Протокол по дело №1503/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 144
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20204520201503
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 144
гр. Русе , 01.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена А. Соколова
и прокурора Светослав Венциславов Великов (РП-Русе)
Сложи за разглеждане докладваното от Явор Д. Влахов Наказателно дело от
общ характер № 20204520201503 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДС. С. Г. Т. – уведомен чрез защитника си, се явява лично и с АДВ.
С.В. ред. уп. защитник
СВИД. Р. Г. И. - ред. призован, явява се лично
За Районна прокуратура - Русе се явява прокурор С.В.

Председателят на състава запита страните за становище по даване ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото
АДВ. С.В. - Да се даде ход на делото
ПОДС. С. Г. Т. - Да се даде ход на делото

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните намира, че не са
налице отрицателни предпоставки,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1

На основание чл. 272, ал.1 и ал.3 от НПК председателя на състава
провери самоличността на явилите се лица както следва:
Р. Г. И. – ЕГН **********, бълг. гр., женен, неосъждан, средно обр.,
работи, без родство

Пристъпи се към разпит на свидетеля.
СВИД. Р. Г. И.: /Разясни се отговорността по чл. 290 от НК и той обеща
да говори истината/. Познавам господина отдясно, казва се С.. Работех преди
много години в тяхната фирма „Фачоко“.
За случая, за който ме питате от юли, 2018г. си спомням следното:
Бях отседнал с камиона си на паркинг „Колоните“, защото пътувах
тогава до Румъния по маршрута Кюстендил – Букурещ. Спирах редовно на
този паркинг защото отсреща е „Еконт“ и оттам вземах товари за обратния
курс. На въпросния ден се връщах от Румъния и отново бях там на паркинга.
Пристигнал съм сигурно предишния ден вечерта, там седим понякога по
един-два дни, но не мога да си спомня за този случай точно. Важното беше, че
като отидох на паркинга видях камиона на този другия ми работодател И.,
който работеше заедно със С. във фирма „Мина 95“. С него имам много дела,
даже след два дни предстоеше описване на негови имоти, защото ми дължи
много пари.
Аз бях на паркинга, но след като видях камиона не исках да се
прибирам на паркинга, защото постоянно ми прави някакви постановки, този
И.. Имам неуредени работи с него и даже по мой иск половината му
апартамент е иззет от съдия изпълнител. А той ме набеждава в най-различни
неща. Аз му бях работник във фирмата, негова е и на жена му фирма. Бях
шофьор в тази фирма, и това дело на 13-ти юли беше за описа на имотите му.
Аз се прибрах вечерта към 00.00 ч. или 01.00 ч., като до тогава бяхме с тия
мои познати от Кюстендил в Русе, в центъра и се прибрах късно нарочно, за
да нямам проблеми с И.. Защото знаех, че може да ми направи някакви
интервенции. Прибрах се в кабината на камиона и след известно време съм
2
заспал. Дойде полицията, потропаха, казаха че имало оплакване, че съм набил
И.. Казах им, че не знам нищо по въпроса. Той И. даже пред полицаите скочи
да ме рита. Полицаите искаха да го задържат, защото беше много пиян и
скачаше и на тях. Накрая го питаха иска ли помощ и той каза, че иска и те му
викнаха линейка и това беше. Сутринта нищо нямаше.
Аз следобеда като му видях камиона изобщо не съм стоял на паркинга.
Тръгнах с моите познати за Русе и затова се прибрах късно, нито съм виждал
И., нито съм влизал никъде, нито съм го докосвал. Аз си бях в кабината,
когато полицаите дойдоха и чукаха.
На самия паркинг има тоалетна. Тоалетни има и на съседни паркинги -
те са няколко паркинги там. Тоалетна има и на Марешки на
бензиностанцията, има и колбасарски цех. Когато съм на паркинга понякога
ходя в тоалетната на самия паркинг, която се намира в една сграда.
Въпросната вечер обаче не съм ходил до тоалетната. Аз ако не бях пил едно
питие с моите познати в града, даже щях да извадя камиона и да се преместя,
защото знам за какво става въпрос.
След като ме извикаха полицаите видях, че И. имаше кръв по лицето. С.
не съм го виждал нея вечер, не му знам камиона, те имат много камиони.
Имам заведено дело и срещу тяхната фирма. Нея вечер С. не съм го виждал.
Познавам по физиономия лицето, което работи на ресторанта на
паркинга, името не му знам, знам че има немска овчарка, която стои вътре в
заведението. Не съм го виждал нея вечер и него.
На входа на паркинга имаше арендатор, К. май се казваше. Него го
видях, защото му плащах за камиона. Когато стана случая с полицията не съм
го виждал там. Беше само този пияния И. с кръвта по лицето и скачаше на
полицаите и на мен.
За този случай имаше дело за нанасяне на побой, в който бях обвинен
аз. Присъствах когато С. даваше показания по това дело, но не си спомням
какви му бяха показанията. В крайна сметка ме оправдаха.
Искам пак да кажа, че от колата на моите познати директно отидох в
камиона си, защото знам какво може да се получи. Не съм ходил в тоалетната
нея вечер след като се върнах. Моите познати дори стояха и чакаха докато се
3
кача в камиона и пак казвам, че ако не бях пил щях да си преместя камиона
на друг паркинг.
Моля да ми бъдат възстановени разноските за явяването по днешното
дело. Пътувам с лек автомобил от Кюстендил до Русе и обратно, ще
представя копие от талона на автомобила, който е Опел Зефира, дизел.

Съдът намира искането за основателно, доколкото за явяването си в
съдебно заседание свидетелят е направил разноски за път от гр. Кюстендил
до гр. Русе и обратно, поради което на същия следва да бъдат възстановени
средствата за гориво, съобразно разходната норма на процесния автомобил в
размер на 84,66 лв.

СЪДЪТ докладва постъпила по делото, изискана в предходното съдебно
заседание пр. пр. № 4075/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Русе.
ПРОКУРОРЪТ – Запознат съм.
АДВ. В. – Запозната съм.
СЪДЪТ намира представените материали по пр. пр. № 4075/2018 г. по
описа на Районна прокуратура - Русе за относими към предмета на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото пр.пр. №
4075/2018 г.

СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК запозна страните с писмените
доказателства към досъдебното производство.

На основание чл. 286, ал.1 от НПК Председателят на състава запита
страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия,
необходими за обективна, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата
4
по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови искания
АДВ. С.В.: Нямам нови искания
ПОДС. С. Г. Т.: Нямам нови искания

На основание чл. 286, ал. 2 от НПК Председателят на състава обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл. 291, ал.1 от НПК
Съдът пристъпи към изслушване на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, поддържам обвинението
повдигнато на подсъдимия Т. по чл. 290, ал.1 от НК. От събраните
доказателства безспорно се установява, че на 12 юни 2019 г. в гр. Русе, пред
съд, а именно пред РРС, ІХ нак. състав, в съдебно заседание по ЧНД 302/19 г.
по описа на РРС подсъдимият Т. като свидетел, устно, съзнателно потвърдил
неистина, а именно че на 12.07.2018 г. се намирал в тоалетната на паркинг
„Колоните“ в гр. Русе, където видял, че Р.И. и И.Н. се бият, като И. лежал на
земята, а Р. бил върху него. Следва да се кредитират изцяло показанията на
свид. К.А., свид. И.С., свид. С.В. и свид. И. Д., тъй като същите са логични,
непротиворечиви и кореспондират помежду си. Показанията на тези
свидетели кореспондират с приобщените към делото документи, а именно
заверените преписи от присъда по НЧХД 302/19 г. по описа на РРС, мотивите
към тази присъда, както и решението по ВНЧХД 979/2019 г. по описа на РОС.
По отношение на показанията на Р.И., считам, че същите следва да се
кредитират частично, относно това, че на процесната дата 12 юли 2018 г. -
подсъдимият не го е виждал и не е виждал свид. Р.И. и свид. И.Н. да са имали
някакъв конфликт помежду си или да се бият.
От горепосочените доказателства и доказателствени средства се
установява, че на 12 юни 2019 г. в гр. Русе, по време на съдебно заседание по
ЧНД 302/19 г. по описа на РРС подсъдимият С.Т. е бил разпитан в качеството
на свидетел. Преди провеждане на разпита му, му е била разяснена
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал.1 от НК, при
5
което същият е обещал да говори истината. Въпреки това той е дал лъжливи
показания като заявил, които са били в подкрепа на ч. тъжител И.Н., като
заявил, че на 12 юли 2018 г. докато е бил в заведението на паркинг
„Колоните“ в гр. Русе влязло момчето, а именно свид. И. Д., който работел
там и заявил, че „тези май се бият в тоалетната“, при което той отишъл и
видял, че И.Н. и Р.И. се бият, като Н. лежал на земята и целият бил в кръв, а
И. бил върху него. Подсъдимият е заявил, че тогава е разтървал двамата, след
което Р.И. е излязал, а И.Н. останал да се мие, след което двамата с него
излезли.
С присъдата по НЧХД 302/2019 г. по описа на РРС съдът признал Р.И.
за невинен в това да е извършил спрямо И.Н. престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК. Като фактическа обстановка било прието, че на 12 юли 2018 г. около
01.30 ч. Р.И. и И.Н. се видели в тоалетната на паркинг „Колоните“ в гр. Русе
и се скарали. И. Д., който работел в заведението към паркинга чул, че в
тоалетната се карат и отишъл да види какво става. Когато влязъл в тоалетната
видял, че Н., който бил сам се миел на мивката като по лицето му имало кръв.
В мотивите към посоченото НЧХД, съдът е отбелязал, че не кредитира
показанията на подсъдимия Т., дадени по това дело в качеството му на
свидетел, тъй като същите не представляват вярно отразяване на възприетите
от него факти, за които той свидетелства, а са депозирани само и единствено
в подкрепа на тезата на ч. тъжител И.Н., както и че тези показания
противоречат на останалите доказателства по делото. До приключване на
съдебното производство на НЧХД 302/2019 г. по описа на РРС, подс. Т. не се
отказал от показанията си. Впоследствие, присъдата по това дело е била
потвърдена с решение по ВНЧХД 676/2019 г. по описа на Окръжен съд - Русе
и присъдата влязла в сила на 15 януари 2020 г. В решението си Въззивният
съд също е приел, че показанията на подс. Т. са недостоверни, тъй като не се
подкрепят от останалия непротиворечив доказателствен материал, поради
което определил същите като необективни и пристрастни, и явно обслужващи
обвинителната теза на частния тъжител.
По отношение на обясненията на подс. С.Т. показанията на свид. И.Н.,
дадени н настоящото производство, считам също че не следва да се
кредитират, тъй като същите противоречат на всички останали доказателства
по делото, а наред с това обясненията на подсъдимия и показанията на свид.
6
Н. си противоречат. Едно от фрапантните противоречия - подс. Т. е заявил,
че се е прибрал в камиона си и на сутринта е разбрал, че са идвали полицаи и
линейка, докато в показанията си свид. Н. твърди, че подсъдимият е бил с
него на паркинга, когато е дошла полицията и е стоял с него на паркинга
докато го закарат в болницата. Твърденията на подс. Т., че бил заедно със
свид. Н. в заведението се оборват от показанията на свид. И. Д., който считам,
че е обективен, а наред с това показанията на същия са били кредитирани
както по НЧХД 302/2019 г. по описа на РРС, така и по ВНЧХД 676/19 г. по
описа на РОС. С оглед противоречията между обясненията на подсъдимия и
показанията на свид. Н., както и противоречията на обясненията на
подсъдимия с всички останали доказателства, събрани по делото, считам, че
неговите обяснения не следва да се кредитират, тъй като същите са защитна
версия, която се оборва от всички останали доказателства по делото.
С оглед изложеното считам, че подс. С.Т. е извършил престъплението
по чл. 290, ал.1 от НК.
От обективна страна на 12 юни 2019 г. в гр. Русе, пред съд, а именно
пред РРС, ІХ нак. състав в съдебно заседание по НЧХД 302/2019 г. по описа
на РРС подсъдимият Т. като свидетел устно, съзнателно потвърдил неистина,
а именно, че на 12.07.2018 г. се е намирал в тоалетната на паркинг „Колоните“
в гр. Русе, където видял че Р.И. и И.Н. се бият, като И. лежал на земята, а Р.
бил върху него.
От субективна страна подсъдимият Т. е извършил деянието при форма
на вината пряк умисъл, въпреки че бил предупреден за наказателната
отговорност, която може да понесе по смисъла на чл. 290, ал.1 от НК при
потвърждаване на неистина или затаяване на истина подс. Т. в качеството на
свидетел по НЧХД 302/2019 г. по описа на Районен съд - Русе съзнателно е
дал неверни показания, които не отговаряли на обективната истина.
С оглед гореизложеното моля да признаете подс. С.Т. за виновен по
повдигнатото му обвинение. По отношение на наказанието, което следва да се
наложи на подс. Т., считам, че същото трябва да е ориентирано около
минимума. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете
чистото му съдебно минало. Не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства. Считам, че наказанието, което следва да се наложи на подс. Т.
7
за извършеното от него престъпление по чл. 290, ал.1 от НК и с което ще се
постигнат целите на чл. 36 от НК е лишаване от свобода за срок от осем
месеца, като считам, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК,
поради което наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца следва
да се отложи за изпитателен срок от три години. Възпитателната работа
следва да се възложи на полицейските служители при съответното ОДМВР по
местоживеене на подсъдимия.

АДВ. С.В.: Уважаеми господин председател, намирам, че от събраните
в хода на ДП доказателства не се събраха достатъчно такива, които по
безспорен и несъмнен начин да докажат, че на дата 12.07.2018 г.
подзащитният ми не се е намирал в тоалетната на паркинг „Колоните“ в гр.
Русе, където видял, че Р.И. и И.Н. се бият като И. лежал на земята, а Р. бил
върху него. Аргументите ми за това са следните. От събраните гласни
доказателства в хода на съдебното следствие от свид. И.Н., става ясно, че
подзащитният ми се намирал в тоалетната на заведението на паркинг
„Колоните“, а именно на същата дата 12.07.2018 г., където се е опитал да
разтърве двамата И. и Р. като е отпратил Р.И. и е помогнал на И.Н. да стане.
След което И. е останал в тоалетната да се измие.
Считам, че твърденията на Районна прокуратура - Русе относно
противоречивите показания на свид. И.Н. са единствено в това дали
подсъдимият е останал при него пред заведението до идване на полицията
или същият се е прибрал в камиона си. Следва да не се оставя без внимание
фактът, че свид. И.Н. в момента на инцидента е бил с посттравматичен шок,
който от своя страна би повлиял на това разминаване на представите му дали
подзащитният ми е останал с него до края или се е прибрал малко преди да се
появят полицейските органи.
От разпита на свид. К.А. и И. С не се установи по категоричен начин, че
подзащитният ми не се е намирал във въпросната тоалетна и че не е видял
свадата между Р.И. и И.Н.. Нито един от двамата свидетели не е бил на място
във въпросната тоалетна, във въпросното време, което дори не е отбелязано, а
само имаме дата, и нито един от тях не е чул разправията между И. и Р.. Не е
видял дали между тях е имало бой, кой на кого е посегнал и кой върху кого се
8
е намирал към него момент.
Свид. К.А. твърди, че същият е бил във фургона си на паркинга, а свид.
И. С не е бил очевидец на случилото се, тъй като е имал клиенти в този
момент, които е обслужвал. Свид. И. С отбеляза, че шумът, който е идвал от
тоалетните се е забавил около 15-20 минути, в който интервал от време при
положение, че е обслужвал клиентите си, считам, че не е могъл да има един
непрестанен поглед върху заведението и в частност върху тоалетната и кой се
насочва дали към изхода на заведението или към тоалетната, тъй като същите
се намират в една и съща посока, като тоалетната се намира в преддверието
на заведението и след като се отмине се излиза от изхода на заведението.
Свид. К.А. казва как се отразява престоят на посетителите на паркинг
„Колоните“, намиращ се в гр. Русе, а именно, че за тези, които са паркирали
на пауза от три часа, не се издава касов ордер, в който се отразява престоят
им, а такъв се издава само на тези, които престояват за срок до 24 ч. на
паркинга, които заплащат 10 лв. такса и им се издава квитанция с номера на
камиона. Като същият свидетел в съдебно заседание при представената му
квитанция от 12.07.2018 г., приложена като доказателство по делото, същият
разпозна, че именно той я е издал и номерът на камиона съвпада с номера на
камиона, който подзащитният ми е управлявал към този момент. В
показанията си свид. И. С не отрича наличието и на други посетители в
заведението по същото време и на същата дата, тъй като подзащиният ми е
пристигнал в един късен час и от този късен час до момента на самия
инцидент е минал един период, който считам че е незначителен и
предполагам, че поради този факт не са успели да го забележат до степен,
която да могат да го разпознаят като присъствал.
Подзащитният ми след като е станал очевидец на инцидента и се е
уверил, че свадата между Р.И. и И.Н. е приключила се прибрал в камиона си,
тъй като неговата работа е да пътува и това му е професията, която е свързана
с шофиране, към което трябва да прояви критичност и съответното внимание.
Същият е трябвало да отпътува в ранен час и по тази причина се е прибрал в
камиона си да спи. Самият факт, че при пристигане на полицейските органи
дори и самият Р.И. е бил намерен в камиона си, бил е заспал и са го събудили,
говори сам по себе си, че конфликтът явно е бил отшумял и всички шофьори
са се прибрали по камионите си. Това свидетелства и свид. К.А., който
9
съобщава, че е бил само той и И.Н. на паркинга при пристигане на полицията.
Същото се потвърждава и от полицейските органи. Считам, че освен това не
трябва да бъде оставен без внимание фактът, че полицейските органи
съобщават за наличието и на друг камион на паркинга с кюстендилска
регистрация, различен от тези на Р.И. и И.Н.. Считам, че настоящите
свидетелски показания, дадени от свид. Р.И. си противоречат не само с
обективната истина, но и с показанията, които е дал по пр. пр. № 4075/2018 г.
по описа на Районна прокуратура - Русе и същите противоречат и на
показанията на разпитаните в хода на настоящото производство свидетели
К.А. и И. С, които заявяват - И. С - че е чул шум, глъч от тоалетната на
заведението, излязъл е да провери и е видял свид. И.Н. и Р.И., който е излизал
от тоалетната. Свид. Р.И. отрече изобщо факта на излизане и влизане в
тоалетната, дори присъствието му там. Свид. А. съобщава, че непосредствено
преди Р. да влезе в тоалетната и да се чуе свадата и виковете оттам, той е
разговарял с него на паркинга и го е видял как влиза в тоалетната. Говорим за
същия ден и за същия часови интервал. Считам, че показанията, дадени от
Р.И. в настоящото производство и в настоящото съдебно заседание не следва
да бъдат кредитирани от съда, тъй като считам, че същият, разпитан в
качеството си на свидетел по настоящото дело дава показания, различни от
първоначално дадените по пр.пр. № 4075/2018 г. по описа на РРП и
обясненията, дадени по НЧХД 302/19 г. по описа на РРС, ІХ н.с. би уличил
себе си в престъпление, за което е бил оправдан по същото НЧХД.
Считам, че от всички показания на всички свидетели по делото остава
ясен фактът, че свидетелят И.Н. е бил видимо с наранявания, с кръв по лицето
си, което говори очевидно за конфликт, свада и побой.
Подс. С.Т. считам, че е изпълнил гражданския си дълг като доброволно
е дал показания за инцидента, за които е извикан от полицейските органи и
едва след това в качеството си на свидетел при довеждане е дал показанията
си по НЧХД 302/2019 г. по описа на РРС. Считам, че показанията му са
дадени доброволно и добросъвестно и че в тях е отразено това, което той е
възприел. Считам, че подсъдимият към момента на извършване на
престъплението не е имал никакъв интерес нито материален, нито е бил
поставен в зависимост от свид. И.Н. с оглед изход на делото в негова полза,
тъй като същият нито му е роднина, нито е бил в трудово-правни отношения с
10
него. Считам, че показанията са дадени единствено с цел да бъде
подпомогнато ДП и извършителят на деянието да бъде наказан по
съответният ред. Считам, че по настоящото производство не бяха събрани
категорични доказателства от обективна и субективна страна, доказващи, че
подзащитният ми е извършил процесното деяние. Считам, че държавното
обвинение следваше по несъмнен начин да докаже наличието на вина в
подсъдимия, което намирам, че не беше сторено, с оглед на което моля да
постановите присъда, с която да признаете подзащитният ми за невиновен.

ПОДС. С.Т.: Уважаеми господин председател, поддържам това, което
каза защитникът ми. Цялата истина е, че колата си е моя и аз бях под наем в
тяхната фирма, не сме били колеги, както каза Р.. Това което казах, беше
пълната истина и продължавам да го твърдя.

ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. С. Г. Т.: Моля да ме оправдаете.

След изслушване на последната дума на подсъдимия, Съдът се оттегли
на съвещание, за да постанови присъдата си и обяви, че същата ще се прочете
в15.10 ч.

Днес, 25.02.2021 г., в 15.10 часа, при същия състав на съда, в
присъствието на прокурора, адв. С.В. и в отсъствие на подсъдимия Т., на
основание чл. 310 от НПК, Председателят обяви присъдата, като на основание
чл. 311, ал.1, т.7 от НПК разясни на страните, че същата може да се обжалва и
протестира в 15 дневен срок от днес пред РОС.

АДВ. С.В.: Моят подзащитен поиска да си тръгне защото имал много
път, докато се прибере.
11

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14.10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
Секретар: _______________________
12