РЕШЕНИЕ
№ 2790
гр. Бургас, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120105760 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на М. Д. Х., с ЕГН **********,
адрес ..................., чрез адв. С. К. от БАК срещу Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес
.............................., която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 330
лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен
труд за периода 01.04.2019г. – 09.07.2020 г., преизчислен с коефицент от 1. 143, по
възникнало между страните служебно правоотношение, както и сумата от 33 лева
обезщетение за забава, считано от 01.08.2019г. до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба
– 08.09.2022 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника и е работил
на 8,12 или 24-часови смени. За процесния период и е положил общо 410 часа нощен труд,
който, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 465 часа дневен труд. Преизчислението
на нощен към дневен труд води до извънреден труд, като вследствие на трансформацията
следва да му бъдат заплатени 55 часа извънреден труд на стойност от 330 лева, ведно със
съответните лихви. Работното му време било организирано на смени, които са
предварително определени и отчитането им ставало с график всеки месец. Посочва още, че
според чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50 % увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който претенцията се оспорва като неоснователна.
Не се спори, че за процесния период ищецът е бил служител на ОДМВР Бургас.
Твърди се, че посоченият коефицент 1,143 не следва да бъде прилаган. Посочва, че ищецът е
държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.
Излага съображения, че в процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015
1
година за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи. С тях е регламентирано отчитането на извънреден
труд за процесния период, като не се предвижда преизчисляване на нощния труд по
коефицент 1. 143 и съответно не са дължими търсените в настоящото производство суми.
Ангажирани са доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1 ЗМВР и
чл. 86 ЗЗД.
За периода от 01.04.2019г. до 02.09.2019 г. от ответника е направено възражение за
погасяване на вземането по давност, с правно основание чл. 111 ЗЗД.
В хода на процеса е прието изменение на иска, като претенцията за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 г. – 09.07.2020г., е
увеличено до размера от 608.32 лв. и искът за заплащане на мораторна лихва е увеличен до
размера от 160.70 лв.
Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото и се установява от приложените писмени
доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което
ищецът заема длъжността ...................... при ...................... към ОД на МВР.
Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по
график на 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време на тримесечие.
Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза в периода от 01.04.2019 г. – 09.07.2020г. ищецът е положил 63 нощни смени,
възлизащи на 504 часа реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 576.07 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 72.07 часа, като стойността му е 608.32лева.
Сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава за
отделните вземания до предявяването на иска, вещото лице е изчислило в размер на 160.70
лв.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице Б. като компетентно,
обективно и безпристрастно, като същото не е оспорено от страните. По делото са
представени от страна на ответника множество писмени документи, които са използвани от
вещото лице при изготвяне на заключението и същите се ценят от съда с оглед
констатациите на експерта.
При така събраните доказателства съдът намира претенцията за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал.
1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е предвидено, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за
2
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е
предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
С оглед горното, условията и редът за заплащане на допълнителните възнаграждения
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът им – с негова
заповед.
До 10.07.2020 г. (преди изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г.), която е и приложимата
към случая редакция на закона, разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е предвиждала, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време
работните часове не е следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.
5, т. 2 на същия член до 10.07.2020 г. е било предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време - до 280 часа годишно, е следвало да се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение,
съгласно ал. 6. Съгласно ал. 7 в тази редакция на закона, извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й до 10.07.2020 г.), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
С приетите изменения на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. вече е фиксирана
нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа за всеки 24-часов
период. Приета е нова ал. 4, съгласно която „при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1“, като промените в закона действат занапред.
През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да
полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче не е предвидено,
че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се
преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в наредбите от
29.07.2016 г. и от 07.01.2020 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд
от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд
при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-
неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
3
недопустимо. Този извод не се променя и от постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022 г.
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит, съгласно което
чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня, тъй като
до 10.07.2020 г. (включително през процесния период) в националното ни законодателство
не е съществувала норма, която да определя каква е нормалната продължителност на
работното време на полагания от държавните служители в системата на МВР нощен труд.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането
на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника,
тъй като на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за
исковия период.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8
часа към 7 часа).
В случая от заключението на назначената по делото експертиза се установи, че при
преизчисляване на положения от ищеца през процесния период нощен труд с коефициент
1,143 се получава разлика от 72.07 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение
в размер на 608.32 лв. По делото липсват данни това допълнително възнаграждение да е
било платено от ответника, поради което предявеният иск се явява доказан по основание.
По направеното възражение за погасяване на част от претенцията по давност, съдът
съобрази приложимия закон и намира следното:
Съгласно чл. 111, б. "а" и "в" ЗЗД вземанията за възнаграждения за труд, в т. ч. и
такива за положен нощен и извънреден труд, както и периодичните плащания се погасяват с
тригодишна давност. Различен давностен срок не е предвиден в специалния ЗМВР, нито в
Закон за държавния служител (ЗДС). Давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на
държавните служители, работещи на смени се изчислява сумирано на тримесечен период.
Допълнителните възнаграждения за извънреден труд, включително в настоящата хипотеза
при приравняването на положения нощен труд, стават изискуеми след изтичането на
тримесечния период, т.е. на първо число от месеца, следващ този, за който се дължи. Най-
старото претендирано възнаграждение съобразно исковата молба е това за второто
тримесечие на 2019 г., включващо месеците април, май и юни 2019 г. Същото е станало
изискуемо на 01.07.2019г. Исковата молба е предявена на 08.09.2022г., тоест погасени по
давност ще се явяват всички вземания с настъпила изискумост преди 08.09.2019 г., или в
случая вземанията за второто тримесечие на 2019г. За третото тримесечие включващо
месеците юли, август и септември 2019 г., изискуемостта настъпва на 01.10.2019 г. и
вземанията не са погасени по давност, поради което в тази част възражението на ответника
се явява неоснователно.
4
С оглед изложено, претенцията за заплащане на положения труд за периода м. април
до м. юни 2019 г. е погасена по давност. Съгласно приетото заключение в този период
ищецът е положил 20.59 ч. извънреден труд, изчислени на 171.72 лв., поради което искът
следва да се отхвърли в тази част. В останалата част, за периода 01.07.2019г. – 09.07.2020 г.,
в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 436.60лв., представляваща възнаграждение
за положения извънреден труд от 51.48 часа., до който размер претенцията като основателна
и доказана следва да се уважи.
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД, съдът намира, че с оглед забавата в
плащането на дължимото допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни
периоди, ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане, считано от датите
на изпадане в забава до предявяването на исковата молба. С оглед частичното уважаване на
иска за главницата следва да се приеме и за частично основателен иска за присъждане на
главница, като се съобрази погасената по давност част от вземането. Затова съобразно
приетото заключение на вещото лице обезщетението за забава възлиза на 106.61 лв., до
който размер акцесорният иск следва да бъде уважен. В останалата част, касаеща първото
тримесечие на 2019 г., предвид погасяване на главното вземане по давност, следва да се
отхвърли и искът за заплащане на лихва за забава в размер от 54.09 лв.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 360 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Съдът приема за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото по делото са предявени два
обективно кумулативно съединени иска с различен материален интерес и с уговореното е
спазен минимума по Наредба за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед
уважената и прекратена част от исковете следва на основание чл. 78, ал.1 и 3 ГПК в полза на
ищеца да се присъди сумата от 254.29 лв. – адвокатско възнаграждение, а в полза на
ответника – 58.73 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващо съответната на
прекратената част от определеното общо 200лв. възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. с Наредба за заплащането на правната помощ.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата
държавна такса за разглеждането на исковете в общ размер от 100 лв., както и платеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 100 лв.
Не следва да се допуска предварително изпълнение на решението предвид
разпоредбите на чл. 243, ал. 2 и чл. 519, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас, с адрес ..............................,
представлявана от директора К.К., да заплати на М. Д. Х., с ЕГН **********, адрес
..................., чрез адв. С. К. от БАК, сумата от 436.60 лева (четиристотин тридесет и шест
лева и шестдесет стотинки) главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г., преизчислен
до 51.48 часа извънреден труд, по възникнало между страните служебно правоотношение,
както и сумата от 106.61 лв. (сто и шест лева и шестдесет и една стотинки) обезщетение за
забава, считано от датата на изискуемостта на всяко месечно задължение до подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
5
подаване на исковата молба – 08.09.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от
254.29 лева (двеста петдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки) - направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. в размер от 171.72 лв. и лихва за забава в размер от
54.09лв., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА М. Д. Х., с ЕГН **********, адрес ..................., чрез адв. С. К. от БАК, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Бургас, с адрес .............................., представлявана
от директора К.К., сумата от 58.73 лв. (петдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас, с адрес ..............................,
представлявана от директора К.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС сумата от 200 лева (двеста лева) – държавна такса и платено възнаграждение
за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6