Решение по адм. дело №2083/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на "Хаят Хотел" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Е., чрез адв. Г., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1-ОП/30.06.2025 г. на Директор на Дирекция "Контрол" [населено място] към ТД на НАП, с която на оспорващото дружество е наложена на основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - бар и ресторант, находящ се в [населено място], [улица], както и на осн. чл. 187, ал. 1 ЗДДС забрана за достъп до обекта за срок от тридесет дни. В жалбата се излагат доводи, попадащи в отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК - необоснованост, нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят счита, че наложената ПАМ не изпълнява целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на нарушения или отстраняване на последиците от тях. Заповедта е издадена на 30.06.2025 г., а е връчена на 21.08.2025 г. , дата на която е следвало да се запечата обекта е 10.09.2025 г. т.е. налице е период от 138 дни. През този период дружеството е извършвало търговска дейност и не са установени нарушение, нямало е и пречка оспорения акт да му бъде връчен. Заповедта няма за цел да осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността от извършване на нови нарушения, а цели единствено да накаже повторно жалбоподателя за едно и също административно нарушение. Налагането едновременно на административно наказание - имуществена санкция и ПАМ "запечатване на търговски обект" води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, а именно "ne bis in idem". В тази насока е и решение на СЕС 97/21. Наложената ПАМ е несъразмерна на нарушението, а административния акт е необоснован. Съществува очевидно несъответствие между извършеното нарушение - неотчитане на продажба на стойност от 77.99 лв. с тежестта на ПАМ - запечатване на търговския обект за 30 дни. Само 6 дни след връчване на заповедта на налагане на ПАМ и НП, дружеството е заплатило изцяло наложената санкция. Така жалбоподателя е демонстрирал воля за съобразено със закона поведение, което не е отчетено при издаване на оспорения акт. Мотивите за налагане на ПАМ са шаблонни и не отчитат конкретните обстоятелства. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващата страна се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция "Контрол" - Варна в ТД на НАП - Варна, представляван от старши юрисконсулт П. в депозирани писмени бележки оспорва жалбата. Сочи, че ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, като в конкретния случай, дружеството не е изпълнило задължението си да издаде фискален касов бон. При установените факти е прието, че дружеството е нарушило чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. "Хаят Хотел" ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е осъществен състава на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Нарушението е извършено повторно, за което е определен тридесет дневен за запечатване. От жалбоподателя не се оспорва факта на неиздаване на касов бон. Нарушението е установено по безспорен начин. Законодателят е преценил, че нарушаването на реда за отчитане на продажбите в търговските обекти представлява нарушение, за чието предотвратяване и преустановяване следва да се наложат предвидените в чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС принудителни административни мерки. Обжалваната заповед е мотивирана. Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност, като в случая преценката на органа е законосъобразна. Извършеното нарушение е повторно, дружеството има издадени 7 бр. наказателни постановления и едно предупреждение. Издаденото наказателно постановление на 30.06.2025 г. е заплатено и същото е влязло в сила, поради което няма друго производство освен настоящото по обжалване на издадената ПАМ. Неправилно жалбоподателя се позовава на решение на СЕС, тъй като не е проведено друго съдебно производство по обжалване на издаденото НП. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В с.з. процесуалния представител на ответника оспорва жалбата по съображения подробно изложени в писмени бележки от 30.09.2025 г.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност:

На 24.04.2025 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС: бар и ресторант, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от "Хаят Хотел" ЕООД. В хода на проверката е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги, чрез издаване на фискални касови бележки от въведените в експлоатация фискални устройства. При извършена контролна покупка в 13,21 ч на 24.04.2025 г. на 1 бр. солянка по кавказки, 1 бр. кола, 1 бр. американо, 1 бр. минерална вода - 700 мл., 1 бр. торта "Наполеон", 2 бр. шашлък и 3 бр. хинкали телятина на обща стойност от77.99 лв., заплатена в брой на място в обекта от орган по приходите дружеството не е издало фискална касова бележка за заплащане на сумата в брой от наличното, въведено в експлоатация устройство. Изведен е КЛЕН от фискалната памет, видно от който не е отразена продажба на тази стойност. Изготвен е опис на касовата наличност За извършената проверка е съставен на осн. чл. 110, ал.4, вр. чл. 50 от ДОПК Протокол за извършена проверка № 0471881.

