№ 79
гр. Свиленград, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200186 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-1253-003454 от
28.10.2024 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОДМВР - Хасково, с което на П. Д. К. с ЕГН ********** от град
**************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат Г. Г., за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 1) и за
нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2), като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят П. Д. К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил незаконосъобразен и неправилен – издаден в противоречие с материалния
закон и в нарушение на процесуалния такъв. Сочи, че не бил извършил
визираните нарушения.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. Д. К., не се
явява. За него се явява адвокат И. Д., преупълномощен от Г. Г., който пледира
за отмяна на обжалвания акт, тъй като не било изяснено кой точно е пътникът,
пътувал в автомобила и тъй като било налице разминаване в мястото на
нарушението, посочено в Акта и в НП. Претендират се разноски по делото.
Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР -
Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 17.10.2024 година в 16.44 часа свидетелят К. К. Г. и колегата му М. Д. М.
(служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали” („КПДГПА”) в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково) при
изпълнение на служебните си задължения се намират на Автомагистрала
(АМ) „Марица” – А4 (път Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан
Андреево”), където на пътен възел Свиленград, попадащ на територията на
община Свиленград, област Хасково, спират за проверка движещо се в посока
от ГКПП „Капитан Андреево” към град Свиленград моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с
държавен регистрационен номер ********** – собственост (видно от
Справката за собствеността на автомобила) и управляван от жалбоподателя К.;
при която установяват, че шофьорът и пътникът, седящ на предната
пасажерска седалка са без поставени предпазни колани при наличие на такива
в автомобила, като всъщност полицейските органи забелязват движението на
2
МПС с водач и пътник до него без обезопасителни колани още при
движението на автомобила и поради тази причина спират автомобила за
проверка.
На посочената дата и предвид констатираните нарушения и в кръга на
службата си, М. Д. М. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в Група
„КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, идентична с Младши
полицейски инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия GА и с бланков № 1286308. В
изготвения АУАН актосъставителят М. излага подробно описание на
фактическите нарушения, свързани с неползване на обезопосителен колан от
страна на водача и превоз на пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан, както и на обстоятелствата по извършването и
открИ.ето им. А досежно квалификациите, нарушенията правно квалифицира
с разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, които
вписва за нарушени. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е.
предявен му е, като сочи, че няма възражения против констатациите в Акта,
което е вписано в съответната графа на Акта. Срещу подпис получава
екземпляр от Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група в Сектор „ПП” към
ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 24-1253-003454 от 28.10.2024
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушенията, дадени от контролния орган - чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 183,
ал. 4, т. 7 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административни наказания
„Глоба” в размер на по 50 лв., като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 28.01.2025 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за
нарушител/водач и в картона на НП. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
3
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че М.
Д. М. заема „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в Група „КПДГПА” към
Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково и от Заповед № 8121К-92095 от
27.09.2023 година, видно от което Стефан Тянков Симеонов е назначен на
длъжността „Началник Група „Отчет на ПТП, административнонаказателна
дейност и информационно-аналитична дейност” в Сектор „ПП” към ОДМВР –
Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че К. има наложени множество санкции с влезли в сила Фишове и
НП за различни административни нарушения на ЗДвП и Кодекса за
застраховането (КЗ), както и са му налагани принудителни административни
мерки (ПАМ).
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 08.04.2025
година свидетел К. К. Г.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания на полицейския служител, които са безпротиворечиви и логични,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не
се установява свидетелят К. К. Г. да има личностно отношение към
жалбоподателя, което да го е провокирало заедно с актосъставителя М. да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество –
служител към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
4
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
Ето защо, според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат
за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния
на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на
осъществяването им, като потвърждават фактическото им извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на
МПС без обезопасителен колан и превоз на пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан, при наличие на такива в
автомобила. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът кредитира и другите
налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в
противоречие с тези доказателства, който се кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
5
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
депозирането й в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесните Глоби
не са платени – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач
и от Писмо с вх.рег.№ 2359 от 10.03.2025 година. Ето защо производството не
подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане
на финансовите санкции.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и НП при описание
6
на процесните деяния е идентично. Следователно нарушенията са описани по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същите и да организира адекватно правото си на защита.
Действително в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля Г., а служебен
такъв, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, адрес по месторабота и дата на раждане е
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вменените на
жалбоподателя противоправни деяния, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Фактът, че при посочване на нарушените правни норми и изписването на
относимите текстове, актосъставителят е смесил правните норми и текстовете
им, респ. разделил правните норми, не води до различни правни изводи, тъй
като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушения по чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Т.е. налице е пълно съответствие
между описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Вярно е че при посочване на
нарушените материалноправни разпоредби не са посочени конкретните
предложения, но словесно е изписано точно и ясно всяко едно от извършените
7
деяния, което е напълно достатъчно за наказаното лице да разбере в какво
точно е обвинено, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Действително е налице несъответствие в АУАН, респ. НП, тъй като от една
страна е посочено, че деянието е извършено на път Стара Загора – Хасково –
ГКПП „Капитан Андреево”, а от друга – на АМ „Марица”, но в случая Съдът
счита, че мястото е точно и коректно посочено, а именно: АМ „Марица”, на
пътен възел Свиленград, което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл.
42, ал. 1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.е. Съдът счита, че посоченото не
може на самостоятелно основание да доведе до отмяна на обжалвания акт.
Нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение второ от ЗДвП е санкционна,
но тя съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на
които обуславя налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг
начин, нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради
което не би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво
точно негово поведение е санкционирано.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3.2.
от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
17.10.2024 година актосъставителят М. Д. М. е заема длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР
– Хасково, т.е. била е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла
на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят М. М.
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя
Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник Група в Сектор
„ПП” към ОДМВР – Хасково”, за което обстоятелство има налични писмени
доказателства, а е и служебно известно на Съда и деянието е извършено в
зоната на отговорност на ОДМВР - Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
8
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав
обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилни са и дадените от АНО материалноправни квалификации на
извършените нарушения. Тежестта за установяване на конкретните деяния,
съставляващи административни нарушения, техният извършител и предметът
на нарушенията, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят е
категоричен, че именно К. е бил водач на процесното пътно превозно средство
(ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при
което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно
възражение и в Жалбата си. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че
именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от
самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП (пункт 1):
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в МПС от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Налице са твърдения и
в АУАН и в НП относно всички признаци от обективна страна на
9
нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност,
възведени като такива със съответната административнонаказателна норма по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице изключенията, посочени в ал. 2 на
посочената разпоредба. Несъмнено процесният лек автомобил е от категория
М1 съгласно дефиницията на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП, което е видно
от изисканата служебно Справка от АИС - КАТ. Това нарушение се явява
установено по несъмнен начин от АУАН, чиято презумптивна доказателствена
сила остана неопровергана в тази част. Установява се от показанията на
свидетеля, че жалбоподателят е управлявал, т.е. бил е в движение, лекият
автомобил без да е поставил обезопасителен колан при наличие на такъв.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 183, ал. 4, т. 7
от ЗДвП (пункт 2):
Нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение второ от ЗДвП е
формално на просто извършване: „Наказва се с Глоба 50 лв. водач, който
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан”. Не се изискват настъпването на вредни последици. Същото
е и продължено (предизвиква трайни последици). Макар и задължението за
поставяне на обезопасителни колани да е въведено с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
процесното нарушение се изразява в превозване на пътник без поставен колан,
поради което, както санкцията, така и дължимото поведение се съдържат в
нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП (както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение), която правилно е посочена от наказващия орган. Не
са налице изключенията, посочени в ал. 2 на чл. 137а от ЗДвП. Това
нарушение също се явява установено по несъмнен начин от АУАН, чиято
презумптивна доказателствена сила остана неопровергана в тази част.
Установява се от показанията на свидетеля, че жалбоподателят е управлявал,
т.е. бил е в движение, лекия автомобил, като превозва пътник, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан при наличие на
такъв. В този ред на мисли е неоснователно наведеното от адвокат Д.
възражение, касаещо неяснота (неиндивидуализиране) на пътника, тъй като
поименното посочване на пътника не е елемент от фактическия състав на
процесното нарушение.
Налице е субективният елемент от състава на всяко едно от посочените
две нарушения – извършени са виновно, при пряк умисъл. Т.е.
10
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършваните от него деяния, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва
да управлява процесното ППС без обезопасителен колан, както и че не следва
да превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан, с които лекият автомобил е снабден. Т.е. поведението на
жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на всяко едно от
указаните задължения, произтичащи от нормите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С тези правни
аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянията, посочени в
пунктове 1 и 2 от обжалваното НП, П. Д. К. е осъществил от обективна и
субективна страна, състава на всяко едно от посочените две административни
нарушения, визирани в обжалваното НП, при възведените правни
квалификации.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на посочените
две нарушения - преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретните нарушения като маловажни по смисъла на чл.
28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя за двете
нарушения. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна,
не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на
НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществените фактически
състави на административните нарушения, процесните деяния не разкриват
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не съставляват маловажни случаи,
според Съда. И това е така, както поради техния формален характер – за
съставомерността им не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (не е
предприел действия за възпрепятстване, респ. осуетяване на проверката), но и
на отегчаващи обстоятелства (наличието на множество наложени санкции за
нарушения на ЗДвП и на КЗ, както и наложени ПАМ, които явно не са
11
повлияли върху неправомерното му поведение). Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на посочените две нарушения като
маловажни, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се
прилага чл. 28 от ЗАНН.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
година на МВР правилно са отнети 10 контролни точки, тъй като за
неизпълние на задължението за използване на предпазен колан, е предвидено
да се отнемат 10 контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки, но това не представлява
съществено процесуално нарушение. В пункт 1 от АУАН и НП ясно е описано
извършеното в случая нарушение, а именно: неизпълнението на задължението
за използване на предпазен колан, както и точно е посочена санкционната
разпоредба – чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 10 - за неизпълнение на
задължението за използване на предпазен колан (чл. 183, ал. 4, т. 7,
предложение първо от ЗДвП) – 10 контролни точки. Следва да се отбележи, че
отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно
обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което
изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-
статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително
следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането
на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в
сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
12
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение). В този смисъл е Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено
по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Д. и др.
Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените суми. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксираните размери на санкциите, поради което по
пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под тези
минимуми.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. по
отношение на двете нарушения и НП следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя, т.е.
искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 24-1253-
003454 от 28.10.2024 година на Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР -
Хасково, с което на П. Д. К. с ЕГН ********** от град
**************************, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 1) и
за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2), като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя П. Д. К. с ЕГН
********** от град **************************, за присъждане на разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14