№ 155
гр. Девин, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100499 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен установителен иск, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС по вписана
искова молба, дв. вх. № 1236, вх. рег. 1246, акт № 189, том I, Д №
670/18.11.2024г., имотна партида 35101 и 35103, предявена от 1) А. В. М., с
ЕГН **********, от с. С., общ. Д. обл. Смолян и 2) Л. И. М., с ЕГН
**********, от **********, чрез пълномощник адв. Ж. Р. Ч., с адрес на
кантора гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. А. К. № ** да се установи по
отношение на 1) М. В. М., с ЕГН **********, от **********; 2) В. Р. А., с
ЕГН **********, от гр. П., ул. В. № **, ет. *, ап.*; 3) Ю. Р. А., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. Д. Х. № *Б, ет.*, ап.** и 4) Н. Р. А., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. Б. № ***, ет. *, № **, с искане на основание чл.124,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС да се признае за установено, по
отношение на ответниците 1) М. В. М., с ЕГН **********, от **********; 2)
В. Р. А., с ЕГН **********, от гр. П., ул. В. № **, ет. *, ап.*; 3) Ю. Р. А., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. Д. Х. № *Б, ет.*, ап.** и 4) Н. Р. А., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. Б. № ***, ет. *, № **, че ищците са собственици по
давностно владение с начало 15.12.1984г. в продължение на 40 години на
недвижим имот, а именно: УПИ VII – 136, с площ от 570 кв.м., кв. 6 по плана
на **********, ведно с построените в имота 1. Масивна жилищна сграда на
два етажа, със застроена площ от 64 кв.м. и 2. Пристройка към нея на два
етажа, със застроена площ от 31 кв.м., с граници и съседи: север – УПИ VIII –
137; изток – улица; юг – УПИ VI – 136; запад - друг терен. Претендират за
направените разноски по водене на делото само срещу тези от ответниците,
които оспорват иска.
В исковата молба ищците поддържат твърдения, че са съпрузи
1
със сключен граждански брак на 25.12.1984г., в с. С., че първият от тях е син
на А. В. М. ( В. Й. М.), като неговият баща е построил къщата до груб строеж,
а след сключване на брака през 1984г. ищците довършили къщата, след като се
договорили, че ще бъде тяхна собственост. Двамата ищци вложили средства и
труд в построяване на къщата - масивна жилищна сграда на два етажа, със
застроена площ от 64 кв.м. и пристройка към нея на два етажа, със застроена
площ от 31 кв.м. с граници и съседи: север УПИ VIII – 137; изток – улица; юг
УПИ VI – 136; запад - друг терен.
През 1991г. ищците са построили в имота, пристройка към
жилищната сграда на два етажа със застроена площ от 31 кв.м. От 25.12.1984г.
ищците твърдят, че упражняват непрекъснато и спокойно владение на
горепосочения имот, което продължава и понастоящем, поради което
претендират да са придобили собствеността по давност, считано от
25.12.1984г., поради което претендират съда да установи придобито право на
собственост поради изтекла давност
В срока по чл.131 ГПК от ответниците не е представен писмен
отговор.
В съдебно заседание от ответника М. М., чрез пълномощник адв.
М. Д. представя писмено становище, с което оспорва иска.
Оспорва твърденията в исковата молба, че от 1984г. двамата ищци,
след като са сключили граждански брак, довършили въпросната къща,
останали да живеят в нея и от тогава до настоящия момент, владеят
непрекъснато целия имот, заедно с къщата и пристройката. Имотът, в който се
намира жилищната сграда на два етажа, е построена и е собственост на
родителите на ищеца и ответника М. М.. Тя е строена от тях, като М., който е
по-голям от А. е помагал, с каквото може при нейния строеж. На първия етаж
от въпросната къща от 1967г. до 2022г. непрекъснато са живели родителите на
А. и М.. Баща им е починал през 2005г., а майка им през м. август 2022г. На
втория етаж от къщата е живял М. М. до 1984г., който след като се оженил, си
построил нова къща и отишъл да живее там, като брат му останал да живее на
този втори етаж.
Следователно, както имота, така и къщата на два етажа, построена
в имота е придобит от ищеца и от М. М. по наследство, при равни квоти по 1/3
ид.ч. за всеки от тях /предвид това, че имат сестра, която е починала/ и същата
нито е индивидуална собственост на ищците, нито пък е построена от тях, в
каквато насока са твърденията им в исковата молба.
Пристройката е построена след 1991г., също има наследствен
характер от родителите им, при равни квоти. Не се доказва, а и не отговаря на
истината твърдението, че ищците са владели изцяло сградата. Ищците са
държатели, а не владелци - това, че държат идеалните части на М. М., не ги
прави собственици и владелци. И обратно - това, че М. М. не ползва имота, не
го лишава от правото му на собственост като наследник, съобразно Закона за
наследството. В този смисъл е и ТР № 1/06.08.2012г. по гр.д.№ 1/2012г. на
2
ВКС. Не се доказва ищците, по какъвто и да е начин, че са манифестирали
спрямо М. М. изключителни права върху имота, че се считат за единствени
собственици на имота и да са отблъсквали владението му върху процесния
имот.
В съдебно заседание ищците, чрез адв. Ж. Ч. поддържат иска по
съображения, че единствен наследник претендиращ наследствени права е М.
М., а останалите не оспорват правата на ищците по отношение на имота. От
показанията на свидетелите е установено, че са придобили имота по давност,
чрез непрекъснато владение. Плащани са данъците от ищците, видно от
представените документи от 2008г. и са придобили имота чрез спокойно и
непрекъснато владение в продължение на повече 35 – 40 години.
Ответникът М. М., чрез адв. Д. оспорва иска по съображения, че
след 1985г. – 1986г. ищецът си създал семейство, построил си е нова къща и се
е преместил. След 1984г., след като двамата братя са сключили брак в период
от две - три години са живели в къщата на родителите им. Процесният имот
има наследствен характер, поради което ищците са държатели, а не владелци,
по отношение на идеалните части на останалите наследници. Ищците не
доказват да са манифестирали срещу останалите наследници изключителни
права върху имота, съгласно ТР №1/2012г. Моли съда да отхвърли иска и
присъди сторените разноски по договор за правна защита.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от Удостоверение за наследници изх. №
У-1400/13.11.2024г. на Община Девин се установи, че първият ищец и
ответниците са наследници на починалия О. И. М., починал на 03.08.2025г.
Ищецът А. В. М. и ответникът М. В. М. са негови синове, а ответниците В. Р.
А., Ю. Р. А. и Н. Р. А. са наследници – дъщери и син деца на починалата му
дъщеря М. О. А., починала на 19.04.1992г.
А. А. М., починала на 18.08.2022г. – съпруга на О. И. М., на която
страните са преки наследници - синове А. М. и М. М. и по правоприемство на
починалата дъщеря М. О. А., починала на 19.04.1992г. - ответниците В. Р. А.,
Ю. Р. А. и Н. Р. А..
Няма спор, а и от Удостоверение за сключен граждански брак,
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0017/25.12.1984г. на
Община Девин се установи, че ищците А. В. М. и Л. И. М. са сключили
граждански брак на 25.12.1984г.
Установи се, от Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. № У-1401/13.11.2024г. на Община Девин, че наследодателят О. И.
М. е носил имената В. Й. М..
От Удостоверение изх. № У-911/27.07.2023г., издадено от Община
Девин се установи, че имот с пл. № 136, за който е отреден УПИ VII, в кв.6 по
плана на с.С., одобрен със заповед № 111/20.07.1976г. в разписната книга е
записан на В. Й. М.. Върху имота има застроена масивна жилищна сграда на
3
два етажа със застроена площ 64 кв. и пристройка към нея със застроена площ
31 кв.м. Имот пл. № 136 е с площ 394 кв.м. Границите на имот пл. № 136 са:
север – имот № 137; изток – улица; юг – имот пл. № 135; запад – УПИ VII.
УПИ VII е с площ 570 кв.м. Границите на УПИ VII – 136 са: север - УПИ VIII
– 137; изток – улица; юг - УПИ VI – 136; запад – друг терен.
Представена е Скица изх. № 243/26.07.2023г. на имот № 0.136 по
плана на с. С., ЕКАТТЕ: 66130, общ. Девин, одобрен със Заповед №
111/20.07.1976г. на ОНС – Смолян, с площ на имота 394 кв.м., УПИ VII е с
площ 570 кв.м., записан на В. Й. М., при съседи: юг 0,135 – двор; изток - улица
и север 0.137 - двор.
С нотариално заверена декларация на 03.07.2023г. от нотариус Цв.
П., вписан с рег. № 455 в регистъра на НК на РБ А. В. М. декларира по § 127,
ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ, че извършеният от него строеж, представляващ
пристройка/надстройка към жилищна сграда на два етажа, построена в УПИ
VI – 136, кв.6 по плана на с. С. е извършен през 1991г.
От Удостоверение изх. № У-835/14.07.2023г., издадено от Община
Девин по § 127, ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ относно обект „Пристройка на
жилищна сграда“ в УПИ VII - 136, в кв.6 по ПУП на с. С., общ. Девин се
установи, съгласно §127, ал.1 ПЗР на ЗУТ обект „Пристройка на жилищна
сграда“ е изграден преди 31.03.2001г., за който липсват строителни книжа, но е
бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е
извършен е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Сградата може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Обект
„Пристройка на жилищна сграда“ е на два етажа, със застроена площ 31 кв.м.,
строен през 1991г., видно от нотариално заверена декларация №
3010/03.07.2023г. на А. В. М..
Ищците представят приходни квитанции – ПК №541/06.03.2009г.;
№**********/18.03.2011г.; №**********/11.04.2012г.; №0017470/14.12.2013г.;
№00020480/17.04.2014г; №0021449/26.03.2015г.; №**********/10.03.2016г.;
ПК № 0026740/20.02.2017г.; № **********/14.03.2022г.;
№**********/07.02.2024г.; №**********/14.02.2025г. за платени данъци за
недвижимия имот.
Ищците представят 7 бр. фактури - №34/10.06.2011г.;
№1/28.09.2009г.; №3221/23.11.2004г.; №6144/12.05.2004г. №4956/06.01.2004г.
№6075/11.02.2004г. №2221/18.11.2000г. за направени разходи за извършени
подобрения в процесната жилищна сграда.
От ищцата Л. И. М. е представено Експертно решение №
000280/23.01.2015г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Братан Шукеров“ -
Смолян за 76% ТНР.
Св. В. К. установи, страните спорят за къщата в с. С.. Къщата е на
два етажа, към която има изградена пристройка – гараж и мазе след 1991г. от
Л. и А.. М. живее в отделна къща, но е бил в чужбина 8 – 9 години. Къщата
4
има градина, която се обработва от Л. и А.. Докато били живи родителите,
никой не е оспорвал собствеността на Л. и А.. Направили ремонт на покрива
преди повече от 10 години. Родителите на двамата братя живели в къщата, на
първия етаж. М. живее в началото на селото в друга къща. В тази къща в
момента живеят А. и Л.. Къщата има и други наследници. Имат сестра, която
починала, но те предявяват претенции, защото си имат отделна къща. Спорът е
между тях двамата.
Св. М. С. установи, къщата се намира в с. С., на два етажа и
пристройка. В къщата живее А. и Л. и те са правили ремонтите. М. не е правил
ремонт, от преди 1991г. живее в другата къща. От 1991г. в тази къща живеят А.
и Л.. Те извършват ремонти. 1991г. е изградена пристройката, оправили и
покрива. Наследниците на починалата сестра имат друга къща. А. и Л.
обработват градината, като я засаждат с картофи и фасул. Данъците А. и Л. ги
плащат. Стара къща е. Родителите на двамата живели в тази къща до тяхната
смърт. М. е ходил при родителите си, докато били живи.
Св. Н. Ф. установи, страните спорят за къщата в с. С., на два
етажа и дворно място. А. е направил пристройка. Не е от най-старите къщи, не
е и от най-новите. Къщата е правена от родителите им. А. и Л. живеят в тази
къща, М. живее в нова къща. През 1995г. – 1996г. М. отишъл в чужбина. Преди
12 години на къщата е бил правен ремонт от А.. Срещал Л. в пощата да плаща
данъци. Наследниците на починалата им сестра живеят в друга къща. Старата
къща е строена от родителите им, които живели там до смъртта им, а след като
починали в къщата остават да живеят А. и Л.. Не е виждал другите
наследници да остават в къщата, а като съсед вижда А. и Л. да живеят там и да
поддържат къщата.
Св. Л. М. - съпруга на М. М. установи, къщата е на два етажа в с.
С.. През 1977г. влезнала в тази къща като снаха. Заварила къщата на два етажа,
измазана, с прозорци, врати, дюшеме, вътрешна стълба, вода, ток, построена
била къщата. В тази къща живели със съпруга и, родителите на двамата братя
и ищеца. Като се оженили живели на втория етаж. След като ищецът се
оженил за втората съпруга, слезли на първия етаж, но имали стая и на втория.
До 1987г. живели там, след това отишли в другата къща. В тази къща останали
родителите и ищците, като през 1984г. сключили брак. Свекърът починал
2005г., а свекървата 2022г. В къщата живели на първия етаж. Пристройката е
строена 1991г. – 1992г., с две стаи, на която съпругът и помагал на брат си. С
труд е помагал и не е възразявал да се построи. М. бил в чужбина от 1995г., с
прекъсване до 2007г. Пристройката е била построена преди да отиде в
чужбина. Редовно ходили при неговите родители, докато били живи. До
1987г. живели в старата къща, а след това в новата. В старата къща е ходила да
гледа свекърва си. След 1987г. А. и Л., живеят в къщата. Нямат друга къща. В
къщата не е правен ремонт. Покривът може да е правен, но само керемидите
са направени, в основата не е правена. Градината е засаждана от Л. и А. и
един дял имала свекървата, докато била жива. Къщата си построили 1986г. –
1987г. с право на строеж, а родителите нямат финансово участие, помагали им
5
с труд. Волята на свекър и била, първия етаж да бъде на внука, който носи
неговото име, а горният етаж да остане на А.. Той изразил воля единият етаж
да бъде на неговия внук, а другият етаж на А.. Той починал по - рано.
Свекърва и живяла на първия етаж. Поела е грижите за нея, тъй като била
болна и не могла да се грижи за себе си. Редовно е ходила в къщата преди
смъртта на свекърва и, а когато не е била там Л. и А. са ходили.
Св. П. М. установи, къщата е в с. С.. Тази къща е на О. М., бащата
на А. и на М., построена е от него. Къщата е на два етажа, на първия живели
родителите им. М. се преместил в друга къща, но се застъпили двамата братя
да живеят в старата къща. Към къщата има пристройка, строена между 1991г.
– 1995г. Пристройката е залепена към къщата, отделен вход има. В старата
къща живели техните родители. А. и Л. живели на втория етаж. Знае, от
неговата сестра, че е полагала грижи за свекърва си, докато почине. Когато
били на гости сестра му е споделяла, че ще ходи при свекърва си, да се грижи
за нея.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното:
Предявен е установителен иск на основание чл.124 ГПК, във вр. с
чл.77 и чл.79, ал.1 ГПК, с който ищците да установят изключително право на
собственост, придобито на основание давностно владение, което са
упражнявали явно и демонстративно спрямо останалите наследници на общия
им наследодател О. И. М. ( В. Й. М. ) от 1984г. до настоящия момент на имот с
пл. № 136, за който е отреден УПИ VII, в кв.6 по плана на с.С., одобрен със
заповед № 111/20.07.1976г. в разписната книга е записан на В. Й. М.. Върху
имота има застроена масивна жилищна сграда на два етажа със застроена
площ 64 кв. и пристройка към нея със застроена площ 31 кв.м. Имот пл. №
136 е с площ 394 кв.м.
В доказателствената тежест на ищците по иска на основание
чл.124 ГПК пада да установят фактическият състав на придобивната давност,
според препращащата норма на чл.84 ЗС, към чл.113, чл.115, чл.116, чл.117 и
чл.120 ЗЗД, които се прилагат към отделни въпроси в областта на
придобивната давност: недействителност на съглашението, с което се скъсяват
или удължават давностните срокове; недействителност на отказа от давност;
основанията за спиране на давността; основанията за прекъсване на давността;
момента на новата давност след прекъсването; неприлагане на давността
служебно от съда. Тези правила се прилагат, съответно на придобивната
давност на собствеността във вещното право.
Ищците трябва да докажат съществените елементи на
придобивната давност - период от време с определена от закона
продължителност и владение - упражняване на фактическо господство, върху
имота с намерението да се свои и като правна последица придобиване правото
на собственост. Съгласно чл.79 ал.1 и ал.2 ЗС собствеността може да бъде
придобита с кратка придобивна давност, ако упражняваното владение е
6
„добросъвестно“ в продължение на 5 години и с общата придобивна давност, в
продължение на 10 години, ако владението е недобросъвестно, т.е владението
не е основано на правно основание, годно да направи владелеца собственик. В
конкретния казус е приложима общата придобивна давност от 10 години
владение, което ищците са упражнявали явно, спокойно и непрекъсвано. ЗС
урежда императивно времевия период, след изтичането на който и при
наличие на другия елемент - осъществяване на фактическо господство с
намерение да се свои, се придобива правото на собственост.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Началният момент, от
който се брои давностният срок, е установяването на владението върху имота.
Давността се прекъсва, съгласно чл.116 б.“б“ ЗЗД с предявяване на иск, а
съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсване на давността започва да тече нова давност.
В този случай времето, което е изтекло до прекъсване на давността остава без
правно значение. Прекъсването на давностния срок не се припокрива с
понятието прекъсване на владението, защото след прекъсване на давностния
срок започва да тече нова давност, а след прекъсването на владението не тече
никаква давност.
Установи се, от съвкупния анализ на представените от ищците
писмени и гласни доказателства, че наследодателят О. И. М. ( В. Й. М.) е
собственик на процесния недвижим имот, а след неговата смърт владението
е осъществявано от неговите наследници.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, ищците
не доказват владение върху процесния имот като негови собственици, предвид
основанието за ползване - те са упражнявали и упражняват владение за своята
наследствена идеална част, а за идеалните части на останалите наследници са
държатели, поради което не са могли да придобият собствеността на
идеалните части на останалите наследници.
От показанията на разпитаните свидетели ( св. В. К.; св. М. С.; св.
Н. Ф. и св. Л. М. ) се установи, че ищците ползват имота изцяло, но
основанието за това е наследяване от О. И. М., починал на 03.08.2005г. и от А.
А. М., починала на 18.08.2022г. След смъртта на последната ищците са могли
да демонстрират пълна фактическа власт по отношение на останалите
наследници, но изтеклия период от време от 18.08.2022г. до предявяване на
иска 18.11.2024г. не е достатъчен да се придобие собствеността по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, съсобствениците, които упражняват фактическа
власт върху чуждите идеални части, ако се позовават на придобивна давност
за чуждата идеална част, трябва да докажат при спор за собственост,
извършени действия, с които обективират спрямо останалите съсобственици
намерението си да владеят техните идеални части за себе си.
7
С Решение № 549 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 217/2010 г., II
г. о., ГК е прието, по допуснато касационно обжалване с определение
№253/15.03.2010г. на правния въпрос за предпоставките за придобиване на
имот по давност от сънаследник. Необходимо е, владеещият сънаследник да
афишира по несъмнен начин намерението си за своене и да отблъсне
владението на другите съсобственици. Съгласно Решение №239/29.05.1996г
по гр.д. № 91/96 г. на ВКС, I г. о. сънаследникът може да измени основанието
на владението само за себе си като отрече правата на останалите
съсобственици и манифестира своето намерение спрямо тях и волята му
достигне до тяхното съзнание. В този смисъл са Решение №238/11.04.2000г. по
гр. д. № 1031/99 г., I г. о.; Решение №775/27.04.1999г. по гр. д. № 1166/98 г., V
г. о.; Решение № 664 от 14.07.1994 г. по гр. д. № 178/94 г., II г. о.; Решение
№2831/29.10.1979г. по гр. д. № 1103/79 г., I г. о.; Решение №270/20.05.2010г. по
гр.д. 1162/2009г. ВКС, II г. о. относно необходимостта от манифестиране на
намерението за своене на имота спрямо другите съсобственици.
Според трайно установената съдебна практика сънаследникът,
превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във
владелец на целия имот, следва да демонстрира несъмнено тази промяна на
намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните
претенции върху имота.
Изключение от това разрешение е хипотезата, в която е било
постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т. нар.
неформална делба, но тази хипотеза не е установено от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Между сънаследниците няма взето решение
за разпределяне помежду им на собствеността върху сънаследствените имоти,
поради което установеното от момента на откриване на наследството на
наследодателя О. М., починал на 03.08.2005г. и на наследодателя А. М.,
починала на 18.08.2022г., владение на ищците е за тяхната наследствена
идеална част.
Предвид изложените правни разсъждения в практиката на ВКС по
чл.290 ГПК, която е задължителна за съдилищата при решаване на идентични
казуси, съдът прие, че по делото е установена безспорна фактическа
обстановка относно основанието на владението на ищците – чрез
наследствено правоприемство, но не се установява между наследниците да е
постигната уговорка за извършване на неформална делба, поради което
владението на ищеца - Ал. М. е по отношение на 1/3 идеална част, която се
пада по наследяване в качеството му на пряк наследник - син на О. И. М., но
по отношение на идеалните части на останалите сънаследници е упражнявано
държане, което не може да бъде годно основание за начало на давностно
владение и придобиване на правото на собственост.
Съдът не установи между страните да е имало ясно изразена воля
за извършване на неформална делба.
Установи се, че имотът е записан в разписната книга на плана от
8
1976г наследодателя В. М., като имота е имал характер на съпружеска
имуществена общност, която е прекратена с неговата смърт на 03.08.2005г.,
т.е 1/2 от имота е наследен от неговите наследници, а 1/2 е собственост на
преживелия съпруг, която е наследена след нейната смърт на 18.08.2022г.,
поради което при тези фактически основания на владението по наследство,
ищците не са могли да придобият имота по давностно владение, с начало от
1984г., при наследствен характер на собствеността.
Съобразно постановките на тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор
за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си
целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата
власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение.
По делото са безспорни обстоятелствата, че ищците и ответниците
са наследници на О. М. и на А. М., тъй като от показанията на свидетелите и
от писмените доказателства е установен наследствен характер на имота –
поземленият имот и построената в него жилищна сграда са записани на
наследодателя, със смъртта му е прекратена съпружеската имуществена
общност, като притежаваната 1 /2 идеална част от наследодателя се разделя
между неговите преки наследници съпруга и три деца по равни части - по 1/8.
Със смъртта на наследодателя А. М., на 18.08.2022г., нейните 5/8 идеални
части се разделят между преките и наследници – ищецът Ал. М. и ответника
М. М. по равни части, като преките наследници получават по 8/24 идеални
части, а за наследниците по правоприемство на М. А., починала на 19.04.1992г
– ответниците В. А. - дъщеря; Юл. А. – дъщеря и Н. А. – син, получават по
равни части нейните 8/24 идеални части, т.е като наследници по
правоприемство за всеки от тях идеалната част е по 8/72 идеални части, т.е А.
В. М. владее за себе си, на основание наследяване 24/72 идеални части;
ответника М. М. 24/72 идеални части и за наследниците на починалата им
сестра по 8/72 идеални части.
При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че ищците са
упражнявали владение само за техните наследствени идеални части от имота,
но не са упражнявали владение, по отношение на идеалните части на другите
наследници. Това е така, тъй като без никакви съмнения се установи
наследствения характер на имота, поради което е налице съвладение, тъй като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта признава такава и на останалите съсобственици, поради което го прави
9
държател на техните идеални части. Този извод не се изключва от
заплащаните от ищците данъци, тъй като те са ползватели на целия имот и на
частите на останалите наследници, поради което са заплащани данъци.
Извършените подобрения и пристройка в имота също не водят до различен
извод, тъй като владението е основано на наследяване.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Когато основанието, на което е установена фактическата власт,
показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните
части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Обективното съществуване на съсобственост следва от основанието, на което
е придобито - наследяване, което изключва владението на чуждите идеални
части.
Искът е неоснователен, тъй като ищците претендират да
притежават правото на собственост, на основание давностно владение, с
начало 15.12.1984г., но липсва наведено основание по наследяване, а съдът се
произнася само по наведеното основание в исковата молба, на което искът е
изцяло неоснователен.
При този изход на делото по искането за присъждане на разноски,
отговорността за разноски пада върху ищците, тъй като ответникът М. М. е
оспорил иска за придобиване на изключително право на собственост по
давност, при представен договор за правна помощ в размер 1500.00 лева, в
тежест на ищците следва да се възложат сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, което е съответно на извършената работа и на фактическата
и правна сложност на делото, както и на приетите за ориентир размери в
съдебната практика, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се
определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата
и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. ( т. 3 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС; Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16).
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС по вписана искова молба, дв.
вх. № 1236, вх. рег. 1246, акт № 189, том I, Д № 670/18.11.2024г., имотна
10
партида 35101 и 35103 от 1) А. В. М., с ЕГН **********, от с. С., общ. Д. обл.
Смолян и 2) Л. И. М., с ЕГН **********, от **********, чрез пълномощник
адв. Ж. Р. Ч., с адрес на кантора гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. А. К. № ** да
се установи по отношение на 1) М. В. М., с ЕГН **********, от **********;
2) В. Р. А., с ЕГН **********, от гр. П., ул. В. № **, ет. *, ап.*; 3) Ю. Р. А., с
ЕГН **********, от гр. П., ул. Д. Х. № *Б, ет.*, ап.** и 4) Н. Р. А., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. Б. № ***, ет. *, № **, че 1) А. В. М., с ЕГН
**********, от с. С., общ. Д. обл. Смолян и 2) Л. И. М., с ЕГН ********** са
съсобственици по давностно владение, с начало 15.12.1984г. в продължение на
40 години на недвижим имот, а именно: УПИ VII – 136, с площ от 570 кв.м.,
кв. 6 по плана на **********, ведно с построените в имота 1. Масивна
жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 64 кв.м. и 2. Пристройка
към нея на два етажа, със застроена площ от 31 кв.м., с граници и съседи:
север – УПИ VIII – 137; изток – улица; юг – УПИ VI – 136; запад - друг терен,
като неоснователен по отношение на предявеното основание за придобиване
на изключително право на собственост по давностно владение, с начало от
15.12.1984г., непрекъсвано до настоящия момент.
ОСЪЖДА 1) А. В. М., с ЕГН **********, от с. С., общ. Д. обл.
Смолян и 2) Л. И. М., с ЕГН **********, от **********, да заплатят на 1) М.
В. М., с ЕГН **********, от ********** сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 1500.00 (хиляда и петстотин) лева по договор за
правна защита.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11