№ 1138
гр. Стара Загора, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20255530102241 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 403, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 45, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.06.2024г. е образувано исково
производство по ГД №2703/2024г. по описа на PC Стара Загора с ищец - К. Г. К. и ответник
„ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл. 439 ГПК за установяване, че К. Г. К. не дължи
сумата в размер на 5166,59 лв., както следва: 1335,22 лв. - неолихвяема сума, 1848,92 -
главница, 1320,41 лв. - лихва, 96 лв. - разноски, 466,04 лв. - такси по ЗЧСИ и 100 лв. -
разноски по изпълнителното дело. С исковата молба ищецът поискал налагане на
обезпечителна мярка спиране на образуваното ИД №268/2021г. по описа на ЧСИ Димитър
Димитров, с peг. № 867 към КЧСИ, като заплатил гаранция за същата в размер на 2000 лв. и
била издадена обезпечителна заповед на 20.06.2024г. Изпълнителното производство било
спряно на 27.06.2024г. с постановление на съдебния изпълнител. В хода на производството,
първоинстанционният съд отхвърлил исковата молба с Решение № 925/30.10.2024г. по ГД №
2703/2024г. по описа на PC Стара Загора. Същото било обжалвано от насрещната страна,
като с Решение №52/19.02.2025г. по ВГД № 744/2024г. по описа на ОС Стара Загора
решението на първоинстанционния съд било потвърдено. Решението на въззивната
инстанция влязло в законна сила на 27.03.2025г. С молба от 06.03.2025г. по ГД 2703/2024 по
описа на PC Стара Загора ищецът депозирал молба за освобождаване на внесената гаранция,
на която настоящия ищец възразил с молба, депозирана в предоставения му едноседмичен
срок. В молбата посочил, че иска освобождаване на гаранция в негова полза по сметка на
образуваното изпълнително производство, предвид Тълкувателно решение № 6 от
23.10.2015г. по тълк. д. № 6/2014г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. В случай, че не се
1
уважи това искане, било направено изрично възражение за освобождаване на сумата по
сметка на длъжника, предвид наличието на преки и непосредствени вреди от спиране на
изпълнителното дело срещу длъжника, като се счита, че обезпечението е необосновано
наложено, предвид отхвърлянето на обезпечения иск, заведен от длъжника. Предвид липсата
на произнасяне все още по молбата за освобождаване на гаранцията към съдебния
изпълнител и направеното изрично възражение да се освободи сумата по сметка на
длъжника, ищцовата страна счита, че е налице правен интерес от завеждане на настоящото
производство. В случай, че след образуване на настоящото дело се постанови акт на съда, с
който уважава искането му за освобождаване на гаранцията по сметка на ЧСИ Димитър
Димитров, то моли да се прекрати настоящото производство, предвид отпадане на интереса
от воденето му. Целта на производството по чл. 403 ГПК и задържането на гаранцията била
именно удовлетворяване от въпросната гаранция. В случай, че съдът приеме иска за
допустим, то с настоящата искова молба претендира причиняването на преки и
непосредствени вреди от налагането на обезпечение по ГД 2703/2024г. по описа на PC Стара
Загора, което се е оказало неоправдано, предвид отхвърлянето на иска на ищеца К. Г. К..
Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК - Решение № 67 от
22.04.2013г. по т.д. № 28/2012г. на II ТО на ВКС, предвидената в чл.403 от ГПК отговорност
за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска
отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. За да се реализира отговорността по
чл.403 от ГПК била необходима кумулативната наличност на следните предпоставки:
наличие на реално наложено обезпечение; отхвърляне на обезпечения иск, прекратяване на
производството или непредявяване на бъдещия иск, поради което обезпечението е
неоснователно; вреди в определен размер; причинно-следствена връзка между наложеното
обезпечение и претърпените вреди. В настоящия случай, с обезпечителна заповед от
20.06.2024г. по ГД 2703/2024г. по описа на PC Стара Загора била определена обезпечителна
мярка „спиране на изпълнително дело № 268/2021г. по описа на ЧСИ Димитър Димитров“. С
постановление от 27.03.2024 г. ЧСИ спрял изпълнителното производство, въз основа на
издадената обезпечителна заповед. С последващото влязло в сила решение по ВГД №
744/2024 по описа на ОС Стара Загора, с което решението на първоинстанционния съд за
отхвърляне на иска било потвърдено, се оказало, че допуснатото обезпечение било
материалноправно неоправдано. Поради липсата в разпоредбата на чл. 403 ГПК на изрична
регламентация относно вредите, съответно приложими по отношение на тях следвало да се
считат разпоредбите на ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължало за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на
обезщетение подлежали не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Както в
правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинирала като
неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е
било осуетено от поведението на друго лице, т.е. да е нарушен интереса му от запазване на
статуквото. Настъпилата нежелана промяна в имущественото състояние на ищеца в
настоящия случай се изразявала именно във вид на пропуснати ползи. Разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД въвеждала необоримата презумпция, че при парично задължение, независимо от
2
произхода му, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда, която ищецът бил
освободен от задължение да доказва по размер била законната лихва. Невъзможността на
ищеца да ползва внесената като гаранция сума от имуществото на длъжника била
съизмерима най-малкото с размера на законната лихва, защото се касаело за парично
вземане. Внесената гаранция изваждала от разпоредителната власт на титуляра сума в
размер на гаранцията, а именно 2000 лв. Това препятствало възможността на кредитора да я
ползва по предназначение и да удовлетвори вземането си, което водело до понесена вреда
под формата на пропусната полза, минималния размер на която бил съизмерим със
законната лихва. В настоящия случай, сумата от 2000лв. била внесена като гаранция от
момента на издаване на обезпечителната заповед - 20.06.2024г. до освобождаване на същата,
което все още не било постановено от съда, но се приема като краен срок подаването на
исковата молба по настоящото производство - 15.05.2025г., която несъмнено предхождала
освобождаването на гаранцията. При тези обстоятелства, следвало, че минималният размер
на претендираните вреди е в размер на 249.98 лева, изчислена с ел. калкулатор за
изчисляване на законната лихва- calculator.bg. На следващо място, пропуснатата полза на
кредитора се изразявала и в увеличаване на дълга за периода, в който изпълнителното
производство било спряно и кредитора е бил лишен от възможността да събира вземането
си. С увеличаване на дълга чрез натрупване на законна лихва върху главницата кредиторът
се затруднявал още повече да събере своето вземане. В тази връзка, счита, че законната
лихва върху главницата на задължението за периода от издаване на обезпечителната заповед
за спиране на изпълнителното производство до възникване на основание за отмяна на
обезпечението, а именно влизане в сила на въззивното решение, представлявало пряка и
непосредствена последица от наложеното необосновано обезпечение. Периодът бил с
начална дата 20.06.2024г., т.к. на тази дата била издадена обезпечителната заповед, и едва от
тази дата е можело да бъде спряно производството. Датата 27.03.2025г. била крайната дата,
посочена в исковата молба, т.к. с влизане в сила на въззивното решение е установено със
СПИ, че длъжникът дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и било създадено основание за
вдигане на обезпечението, тъй като исковете на длъжника били отхвърлени. С оглед на
описаното, законната лихва, изчислена върху главницата на задължението - 1 848,92 лв. за
периода от издаване на обезпечителната заповед - 20.06.2024г. до влизане в сила на
въззивното решение, с което исковете на длъжника са отхвърлени - 27.03.2025г., била в
размер на 196.80 лева, изчислена с ел. калкулатор за изчисляване на законната лихва-
calculator.bg. Следваща пропусната полза смята, че се изразява в невъзможността на
кредитора да удовлетвори вземането си в периода на спиране на изпълнителното
производство. По данни на длъжника към 27.03.2024г. същият започнал нова работа.
