№ 1110
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000500911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 260027 от 05.11.2020г., постановено по т.дело
№ 16/2020г. по описа на СОС, ТО, 1-и състав, е осъдено дружеството ЗАД
”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Е. С. Д. сумата от 35 500 лв.,
на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
15.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020г. (датата на
завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен до пълния претендиран размер от 70 000 лв., както и сумата от
2493,40лв. на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 15.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020г.
до окончателното изплащане.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с
която се обжалва съдебно решение № 260027 от 05.11.2020г., постановено по
гр.дело № 16/2020г. по описа на СОС, ТО, 1-и състав, в частта, в която е
уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
1
неимуществени вреди от процесното ПТП над сумата от 20 000лв.
Изложени са съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата
на чл.52 от ЗЗД и е необосновано завишен, като при определяне на същия
съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства: възрастта на
пострадалата, поведението на същата при провежданото лечение и пр.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение
№ 260027 от 05.11.2020г., постановено по гр.дело № 16/2020г. по описа на
СОС, ТО, 1-и състав, в обжалваната част и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди над
сумата от 20 000лв. При условията на евентуалност, моли съда да постанови
решение, с което да измени първоинстанционното решение като присъди
обезщетение в по-малък размер. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции, моли обжалваното съдебно решение да бъде изменено и в частта
за разноските.
Въззиваемата страна по въззивната жалба Е. С. Д. депозира писмен
отговор. Оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е въззивна жалба от Е. С. Д., с която се обжалва съдебно
решение № 260027 от 05.11.2020г., постановено по гр.дело № 16/2020г. по
описа на СОС, ТО, 1-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
процесното ПТП за сумата до пълния претендиран размер от 70 000лв.
Изложени са съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата
на чл.52 от ЗЗД и е необосновано занижен, като при определяне на същия
съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства: непълното
възстановяване здравето на ищцата, останалите трайни негативни последици.
Твърди се,че при определяне на размера на обезщетението, съдът не е взел
предвид обществено-икономическата обстановка в страната към датата на
ПТП и завишения размер на застрахователните лимити.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение
№ 260027 от 05.11.2020г., постановено по гр.дело № 16/2020г. по описа на
2
СОС, ТО, 1-и състав, в обжалваната част и да постанови друго, с което да
уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди ддо пълния
предявен размер от 70 000 лв. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна по въззивната жалба, подадена от Е. С. Д.
депозира писмен отговор. Оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена
без уважение.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства: КП за
ПТП се установява, че И. Х. М. при управление на МПС – товарен
автомобил „Пежо Боксер“ с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата и е предизвикал ПТП на 15.08.2019г., при което е причинил
средна телесна повреда на Е.Д., изразяваща се в закрито счупване на
шийката на дясната бедрена кост.
По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП ЗАД
”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно товарен
автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ***, а това обстоятелство се установява и
от справка в ИЦ на ГФ.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
3
Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба на Е. С. Д. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1
КЗ
срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде
доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска
„гражданска отговорност” към датта на ПТП.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
От представените доказателства- КП за ПТП и доказателства,
4
съдържащи се в представеното ДП №360/2019г. по описа на РУ-Самоков, и от
заключенията на приетите в първоинстанционното производство САТЕ и
СМЕ се установява вината на водача на МПС, И. Х. М., за причиняване по
непредпазливост на средна телесна повреда на ищцата Е. С. Д. при
извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение,
вследствие на нарушаване на правилата на ЗДвП.
Не се оспорва от ответника обстоятелството за наличието на
действително застрахователно правоотношение между ответното дружество и
водача на процесния лек автомобил към датата на ПТП, а същото се доказва и
от справка в ИЦ на ГФ.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
е основателен и доказан.
Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба
на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и във въззивната жалба на Е.Д.
относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Оплакванията и в двете въззивни жалби досежно размера на
присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за
неоснователни.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно
е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се
установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични
увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в
закрито счупване на дясната бедрена кост, което е наложило оперативно
лечение.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52
от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и
интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с
процеса на възстановяване, който е продължил около 7-8 месеца, като е
съобразено обстоятелството, че възстановяването към датата на изготвяне на
експертизата все още не е завършило.
5
Размерът на определеното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е съобразен с обществения критерий за
справедливост и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., правилно е
преценено от първостепенния съд, че сумата от 35 000 лв., представлява
справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер
причинените на ищцата неимуществени вреди
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и
обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и
бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищцата.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищцата и неговото увреждане. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са
интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и
напредналата й възраст.
В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се
превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване
за ищеца.
Ищцата е претърпяла счупване на шийката на дясната бедрена кост,
което е довело до трайно затруднение на движението на десния й крак за
срок до 7-8 месеца. Тази контузия е довела до трайно обездвижване на
ищцата и поставянето й в зависимост от чужда помощ при извършване на
обичайните й ежедневни дейности за по-кратък период. Лечението е било
оперативно с ендопротезиране, като по-интензивните болки са отшумели за
период от около един месец.
Несъмнено ищцата е преживяла болки и страдания, като през първия
месец те са били с по-силен интензитет; през този период е чувствала
силен дискомфорт. Ищцата е търпяла затихващи болки, дискомфорт и
неудобство, за период около общо от 7-8 месеца.
6
Определената сума за обезщетение от първоинстанционинят съд в
размер на 35 000 лв. репарира в относително пълен обем претърпените от
ищцата анаимуществени вреди.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 35000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП- месец 08.2019г. и
съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия период,
доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като
отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г.
по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК.) Неоснователно е възражението на жалбоподателката-ищец, че
размерът на застрахователните лимити и обществено –икономическата
обстановка в страната не са били съобразени от първоинстанционния съд при
определяне размера на обезщетението.
Възраженията досежно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, изложени във въззивната жалба на ищцата и във
възизвнага жалба на ответника, са неоснователни, по изложените по-горе
съображения.
По наведените във въззивната жалба на ищцата възражения досежно
съобразяване на обществено-икономичестие условия и нивата на
застрхователните лимити: Предвид изложеното по-горе, съдът намира тези
възражения, изложени във възивната жалба на ищцата за неоснователни.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция, и предвид размера на обжалваемия интерес за всяка от страните,
разноски за въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани на
страните.
Доколкото не е проведено производство по реда на чл.248 от ГПК,
първоинстанционното решение в частта му за разноските, също не може да
бъде изменяно.
7
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260027 от 05.11.2020г.,
постановено по т.дело № 16/2020г. по описа на СОС, ТО, 1-и състав в
обжалваната му част.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част решение № 260027 от
05.11.2020г., постановено по гр.дело № 16/2020г. по описа на СОС, ТО, 1-и
състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8