Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 15000
по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава „ХVІІІ-та” вр. глава „ХІІІ-та” от ГПК.
Образувано е въз основа на
искова молба, подадена от „К.Г.“ ****, ЕИК ****, с
която се претендира да бъде осъден К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес
*** - партер, да му заплати сумата от 290 лв., която е била платена на ответника по договор за прехвърляне на вземане от
14.05.2015г. в качеството му на пълномощник на цедента „К.Г.“ ****от цесионера „****“ **, но не е отчетена на
доверителя.
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На
15.05.2015г. бил сключен договор за цесия, с който ищецът действайки чрез
пълномощник адв. К.Т. прехвърлил на „****“ *** вземане в размер от 300лв. за присъдени разноски със съдебно решение по
в.гр.д. № 820/2015г. на ВОС, за цена от 290лв., която била заплатена в брой на
пълномощника му. Ответникът е бил длъжен незабавно да отчете получените
средства на доверителя си, но и до настоящия момент не е отчел в касата на дружеството получената
от него продажна цена от 290 лв. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирали
отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките
на законоустановения срок,
с който изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Сочи, че
договорът за цесия е с дата от 14.05.2014г. и вземането по него е погасено по
давност. Оспорва се ответникът
да е получил от „****“ *** процесната
сума. Сочи, че в договора
е записано, че сумата е платена на цедента, а не
на пълномощника. Твърди, че по силата
на допълнително споразумение от 14.05.2015г. към договора
за цесия от същата дата,
ответникът е върнал обратно на „****“ *** сумата, предмет на иска. Оспорва се
съществуването на договор за поръчка
между страните. Сочи, че липсват наведени твърдения кога е сключен договорът за поръчка,
в каква форма, какъв е срокът за връщане на
сумата. В условията на евентуалност, прави възражения за прихващане със сумата от 260 лева, които ищецът дължи на
ответника по силата на съдебно решение по гр.д . №
11076/2018г. на ВРС и договор за цесия от 17.07.2019г. сключен между К.Т. и П.Г.. Претендират
се разноски.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание ищецът въвежда възражения
за нищожност на представения с отговора писмен анекс.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.284, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите. Направеното възражение за прихващане е с правно
основание е чл. 78 ал.1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД.
Предявеният иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД има за
предмет ангажиране на договорната отговорност на ответника като довереник по
договор за поръчка, който не е предоставил отчет на доверителя със съответната
отчетната сделка. Следователно, в производството подлежат при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца фактите относно сключването на
договор за поръчка, както и че ответникът, в качеството му на довереник, е
получил от името и за сметка на доверителя определена престация
със задължение да му я предаде с отчетна сделка.
В случая по делото не е
представен сключен нарочен договор за поръчка между страните. По делото обаче е прието за безспорно наличието на влязло в сила
съдебно решение по в.гр.д. № 820/2015г. на
ВОС, с което „****“ **, ЕИК *** е осъдено да заплати на
„К.Г.“ ***, ЕИК *** сумата от 300 лв. разноски по делото, както и че това вземане
е прехвърлено от „К.Г.“ *** чрез пълномощник
К.Д.Т. на „****“ *** за сумата 290 лв. с писмен
договор.
В случая посочената в договора
за цесия дата - 14.05.2014г., следва да се
приеме за техническа грешка, тъй като видно от другите представени
доказателства, а и от характера на вземането, което касае разноски по решение
постановено на 06.01.2015г., е видно, че договорът е невъзможно да е бил
съставен през 2014- та година. Поради това възражението за изтекла давност е
неоснователно.
Съдът приема, че след като
пълномощникът е извършил онези действия, за които му е даден мандат /за които е
бил изрично упълномощен/, правоотношенията между страните следва да се
приравнят на такива по договор за поръчка, макар и да не е налице формално
споразумение в този смисъл. Именно с осъществяване на съдържанието на мандата
довереникът формира правно валидна воля, задължавайки се да извърши онези
действия, за които е упълномощен. Волята пък на довереника по договора за
поръчка е формирана със самото упълномощаване. Следователно, налице са две
насрещни и съвпадащи по съдържанието си волеизявления на страните по сделката,
макар и направени в различно време. Последното е без значение относно правните
последици от коментираното договаряне.
Не е спорно между страните, че
при сключване на договора за цесия от 14.05.2015г., довереникът К.Т. е действал
от името и за сметка на доверителя „К.г.“ ***,
съответно правата и задълженият по посочената сделка са възникнали директно в патримониума на ищеца, на основание чл. 280 ЗЗД. Видно от съдържанието на процесния договор, цедентът чрез
пълномощника си – адв. К.Т. е получил от цесионера
цената за прехвърляне на вземането, а именно сумата 290 лв. Ето защо следва да
се приеме, че довереникът на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД е длъжен да предаде
на доверителя получената при изпълнение на възложеното сума.
Представения от ответника анекс
е оспорен от ищеца. Направено е възражение за нищожност поради противоречие с
добрите нрави, доколкото е налице нееквивалентност на насрещните престации. Направено е съответно възражение за недействителност
на споразумението на основание чл. 40 ЗЗД поради договаряне
във вреда на представлявания. В проведеното по делото открито съдебно заседание
е разпределена тежестта за доказване на въведените възражения.
Следва да се отбележи обаче,
че същите останаха недоказани в производството, поради което следва да се
приемат и за неоснователни. Не са ангажирани доказателства, от които да може да
се направи обоснован извод, че изначалната цел на ответника е била дружеството
„К.г.“ *** да бъде ползвано като паразитно дружество, да образува и/илида води дела, без да реализира печалба, както твърди
ищецът.
С цитирания анекс се препраща
към сключено тристранно
споразумение обективиращо постигнато между страните съгласие за заместване в дълг, като
третата страна „***“ *** заменя „К.г.“ *** като длъжник
към физическо лице –първоначален правоимащ по вземането предмет на по в.гр.д. № 820/2015г. на ВОС, относно заплащане на цената за придобиването му. В споразумението е уговорено още, че „***“ *** ще финансира воденото съдебно дело срещу длъжника „****“ ** за своя сметка,
ще назначи юрисконсултите на „К.г.“ *** в
дружеството на трудов договор и ще им заплаща
отделно възнаграждение. В замяна „К.г.“ ***се задължава да
прехвърли в полза на „***“ *** вземането, получено
по договора за цесия за пет лева. В анекса изрично е посочено, че
ответникът – адв. К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.г.“ ***връща
/предава/ на „***“ ***
сумата 330 лв., за което страните се съгласяват, че същата е платена изцяло и в
брой от адв. Т. на „***“ *** при подписване на анекса и служи за разписка за
извършеното плащане. При тези
договорености не би могло да се направи извод, че упълнощеното лице – ответникът е договорял
във вреда на упълномощителя „К.г.“
**.
Безвъзмездна сделка
практически не е налице, защото като последица от въпросното тристранно
споразумение „К.г.“ *** се е освободило от
задължението си спрямо титуляра на вземането, в
замяна на което е върнало цената по цесията на „***“ ***, което пък се е задължило да
наеме и да заплаща възнаграждение на юрисконсултите на ищеца. Нееквивалентност
на престациите също не е налице, доколкото
страните са договорили насрещни престации, а тяхната
еквивалентност е въпрос на субективната преценка на договарящите се. Освен това
страните са търговци, а като такива те могат да сключват и безвъзмездни сделки,
включително да извършват спекулативни продажби.
Допълнителен аргумент в тази насока е, че търговска сделка, сключена между
търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия
(чл. 297 ТЗ), тоест самият законодател е отчел, че дори условията на сделката
да са неизгодни и това да води до нееквивалентност на престациите,
това не може да доведе до недействителност на договора.
Представените от ищеца
нотариални покани, адресирани до ответника, не могат да обосноват извод за дължимост на сумата по процесния
договор за цесия, доколкото същите съдържат единствено изявления на доверителя.
Съдът намира, че дори да се
приеме, че процесният анекс е недействителен на някое
от посочените от ищеца основания, то порокът на самата сделка не може да се
отрази върху формалната доказателствената сила на
документа в частта му относно изявлението на страните, че цената по цесията е
предадена от довереника на ищеца /т.е от ответника К.Т./ на цесионера
„***“***.
Ето защо и доколкото сумата не се намира в държане на пълномощника, същият няма
какво да предаде на доверителя в изпълнение на задължението си за отчетност, на
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед направения извод за неоснователност на исковата претенция
съдът намира, че не следва
да се произнася
по направените от ответника в условията на евентуалност
възражения за прихващане.
Предвид изхода на спора, право
на разноски в производството има ответникът. Същият е представляван от адв. П.Г.. Изрично в представения договор
за правна защита и съдействие е посочено, че договореното
възнаграждение в размер на 300 лв. /което е и минималното
възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ е дължимо на основание чл.
38, ал. 1,
т. 3, пр. 3 ЗА, тъй като в случая
е осъществена безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на колега юрист.
Съгласно чл. 38, ал.
2 ЗА при осъществяване
на безплатна адвокатска защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. В този случай съдът
определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Предвид посоченото, съдът приема, че
сумата 300 лв., представляваща минимално дължимото адвокатско възнаграждение, следва да бъде
присъдена в полза на адв. П.Г., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.г.“ ***, ЕИК **** иск с правно основание чл. 284
ал. 2 ЗЗД, срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес:
*** - партер, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата сумата от 290 лв., която е била платена на ответника по договор за прехвърляне на вземане от
14.05.2015г. в качеството му на пълномощник на цедента „К.Г.“ *** от цесионера „***“ ***, но не е отчетена на
доверителя.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.
2 ЗА „К.г.“
***, ЕИК ****, да
заплати на адв. П.Ч.Г.,
ЕГН **********,*** - партер, сумата 300 лв. /триста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на
правна защита и съдействие на ответника
К.Д.Т., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: