Решение по КНАХД №1658/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационният жалбоподател Директор на РИОСВ – Пловдив обжалва Решение № 37/15.05.2025г., постановено по АНД № 5 по описа за 2025г. на Районен съд - Асеновград, в частта относно изменение на Наказателно постановление /НП/ № 68/09.12.2024г. на Директора на РИОСВ – Пловдив за наложено административно наказание на Марциганица Еко Тур ЕООД, гр. Асеновград, изразяващо се в намаляване размера на наложената имуществена санкция от 20000лв. на 10000лв., за нарушение на чл.83 ал.1 т.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, на основание чл.83 ал.2 ЗЗТ. Поискана е отмяна на решението в обжалваната част. Поддържа се липса на нарушение на процесуалните правила и отсъствие на спор относно осъществено от дружеството строителство на басейн до 100 куб.м. пред главния вход на хижата, в [ПИ]-стар, попадащ в границите на защитена територия – защитена местност „Марциганица“, които обстоятелства са установени от АРС. За неправилен се счита изводът на съда за намаляване размера на имуществената санкция, тъй като не е приложена правилно нормата на чл.27 ал.2 ЗАНН. Твърди се, че от значение е фактът на осъществено строителство /басейн/ в границите на защитената местност, което е в нарушение на режима на защитената местност, определен със Заповед № 55/29.01.1980г. Със същата е забранено всякакво строителство, без значение размер на обекта и близост до съществуващи обекти. В случая басейнът е изграден и действащ, като неговия размер не може да се квалифицира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Посочено е, че във вр. с т.2 от заповедта – ЗЗТ не съдържа конкретен срок за приемане на плановете за управление на защитена местност. По отношение подаденото инвестиционно предложение /ИП/ в РИОСВ-Пловдив на 22.12.2021г. е заявено, че производството е продължило около две години, но по вина на административният орган, тъй като е прекратено с Решение от 13.05.2024г. поради непредставена от възложителя допълнителна информация. Поддържа се, че наличието на разрешение за строеж /РС/ не дерогира забраната в заповедта и в случая дружеството не разполага с оценка по ОС, изискуема при издаване на РС. Поискано е присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Марциганица Еко Тур ЕООД, гр. Асеновград оспорва касационната жалба. Поддържа съображенията на АРС за намаляване размера на наложеното административно наказание и твърди, че в производството по ЗАНН нарушението се изразява в построяване на басейн без съответното съгласуване с РИОСВ, което съществено се разминава с изложеното в касационната жалба – изграждането на басейна е недопустимо с оглед статута на защитената местност.

Касационният жалбоподател Марциганица Еко Тур ЕООД, гр. Асеновград, представлявано от управителя И. Г. З. обжалва същото решение като неправилно. Посочено е, че за длъжностното лице – актосъставител отсъства упълномощителна заповед в съответствие с члл.85 ал.1 пр.1-во ЗЗТ на министъра на околната среда и водите, което е основание за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че в преписката не е коментирано авторството на деянието, макар да е безспорен факт, че към дата на проверката дружеството е собственик на хижата и прилежащия й парцел. В АУАН и в НП е вписано, че вмененото строителство е извършено в [имот номер]-стар, но след справка в АГКК се установява, че такъв имот не съществува – нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. РС № 81/14.04.2022г. е влязло в законна сила на 09.05.2022г. В друга процедура по съгласуване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за процесните имоти административно-наказващият орган е написал, че имотите – предмет на ПУП-ПРЗ не попадат в границите на защитени територии по см. на ЗЗТ, а в границите на защитени зони Родопи – Средни и Добростан. Поискана е отмяна на решението с присъждане на съдебни разноски. Представено е писмено становище по същество от адв. М. Д. с договор за правна защита /л.30/.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив счита жалбата на Директора на РИОСВ – Пловдив за основателна, а на Марциганица Еко Тур ЕООД - неоснователна.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страни по делото, за които решението е неблагоприятно в конкретна част – Директор на РИОСВ – Пловдив и изцяло неблагоприятно - Марциганица Еко Тур ЕООД. Същите са процесуално допустими.

1. НП е издадено от Директора на РИОСВ - Пловдив, оправомощен на основание чл.85 ал.1 и ал.2 ЗЗТ със Заповед № РД-552/01.08.2023г. на Министъра на околната среда, вписана в НП и съдържаща се в преписката. АУАН № 64/23.07.2024г. е съставен от гл. експерт в РИОСВ – Пловдив, М. М., за което длъжностно лице отсъства заповед за упълномощаване в съответствие с чл.85 ал.1 пр.1-во ЗЗТ на Министъра на околната среда и водите. Преписката съдържа Заповед № РД-553/01.08.2023г. на Министъра на околната среда и водите, но основана на чл.77 ал.1 вр. чл.42 ал.1 т.1 пр.1-во от Закона за лечебните растения /ЗЛР/, с която са упълномощени длъжностни лица, които имат право да съставят актове за установяване на нарушения по ЗЛР.

В касационното производство са представени и приети Заповед № РД-559/01.08.2023г. на Министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.85 ал.1 и ал.2 ЗЗТ, с която са определени длъжностни лица от РИОСВ за съставяне на АУАН по чл.81-83 ЗЗТ в границите на съответните защитени територии, както и заповед от 07.05.2024г. на Директора на РИОСВ – Пловдив за заемане на съответното длъжностно качество на актосъставителя. АРС е приел съставяне на АУАН от компетентен орган, поради което с приемане на посочените заповеди не се нарушава забраната по чл.220 АПК, а се потвърждава извода на съда, макар необоснован поради липсата им в преписката и неизискването им служебно.

2. В обстоятелствената част от НП са отразени данни от проверка, извършена на 14.05.2024г. – в границите на защитена местност Марциганица, с. Добростан, представляваща защитена територия по см. на чл.5 т.6 ЗЗТ, дружеството е осъществило строителство на външен басейн до 100 куб.м. пред главния вход на хижата, в [имот номер]-стар, попадащ в границите на защитена територия – защитена местност Марциганица. В АУАН също е вписано, че Марциганица Еко Тур ЕООД е осъществило строителството на външния басейн.

Предвид съдържанието на АУАН и НП в посочената част, възражението на дружеството за отсъствие на коментирано авторство на деянието не е основателно.

В НП и в АУАН е вписано, че дейността – строителство, е извършена в нарушение на режима на защитената местност, определен със Заповед № 55/29.01.1980г. на КОПС при МС /съдържаща се в преписката/. Със същата т. 2 е забранено всякакво строителство освен разрешеното в устройствен проект на защитената територия. Установено е по делото, че такъв проект няма.

Предвид съдържанието на АУАН и НП в посочената част, възражението на дружеството в отговора по касационната жалба на Директора на РИОСВ – Пловдив в насока - в производството по ЗАНН нарушението се изразява в построяване на басейн без съответното съгласуване с РИОСВ, което съществено се разминава с изложеното в касационната жалба – изграждането на басейна е недопустимо с оглед статута на защитената местност, не е основателно.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.83 ал.2 вр. с чл.83 ал.1 т.1 ЗЗТ : „Когато дейността по ал. 1, т. 1 и 2 е строителство или разработване на площи, глобата е от 5000 до 50 000 лв.; Наказва се с глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта;“.

3. Във вр. с приетите по делото доказателства се отбелязва, че уведомление от 28.02.2022г. на РИОСВ – Пловдив до Марциганица Еко Тур ЕООД касае ИП Премахване на част от дървесната и храстова растителност в близост до съществуващо застрояване в [ПИ] /[ПИ]/ и др., а не посочения ПИ, поради което не [ПИ] и останалите са предмет на ИП, за които е посочено, че попадат в границите на защитени зони Родопи – Средни и Добростан. В Решение № Пд-ОС-2/2023г., с което е съгласуван Проект за изменение на ПУП – ПРЗ за [УПИ] и останалите, с отреждане „за туристическа база, хижа“ с цел образуване на нов УПИ от площта на всички имоти със запазване на отреждането и предназначението на съществуващото основно застрояване с отреждане За туристическа база, хижа, ФЕЦ до 100KWtp, е посочено, че имотите – предмет на ПУП-ПРЗ не попадат в границите на защитени територии, а попадат в границите на защитена зона Добростан /представено и с касационната жалба на Марциганица Еко Тур ЕООД, л.17 и сл./. Това решение касае съгласуване на Проект за изменение на ПУП – ПРЗ, но не са представени доказателства за съдържанието на заповедта за одобряване на ПУП, който ще се изменя и за идентичност между [ПИ] и [УПИ]. Уведомлението на РИОСВ-Пловдив до дружеството от м.11.2023г. касае ИП Вилни сгради /хижи/ и ФЕЦ в [УПИ], съответстващ на [ПИ] по КККР на с. Добростан, м. Картъла, а не [ПИ]. Решение № Пд-ОС-71-П/2023г. за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост касае ИП Изграждане на вилни сгради /хижи/ и ФЕЦ [ПИ], образуван от други ПИ, сред които [ПИ], за обхвата на което ИП е установено, че попада в границите на защитена зона Родопи-Средни и в границите на защитена местност Марциганица.

Директорът на РИОСВ-Пловдив представи пред АС – Пловдив Заповед № РД-392/29.05.2025г. на Министъра на околната среда и водите, за актуализация на площта на защитена местност Марциганица в землището на с. Добростан, в която попада [ПИ] по КККР на с. Добростан, а не [ПИ]. Необходимо е да бъде отбелязано, че от описаните по-горе данни може да бъде направен извод, че [ПИ] е част от [ПИ], за който е прието, че е в границите на защитена зона Родопи-Средни и в границите на защитена местност Марциганица.

Преписката съдържа РС № 81/14.04.2022г. на Гл. архитект на община Асеновград за басейн до 100 куб.м. в [ПИ] по КК на с. Добростан, м. Картъла и е удостоверено влизането му в сила на 09.05.2022г. В уведомление за ИП относно открит басейн до 100 куб.м. в [УПИ] от 22.12.2021г. е вписано, че този УПИ е по одобрен ПУП на с. Добростан и касае [ПИ] по КККР на с. Добростан и е със стар номер 622. Площта на [ПИ] е 4 610 кв.м. съгласно нот.акт от 09.11.2021г. за придобиване на имота от Марциганица Еко Тур ЕООД. Тези данни се съдържат и в скица на СГКК – Пловдив от 25.11.2021г. за [ПИ], представена от ответника по настоящото дело /л.61/. В Решение № Пд-ОС-3-П / 2024г. за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост за ИП Открит басейн до 100 куб.м. в [УПИ] по одобрен ПУП на с. Добростан, [ПИ] по КККР на с. Добростан /л.63 и сл./ - прието в касационното производство, е посочено че ИП попада в границите на защитена зона Родопи – Средни и в границите на защитена местност Марциганица и процедурата е прекратена поради непредставена от възложителя изисканата допълнителна информация от БДИБР относно : източник за пълнене на басейна, проектни параметри на водовземане от този източник, информация за очакваните отпадъчни води, предвиждани количества на потоци и начинът на отвеждане и заустването им, вкл. конкретизация на крайният водоприемник на формираните отпадъчни води от обекта.

Информацията обосновава извод за действащ ПУП за VIII-*** по одобрен ПУП на с. Добростан, [ПИ] по КККР на с. Добростан, без данни за дата на одобряването му, както и последвали след одобряването му инвестиционни инициативи към 2021г. и следващите. В актове на РИОСВ – Пловдив е прието, че [ПИ] е образуван от други ПИ, сред които и [ПИ]. Според Заповед № РД-392/29.05.2025г. на министъра на околната среда и водите за актуализация на площта на защитена местност Марциганица в землището на с. Добростан, в същата попада [ПИ] по КККР на с. Добростан, а не [ПИ]. При това положение и след като административно-наказателната преписка не съдържа извадка от КККР относно [ПИ] към дати на съставяне на АУАН – 23.07.2024г. и издаване на НП – 09.12.2024г., не може да бъде прието за безсъмнено установено местоположението на [ПИ] в границите на територията на защитена местност Марциганица. Аргумент в тази насока е и съдържанието на заповедта от 29.05.2025г. за актуализацията на площта на защитената местност, в обхвата на която не попада [ПИ]. Административно-наказващият орган е следвало да приложи в преписката скица от СГКК – Пловдив, удостоверяваща актуалните данни за [ПИ]. При последвала промяна в същия след 2021г., от която година е представена скицата в касационното производство, е било необходимо да се установи актуалното кадастрално състояние на имота, в който е прието за установено да е извършено административното нарушение, предвид забраната за строителство в защитената местност.

Предвид изложеното следва, че не е доказано от административно-наказващият орган местоположението на басейна да е в границите на защитена местност, поради което не е доказано и нарушение на забраната за строителство в такава местност.

В тази вр. се съобрази относно заявеното по същество от представителя на Директора на РИОСВ – Пловдив – за служебно известни факти на касационния състав по друго дело /КАНД № 879 от 2025г./, че в решението по д. 879/2025г. е посочено : „По отношение обхват на конкретните ПИ, отразени в НП като част от границите на защитена местност е имало възможност посредством СТЕ в производството пред АРС да бъдат доказани твърденията на жалбоподателя. Тази част от спора не повлиява на резултата, обоснован от посочените по-горе пропуски и недостатъци в НП.“. По настоящото дело изводът за местоположението на [ПИ] спрямо територията на защитена местност произтича от приетите по делата писмени доказателства, представени от двете страни във вр. с отсъствието на актуална скица от КККР за [ПИ] към дати на съставяне на АУАН и издаване на НП.

В допълнение съдът отбелязва следното по отношение размер на определената с НП имуществена санкция – същата в чл.83 ал.2 ЗЗТ е от 5000 до 50 000 лв., като е наложена в размер на 20 000лв., но без изложени съображения за конкретно определената стойност. В чл. 27 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН са установени следните правила: Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Според чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН : „Наказателното постановление трябва да съдържа: /нова – ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието;“. Липсата на мотиви относно фактите и обстоятелствата, въз основа на които е определен размера на наложеното административно наказание, съставлява нарушение на изискването на цитираната норма – чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН, което лишава съда от възможност да установи дали наложените наказания са съразмерни на деянието и справедливи по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. След като законодателят е предвидил размер на наказанието имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. - административно наказващия орган е бил длъжен да обоснове съображенията си за определяне в конкретния случай на размер от 20 000лв., а не друг. Дори наказанието да бе определено в минималния предвиден в закона размер, това също не освобождава административно наказващия орган от императивното задължение да посочи конкретни съображения, поради които е определил съответния размер наказание. В случая наказващия орган не е изложил никакви съображения в обсъжданата насока, поради което съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, като е определил съразмерни на деянието и справедливи административни наказания /в този см. Решение № 812 от 28.02.2024г. на АС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1239/2023г./. Необходимо е да бъде посочено, че в касационната жалба са изложени съображения за индивидуализиране тежестта на извършеното нарушение и определяне на конкретния размер на административното наказание вр. с чл. 27 ЗАНН, което не е допустимо, тъй като задължението в тази насока е за административно-наказващия орган при издаване на НП, а не след обжалването му. В конкретния случай отсъствието на съображения относно определяне конкретния размер на имуществената санкция в НП е заместено от мотиви на АРС в обжалваното решение, което не може да компенсира липсата им в НП и да отстрани нарушението на изискването по чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН.

Предвид изложеното следва извод за основателност на касационната жалба на Марциганица Еко Тур ЕООД и неоснователност на касационната жалба на Директора на РИОСВ – Пловдив.

Дружеството е претендирало разноски за касационното производство в размер на 1500лв. Процесуалното представителство е осъществено качествено и в цялост, като конкретните факти и обстоятелства по делото не обуславят извод за коригиране на адвокатското възнаграждение в посока намаление, въз основа на критериите в Решение от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22г.

Мотивиран така и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Административен съд - Пловдив, XXVI състав,

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 37/15.05.2025г., постановено по АНД № 5 по описа за 2025г. на Районен съд - Асеновград.

Отменя Наказателно постановление № 68/09.12.2024г. на Директора на РИОСВ – Пловдив.

Осъжда РИОСВ – Пловдив да заплати на Марциганица Еко Тур ЕООД, ЕИК *********, гр. Асеновград, представлявано от управителя И. Г. З., съдебни разноски в размер на общо 1500лв. - адвокатско възнаграждение /чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/.

Решението не подлежи на обжалване.