Определение по дело №206/2024 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 269
Дата: 3 юни 2024 г. (в сила от 11 юни 2024 г.)
Съдия: Емил Давидов
Дело: 20244300200206
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269
гр. Ловеч, 03.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело
№ 20244300200206 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Р. Р. Ф., с която моли да бъде условно предсрочно
освободен.
Упълномощеният от началника на Затвора Ловеч юриск. Г.Г. счита, че не са
налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа
становището на началника на Затвора – Ловеч, същият да не бъде условно предсрочно
освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам. окръжен прокурор Ц. П.
изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от
свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
Служебно назначеният защитник на осъдения – адв. Детелина Сотирова,
поддържа подадената молба за условно предсрочно освобождаване.
Лишеният от свобода Р. Р. Ф. участва в процеса лично и моли молбата му да
бъде уважена.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на
страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
В момента Р. Р. Ф. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, наложено с
Определение № 77 от 14.03.2024 г. по ЧНД № 387/2023 год. по описа на РС – Луковит,
в размер на 2 (две) години и 4 (четири) месеца лишаване от свобода, от което
наказание към днешна дата е изтърпял – 1 (една) година, 3 (три) месеца и 10 (десет)
дни; от предварителен арест: на 29.05.2022 г. – 1 ден по ЗМВР по НОХД № 138/2022 г.;
фактически изтърпял – 1 (една) година, 3 (три) месеца и 11 (единадесет) дни, от работа
2 (два) месеца и 5 (пет) дни или ВСИЧКО 1 (една) година, 5 (пет) месеца и 16
1
(шестнадесет) дни, и има ОСТАТЪК към 03.06.2024 г. – 10 (десет) месеца и 14
(четиринадесет) дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от
Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Р. Р. Ф. е
неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от становището на началника на Затвора – Ловеч действително е
установено, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода. Анализът
на всички доказателства за цялостното поведение на Ф. обосновават извод, че не са
налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка,
необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК,
лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна
дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК.
Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от
ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на
цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че при
първоначална оценка е отчетен висок риск от рецидив – 98 точки. В оценката на
профила на нуждите при постъпването са очертани няколко проблемни зони за
корекционно въздействие, а именно „Криминално минало“ – осъждан няколко пъти,
настаняван в ТВУ; „Отношение към правонарушението“ – приема отговорността
формално, мотивацията за промяна е неустойчива; „Образование“ – счита
образованието за безполезно; „Трудова заетост“ - липсват трудови навици и умения;
„Управление на финанси и доходи – не умее да разпределя правилно бюджета си;
„Злоупотреба с алкохол“ – споделя за честа употреба на алкохол; „Междуличностни
проблеми“ – има враждебни нагласи и агресивно поведение спрямо по-слабите
физически лишени от свобода; „Умения за мислене“ – незряла стратегия за справяне с
проблемите, късно осъзнаване на последствията, липсват ясни цели. Рискът от вреди е
на средно ниво. Във връзка с престоя в затвора са отчетени опасения от отклонение,
уязвимост, въпроси на контрола и нарушение на задълженията.
При последващата оценка рискът от рецидив остава висок 98 точки. Рискът от
вреди също остава без промяна. Опасенията отчетени при постъпването са все още
актуални.
Социално-възпитателната работа с лишения от свобода е насочена към промяна
в нагласите и изграждане на трайна мотивация за недопускане на нови
правонарушения. Реализирането на стъпките и рационалността на работата се
ограничава от липсата на ресурс и фиктивно желание за позитивна промяна. Ф. не
разбира и не възприема планираните дейности в корекционен аспект, първичен е и при
провокация нарушава правила и норми. Отношението му към корекционните дейности
е формално. През периода на третиране, не се отчитат позитивни промени в рисковите
зони. Все още не е осъзнал сериозността на това, което е извършил, както и вредите,
които е причинил. Не е в състояние да анализира факторите и причините за
2
реализиране на настоящото деяние.
Видно от становището на началника на Затвора–Ловеч не е включван в
специализирани програми, водена е индивидуална работа с цел корекция на
поведенческите дефицити. Поставените цели и задачи в плана на присъдата не са
изпълнени, тъй като в зоната умения за мислене има дефицити, произхождащи от
начина на живот и възпитание, които трудно могат да бъдат променени.
Постъпва в 30 „П.“ на 16.04.2024 г. 3а изминалия период не са настъпили
позитивни промени в зоните с дефицити. Поведението му е проблемно още от
началото на престоя в затвора.
От доказателствата по делото се установява, че е наказван шест пъти, както
следва: Заповед № 663/05.12.2022 г. – „Изолиране в наказателна килия; 3аповед №
69/10.02.2023 г. – „Извънредно дежурство по чистотата и хигиената за срок от седем
дни“; Заповед № 94/04.07.2023 г. – „Извънредно дежурство по чистотата и хигиената за
срок от седем дни“; 3аповед № 107/09.08.2023 г. – „Извънредно дежурство по
чистотата и хигиената за срок от седем дни“; Заповед №109/18.09.2023 г. –
„Извънредно дежурство по чистотата и хигиената за срок от седем дни“; Заповед №4
/02.01.2024 г. –„Изолиране в наказателна килия“. Наказанията са за физическа
саморазправа и неспазване на установените правила. За периода от 10.07.2023 г. –
15.08.2023г е настанен на работа във фирма „Е.“, но след това е спрян поради
несправяне с трудовите задължения. Изключително е податлив на външно негативно
въздействие и предразположен към необмислени, импулсивни решения и действия, без
оглед на възможните последици. Вероятността от рецидив след освобождаването е
много висока,а реално ресурсите му за положителна корекция са доста оскъдни.
Мотивацията за промяна е неустойчива, а нагласите са в посока девиантно поведение.
Рискът от рецидив е все още висок. Има и актуални наказания.
В заключение началникът на Затвора – Ловеч изразява отрицателно становище
за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Ф..
Становището на инспектор СДВР Й.П. в изготвения социален доклад е, че към
настоящия момент липсват достатъчно убедителни доказателства в поведението и
начина на мислене на лишения от свобода за позитивна промяна и корекция, каквато е
една от целите на наложеното наказание. Същото е подкрепено и от инспектор СДВР
М. П..
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Ф., следва същият да е изтърпял 1/2 от
наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице.
Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното наказание не е единственият и
решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно
предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в
поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г.
изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за
постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на
осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по
3
отношение на Ф., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното
наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка,
посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените по-горе
доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно
освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му
е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение
молбата на лишения от свобода Р. Р. Ф. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от 10 месеца и 14 дни от наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“ с Определение № 77 от 14.03.2024 г. по ЧНД № 387/2023 год. по описа на
РС – Луковит, в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Р. Ф. роден на **.**.**** г. в гр. л.,
обл. Ловеч, с постоянен и настоящ адрес: ***, български гражданин, с ****
образование, ***, в момента в Затвора – Ловеч, осъждан, ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 10 месеца и 14 дни от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Определение № 77 от 14.03.2024 г.
по ЧНД № 387/2023 год. по описа на РС – Луковит, в размер на 2 години и 4 месеца
лишаване от свобода.
Определението подлежи на обжалване от осъдения, от началника на Затвора -
Ловеч и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен,
ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на Ловешка
окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4