За констатираното нарушение е издаден АУАН № [рег. номер]/5.05.2025 г. за извършено административно нарушение на чл. 25, ал1. от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. (Въз основа на този АУАН е издадено и Наказателно постановление (НП) № 835368-[рег. номер]/30.06.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. НП е връчено на 28.08.2025 г. Определената имуществена санкция е заплатена на 27.08.2025 г.

На датата на издаване на НП - 30.06.2025 г. Директор на Дирекция "Контрол" [населено място] към ТД на НАП е издал оспорената по настоящото дело Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 1-ОП/30.06.2025 г., с която на дружеството – жалбоподател е наложена ПАМ: запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – бар и ресторант, находящ се в [населено място], [улица] забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на осн. чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

В хода на съдебното производство от ответника е представена справка за издадени НП на дружеството, видно от същата от ТД на НАП са издадени няколко НП, като едно от тях издадено на 8.08.2024 г. е за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДДС, наложена е имуществена санкция в размер [рег. номер].

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП. Със Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекции "Контрол" в териториалните дирекции на НАП са оправомощени да налагат принудителни мерки от вида на процесните. Ето защо не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на заповедта. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. регламентира, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В разглеждания случай, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, се установява по несъмнен начин, че за извършената контролна покупка в стопанисвания от жалбоподателя обект не е издадена фискална касова бележка. Не се спори и че в търговския обект е инсталирано и регистрирано касово фискално устройство.

Издаването на фискална касова бележка за извършената покупка и плащане в брой е било дължимо съгласно цитираните по–горе в решението разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Оспорената заповед е издадена в предвидената в чл. 186, ал. 3 ЗДДС писмена форма и съдържа формално предвидените в общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В същата се съдържат изложени мотиви относно даденото с нея разпореждане.

Въпреки установеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед противоречи на материалния закон и на целите му, по следните съображения:

Описаните фактически основания в ЗНПАМ са напълно идентични с описаните такива в съставените по случая АУАН и НП, като в същата дори е налице позоваване на издаденото Наказателно постановление (НП) № 814505-[рег. номер]/18.02.2025 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В АУАН и в НП по случая ясно е посочена като нарушена нормата на чл.25, ал.1,т.1 вр.чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 на МФ, , като установеното нарушение е дефинирано в това, че търговеца не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба - фискална касова бележка при заплащане в брой от наличното въведено в експлоатация фискално устройство в обекта. При същите фактически обстоятелства органът, издал оспорената заповед, е посочил, че тези обстоятелства изпълняват състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съгласно последния, ПАМ "Запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.

Съдът, съобразявайки изложените в ЗНПАМ фактически обстоятелства и тяхната идентичност с изложените в издаденото срещу оспорващото дружество Наказателно постановление № 835368-[рег. номер]/30.06.2025 г. следва да се позове на Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, постановено по отправено преюдициално запитване от Административен съд – Благоевград. Съгласно същото, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В мотивите на това решение на СЕС е съобразено, че съгласно българското законодателство кумулирането на двете мерки, предвидени съответно в чл. 185 и в чл. 186 от ЗДДС, е автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на член 118 от ЗДДС данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната, и другата от тези мерки/т. 55 от Решението на СЕС/. В т. 59 от Решението на СЕС е обсъдено, че макар по силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН данъчният орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност, когато налага санкциите по членове 185 и 186 от ЗДДС, разглежданата в главното производство национална правна уредба все пак не му позволява нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, като се има предвид посоченият в точка 55 от настоящото решение автоматичен характер на кумулирането, нито да спре едното производство до приключването на другото, нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции. А в т. 62 от решението е посочено, че кумулираното действие на тези мерки може да надхвърли тежестта на извършеното от жалбоподателя в главното производство нарушение и да се окаже в противоречие с изискванията на принципа на пропорционалност. В рамките на производство по отправено преюдициално запитване Съдът на Европейския съюз не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, обективирано под формата на съдебен акт - решение или определение. Съгласно чл. 633 ГПК решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Ето защо и цитираното Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 е задължително за данъчната администрация и за съдилищата в България.

