№ 760
гр. Русе, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20214520105554 по описа за 2021 година
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че на 10.12.2015г. сключил с ответницата
Х.М. Х договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* и й предоставил мобилен
номер ****** и мобилен телефонен апарат ALCATEL.
На 22.12.2016г. между страните бил сключен втори договор за мобилни услуги с №
********* и бил предоставен на ответницата мобилен номер **** и мобилен телефонен
апарат LENOVO.
С допълнително споразумение от 06.09.2018г. към договор за мобилен номер ****
бил предоставен абонаментен план с цена 24,99 лева с ДДС на месец.
С допълнително споразумение от 09.07.2019г. към договор за мобилен номер ******
бил предоставен абонаментен план с цена 40,99 лева с ДДС на месец, като за срока на
договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 35,99 лева
с включен ДДС на месец.
Ответницата не изпълнила задълженията си по договорите по 4 броя фактури
издадени през месеците юли, август, септември и ноември. Начислени били месечни
абонаментни такси, роуминг услуги и др. такси, както и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. Общият размер на начислените задължения бил 437,04 лева.
По ч.гр.д. № 2810/2021г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 437,04 лева на посочените основания. Заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което ищецът
инициирал настоящото производство за установяване на вземането си.
Ответникът не е открит и в настоящото производство. Назначен му е особен
1
представител, който оспорва исковете.
Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от
ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на парично
задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактичека страна съдът намира за установено следното:
На 10.12.2015г. между „Теленор България“ ЕАД и Х.М. Х бил сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги № ********* по който на М били предоставени мобилен
номер ****** и мобилен телефонен апарат ALCATEL.
На 22.12.2016г. между страните бил сключен втори договор за мобилни услуги с №
********* и бил предоставен на ответницата мобилен номер **** и мобилен телефонен
апарат LENOVO. С допълнително споразумение от 06.09.2018г. към договор за мобилен
номер **** бил предоставен абонаментен план с цена 24,99 лева с ДДС на месец. С
допълнително споразумение от 09.07.2019г. към договор за мобилен номер ****** бил
предоставен абонаментен план с цена 40,99 лева с ДДС на месец, като за срока на договора
била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 35,99 лева с
включен ДДС на месец. Посочените договори и допълнителни споразумения са представени
по делото.
По делото е назначено вещо лице, което дава заключение, че претендираните от
ищеца суми са редовно вписани в счетоводната му отчетност. Сумите кореспондират със
поетите договорни задължения от ответницата. Предвид изложеното съдът приема, че Х.М.
Х е ползвала посочените в исковата молба услуги и дължи претендираните суми.
Претендираната неустойка съответства на договора и на нормативните ограниченията
защитаващи потребителите. Предявеният иск следва да се уважи.
ВЪзраженията на особения представител на ответника са неоснователни. Липсата на
копие от личната карта е ирелевантно за делото, като адресната регистрация на ищцата е
проверена служебно от съда. Възраженията свързани с размера на шрифта на договора са
недоказани.
По време на делото наименованието на ищеца е променено от „Теленор България“
ЕАД на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
2
На ищецът следва да се присъдят 385 лева в заповедното производство, както и 835 лева
разноски в настоящото производство. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, против Х.М. Х, ЕГН ********** с адрес гр. Русе,
************ в размер на 437,04 лева представляващи месечни абонаментни такси,
възнаграждение за използвани услуги и неустойка по договор за мобилни услуги от
10.12.2015г. за мобилен номер ****** и договор за мобилни услуги от 22.12.2016г. за
мобилен номер **** по фактури №**********/ 10.07.2019; №****/10.08.2019г;
№****/10.09.2019г. и №**********/ 10.11.2019г. със законната лихва от 31.05.2021г. до
изплащане на вземането, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2810/2021г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Х.М. Х, ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ************ да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 385 лева разноски по
ч.гр.дело № 2810/2021г. на Русенски районен съд, както и сумата 835 лева разноски по
настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3