№ 3148
гр. Варна, 03.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. С.нова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501426 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Витоша, бул „Околовръстен път“ № 260, срещу
решение №4275/28.11.2024г., постановено по гр.д. № 792/2024 г. на ВРС,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №1759/16.05.2025 г., с което е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът К. Й. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, ап. *, не дължи на въззивника сумата
от 7451,59 лв., включваща сумата от 5962,80лв. - главница по договор за
банков кредит № 163/30.10.2007г. и сключения към него анекс №
1/25.02.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 15.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
790,38лв. - договорна лихва, начислена за периода 21.06.2013г. до 14.04.2014г.,
както и сумата от 698.41лв. - сторени в заповедното производство разноски,
представляваща задължение по изпълнителен лист от 28.04.2014 г. по ч.гр.д.
№ 4992/2014 г. на ВРС, за събирането на дължимите суми, по който е
образувано ИД № 20227180400819 по описа на ЧСИ с рег. № 718, въз основа
на Заповед № 2635/16.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, на основание чл.439 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния закон с твърдения, че броенето на давностния срок съдът не е
съобразил, че с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. в страната е
обявено извънредно положение, продължило до 13.05.2020г. вкл., в който
период съгласно чл.3, т. 2 от ЗМДВИП давността е спряла. Според пар. 13 от
ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, сроковете спрели да текат по време на
извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в ДВ, т.е. до 21.05.2020г. Поддържа, че давността
е прекъсната с последното извършено изпълнително действие по изп.д.
№20147180400884, а именно извършения на 07.07.2017г. запор на банкови
1
сметки, спрял е да тече в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. и е продължила
да тече от 21.05.2020г., т.е. би изтекла на 20.09.2022г. Междувременно обаче
същата отново е прекъсната с реално извършени изпълнителните действия
(запор на банкови сметки и МПС и трудово възнаграждение), поискани с
молба №12237/09.08.2022г., въз основа на която е образувано изп.д.
№20227180400819, като включително са възложени правомощия по чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ. Твърди, че давността е прекъсвана многократно с молби за
налагане на запори и за проучване и предприемане на нови изпълнителни
действия – от 07.07.2017г., 19.08.2019г., 02.09.2019г. и 03.08.2021г. Възразява
се срещу извода на първоинстанционния съд, че молбите са подадени от лице
без представителна власт, с твърдения, че на подобен порок може да се
позовава само мнимо представляваният, както и че извършените без
представителна власт действия могат да бъдат потвърдени във всеки един
момент, както в случая е процедирано с подадената от ответника молба с вх.
№50741/24.06.2024г. Жалбата инкорпорира и изрично изявление за
потвърждение на извършените от ЧСИ Ст. Д. действия по налагане на запор
на МПС и банкови сметки.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва жалбата и възпроизвежда мотивите на решението, които счита
за правилни. Счита за недопустимо с въззивната жалба да се правят нови
възражения, които страната е пропуснала да направи в срока по чл.131 от ГПК
и по-конкретно да се санира порока по подаване на молбите от „Българска
банка за развитие“ АД години след подаването им. Поддържа, че посоченото
дружество не е било надлежен взискател по изп.дело и неправилно е било
конституирано като такъв с разпореждане на ЧСИ от 15.08.2015г., като излага
подробни съображения. Касае се за дружество, издало банкова гаранция и
платило по нея, което не е сред изрично очертания в чл.456, ал.2 от ГПК лица,
които могат да бъдат конституирани като взискател. Банковият гарант не е
частен правоприемник на взискателя по смисъла на чл.429 от ГПК, а
суброгацията по чл.74 от ЗЗД не се преценява служебно от ЧСИ, а необходимо
суброгиралият се да се снабди с изпълнителен титул, за да се присъедини в
изпълнителното производство. Предприетите по инициатива на ненадлежния
взискател изпълнителни действия са невалидни. Ответникът не може да се
ползва от невалидните действия на мнимия му конкурентен взискател,
извършени през 2019г. и 2021г. Ответникът не е повдигал спор кой е
действителен титуляр на вземанията, не е обжалвал постановлението за
прекратяване на изп.д. поради перемция, поради което мълчаливо е признал
неизгодния за него факт, че запорите наложени по искане на мнимия взискател
не са породили правни последици.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Съдът не дължи произнасяне по представените с въззивната жалба
писмени доказателства, поради липсата на формулирано от въззивника искане
2
за приемането им.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца – въззиваем в настоящото производство К. Й. С., в
едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за доплатена
по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 40.45 лева,
определена съобразно броя и размера на предявените искове, като при
неизпълнение производството по исковата молба ще бъде оставена без
движение, а сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл.77 от ГПК.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Витоша, бул „Околовръстен път“ № 260, срещу
решение №4275/28.11.2024г., постановено по гр.д. № 792/2024 г. на ВРС,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №1759/16.05.2025 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.10.2025 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3