произтичащи от договора, като
насочи иска/искове си, както следва :
- за солидарно заплащане на цялата дължима сума по договора от двамата
4
съдлъжници /първоначалният кредитополучател в лично качество и като наследник и от
втория наследник/;
- разделно – за заплащане на цялата дължима сума по договора от някой от двамата
съдлъжници по избор на ищеца.
Ищецът обаче не може да претендира разделно от двамата съдлъжници суми, чийто
сбор надвишава дълга /в случая – с 1/2/, доколкото горното би довело до неоснователното
му обогатяване. По твърдения в и.м. към момента на изготвяне на извлечението от
счетоводните книги на банката за размера на просрочения дълг по кредита, 28.10.2019 год.,
същият възлизал общо на 75 675.62 лева, а видно от петитума на двата субективно
съединени иска, сборът на сумите, които се претендира едновременно от ответниците,
възлиза общо на 113 513.39 лева. Настоящият съдебен състав продължава да поддържа, че
горното противоречие между обстоятелствена част и петитум на и.м. съставлява
нередовност на същата, но с оглед задължителните указания на САС, дадени в
отменителното определение № 907/30.03.2023 год., постановено по ч.гр.д. № 759/2023 год.,
следва да се произнесе по същото с решението по същество на спора.
Важно в случая е да се отбележи, че исковете са пасивно кумулативно съединени, а
не при условията на евентуалност, т.е. в случая ищецът не е посочил предпочитан ответник.
От горното следва, че дори хипотетично същите да бяха доказани по основание и размер, то
съдът не може да осъди един от двамата ответници по свой избор да заплати сума,
ненадвишаваща общия размер на дълга – изборът на предпочитан ответник е в
правомощията само на ищеца. Както бе посочено, съдът не може и да осъди двамата
ответници да заплатят суми, чийто сбор надвишава дълга с 1/2, поради което се налага
единственият възможен извод, че не може да осъди нито един от ответниците при така
съединените срещу тях искове – поради което същите следва да се отхвърлят в цялост.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да
заплати на ответницата Е.Х.С. в цялост направените по делото разноски в размер на 8 500
лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, удостоверено с
договор за правна помощ от 14.05.2023 год. /л.87 от делото/ - служещ като разписка за
платена сума в размер на 5 000 лева и разписка от 28.06.2023 год. /л.88 от делото/ за платен
остатък от възнаграждението от 3 500 лева. Направеното от пълномощника на ищеца искане
по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, доколкото минималното дължимо адвокатско
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията й към ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от
08.11.2022 год./ при интерес от 75 675.62 лева възлиза на 6 704.05 лева, а заплатеното такова
от ответницата от 8 500 лева не е прекомерно, доколкото е около минималния размер по
Наредбата и е съобразено с множеството извършени в случая от пълномощника
процесуални действия по размяната на книжа, участие в заседание, изготвяне на писмена
защита и др.
Ответникът Д.Й.С. не е удостоверил направени разноски по делото и такива не
следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Доколкото обаче същият е бил
5
представлява в хода на производството по делото от адв. В. В. от САК безплатно на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, видно от представения договор за правна помощ от 11.06.2023 год.
/л.78 от делото/, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията й към ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год./ – в размер на
3 677.02 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 37 837.77 лева – размер
на иска, предявен срещу този ответник/, като осъди ищеца да заплати тази сума на адвоката.
Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е
удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Ю.Б." АД, ЕИК срещу Е.Х.С. от гр. Б., ж.к. „Саранск“,
бл. 5, вх. Б, ет. 6, ап. 34, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.430, ал.1 от ТЗ – за заплащане на сумата от 75 675.62 лева /седемдесет и пет хиляди
шестстотин седемдесет и пет лв. и шестдесет и две ст./, съставляваща сбор от левовата
равностойност на 38 692.33 евро и 481.44 лева, от които:
- 27 926.86 евро, съставляващи незаплатена главница по сключен с Е.Х.С. и Й.С.С.
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29651/05.12.2007 год., дължима за
периода от 19.10.2015 год. до 27.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.07.2020 год. до окончателното й изплащане,
- 8 500.64 евро, съставляващи възнаградителна лихва, дължима на основание чл.3,
ал.1 от договора за кредит за периода от 19.10.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 1 772.21 евро, съставляващи наказателна лихва, дължима на основание чл.3, ал.3 от
договора за кредит за периода от 19.11.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 391.03 евро, съставляващи такси, дължими на основание чл.5 от договора за кредит
за периода от 21.10.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 101.59 евро, съставляващи дължими застраховки по договора за кредит и
- 481.44 лева, съставляващи заплатени от банката на основание чл.10, т.2 от договора
нотариални такси.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Ю.Б." АД, ЕИК срещу Д.Й.С. от гр. Б., ж.к. „Саранск“,
бл. 5, вх. Б, ет. 6, ап. 34, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.430, ал.1 от ТЗ – за заплащане на сумата от 37 837.77 лева /тридесет и седем хиляди
осемстотин тридесет и седем лв. и седемдесет и седем ст./, съставляваща сбор от левовата
равностойност на 19 346.15 евро и 240.72 лева, от които :
- 13 963.43 евро, съставляващи 1/2 от незаплатената главница по сключен с Е.Х.С. и
Й.С.С. договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29651/05.12.2007 год., дължима
6
за периода от 19.10.2015 год. до 27.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.07.2020 год. до окончателното й изплащане,
- 4 250.32 евро, съставляващи 1/2 от възнаградителната лихва, дължима на основание
чл.3, ал.1 от договора за кредит за периода от 19.10.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 886.10 евро, съставляващи 1/2 от наказателната лихва, дължима на основание чл.3,
ал.3 от договора за кредит за периода от 19.11.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 195.51 евро, съставляващи 1/2 от таксите, дължими на основание чл.5 от договора за
кредит за периода от 21.10.2015 год. до 27.10.2019 год.,
- 50.79 евро, съставляващи 1/2 от дължимите застраховки по договора за кредит и
- 240.72 лева, съставляващи 1/2 от заплатените от банката на основание чл.10, т.2 от
договора нотариални такси.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК "Ю.Б." АД, ЕИК да заплати на Е.Х.С. от гр. Б.,
ж.к. „Саранск“, бл. 5, вх. Б, ет. 6, ап. 34, с ЕГН **********, направените по делото разноски
в размер на 8 500 лева /осем хиляди и петстотин лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "Ю.Б." АД, ЕИК да заплати на адвокат В. Х. В.
от САК, с ЕГН **********, с личен номер в адвокатския регистър **********, със служебен
адрес гр. Б., пл. „Незнаен войн“ № 4, сумата от 3 677.02 лева /три хиляди шестстотин
седемдесет и седем лв. и две ст./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7