Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 260042

град Габрово, 16.04.2021 година

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД .............................. колегия в публично съдебно заседание на шестнадесети април .................... през две хиляди двадесет и първа ................................... в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

 

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................ и в присъствието на прокурора МИЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА .................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ ЧНД № 1130 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от Закона за здравето.

            Същото се явява образувано въз основа на постъпило писмено предложение (Вх. № 908080/08.12.2020 г.) на РП Габрово, с което е направено искане за настаняване на задължително лечение в ДПБ Севлиево на лицето С.Д.И. ***, ЕГН **********. В предложението е изложено, че тя страда от афективна психоза и е обострено състояние, като и че не се отнася критично към психичното си здраве и не провежда никакво лечение. Твърди се, че към настоящия момент тя се държи неадекватно – многократно създава конфликти и отправя закани за саморазправа с д-р Л.Т.–психиатър. Многократно е влизала без повод в конфликти с живущите във входа й, с което създава притеснения у тях поради неадекватното й поведение. Поради изложеното прокурора е приел, че са налице предпоставки за прилагане на задължително лечение по отношение на И. в специализирано психиатрично заведение на основание чл. 155 от ЗЗ, каквото се явявало Държавна психиатрична болница – Севлиево.

            В съдебно заседание представителя на Районна прокуратура Габрово първоначално е поддържал внесеното предложение с искане за настаняване на задължително лечение. С оглед на заключението, което е било дадено от изготвената при производството съдебно-псхиатрична екпертиза, той е променил това свое становище, като в проведеното на 16.04.2021г. заседание е пледирал, че предпоставките за подобно лечение не са налице.

            Заинтересуваното лице С.И. отрича да страда от психично заболяване, като твърди, че не са налице основания за нейното настаняване на лечение от задължителен тип. Въз основа на експертното заключение необходимостта от определяне на лечение с подобен характер не се споделя и от нейния договорен защитник, който е осъществявал задължително процесуално представително по отношение на същата въз основа на предвиденото в разпоредбата на 158, ал. 4 от ЗЗ.

Във връзка с описаните в предложението обстоятелства, в рамките на проведеното по делото производство е била допусната комплексна (съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа) експертиза, възложена за изготвяне на ДПБ в с. Царев брод, Област Шумен. От отразеното в експертното обсъждане е видно, че при освидетелстваното лице не са установени данни за съществуване на фамилна обремененост с психични заболявания. Няма сведения от ключов информатор за индивидуалното развитие, но при интервюто с него не са получени данни за значими физически, интелектуални или психологични отклонения. Отричат се тежки и хронични болести със соматичен (с изключение на бронхопневмония в детска възраст), ендокринен и невродегенеративен профил, травматизъм, безсъзнателни и конвулсивни състояния, общи и невроинфекции, интоксикации, значими оперативни намеси (освен апендицит), като отсъстват зависимости към психоактивни вещества. Изготвеното психично изследване е приключило с констатации за: отсъствие на актуална тревожност, задоволителен емоционален баланс, добър очен и словесен контакт; нормално реактивно време при отговор на задавани въпроси, цялостна ориентация; умерен по скорост, правилно структуриран, конкретно образен по съдържание мисловен процес. Не се намират данни за активна психопатологична продукция. Поведението е подредено, със съответни на възрастта интелектуално-паметови функции.

Резултатите от психологичната експлорация при извършеното изследване на лицето са дали основание за извод, че личностовата структура на същото е в рамките на условно приетата норма, като могат да се обсъждат следните особености: то е с екстравертна (насочена към външния свят) и емоционална (следва емоционалния си порив) личност; с прагматично-потребителски нагласи и ценности в житейската позиция и начин на живот, свързани със задоволяване на основните потребности и материалното благополучие в личен план и на семейството. Самооценката му е повишена, и контрастира с тази на околните. Търси и изгражда през годините сравнително адаптивни начини за справяне в трудни житейски ситуации и постига задоволително ниво на реализация и функциониране. Заедно с това е чувствително към начина, по който го възприемат околните, в този смисъл доказва себе си чрез натоварване с дейности, за да покаже, че е нужно, потребно и способно.

Освидетелстваната е с ограничен диапазон на емоционалните преживявания, в които е емоционално свързана със собствената си позиция и тази на членовете на семейството, но без взаимовръзка с околните. От една страна има умения за бърз контакт, спонтанност, инициативност, изобретателност, дори чаровност, като успява да спечели симпатии и подкрепа, най-често използвайки ги с манипулативна цел и за лична облага, но за кратък период. От друга страна - ограничената възможност за дълбока и трайна емоционална свързаност с околните я прави рационално присъстваща в ситуациите. Свръхчувствителна е към отхвърляне и критика, като това поражда у нея враждебност и възможно опозиционно поведение.

Обобщавайки изложеното дотук трите вещи лица приели, че у освидетелстваната С.И. не са налице изброените в чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ психични разстройства ,,психоза или тежко личностно разстройство, изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболявяне, умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция", както и че описаните по-горе параметри не покриват критериите за диагностициране на личностово разстройство и остават в границите на личностовите акценти.

При изложеното по-горе съдът намира следното от правна страна:

За да се приложи разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ е необходимо съответното лице, чието настаняване на задължително лечение се иска, да страда от някое заболяване или от психично разстройство, включено в чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ, което (поради естеството на това заболяване/разстройство и конкретното състояние, в което самото лице се намира под влияние на него) да дава основание за извод, че същото може да извърши престъпление със значителна степен на обществена опасност, или че представлява такава опасност било за себе си и своето здраве, било за близките си и околните нему лица. Данните в събраните по делото доказателствени материали, както и основаното на тях заключение на изготвената съдебно-психиатрична експертиза не установяват, че предпоставките за прилагане на посочената по-горе норма са налице. Поради това настоящия състав на РС Габрово счита, че освидетелстваната С.И. не би могла да бъде настанена на задължително лечение в психиатрично заведение, тъй като липсата на заболяване, от което да страда, не е в  състояние да наложи извод за съществуването на риск, отнасящ се до възможноста в състоянието, в което се намира, тя да извърши деяние, представляващо опасност за околните, обществото или застрашаващо нейното собствено здраве.

            По изложените по-горе съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ предложението на Районна прокуратура - Габрово, внесено с искане за настаняване на лицето С.Д.И. ***, ЕГН **********, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ от стационарен тип в психиатрично заведение - ДПБ Севлиево, БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Габровски окръжен съд в 7 (седем) дневен срок, считано от днес.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................