Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Перник, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието
на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 07352 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно чл. 331 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба подадена
ОТ: И.Б.П. с ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес *** 4/4, чрез адв. Ан. С. ***, пл. „И. Рилски“ №1А, с ЕИК *********, представлявана от кмета
с искане да бъде осъдено ответната община да заплати на И.Б.П. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 5610.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 331 от КТ, ведно със законната лихва върху тази суми от датата на образуване на настоящето производство до окончателното плащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, като сочи че иска е недопустим и неоснователен. Съгласно твърденията на ответника в отговора, на основание чл. 331, ал 3 от КТ работника, предвид неизплащането на обезщетението в срока по чл. 331, ал. 2 от КТ, е възстановен на работа, като основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало. Предвид това и сочи, че обезщетението не се дължи.
В открито съдебно заседание иска се
поддържа от ищеца, ответната страна го оспорва изцяло, като доразвива доводите
си от отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните,
а и от представения като доказателство трудов договор № 293/10.03.2016 г., се
установява, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответника
на длъжността "****", считано от 14.03.2016 г.
Със заповед № 51/05.11.2019 г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника на основание чл. 331 КТ, считано от 06.11.2019 г., по предложение на работодателя срещу заплащането
на обезщетение в размер на шест брутни работни заплати. Заповедта е връчена на
работника срещу подпис на 05.11.2019 г.
Видно от заключението на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза размерът на уговореното обезщетение е шесткратният
размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, което е
размер на 5610,00 лв., както и че същото не е изплатено на ищеца в 1 – месечен
срок от прекратяване на трудовото правоотношение.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
За основателността на иска следва да
се установи от ищеца, че работникът е бил обвързан с ответника от трудово
правоотношение, което е прекратено на основание чл. 331 КТ и че предвидените в
тази разпоредбата предпоставки за изплащане на обезщетение са се осъществили и
не са отпаднали. В тежест на ответника – работодател е да докаже възраженията
си срещу възникването и съществуването на вземането.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира, че искът е неоснователен. Съображенията за това са
следните:
Работодателят е отправил до работника
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331,
ал.1 КТ чрез издаване на заповед № 51/05.11.2019 г. В заповедта се съдържа
уговорката работодателят да заплати на работника сумата от шест брутни работни
заплати, представляваща обезщетение по чл. 331, ал.2 КТ. Съгласно чл. 331, ал.3
от КТ плащането на посоченото обезщетение следва да се извърши в срок от един
месец от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Върху заповедта е
положен подпис на работника от същата дата /05.11.2019 г./. Следователно, макар
и да не е отразено отделно писмено съгласие на работника, с полагането на
подпис на заповедта е явно, че е изразено съгласие за приемане на отправеното
до него предложение. При съвпадане на волеизявленията на страните по
трудовоправната връзка, е сключено споразумение за прекратяването й при
условията на чл. 331 КТ, считано от 06.11.2019 г. По силата на това
споразумение за работодателя е възникнало задължението да заплати уговореното
обезщетение в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение.
По делото не се спори между страните,
че в едномесечния срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят не е изпълнил задължението си да плати уговореното обезщетение.
Последицата от неизпълнение на това задължение е възстановяване на
трудовоправната връзка в състоянието й преди постигането на съглашението по чл.
331, ал.1 КТ, т. е. основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се
смята за отпаднало /чл. 331, ал.3 КТ/. С възстановяването на съществуващото
трудово правоотношение - се възстановяват и всички поети по него права и
задължения, включително и задължението на работника да се яви на работа. Това е
така, защото задължението на работодателя - в едномесечен срок от дата на
връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 331, ал.1 от КТ - да заплати уговореното обезщетение по ал.2 е установено със закона. При
неизпълнението му - пак по силата на закона отпада основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение и работникът е длъжен да се яви на работа, без да е
необходимо той да бъде изрично уведомяван за това /в закона не се съдържа
изискване за уведомяване/. В този смисъл е Определение № 659 от 26.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 242/2011 г., III г. о., ГК.
С отпадане на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал.1 КТ отпада и правото
на обезщетение /Решение № 729 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 320/2010 г.,
IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
В случая, поради неплащане от
работодателя на обезщетението по чл. 331, ал.2 КТ до изтичането на едномесечния
срок по чл. 331, ал.3 КТ /от прекратяване на трудовото правоотношение/, по
силата на чл. 331, ал.3 КТ се счита за отпаднало основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 331, ал.1 КТ, а с отпадане на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, отпада и правото на обезщетение по
чл. 331, ал.2 КТ.
По изложените съображения, искът с
правно основание чл. 331, ал.2 КТ следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД:
Предвид отхвърлянето на главния иск и
с оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава, следва да се
отхвърли като неоснователен и искът с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По разноските:
Предвид отхвърлянето на предявените
искове на ищеца не се дължат претендираните разноски, такива се дължат на
ответника. Видно от ангажираните доказателства и списъка по чл. 80 ГПК
ответника – Община Перник е сторила разноски в размер на 756,00 лв.- платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид на посоченото ищеца следва
да бъде осъден да заплати на Община Перник посочената сума от 756,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Б.П. с ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес *** 4/4, чрез адв. Ан. С. ***, пл. „И. Рилски“ №1А, с ЕИК *********, представлявана от кмета, иск с правно основание чл. чл. 331, ал.2 КТ за осъждане на ответната община да заплати на И.Б.П. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 5610.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 331 от КТ, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника, за осъждане на ответника да му заплати законната лихва върху тази суми от датата на образуване на настоящето производство до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА И.Б.П. с ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Община Перник, с адрес гр. Перник, пл. „И.
Рилски“ №1А, с ЕИК *********, представлявана от кмета СУМАТА от 756.00 лв. /седемстотин
петдесет и шест лв. и 00 ст./, представляваща направените съдебно
деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно отхвърлената
част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–ПЕРНИК в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.