Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1635/5.9.2019г. Година 2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
двадесет и шести август Година две
хиляди и деветнадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 3638 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 446099-F493366/05.07.2019г. на
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на „Р.Е.“ ЕООД
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
лева на основание чл.178 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба
на санкционираното дружество против НП № 446099-F493366/05.07.2019г. на
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, издадено на основание
чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.
С жалбата се счита, че не са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
АУАН и НП са съставени при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на
чл.52 ал.4 от ЗАНН. Сочи се, че н е
става ясно при коя от двете предпоставки на чл.96 ал.1 от ЗДДС е ангажирана отговорността на дружеството.
Изразява се и позиция , че не е осъществен състав на нарушение. Формулира се
искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се
поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното постановление,
наведени с жалбата.
Представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата.
В пледоарията си
по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
След преценка на
събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното :
По повод на
подадено уведомление за прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие
в ТД НАП Варна, служители на ТД НАП, сред които св. Ж., извършили проверка на „Р.Е.“
ЕООД, възложена с резолюция он 25.04.2019г.
В хода на
проверката приели за установено, че дружеството е достигнало облагаем оборот по
реда на чл.96 ал.1 от ЗДДС към 05.07.2018г. в размер на 68 454,05 лева и е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най – късно до 12.07.2018г.
, съгласно действащия ЗДДС. Заявление за регистрация не било подадено след
изтичане на законоустановения срок по реда на чл.96 ал.1 от ЗДДС.
На 18.06.2019
год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „Р.Е.“
ЕООД, в съдържанието на който подробно били описани изводите от извършената проверка. Били посочени
обстоятелства на извършване на нарушението и правната му квалификация.
Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на
представляващ дружеството, който не вписал в
съдържанието му възражения. Възражения били подадени впоследствие, на
19.06.2019г.
На 05.07.2019г. въз основа на акта било
издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган
изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата
обстановка, приемайки, че срещу АУАН липсват възражения и непровеждайки
разследване на оспорените с възражението обстоятелства. На нарушението била
дадена правна квалификация по чл.96 ал.1
от ЗДДС. За извършеното административно нарушение било наложено административно
наказание на осн. чл.178 от ЗДДС размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава
от събраните по делото доказателства –писмените такива, приложени по АНП и
приобщени към доказателствата по делото, както и показанията на св. Ж..
За да се
произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че при провеждане на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните норми.
Съгласно чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.
52, ал. 1 от същия закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по
преписката в едномесечен срок. Последното означава, че той е сезиран и дължи
произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН
лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт
фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на сочения
като нарушител лице се "повдига обвинение" за конкретно извършено
нарушение с индивидуализиращите го белези – субект, деяние, дата и място на
извършване. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу
вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно
условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е доказано
"административното обвинение". В този смисъл, последната следва да е
доказана по ясен и недвусмислен начин на първо място в АУАН, а в последствие и
в НП. Така в нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е закрепено задължението на наказващия орган преди да се произнесе по
преписката да провери, а когато е необходимо и да извърши разследване на
спорните обстоятелства. В този дух е и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленум на ВС, т. 7, където е казано, че отразените в акта фактически
констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова
административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от
закона доказателства, а в т. 13 е посочено, че във всички случаи, когато
административнонаказващият орган обсъжда събраните доказателства и възражения
на нарушителя, е задължен да прецени необходимо ли е да извърши разследване на
спорните обстоятелства и ако е необходимо, да извърши такова, за да установи
обективната истина още в тази фаза на производството. Това не е било сторено от
наказващия орган, като същия е приел, че срещу АУАН не е подавано възражение.
Същевременно,
факт по делото е възражение
вх.№28099/19.06.2019г.
Неспазването на
императивната разпоредба на чл.52 ал.4 от ЗАНН е довело до издаване на
необосновано и незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да
бъде отменено на това основание без да се обсъждат доводите, касаещи
съставомерността на нарушението, наведени още с възражението срещу акта.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: