РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Пловдив , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Силвия Л. Алексова
Секретар:Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина А. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20205300502007 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с
чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Ж. И. А. , ЕГН
**********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Силистра“ № 18, чрез адв.С. М., против
Решение № 2619/24.07.2020г. на Районен съд –Пловдив, IV гр.с., постановено
по гр.д.№ 4550/2019г., в частта, с което е признато за установено, че дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от управителя С. Л. Н. сумата от 701,90 лв. - главница,
доставени услуги за периода 18.08.2016-21.01.2019 г. ведно със законната
лихва от 01.02.2019 г. до окончателното плащане и сумата от 60 лв.- лихва за
периода 17.10.2016-31.12.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1769/2019 г. на ПдРС – IV бр.с.; както и е
осъдена да заплати на дружеството сумата от 332,49 лв. - разноски по
делото. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да се отхвърли изцяло заведените искове като недоказани по основание и
1
размер.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление- град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н., чрез
юрк.Г. Н., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено, следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД против Ж. И. А. е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение
към нея /на л.83/ по чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, с която посочва, че
ответникът е потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка на
питейна вода. Размерът на потреблението е определен въз основа на
измервателно устройство, находящо се в сграда № 1 в имот 511.213.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответницата А. дължи на ищеца гореописаните
суми, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното им изплащане. Претендирани са разноски за
заповедното и исковото производство.
Ответницата Ж. И. А. е депозирала Писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който е оспорила исковете. Признато е качеството й на
потребител на заявените услуги поради притежание на право на собственост
върху имота, но се заявява, че наличието на два отделни обекта в поземления
имот, един от които е магазин, както и заведените две отделни партиди за тях,
обуславят необходимост от отделно отчитане на потреблението във всеки от
обектите.
В хода на производството е приета ССЕ, изготвена от в.л. С. К..
Разпитан е и един свидетел С. С., работеща във „В и К“, отчитаща
количествата вода в имота от м.март, 2018г. до м. септември- октомври,
2019г.
2
Районен съд - Пловдив, за да уважи с обжалваното решение
предявените искове, излага основни съображения, че уважаването на
предявената претенция предполага доказване на качеството на потребител на
ответника на заявената услуга в периода като количество и стойност, при
липса на установени данни за извършване на плащания. Посочва, че по
делото не се оспорва качеството на ответника на потребител, с оглед
притежанието на правото на собственост върху имота. Предвид на това е
направен извод, че той носи отговорност за заплащане стойността на
ползваните услуги предоставени от ищеца. Изтъква, че не споделя
възражението на ответника за неоснователно начисляване на цялото
задължение на него предвид наличието на други обекти в поземления имот и
разкрити други партиди, защото от събраните гласни доказателства,
показанията на свидетелката С., инкасатор, се е установило, че в магазина, за
който има открита отделна партида не се осъществява дейност. Наложен е
извод, че не е налице потребление в този обект, а и в поземления имот има
монтиран само един водомер, който е послужил като средство за определяне
на потреблението. Последното обстоятелство е определено от Районния съд
като бездействие на собственика на поземления имот за регулиране на
отношенията между различни ползватели на имота, ако има такива, което не
следва да се преценя в негова полза в отношенията му с трети лица, каквото
се явява ищцовото дружество. По отношение начина на определяне на
размера на задължението Районният съд аргументира, че представените
писмени доказателства по делото установяват факта на извършеното
потребление на предоставените количества вода, редовно отчитани, и тяхната
стойност. С оглед, че ответницата се явява задължена за претендираното
вземане за главница, дължимо е и обезщетение за забавено плащане.
Досежно размера с оглед установените данни от изготвеното заключение от
20.11.2019 г. по извършената ССЕ, неоспорено от страните и сочещо
извършване на плащане на част от задължението прието е, че е дължима към
сумата от 701,90 лв. - главница, за периода 18.08.2016-21.01.2019 г. и 60 лв. -
лихва за периода 17.10.2016-31.12.2018г.
С подадената въззивна жалба от Ж. И. А. се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и затова счита същото за
неправилно.
3
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първото основно оплакване на жалбоподателката се отнася до
това, че ищцовото дружество не е извършило доказване за доставяне на
услугата, тъй като са открити две партиди в имота- нейната и на ЕТ“Вием –
В. М.“ при наличен един общ водомер, който отчита потреблението на
еднофамилната къща и на магазин с титуляр посочения едноличен търговец,
както и на находящата се зад къщата постройка. В тази насока не е следвало
да се кредитират показанията на св. С., защото противоречат на
добросъвестността. На следващо място, поддържа, че дружеството следвало
да открие партида на всеки един от потребителите, а не да отчита
потреблението по общ водомер и то само на едната партидата. Счита, че
невъзможността за установяване на точното количество вода не е в резултат
на нейното поведение, както се оказало според показанията на разпитания
свидетел С., инкасатор при ответника. Намира също, че могат да се направят
изводи за нередовно водене на счетоводство, доколкото следвало да се
открият няколко партиди.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Действително, няма спор, че от представените писмени документи е видно, че
ответницата е собственик на процесния имот заедно с М.И. А. в периода
2016-2019 г., като на адреса са регистрирани две партиди: на Ж. А. и ЕТ
„Вием В. М.“ и има само един монтиран само един водомер-общ, отразен в
партидата на ответницата. От друга, страна обаче, съгласно показанията на
св.С. магазинът не е работил. Затова и всъщност, единственият извод който
може да се наложи е, че изразходваното количество вода е от потребителя Ж.
А.. В случай, че А. е считала, че не следва само тя да заплаща този разход на
вода е трябвало да подаде изрично заявление до „В и К“ ЕООД, поради което
и това поведение се преценява като неоправдано бездействие. Показанията на
св.С. са правилно кредитирани, понеже са непротиворечиви и кореспондират
с другите доказателства по делото, включително и приетата и неоспорена
ССЕ. Със заключението на в.л. К. са направени констатации, че описаните
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, като са
4
спазени изискванията на Закона за счетоводството.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на дружеството
сумата 100 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2619/24.07.2020г. на Районен съд –
Пловдив, IV гр.с., постановено по гр.д.№ 4550/2019г. в частта, с което е
признато за установено, че Ж. И. А. , ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив,
ул.***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление- град Пловдив, бул. „Шести септември”
№ 250, представлявано от управителя С. Л. Н. сумата от 701,90 лв. - главница,
доставени услуги за периода 18.08.2016-21.01.2019 г. ведно със законната
лихва от 01.02.2019 г. до окончателното плащане и сумата от 60 лв.- лихва за
периода 17.10.2016-31.12.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1769/2019 г. на ПдРС – IV бр.с.; както и е
осъдена да заплати на дружеството сумата от 332,49 лв. - разноски по
делото.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК -
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от управителя С. Л.Н., да заплати на Ж. И.
А. , ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Силистра“ № 18, сумата 100
лв. за направени разноски във възз.гр.д.№ 2007/2020г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6