В настоящия казус се установява описаната в решението на СЕС хипотеза на кумулиране на мерки по чл. 185 ЗДДС(имуществена санкция в размер на 4000 лева) и по чл. 186 ЗДДС( принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект за срок от тридесет дни), която хипотеза води до противоречие с принципа за пропорционалност и съразмерност по чл. 6 АПК като се стига до прекомерно засягане законните интереси на задълженото лице. Инициирането на паралелно административнонаказателно производство срещу оспорващото дружество за ангажиране на неговата АНО отговорност в резултат на един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на ПАМ фактически състав, е недопустимо, независимо от различните цели, преследвани от тези две производства. С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице и отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като оспорената ЗНПАМ е издадена при противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, а именно с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 от АПК. В т. см. е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 4246 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 328/2025 г., VIII о., Решение № 4153 от 17.04.2025 г. на ВАС по ад Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че в случая наложената ПАМ не изпълнява заложените цели в чл. 22 от ЗАННН. Целта на ПАМ е предотвратяването и преустановяването на административно нарушение. Видно от датата на констатиране на нарушението, дата на издаване на настоящата заповед и предвидената от административния орган дата на изпълнение на заповедта 10.09.2025 г. се установява, че периода от констатиране на нарушението до датата на предвиденото изпълнение е 138 дни, което не може да наложи извод, че оспорения акт е издаден в изпълнение на челите, посочени в чл. 22 от ЗАНН.

Съдът не споделя доводите на ответника, че позоваването на дело С-97/21 на СЕС в случая е неотносимо, доколкото издаденото НП за същото нарушение е влязло в сила. Съдът приема, че в случая тълкува превратно мотивите дадено в горепосоченото дело на СЕС. В тази насока решение на ВАС, постановено по адм.д. № 12167/2024 г.м. д. № 1181/2025 г., VIII о., Решение № 4664 от 7.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 703/2025 г., VIII о. и др.

Горепосочените изводи на съда не се променят от факта, че извършеното от жалбоподателя нарушение е повторно.

Поради изложените съображения оспорената ЗППАМ следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорения административен акт, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, съгласно която право на присъждане на разноски има жалбоподателя. От оспорващата страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски в размер на 1250 лева, от които 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС и 50 лева – държавна такса. Представена е фактура от 28.08.2025 г. и движение по банкова сметка, видно от които договореното адвокатско възнаграждение е заплатено. С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. Въпреки незадължителния характер на тази наредба при решаване на отговорността за разноски по съдебно дело предвид Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, същата би могла да се ползва като ориентир при разглеждане на възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение при същевременно отчитане на фактическата и правна сложност на казуса, положения от адвоката труд и лично участие по делото. При съобразяване на тези критерии съдът намира, че претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 1250 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и чл. 143, ал. 1 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба "Хаят Хотел" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Е., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1-ОП/30.06.2025 г. на Директор на Дирекция "Контрол" [населено място] към ТД на НАП, с която на оспорващото дружество е наложена на основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - бар и ресторант, находящ се в [населено място], [улица], както и на осн. чл. 187, ал. 1 ЗДДС забрана за достъп до обекта за срок от тридесет дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Хаят Хотел" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Е., сумата в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща направени разноски по съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от решението.