Определение по дело №27048/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25620
Дата: 30 септември 2022 г. (в сила от 30 септември 2022 г.)
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20211110127048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25620
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110127048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ю.Б.“ АД против В. К.
А.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника,
като в указания срок същият не е подал писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по
делото. С оглед евентуалността на доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, което е обусловено от наличие на оспорване от ответника,
каквото няма по делото, съдът счита за ненужно да се произнася по доказателственото
искане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, проект за доклад на
делото:
Ищецът твърди, че на 29.06.20016 г. „Ю.Б.“ АД като кредитодател и В. К. А. като
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL812973, по силата на
който кредиторът бил предоставил на кредитополучателя кредит за текущи нужди в размер
на 5 247,20 лв., а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и условията на договора. Сочи, че разрешеният кредит се
усвоявал по сметка на В. К. А., за което представя банково бордеро. Крайният срок за
погасяване на кредита бил 18.06.2020 г. Общият брой на погасителните вноски бил 48, като
размерът и падежът им били описани в погасителен план, подписан от страните и
представляваща неразделна част от договора. Неплатените задължения станали изискуеми
на 19.06.2020 г. По силата на чл.3, ал.7 от договора дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояване на кредита. По аргумент от чл.3, ал.8 от договора, ГПР по кредита е
12.52 %. В чл.2, ал.2 и чл.5 от Договора за кредит, страните изрично са уговорили
дължимостта на такси и комисионни, във връзка с процесния кредит. На 18.08.2020 г.
1
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. 37756/2020 г. на СРС. Поради връчване на длъжника на заповедта
за изпълнение по чл.47, ал.5 ГПС, са предявени исковете, които са предмет на разглеждане в
настоящото производство. Моли да бъде признато за установено, че длъжникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1730,02 лв., представляваща вземане за неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № FL812973 от 29.06.2016 г. за периода от
18.04.2019 г. до 18.06.2020 г., ведно със законна лихва от 18.8.2020 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 126,08 лв. за периода от 18.5.2019 г. до
18.6.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 112,15 лв. за периода от 18.5.2019 г. до
12.3.2020 г., мораторна лихва за забава в размер на 129,41 лв. за периода от 14.5.2020 г. до
10.8.2020 г., такси в размер на 133 лв. за периода от 19.4.2019 г. до 10.8.2020 г. Претендира
разноски.
Ответникът В. К. А. не е подала отговор на исковата молба.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден
договор за кредит, по силата на който на ответника е отпусната уговорената сума със
задължението да я върне заедно с възнаградителна лихва и такса в претендирания размер,
кредитополучателят да не е върнал заетата сума, че претендираните вземания за главница,
възнаградителна лихва и наказателна лихва и такси са станали изискуеми.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
В тежест на ищеца по иска с правно основание с чл. 86 ЗЗД е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, приложени към исковата
молба.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният начин за приключване на
спора.
НАСРОЧВА делото за 25.10.2022 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба и
доказателствата към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2