№ 468 / 10.10.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 10.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА
гр. д. № 1074 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ, чл.222, ал.1 КТ, чл.128 КТ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д.К.Т. xxx поддържа в исковата си молба, че
работил при ответника на длъжност „м.”, като със заповед № 70/08.08.2016г.
трудовия му договор бил прекратен на основание чл.328, ал.3 от КТ, поради
намаляване обема на работата. Поддържа, че ответника му дължи обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск от 16 работни дни в
размер на 341.40 лева, обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 448.07
лева, сумата от 1 060.00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение, лихва за
забава в размер на 158.00 лева, ведно със законната лихва от деня на
предявяване на иска, както и присъждане на направените по делото разноски.
С ИМ са направени допълнителни искания за
доказателства.
В съдебно заседание е допуснато изменение на
предявените искове съответно за неизплатено трудово възнаграждение за м.юни
2016г. за сумата от 17.80 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за м.юли
2016г. за сумата от 348.69 лева, за обезщетение за неизползван платен отпуск за
сумата от 241.40 лева и искът за обезщетение за забава за сумата от 70.39 лева
към деня на предявяване на исковата молба.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът „Б.” АД гр.С.
представя писмен отговор на ИМ и взема становище, че предявения иск е
неоснователен, тъй като на ищеца са изплатени всички обезщетения при
прекратяване на трудовия й договор и дължимото трудово възнаграждение, за което
прилага писмени доказателства –. вносни бележки и преводни нареждания.
По същество поддържа становището в писмения отговор и
моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Доказателствата са писмени и гласни. Изготвено е и
прието писмено заключение по съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и съобразно правилото на чл.
235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от писмените
доказателства е установено, че ищецът е работил при ответника, изпълнявайки
длъжността „м.”, по трудово правоотношение, възникнало на основание трудов
договор №9 от 30.01.2015г. Със Заповед №70 от 08.08.2016 г. е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради
намаляване обема на работата, считано от 08.08.2016г.
В същата заповед е посочено, че на лицето следва да се
изплатят обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ, за неизползван платен
годишен отпуск от 16 работни дни и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за
неспазен срок на предизвестие. Заповедта е връчена на ищеца и подписана от него
и работодателя. Към деня на предявяване на иска, 25.04.2017г., на ищеца не са
изплатени дължимите и посочени в заповедта суми, както и неизплатено трудово
възнаграждение в общ размер от 1 133.19 лева.
От заключението на вещото лице, прието и неоспорено от
страните по делото, се установи, че на 29.05.2017г. дължимите суми са изплатени
на ищеца, за което са налице и писмени доказателства, извлечение от сметката на
ответника, вносни бележки, преводни нареждания, ведомости за заплати.
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 16
работни дни е начислено в платежо-разплащателната ведомост за м.август 2016г. в
размер на 241.40 лева и същото е изплатено на 29.05.2017г. Обезщетението по
чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение 448.07 лева е
начислено във ведомостите за м.август и м.септември 2016г. и е изплатено
изцяло.
Съдът приема за безспорно доказано както възникването
на задължение за ответника за заплащане на ищеца на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, обезщетение за неспазен срок на предизвестие и
неизплатено трудово възнаграждение, така и доказателства за извършено плащане
на дължимите суми. В тази връзка са приложените писмени доказателства и
заключението на вещото лице, което съдът приема, като обективно и компетентно
изготвено.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответното
дружество е изплатило всички дължими суми на ищеца, свързани с прекратяване на
трудовото му правоотношение.
С оглед на горните обстоятелства, както и на факта, че
сумите са платени след предявяване на иска, на 29.05.2017г., а исковете са
предявени на 25.04.2017г., ответното дружество дължи на ищеца обезщетение за
забавено плащане с правно основание чл.86 от ЗЗД за периода от датата на падежа
на съответното плащане до датата на предявяване на иска, 25.04.2017г., в общ
размер от 70.39 лева, за която сума следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК съобразно уважения
размер на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 350.00 лева, представляваща разноски, направени в процеса за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Монтана с оглед разпоредбата на
чл.359 КТ отнасяща се до безплатното производство по трудови спорове за работниците
и служителите, сумата от 200.00 лева държавна такса по предявените искове,
както и 150.00 лева разноски за вещо лице.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.К.Т. xxx ЕГН xxxxxxxxxx против
„Б. –. С.” АД гр.С., район Връбница, ж.к.И. з. О., ул. 3020-та, №34 ет.6,
представляван от Л. А. Л. с правно основание чл.128 КТ, чл.222, ал.1 КТ и
чл.224, ал.1 от КТ изцяло, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б. –.
С.” АД гр.С., район Връбница, ж.к.И. з. О., ул. 3020-та, №34 ет.6,
представляван от Л. А. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Т. xxx ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 70.39
лева обезщетение за забавено плащане с правно основание чл.86 от ЗЗД за
периода до 25.04.2017г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, 25.04.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 350.00 лева,
представляваща разноски, направени в процеса за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б. –. С.” АД гр.С.,
район Връбница, ж.к.И. з. О., ул. 3020-та, №34 ет.6, представляван от Л. А. Л. да
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса върху
предявените искове в размер на 200.00 лева, сумата от 150.00 лева
изплатено възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 5.00 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: