Решение по КНАХД №557/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

С Решение № 204/03.06.2025г. по АНД № 354/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 04-2400194 от 05.02.2025 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Велико Търново, с което за извършено от „ВАНИЗ“ ЕООД административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, във вр. с чл." 404, ал. 1, т. 8 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена „Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „ВАНИЗ" ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът намира, че районния съд не е обсъдил факти и обстоятелства относими към определяне на нарушението и ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето. В този смисъл, поддържа становище за нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Настоява, че макар действително да е влязло в сила задължително предписание на ДИТ за изплащане на разликата до уговореното основно месечно възнаграждение за м.09.2022г. на посочените служители, не е посочен точния размер на дължимото доплащане, поради което не е налице пълно описание на вмененото на дружеството нарушение. Освен това в тежест на АНО е да докаже инкриминираното деяние, като вземе предвид факта, че дружеството частично е изпълнило задължителните предписания, тъй като е заплатило някакви суми. Твърди, че нарушението отговаря на изискванията на чл. 9, ал.2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН и същото се явява малозначително, поради което не е следвало да бъде налагано на доверителя му наказание. Последното не отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН и не съответства на тежестта на нарушението, поради което се нарушава и принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. От съда се иска да отмени Решението на ВТРС и да постанови акт по съществото на спора, с който да отмени НП. Претендира разноски.

Ответникът по касация, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, в представени по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ВТОП заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

При извършена проверка от контролни органи при Д „ИТ" - В. Търново е установено, че „ВАНИЗ" ЕООД с [ЕИК], не е изплатило трудовите възнаграждения на някой служители за период от 2022 г. до 2024 г. В тази връзка на дружеството е дадено предписание в качеството му на работодател да начисли във ведомост пълния размер на трудовите възнаграждения, което е задължително за изпълнение. Във връзка с тези предписания са изискани с призовка документи, които не са представени от дружеството, което е констатирано в протокол № ПР2414654/10.06.2024 г. на Д „ИТ", град В. Търново. За изпълнението на даденото с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2414654/10.06.2024 г. на Д „ИТ" град Велико Търново задължително за изпълнение предписание № 14 от работодателя чрез призовка на Д „ИТ" гр. Велико Търново са изискани писмени доказателства, но такива не били представени, поради което контролните органи приели, че предписанието не е изпълнено и с това е допуснато нарушение на разпоредбите на КТ.

На дружеството е изпратена призовка за явяване на упълномощен представител за съставяне на АУАН. Поканата е получена от дружеството, но представител на същото не се е явил, поради което на 11.11.2024 г. главен инспектор в Д „ИТ" - В. Търново, в присъствието на служители на Д „ИТ", на основание чл. 416, ал. 1 от КТ e съставил АУАН № 04-2400194 на "ВАНИЗ" ЕООД в качеството му на работодател.

Въз основа на АУАН, от директора на Дирекция „ИТ“ – Велико Търново е издадено оспореното пред ВТРС НП № 04-2400194 от 05.02.2025 г., с което за горното нарушение е ангажирана отговорността на „ВАНИЗ" ЕООД, в качеството му на работодател и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. НП е връчено на 20.02.2025 г. и е обжалвано в законоустановения срок пред Районен съд-Велико Търново.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като е намерил, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намерил е, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказано нарушението по КТ. Прието е за безспорно, че нарушението е едно, а именно неизпълнение на приложена принудителна административна мярка, тази под № 14, от протокола от 10.06.2024 г. на ДИТ, гр.Велико Търново, дадена на основание чл. 404, ал. 1, т. 8 от Кодекс на труда КТ/, по силата на която работодателят е бил задължен от контролните органи в срок до 17.07.2024 година да начисли във ведомост за заплати пълният размер на трудовото възнаграждение за месец 08.2022 г., което работодателят е изплатил по банков път на поименно посочени работници и служители, които са полагали труд за него. Видно от соченото предписание под № 14 обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2414654 от 10.06.2024 г. на Д „ИТ“, град Велико Търново е, че се отнася за начисляване във ведомост за заплати в пълен размер на получено трудово възнаграждение за м.08.2022 г., което е изплатено по банков път на конкретно посочени работници и служители. ВТРС е преценил, че не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и не са налице кумулативно двата признака за квалифициране на нарушението като маловажно нарушение на трудовото законодателство за прилагане на привилегирован състав при определяне на наказанието по чл. 415в, ал. 1 от КТ.

 

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Настоящата инстанция намира, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, а именно, че не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и самото нарушение. Спазването на това формално изискване има за цел да осигури правото на защита на лицето, доколкото същото следва да е наясно срещу кои факти следва да се защитава. Както е посочил правилно ВТРС налице са влезли в сила предписания, които са бил надлежно връчени на касатора при което същият не ги е оспорил в предвидения за това срок. Твърдените неясноти касаят именно тези предписания, а не описанието на нарушението, обективирано в НП. Наистина в т. 14 от Протокола, в който са отразени задължителните предписания не се посочени точните суми за всеки един от работниците, които следва да се начислят и съответно изплатят, но ако е имало неясноти, същите е следвало да бъдат изяснени в хода на евентуално административно производство по обжалване на ПАМ. След като не е сторил това, касаторът реално се е съгласил с твърдените от ДИТ факти, които е разбрал и приел, като е следвало да съобрази поведението си с предписаното. Освен това допълнителен аргумент за това, че същият е възприел правилно предписанието съдът намира и в твърдението на касатора, че е заплатил част от дължимите суми, за което е приложил доказателства. Изводът на ВТРС, че не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1,т. 5 от КТ е правилен и законосъобразен.

Такъв е и изводът за доказаност на нарушението. За да е налице фактическият състав на същото следва да бъдат установени с доказателства от ДИТ, съответните факти:1. Влезли в сила Задължителни предписания по спазване на трудовото законодателство 2. Пълно или частично неизпълнение на същите в указания от ДИТ срок. Разпоредбата на чл. 404, ал.1 от КТ посочва изчерпателно видовете ПАМ, компетентните органи, целите на мерките, материално правните предпоставки и административния акт, с който се налагат. Предписанието е наименование както на административния акт, който следва да бъде писмен, а така и на принудителните мерки, изброени в чл. 404, ал. 1, т. 1 - 9 от КТ според обекта на защита, а именно налагат се за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нарушенията на трудовото законодателство имат за обект субективни права на работниците. Конкретно за случая, правото на работника да получи в срок уговореното трудово възнаграждение е установено с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ и когато тази норма не бъде изпълнена е налице, както нарушение на трудовото законодателство, така и накърняване на субективните права на работника. Предвид тази специфика на нарушенията, законодателят е предвидил два пътя за защита на работника – да поиска от ИА "ИТ" да издаде предписание за отстраняване на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, чрез което да се удовлетвори правото му да получи възнаграждението си, или да предяви иск по чл. 245 от КТ. В контекста на горното, съставомерно се явява бездействието да се изпълни горепосоченото задължително предписание. Самото нарушение е доказано именно чрез приложените писмени доказателства и е описано като неизпълнение на дадено задължително предписание, при което е конкретизирано, че се касае за такова по т. 14 от съставения протокол за проверка от 10.06.2024г.

Изцяло се споделят изложените от въззивния съд съображения относно обществената опасност на нарушението и нарушителя, и липсата на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и привилигерования състав на чл. 415в, ал.1 от КТ.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) в размер на 130,00 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204/03.06.2025 г. по АНД № 354/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА „ВАНИЗ“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, [улица] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.