Очевидно от наложените запори на банкови сметки на длъжника по ИД № 268/2021г. по
описа на ЧСИ Димитър Димитров са започнали да постъпват суми по делото именно през
месец април и юни, като на 18.04.2024 г. му била преведена сумата от 358,10лв., а на
13.06.2024г. - 119,00лв. Постъпленията от банковата сметка на длъжника спрели след това
последно плащане. Спиране на изпълнителното производство на 27.06.2024г.
възпрепятствало продължаването на полагане на дължимата грижа на активен кредитор,
3
търсещ вземането си и упражняващ правата си- искането на нови справки, вкл. на такива за
трудови договори и налагането на последващ запор върху тези вземания, с цел
удовлетворение на притезанието му. До спиране на изпълнителното производство не били
предприемани действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение, тъй като
постъпвали суми от запор върху банковите сметки и било ненужно да се търси
удовлетворяване от друго място. Когато спрели плащанията от запора по банковите сметки
на длъжника, вече производството било спряно и било нецелесъобразно да подаде молба за
справка за трудовите договори и налагане на запор върху установено трудово
възнаграждение. Това обаче не означавало, че такива действия нямало да бъдат предприети,
което се явявало логично действие при спиране на постъпленията по запор и активно
търсене на вземането му като кредитор. По данни от длъжника към 27.03.2024г. започнал
работа във Винпром, на заплата от 1300 лева бруто. Не на последно място, кредиторът бил
увреден и от това, че от 2021г. насам тече абсолютна давност за задължението и предвид
изтичането на почти 1 година от спиране на изпълнителното дело до влизане в сила на акта
на въззивна инстанция, пропуснал този период от време да се събере сумата при полагане на
дължимата грижа от негова страна, поради което бил изпуснат период от време, част от
ограничен от закона определен давностен срок, който не можело да бъде спиран или
прекъсван извън изключенията си, който бил краен и можело да се стигне до погасяване на
задължението поради абсолютна давност, а било видно, че задължението се дължи и
длъжникът имал възможност да погаси същото. На още по-силно основание, счита, че след
като длъжникът е имал възможността да внесе сумата от 2000лв. като гаранция по делото,
същият имал възможност и да погаси задължението. Смисълът на определяне на
обезпечителната мярка бил да се подпомогне изпълнението на решението по делото
/Определение № 460 от 30.07.2009 г. по ч. гр. д. № 408/2009г. на Върховен касационен съд,
ГК/. Кредиторът бил увреден от наложеното обезпечение, тъй като част от имуществото на
длъжника било отишло за необосновано обезпечаване, вместо да бъде платено на кредитора.
В тази връзка счита, че сумата по гаранцията в размер на 2000 лв. следва да бъде преведена
на кредитора с цел удовлетворяване на вземането, което е установено като дължимо със
СПН. Към претендираното обезщетение за преките и непосредствени вреди от
необсонованото обезпечение, претендира кумулативно и законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на обезщетението, на основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва се дължала, считано от непозволеното
увреждане, водело до извода, че върху претендираното обезщетение следвало да се начисли
и законна лихва за забава от датата на покана, а именно настоящата искова молба.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 000,00 лева, представляващи причинени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вреди
по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
Приложено е гр. дело № 2703/2024г. по описа на РС Ст. Загора по настоящото
4
производство, ведно с в. гр. д. №744 от 2024г. по описа на ОС Ст. Загора, копие на изп. д.
№20218670400268 по описа на ЧСИ Димитър Стоев Димитров обр. На 01.10.2021г. и копие
на изп. д. №20168670400114 по описа на ЧСИ Димитър Димитров, обр. на 13.07.2016г.,
прекратено на 15.09.2021г.
От фактическа страна:
Изпълнително дело №20168670400114 по описа на ЧСИ Димитър Димитров, е обр. на
13.07.2016г., по молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, към която е приложен
изпълнителен лист от 24.10.2014г., по силата на който е осъден К. Г. К. да заплати на
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД сумите 1848,92лв главница, ведно със законна
лихва от 23.10.2014г., 1653,18лв лихва съгласно р. VI т.11 и р. VIII т.19 от договора за
периода от 16.10.2010г. до 22.10.2014г. и 70,04лв разноски по делото. Изпълнителното дело е
прекратено на 15.09.2021г. на осн. чл.433 ал.1 т.2 ГПК.
Налице по делото е изп. д. №20218670400268 по описа на ЧСИ Димитър Стоев
Димитров обр. на 01.10.2021г. по издаден изпълнителен лист от 24.10.2014г. срещу К. Г. К.,
приложен по изпълнителното дело е договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.11.2016г. сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД.
Видно от Разпореждане от 27.06.2024г. на ЧСИ Д. Димитров производството по делото е
спряно поради издадена Обезпечителна заповед №23 от 20.06.2024г. издадена от РС Ст.
Загора по гр. д. №2703/2024г.
Приложено по делото е Решение №925/30.10.2024г. по гр. д. 2703/2024г. по описа на
РС Ст. Загора, по силата на което е отхвърлен иска предявен от К. Г. К. против „Еос
Матрикс“ ЕООД за признаване за установено че ищеца не дължи на ответника сумата от
общо 5166,59лв. Приложена е Обезпечителна заповед №23 издадена по гр. д. 2703/2024г., с
която е допуснато обезпечение на предявения от К. К., иск против „Еос Матрикс“ ЕООД.
Приложено по делото е Съобщение Изх. №2055/27.06.2024г. по Изп. д. №20218670400268 от
ЧСИ Д. Димитров до взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД, с което се уведомява, че на
27.06.2024г. в кантората на ЧСИ чрез длъжника постъпила обезпечителна заповед №23, с
която е наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело №268/2021г.,
поради което изпълнението било спряно.
Налице по делото е Решение №52/19.02.2025г. по въззивно гр. дело №744/2024г., с
което е потвърдено Решение №925/30.10.2024г. на РС Ст. Загора.
Приложена по делото е молба от К. Г. К. –ищец по гр. д. №2703/2024г., с която същия
моли да му бъде възстановено гаранцията внесена по делото.
Приложено по делото е Разпореждане №2459/02.04.2025г. по гр. д. №2703/2024г.
издадено на основание чл.403 ал.2 ГПК.
Приложена по делото е справка от НАП за ищеца, в която е посочен като работодател
на последния, „Домейн Менада“, дата на сключване на правоотношението 18.04.2024г., и
Справка Данни за осигуряване на ЕГН за ищеца от 01.06.2024г. до 31.03.2025г.
Налице по делото са Платежни ведомости издадени на ищеца от „Домейн Менада“
5
ЕООД за м.01,02,03,04,05.,06,08.2025г., и за м. 06,07,08,09,10,11,12.2024г.
Видно от заключението по изготвената Съдебно-счетоводна експертиза е, че Общия
размер на възможните удръжки върху трудовото възнаграждение на ответника за процесния
период от м.06.2024г. до м.03.2025г. е 2871,46лв, като размер на месечната удръжка съгл.
чл.446 ГПК за м.12.2024г., м.01,02,03.2025г. е посочен в 0,00лв.
От правна страна:
За да бъде уважен иск с правно основание чл.403 ал.1 ГПК следва да са налице
кумулативно следните предпоставки: допуснато обезпечение, отхвърляне на иска, който е
обезпечен, причинени от обезпечението вреди , както и причинна връзка между вредите и
допуснатото обезпечение. Отговорността по чл. 403 ал.1 ГПК е безвиновна, обективна и
независимо,че се доближава до отговорността за непозволено увреждане, не е деликтна, тъй
като се отличава от последната, с оглед изискването за вина .
В случая е налице отправено с искова молба по гр. д. №2703/2024г. по описа на РС
Ст. Загора, от К. Г. К. против „Еос Матрикс“ ЕООД, искане за обезпечаване на иска чрез
издаване на заповед за спиране на изпълнението по изп. дело №268/2021г. по описа на ЧСИ
Димитър Димитров. С Определение №1676/18.06.2024г. съдът е допуснал обезпечение на
предявения от К. иск, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по
изп. дело №268/2021г. по описа на ЧСИ Димитър Димитров с рег. №867 и район на действие
ОС Ст. Загора до размера на общата сума от 5166,59лв. С Определението съдът е определил
гаранция от 2000лв. С Молба Вх. №17790 е представено по гр. д. №2730/2024г. вносна
бележка от 20.06.2024г., за сумата от 2000лв с вносител К. Г. К. в полза на РС Ст. Загора.
Издадена на 20.06.2024г. е Обезпечителна заповед №23 от 20.06.2024г.
В случая искът е предявен на основание първата хипотеза по чл.403, ал.1 от ГПК -
искът, по който е допуснато обезпечението е отхвърлен като неоснователен, поради което
ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението
вреди. Съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следователно ако обезпечението е
неоснователно, лицето срещу което е допуснато, има право на иск не само за претърпени
загуби, но и за пропуснати ползи. Пропуснатите ползи представляват неосъществено
увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от
поведението на друго лице.
Невъзможността на ищеца - взискател в изпълнителния процес да се удовлетвори от
преведените по сметка на ЧСИ парични суми, докато е било спряно принудителното
изпълнение, заради неоснователно наложеното в полза на ответника обезпечение, реализира
за първия имуществена вреда под формата на пропусната полза - законната лихва върху тези
парични суми, превеждани по сметка на ЧСИ, която законна лихва при отсъствие на
неоснователно допуснатото обезпечение, той би получил под формата на обезщетение за
забава. Вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК е съизмерима като минимален размер със
законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и
непосредствена последица от това обезпечение. С нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е въведена
6
необорима презумция, че при парично задължение, независимо от неговия произход,
гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът, на която е освободен
да доказва, е винаги законната лихва.
Пропуснатата полза под формата на законна лихва за периода 27.06.2024г. -
27.03.2025г. върху сумата 2000лв е имуществената вреда в причинно - следствена връзка с
неоснователно допуснатото процесно обезпечение. Законната лихва, изчислена от
посредством ел. калкулатор е 207,51лв. До този размер искът с правно основание чл. 403
ГПК е основателен, доказан и следва да бъде уважен. За разликата над сумата 207,51лв. до
претендирания с ИМ размер от 2000 лв. предявеният иск е неоснователен, недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна е претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от
датата на завеждане на исковата молба -16.05.2025г. Сама по себе си сумата, която съдът
приема,че се дължи като обезщетение за имуществени вреди от допуснато обезпечение е в
размер на законната лихва и е недопустимо да се начисляват лихви върху лихви.
По разноските:
Съдът намира че следва да определи юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на „Еос Матрикс“ ЕООД в размер на 120лв. Ищеца претендира
разноски: 80лв държавна такса, 300лв за съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение-определено в размер на 120лв по настоящото производство.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. К. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД
ЕИК: ********* със седалище гр. София район Младост 4 ул. „Бизнес парк-София“ №1
сграда 15 вх.А ет.4 сумата от 207,51лв.- представляващи причинени на „ЕОС Матрикс“
ЕООД вреди по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК, като отхвърля иска в останалата част за
сумата над 207,51лв. до претендираните 2000лв. и за законна лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателно заплащане на обезщетението, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Г. К. ЕГН: ********** с адрес ***, да
заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД направените деловодни разноски в общ размер на 51,88лв
по настоящото производство -съразмерно определени.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7