МОТИВИ
към присъда по НОХД №1614/2018г. по описа на КРС
Делото е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура-гр.Сандански против Д.К.М. *** за престъпление по чл.310,
ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият М. на неустановена дата в
периода от края на м. октомври 2011г. до 14.11.2011г. в гр.Благоевград сам, в
качеството си на длъжностно лице – мениджър екип „Пенсионни фондове“ в
„България нет“АД, гр.София, в кръга на службата му е съставил неистински частен
документ – заявление за промяна на участие в друг съответен фонд за
допълнително задължително пенсионно осигуряване с вх. №510 0037
0007/15.11.2011г. от името на Т.С. Н. (Г.)*** и го е употребил при условията на посредствено извършителство
(чрез Ж.В.С.) на 15.11.2011г., за да докаже, че е прекратено правно отношение
между УПФ„Ай Ен Джи“ и Н. (Г.).
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Сандански поддържа обвинението срещу подсъдимия и предлага
същият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от една година, като се приведе в изпълнение и предходното
осъждане на основание чл.68, ал.1 НК.
Подсъдимият
М. е дал обяснения. Признава, че е съставил процесното заявление, но бил сторил
това като образец в процеса на обучение на посредници, в което се състояли
неговите задължения. Същевременно твърди, че то не е подписано от него. Моли да
бъде оправдан.
Защитникът
му – адв.Д. *** пледира за постановяване на
оправдателна присъда, приемайки че деянието на подсъдимия не покрива признаците
от обективна и субективна страна на престъплението, в което е обвинен.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства при
условията на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият Д.К.М. е роден на ***г. в гр.Гоце Делчев, живущ ***, българин, *** гражданин, с висше образование,
женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият за времето от края на м. октомври 2011г. до 14.11.2011г.
изпълнявал длъжността - мениджър-екип „Пенсионни фондове" в „България Нет"АД,
гр.София с работно място в гр.Благоевград, Управление „Продажби", Дирекция
„Продажби чрез специализирана мрежа от осигурителни посредници-ПИФ".
Съгласно подписаната от него на 31.03.2011г. длъжностна характеристика за
заеманата от нето длъжност, основната цел на работата му била да бъде
изградена, логистирана и разраствана
специализирана мрежа от осигурителни посредници на „Пенсионно осигурително
дружество (ПОД) Алианц България"АД на
територията на Генералното/Главното представителство на „Алианц
България Холдинг" АД. Едно от основните задължения му било да организира, управлява,
провежда и контролира процесите по продажби на пенсионноосигурителни
продукти. Следователно, той имал ръководна работа в посоченото юридическо лице,
респ. качеството „длъжностно лице" по смисъла на чл.93, т.1,
б."б" НК.
През лятото на 2011г. св.Т. работела в офиса на фирмата на св.Т.Г. ***,
като октомври 2011г. напуснала тази работа и започнала да търси друга. Така в
края на октомври 2011г. попаднала на обява в интернет за работа като
осигурителен посредник в ПОД "Алианц България"АД,
явила се на интервю в гр.Петрич, одобрили я и сключила граждански договор. След
като сключила договора, подсъдимият Д.М., който бил отговорник на пенсионното
дружество за гр.Петрич, дал на свидетеля Т. бланки от заявления за промяна на
участие в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно
осигуряване. След като й предал бланките, подсъдимият М. й обяснил, че от нея
се иска да намери лица, които желаят да сменят пенсионния си фонд и да напише
данните им в заявлението. Уверил я, че негова грижа била да издири в кой
пенсионен фонд са били тези лица. Уточнил и възнаграждението - за всеки намерен
от свидетеля Т. човек, който смени настоящия си пенсионен фонд с ПОД "Алианц България"АД, ще получи възнаграждение от 10.00
лева.
Тъй като Т. се била снабдила с личните данни на св.Г., докато работела в
нейната фирма, тя ги вписала в бланка на заявление и след това без подписа и
знанието на заявителя го предала на подсъдимия М..
На неустановена дата, в периода от края на м.октомври до 14.11.2011г. в
гр.Благоевград, след като проверил и установил, че Т.С.Г. е била вписана да
участва в УПФ„Ай Ен Джи", управляван от ПОД„Ай Ен Джи"АД, но с
фамилия „Н." (моминското й име, тъй като
към момента на първоначалното вписване, не била омъжена), подсъдимият М.
собственоръчно попълнил на ръка друго заявление за промяна на участие в друг
съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване от името на Т.С.
***, в което вписал, че същата желае да прекрати участието си в УПФ „Ай Ен
Джи", управляван от ПОД„Ай Ен Джи"АД и желае натрупаните средства в
индивидуалната й партида да бъдат прехвърлени в ЗУПФ „Алианц
България“, управляван от ПОД "Алианц
България"АД. След това положил собствения си подпис си в долния десен край
на заявлението срещу „Осигурено лице".
Така съставеното
заявление наред с други, представени предварително за нотариална заверка на
подписите без присъствието на „заявителите“, било предадено на 15.11.2011г. от
подсъдимия М. на св.Ж.С., която била офис- мениджър в Генералното
представителство на „Алианц България" холдинг -
гр.Благоевград, като същата го входирала под номер
вх.№510 0037 0007/15.11.2011г. в регистъра на ЗУПФ „Алианц
България“, управляван от ПОД "Алианц
България"АД.
От заключението на
изготвената по досъдебното производство тройна графологична
експертиза се установява, че ръкописният текст на заявление вх.№510 0037
0007/15.11.2011г. и подписът срещу „осигурено лице" са изписани от
подсъдимия Д.М..
Изложените
фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на събрания
по делото доказателствен материал: от части обясненията на подсъдимия;
показанията на свидетелите Т., Г. и С., дадени в хода на съдебното следствие и
тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с
ал.1, т.1 и 2 НПК; заключението на изготвената по досъдебното производство
тройна графологична експертиза и писмените
доказателства – процесното заявление, договори, длъжностна характеристика и
справка за съдимост на подсъдимия.
Посочените
показания съдът е кредитирал, приемайки ги за логични, последователни и като
цяло достоверни.
Съдът е дал вяра на
обясненията на подсъдимия, досежно обстоятелствата, че е изготвил ръкописния
текст в процесното заявление. В тази им част обясненията се подкрепят от всички
кредитирани по делото доказателства.
Не са кредитирани
обясненията му досежно твърденето, че е сторил това с цел обучение на
посредника и не е подписвал същото. В тази им част обясненията му са
категорично опровергани от показанията на св.Т. и заключението на посочената
експертиза. Изложеното даде основание обясненията на подсъдимия, в обсъжданата
им част, да бъдат дискредитирани, като неминуемо бе съобразена двойствената им
природа - на доказателствено средство и средство за защита.
Действайки по описания по-горе начин, както
от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият М. е осъществил състава
на престъплението по чл.309, ал.5 във вр. с ал.1 НК (за прецизност следва да се
отбележи, че при постановяване на присъдата съдът не е съобразил
обстоятелството, че посочената разпоредба след извършване на деянието -
15.11.2011г. е претърпяла изменение, поради което коректното цифрово изражение
на правната квалификация е чл.309, ал.3 във вр. с ал.1 НК – в редакцията му от
ДВ, бр.103 от 2004г. във вр. с чл.2, ал.1 НК).
По тази правна квалификация съдът го призна
за виновен, но поради настъпила
абсолютна погасителна давност при условията на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80,
ал.1, т.5 НК, не му наложи наказание, като го признава за невиновен и го
оправдава по обвинението за престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 НК.
Категорично бе установено, че в посочения
период подсъдимият е съставил процесното заявление за промяна на участие в друг
съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване от името на Т.С.Г..
Същото представлява неистински частен документ, тъй като му е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на Т.С.Г./Н.,
а не на подсъдимия М., който в действителност го е съставил.
Впоследствие подсъдимият М. е употребил този неистински частен документ, за
да докаже, че е прекратено правно отношение между УПФ„Ай Ен Джи“ и Н. (Г.), като на 15.11.2011г. го е
предал на св.С., която е извършила действия по неговото входиране
в регистъра на ЗУПФ „Алианц България“АД. С това
престъплението е довършено. Тук следва да се отбележи, че употребата е
извършена от подсъдимия лично, а не чрез посредственото извършителство
на св.С., доколкото употребата на документа е приключила със самото му
представяне на посочената служителка.
От събраните по делото доказателства по
категоричен и недвусмислен начин се установява авторството на деянието в лицето
на подсъдимия.
В отклонение от правните изводи на
обвинението, съдът прие, че с оглед незначителността на вредните последици и
добрите характеристични данни на подсъдимия, престъплението представлява по
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Престъплението, по смисъла на чл.93, т.9 НК,
представлява маловажен случай.
Субект на престъплението е подсъдимия М..
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието при форма на вина - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното – нарушаването на обществените отношения, свързани с
документирането, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички обстоятелствата от обективната страна
на престъплението. Въпреки това, сам е съставил неистинския частен документ и
впоследствие го е употребил. Имал е съзнанието, че действа с визираната специална
цел.
За да е налице съставът по чл.310, ал.1 НК,
престъплението следва да е извършено не само от длъжностно лице, но и от такова
в кръга на службата му. Настоящият случай очевидно не е такъв. Няма съмнение,
че подсъдимият е имал качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93, т.1,
б."б" НК, доколкото е имал ръководна работа в конкретното юридическо
лице. Няма как обаче да се приеме, че кръгът на службата на подсъдимия включва
съставянето на заявления от типа на процесното.
Това наложи квалифицирането на
инкриминираното деяние по закон за по-леко наказуемо престъпление и
оправдаването на подсъдимия по предложеното обвинение.
Престъплението по чл.309, ал.5 във
вр. с ал.1 НК е наказуемо с пробация или глоба от сто до триста лева, в който случай
съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК наказателното преследване се изключва по давност
след изтичането на тригодишен срок, а срокът на абсолютната давност по чл.81,
ал.3 НК е четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на
престъплението 15.11.2011г. Към момента на постановяване на присъдата
абсолютната давност е изтекла, а това обстоятелство препятства реализацията на
наказателната отговорност спрямо дееца. Поради това и по аргумент от чл.305,
ал.5 НПК, съдът призна подсъдимия за виновен, като приложи правилата за
давността и не му наложи наказание.
Разноските по делото остават за
сторилите ги.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: