Решение по дело №2453/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Перник, 22.04.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02453 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу С.А.Н., с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 945,29 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, кв. „ Проучване”, бл. 12, вх. Б, ап. 22, от които: главница в размер на 786,15 лева за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. включително, сумата от 159,14 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 06.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08589/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

            В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане на дължимите за това суми.

            В законоустановения едномесечен срок, ответната страна, чрез назначения особен представител, не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

            В съдебно заседание, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответникът, от своя страна, чрез назначения особен представител, оспорва иска като недоказан.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 7008 от 14.12.2017г. по ч. гр. д. № 08589 по описа за 2017г. на ПРС, която е била връчена на ответника (в хода на заповедното производство – длъжник) в условията на чл. 47 ал. 5 вр. ал. 1 ГПК. Настоящата искова молба е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът намира същата за допустима и следва да се произнесе по нея.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г.),  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

            В настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. : Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (която съдът цени като извънсъдебно признание на факти), Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.06.1990г., препис-извлечение от акт за сключен граждански брак от 12.02.2019г. и  удостоверение с изх. № 19/СЛУ-2092/22.03.2019г. на Община Перник, се установява, че ответникът С.А.Н. и съпругата му Ева Цудна Найденова са собственици в режим на СИО на процесния апартамент, който е придобит на 27.06.1990г. т. е. по време на гражданския им брак, сключен на 30.01.1983г.

Съгласно чл. 32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции

            Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок.

Видно от съдебно-техническата експертиза за процесния период в имота на ответника, в помещенията стая, хол и кухня има отоплителни тела, свързани към СИ с монтирани разпределители. В помещение “стая” има радиатор, монтиран към сградната инсталация без индивидуален разпределител. Топлата вода за процесния период се начислява по показание на водомер. Установява се, че  след отоплителен период 2015-2016г., влизащ в общия исков период, е осигуряван достъп до имота за отчет на ИР и разпределената топлоенергия е по показания на водомер.  За имота е начислена енергия само за радиатора, който е в помещение “стая” и е без монтиран индивидуален разпределител. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.

Видно от обсъжданата експертиза е, че досежно процесния имот за исковия период е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода, като топлинната енергия е разпределена по методика към приложение на чл. 61 от Наредба 16-334 за топлоснабдяване. За целия исков период, ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 170 м. ³ . Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само  през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.

Видно от съдебно- техническата експертиза, на дружеството, извършващо дялово разпределение, ежемесечно е подавана за разпределение топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в абонатната станция, т. е. нетна енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки (по нормата на чл. 58 от Наредба 16-334 за топлоснабдяване). Доказва се, че изравнителните сметки са връчени на представител на СЕС, като молби, жалби и възражения спрямо тях не са направени.

От изслушаната и обсъждана експертиза се установява, че топломера, намиращ се в АС е минал на метрологичен контрол, за което са съставени свидетелства за проверка. Установява се още, че между ищеца и ФДР  са налице валидно сключени договори за услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Видно от съдебно-икономическата експертиза е, че на ищцовото дружество се дължи сумата от 786,15 лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, кв. “Проучване”, бл. 12, вх. Б, ап. 22 за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г., поради което установителния иск за вземанията за главница следва да бъде уважен.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

Видно от съдебно- икономическата експертиза, на ищцовото дружество  се дължи сумата от 159,14лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода 08.07.2014г. до 06.12.2017г., поради което установителният иск за лихва за забава се явява основателен и  следва да бъде уважен.

На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства (100.00 лв. – за исковото и 50.00 лв. – за заповедното производства).

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 635,00лв.,  които следва да му бъдат присъдени.

С оглед изложеното, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.А.Н., с адрес: ***, че ответника ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 786,15 лева, представляваща стойност (главница) на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, кв. „ Проучване”, бл. 12, вх. Б, ап. 22 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. включително, сумата от 159,14 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 06.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08589/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА С.А.Н., с адрес: ***, да заплати на Топлофикация- Перник”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 635,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за  държавни такси, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и особен представител.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч. г. д. № 08589/2017г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: