№ 4430
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. П.
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно
наказателно дело № 20221110202426 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Р. М., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. С. А. от САК срещу
наказателно постановление № 21-4332-021898/29.10.2021 г., издадено от
Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са й наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 750,00 /седемстотин и
петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като съгласно Наредба
I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 12 /дванадесет/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за несъответствие на установените
от административните органи фактически положения с обективната
1
действителност. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява, представлява се от адв. С. А. от САК, която поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
665746/13.10.2021 г., съставен от И. П. Б. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на Д.Д.Ч. и Т.Н.Н. – свидетели при съставянето на
акта е констатирано, че на 27.10.2020 г. около 15:37 часа в гр. София, по бул.
„Никола Йонков Вапцаров“, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“
към бул. „Черни връх“, жалбоподателят М. управлява лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № №№№№, собственост на търговско дружество
„/ДРУЖЕСТВО/“ ЕАД, като в близост до № 10, при ограничение на
скоростта 50 км/ч за населено място, се движи със скорост от 107 км/ч,
изчислена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %.
Нарушението е установено с техническо средство TFR1-M, радар TR-4D №
653, заснемащо и записващо дата, час, скорост и рег. номер на автомобила, за
2
което е изготвен клип № 18058.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен на М..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 20-4332-021898/29.10.2021 г., издадено от
Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя М. са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 750,00
/седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 /три/ месеца за нарушение за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като
съгласно Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 12
/дванадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното
постановление.
Препис от оспореното НП е връчен лично на въззивника на
25.01.2022 г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата
съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения
14-дневен срок на 07.02.2022 г., видно от отбелязването в съпроводителното
писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
3
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, не се
споделя абстрактното възражение, че НП „не съдържа всички
законоустановени реквизити“, тъй като съдът изначално е лишен от
възможността да обсъди неговата основателност, поради липсата на
конкретни оплаквания в тази насока.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от открИ.е на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка
информация за авторството на процесното нарушение е била получена едва
след попълване на декларацията от въззивника М. на 13.10.2021 г., от който
темпорален момент е започнал да тече и тримесечният срок за изготвяне на
акта.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника А. Р. М.
е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като са й наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 750,00
4
/седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 /три/ месеца за нарушение за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а
съгласно Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 12
/дванадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното
постановление.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото
доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че фактът на
извършеното нарушение е установен по категоричен и безспорен начин, но
същевременно е налице доказателствен дефицит относно неговото авторство.
В конкретика на настоящия казус отговорността на М. не е била ангажирана
при условията на чл. 188, ал. 2 ЗДвП като ползвател на процесното МПС, а в
качеството й на негов водач, макар единственият източник на информация в
очертаната насока да е попълнената от въззивника писмена декларация, в
която е релевирала признание за посоченото обстоятелство. Демонстрираният
подход на административните органи е незаконосъобразен, тъй като се
намира в колизия с фундаменталния за административнонаказателното
производство принцип, че изводите за съпричастността на конкретно лице
към дадено административно нарушение не могат да почиват единствено на
неговото самопризнание /арг. от чл. 116, ал. 1 НПК, приложим субсидиарно
съгласно препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН/.
В контекста на изложеното, съдът поначало споделя доводите на
адв. А., че съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, след като собственикът на
процесното МПС е юридическо лице, то предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Вярна е и трактовката в жалбата, базирана на предписанието на чл.
186, ал. 4 ЗДвП, че при нарушения, установени с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на
юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо
с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен
срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето,
на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с
което е извършено нарушението /аналогична е и процедурата при издаване на
5
електронен фиш, видно от чл. 189, ал. 5 ЗДвП – същият се връчва на лицето
по чл. 188, ал. 1 или 2, като в 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство/. Подобна
инициатива, досежно уведомяването на собственика и последващото
подаване на декларация обаче се явява ненужна, когато в централната база на
АИС КАТ фигурира информация за ползвателя на съответното МПС, имайки
предвид, че именно той се явява лицето, на което е предоставено
управлението. В настоящия случай това е жалбоподателят А. М., като за нея
не е съществувало задължение да подава декларация, доколкото тя не е
собственик на автомобила.
Отговорността на ползвателя на превозното средство /т.е. лицето, на
което собственикът е предоставил управлението му/, произтичаща от
нормативния регламент на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, възниква по силата на закона и
за същия не е предвидена възможност да се освободи от нея, декларирайки
данните за самоличността на водача, нарушил правилата за движение по
пътищата. Тя се реализира самостоятелно и паралелно с отговорността на
конкретния извършител на деянието, освен ако помежду им не се установи
персонален идентитет. Тук е мястото да се отбележи, че противно на
становището на адв. А., 3-месечният срок за съставяне на АУАН срещу
ползвателя не тече от датата на нарушението, тъй като към посочения
темпорален момент правоохранителните органи не разполагат с информация
в очертаната насока, а едва след извършването на справка в съответните
регистри, алтернативно след подаване на декларация от собственика, които
обстоятелства подлежат на установяване с предвидените с процесуалния
закон средства и способи на доказване.
Както беше подчертано обаче спрямо жалбоподателя М. не е
възведено „административно обвинение“ в качеството й на ползвател на
превозното средство, съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, а като негов водач на
детерминираните в АУАН и НП време и място, което обстоятелство е
доказателствено необезпечено. На етапа на съдебното следствие не са
събрани както преки доказателства, така и косвени фактически данни, които
да водят до единствения възможен извод в очертаната насока.
6
Констатираният доказателствен вакуум не е запълнен, като в тежест на
наказващия орган е да докаже включените в предмета на делото релевантни
обстоятелства. Въззивният съд не е в състояние да упражни и правомощията
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, прилагайки закон за същото наказуемо
нарушение, доколкото това би довело до съществено изменение на
обстоятелствата на първоначалното нарушение, отчитайки необходимостта от
вменяване на допълнителен съставомерен факт относим към въззивника М. -
качеството й на регистриран ползвател на автомобила.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на въззивника е
ангажирана в разрез с материалния закон, при отсъствието на доказателства
относно авторството на твърдяната неправомерна деятелност.
Ето защо, оспореното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло като неправилно, а това обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани оплаквания в жалбата.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично оправеното
искане от адв. А.. От представения по делото договор за защита и съдействие
е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в брой сума в
размер на 400,00 лв. за процесуално представителство пред настоящата
инстанция. От страна на наказващия орган не е релевирано възражение за
прекомерност, поради което СДВР следва да бъде осъдена да заплати
процесните разноски в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателното постановление № 21-4332-
021898/29.10.2021 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник
7
сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя А. Р. М., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 750,00
/седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като съгласно
Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено и отнемането на 12 /дванадесет/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление, като
неправилно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция
на вътрешните работи да заплати на А. Р. М., ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8