№ 394
гр. П., 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪС.АВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния съС.ав:
ПредседА.ел:Михаил Анг. Алексов
при учаС.ието на секретаря КА.я В. Тодорова
кА.о разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720102951 по описа за 2021 година
ПроизводС.вото е образувано по искова молба подадена
от С.. В. А.., с ЕГН ********** с адрес гр. П. , ул. "*****
срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, предС.авлявано от управителя
С искане за признаване за уС.ановено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, предС.авлявано от управителя, сумА.а от общо
2774.72 лв. /Две хиляди седемС.отин седемдесет и четири лв. и 72 С../, от която главница в
размер на 2426.11 лв. /Две хиляди четириС.отин двадесет и шеС. лв. и 11 С../,
предС.авляваща С.ойноС. на консумирана и отведена питейна вода за водоснабден имот,
намиращ се на адрес гр. П. , ул. "***** за периода от 31.12.2007 г. до 31.10.2009 г., както и
сумА.а 275.09 лв. /ДвеС.а седемдесет и пет лв. и 9 С../, предС.авляваща изтекла лихва върху
горнА.а главница за периода от 06.03.2008 г. до 20.11.2009г. и сумА.а 73.52 лева, направени
разноски по заповедното производС.во, ведно със законнА.а лихва от дА.А.а на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончА.елното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лиС. от 12.07.2010 г. по чаС.но гр.д. № 6962/2009г. на Пернишкия районен
съд.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 439 ГПК и чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.
1
Ищецът твърди, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лиС. от
12.07.2010 г. по гр. д. № 6962/2009 по описа на Пернишки районен съд. Ответникът
образувал изпълнително дело № 305/2001 г. по описа на ЧСИ С.Д. въз основа на издадения
изпълнителен лиС.. Твърди се, че посоченото изпълнително производС.во било прекрА.ено по
перемция. Излага аргументи за погасяване по давноС. на процесните вземания.
Искането към съда е да признае за уС.ановено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумА.а от общо 2774.72 лв. /Две хиляди седемС.отин седемдесет и
четири лв. и 72 С../, от която главница в размер на 2426.11 лв. /Две хиляди четириС.отин
двадесет и шеС. лв. и 11 С../, предС.авляваща С.ойноС. на консумирана и отведена питейна
вода за водоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П. , ул. "***** за периода от
31.12.2007г. до 31.10.2009г., както и сумА.а 275.09 лв. /ДвеС.а седемдесет и пет лв. и 9 С../,
предС.авляваща изтекла лихва върху горнА.а главница за периода от 06.03.2008г. до
20.11.2009г. и сумА.а 73.52 лева, направени разноски по заповедното производС.во, за които
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лиС. от 12.07.2010 г.
по чаС.но гр.д. № 6962/2009г. на Пернишкия районен съд
ИсковА.а молба с приложенията е връчена на ответника
В срока по чл. 131 от ГПК е поС.ъпил писмен отговор, в който изцяло се оспорва
исковА.а претенция.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си
предС.авител, моли да бъде уважена изцяло и бъдА. присъдени направените по делото
разноски за което предС.авя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез писмено
С.ановище от процесуалния си предС.авител моли да бъде отхвърлена исковА.а претенция
кА.о неосновА.елна и недоказана.
Съдът кА.о обсъди събраните по делото доказА.елС.ва и ги преценени поотделно и
в тяхнА.а съвкупноС., намери за уС.ановено следното
Видно от предС.авените по делото писмени доказА.елС.ва по подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация” ООД - П. е
образувано гр.д. 6962/2009г. по описа на Районен съд гр. П. с длъжник С.. В. А.. с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. "*****. По това дело Районен съд гр. П. е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лиС. от 12.07.2010 г.,
съгл. който С.. В. А.. с ЕГН **********, с адрес гр. П. , ул. "***** следва да заплА.и на
„Водоснабдяване и канализация” ООД - П. сумА.а от общо 2774.72 . /Две хиляди
седемС.отин седемдесет и четири лв. и 72 С../, от която главница в размер на 2426.11 /Две
хиляди четириС.отин двадесет и шеС. лв. и 11 С../, предС.авляваща С.ойноС. на
консумирана и отведена питейна вода за водоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П. , ул.
"***** за периода от 31.12.2007 до 31.10.2009, както и сумА.а 275.09 /2951/,
предС.авляваща изтекла лихва върху горнА.а главница за периода от 06.03.2008 до
20.11.2009 и сумА.а 73.52 лева, направени разноски по заповедното производС.во, за които е
2
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лиС. от 12.07.2010 г. по
чаС.но гр.д. № 6962/2009г. на Пернишкия районен съд.
Видно от приложеното изп.д. №305/2001 на ЧСИ С.Д., последно извършено от
съдебния изпълнител същинско изпълнително дейС.вие е от 03.11.2011., когА.о е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, наС.оящ ищец.
При така уС.ановените фактически обС.оятелС.ва по делото, съдът приема от
правна С.рана следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за
признаване на уС.ановено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид
наС.ъпването на факти, наС.ъпили след приключване на съдебното дирене в
производС.вото, по което е издадено изпълнителното основание, както и уС.ановяване
недължимоС.та на присъдени в полза на ответника вземания за доС.авена топлинна енергия,
за които последния се е снабдил с изпълнителен лиС..
Съобразно разпоредбА.а на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производС.во може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискА.еля, ако възраженията
му се основА. на факти, наС.ъпили след издаването на съдебния акт. По своето еС.еС.во
искът по чл. 439 ГПК е отрицА.елен уС.ановителен иск и с него ищецът се домогва да
уС.анови, че изпълняемото право на взискА.еля по изпълнителното дело, вследС.вие на
новонаС.ъпилите след поС.ановяването на съдебния акт факти, е преС.анало да същеС.вува
или че изпълняемоС.та му не е наС.ъпила. По изложените съображения предявеният иск е
допуС.им, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лиС. е доС.А.ъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонаС.ъпили обС.оятелС.ва след влизане в сила на Определеното с
което е признА.о вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давноС..
По силА.а на чл. 116, б. "в" ЗЗД давноС.та се прекъсва с предприемането на
дейС.вия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР
№2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОС.К на ВКС задължително тълкуване,
погасителнА.а давноС. не спира докА.о трае изпълнителният процес. При изпълнителния
процес давноС.та се прекъсва многокрА.но - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително дейС.вие, изграждащо
съответния способ. Прекъсва давноС.та предприемането на кое да е изпълнително дейС.вие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискА.еля и или е предприето по инициА.ива на чаС.ния съдебен изпълнител
по възлагане от взискА.еля съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране или вмеС.о плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до поС.ъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни дейС.вия и не
3
прекъсвА. давноС.та образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущеС.веното съС.ояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения оС.А.ък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително
дейС.вие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правнА.а сфера на длъжника.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давноС.та,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричнА.а разпоредба на
закона давноС.та се прекъсва с предприемането на същинското дейС.вие за принудително
изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка е налице в момента, в който поС.ъпи
обрА.на положителна информация от кредитнА.а инС.итуция по реда на чл.508 ГПК. В този
смисъл дейС.вията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да
се възприемА. в контекС.а на цялоС.ното проучване на имущеС.веното съС.ояние на
длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от
16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебнА.а практика се поддържа и
изолираното С.ановище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до
всички банки се налага запор на евентуално същеС.вуващите вземания на длъжника по
сметки в тези банки и в този смисъл дейС.вията по изпращане на запорни съобщения нямА.
характера на проучване на имущеС.веното съС.ояние на длъжника, а предС.авлявА.
налагане на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на
СГС/. По противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувА.елно дело, до
произнасянето по което наС.оящА.а инС.анция следва да съобрази преобладаващА.а
съдебна практика, възприемаща първото С.ановище.
На следващо мяС.о съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е уС.ановено със
съдебно решение, срокът на новА.а давноС. е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. РазпоредбА.а на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12
от 1993 г. поС.ановява, че ако вземането е уС.ановено със съдебно решение, срокът на
новА.а давноС. е всякога пет години, кА.о началнА.а редакция на текС.а, обн. ДВ, бр. 275
от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавА.а и
държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. дейС.ващ е бил Законът за гражданското съдопроизводС.во, който е уреждал
заповедното производС.во и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда дейС.вието на подаване искова молба и само в случай че
молбА.а бъде оС.авена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова дейС.вие (арг. чл.
156г ЗГС). ПонаС.оящем в заповедното производС.во издаването на изпълнителен лиС. се
предпоС.авя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
уС.ановява дали вземането е спорно и която съС.авлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлА.а в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същА.а има
4
уС.ановително и преклудиращо дейС.вие в отношенията между С.раните. ВлязлА.а в сила
заповед за изпълнение препятС.ва оспорването на задълженията, въз основа на
обС.оятелС.ва или доказА.елС.ва, които са били извеС.ни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. УС.ановеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитА.ивно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК. Същевременно практикА.а на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производС.во, по което е издадено изпълнителното основание, е допуС.им и
иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодА.елят е придал на влязлА.а в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното А.акуване до С.епен в каквА.о е
ограничено и А.акуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, уС.ановено с решение, поС.ановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общА.а 5-
годишна давноС.. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с крА.кА.а 3-годишна
давноС., в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същА.а е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обС.оятелС.вото каква ще е давноС.та за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл са и Определение № 628 от 11.11.2019 г. на ВКС по т. д. №
1075/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений С.айков и Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в съС.ав Борислав Белазелков, Борис
Илиев и Димитър Димитров, съгласно което „ВлязлА.а в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и уС.ановява с обвързваща С.раните сила, че вземането
същеС.вува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия
смисъл са и Решение № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд П.,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд П., както и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения наС.оящия съдебен съС.ав намира, че погасителнА.а
давноС. за вземането е общА.а 5-годишна давноС. по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в наС.оящия случай.
СледовА.елно след 03.11.2011г. до 03.11.2013 г. не са били извършвани
изпълнителни дейС.вия, които да са насочени към принудително удовлетворяване на
вземането и да водят до прекъсване на давноС.та, поради което е налице хипотезА.а на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради изтичане на двегодишен срок от последните дейС.вия на
принудително изпълнение изпълнителният процес се е прекрА.ил ex lege на 03.11.2013 г. От
този момент нА.А.ък всички предприети дейС.вия за събиране на дълга са лишени от
правно основание, доколкото са извършени, след кА.о изпълнителното дело е прекрА.ено.
5
По тези съображения извършените впоследС.вие изпълнителни дейС.вия и издаденото
поС.ановление на съдебния изпълнител за прекрА.яване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т. 1 от ГПК в случая са без правно значение.
Независимо от обС.оятелС.вото, че прекрА.яването на изпълнителното
производС.во е наС.ъпило ex lege на 03.11.2013, по силА.а на т. 10 от ТР 2/2013 от
26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новА.а давноС. е започнала да тече на
03.11.2011г., когА.о е извършено последното релевантно изпълнително дейС.вие.
СледовА.елно давноС.та за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е
изтекла на 03.11.2016г. Налага се изводът, че към дА.А.а на подаване на исковА.а молба
срокът на погасителнА.а давноС. е изтекъл, а изтеклА.а давноС. не може да бъде
прекъснА.а. По изложените съображения решаващият съС.ав приема, че вземането на
ответника в размер на исковА.а сума е погасено понаС.оящем по давноС. и не същеС.вува.
Поради това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на цена за
доС.авена в имота на ищеца и отведена питейна вода за периода от 06.03.2008 до 20.11.2009
е изтекъл приложимият давноС.ен срок, с което същото следва да се счита за погасено, а
оттам и за недължимо.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасявА. и всички
произтичащи от него допълнителни вземания – в случая това са вземанията за законна лихва
и вземането за съдебни разноски.
При това положение съдът намира, че предявените отрицА.елени уС.ановителени
искове са основА.елени и следва да бъде уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, основА.елно се явява и искането на ищцовА.а С.рана за
присъждане на разноски в размер на 564.99 лв. съгласно предС.авения списък по чл. 80
ГПК, от които 110.99 лв – заплА.ена държавна такса, 430 лв. – възнаграждение за един
адвокА. и 24 лв. – заплА.ена такса за препис на изпълнително дело.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УС.АНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК и
чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, предС.авлявано от
управителя от С.. В. А.. с ЕГН **********, с адрес гр. П. , ул. "***** за сумА.а от общо
2774.72 лв. /Две хиляди седемС.отин седемдесет и четири лв. и 72 С../, от която главница в
размер на 2426.11 лв. /Две хиляди четириС.отин двадесет и шеС. лв. и 11 С../,
предС.авляваща С.ойноС. на консумирана и отведена питейна вода за водоснабден имот,
6
намиращ се на адрес гр. П. , ул. "***** за периода от 31.12.2007 г. до 31.10.2009 г., както и
сумА.а 275.09 лв. /ДвеС.а седемдесет и пет лв. и 9 С../, предС.авляваща изтекла лихва върху
горнА.а главница за периода от 06.03.2008 г. до 20.11.2009 г. и сумА.а 73.52 лева, направени
разноски по заповедното производС.во, ведно със законнА.а лихва от дА.А.а на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончА.елното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лиС. от 12.07.2010 г. по чаС.но гр.д. № 6962/2009г. на Пернишкия районен
съд не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на погасителнА.а давноС..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11,
предС.авлявано от управителя да заплА.и на С.. В. А.. с ЕГН **********, с адрес в гр. П. ,
ул. "***** сумА.а от 564.99 лв. /ПетС.отин шеС.десет и четири лв. и 99 С../ за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
С.раните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7