Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито заседание на втори
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6316 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422 от ГПК и материалноправно такова
– чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация”ООД, гр.Русе твърди, че доставял на ответницата
питейна вода за имот, находящ се в гр.Р, кв.”Ч.”, бл.403, вх.Д, ет.1, за което
последният дължал заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му
питейна вода и такси канал. Съгласно приложените към исковата молба фактури по
партида № 484/104, стойността на предоставените на ответницата ВиК услуги за
периода 04.04.2018 г. – 07.05.2019 г. възлизала на 605.01 лв. Поради забавата в
плащането ищецът претендира и мораторна лихва в общ размер 31,67 лева за периода
01.07.2018 г. – 18.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 19.07.2019
г. За посочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4457/2019 г. по описа на РС-Русе, връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ето защо претендира да бъде постановено решение,
с което по отношение на ответницата да бъде признато за установено вземането на
„ВиК“ ООД, гр.Русе, по заповедта за изпълнение за главница, мораторна и законна
лихви. Претендира присъждане и на направените в заповедното и исковото
производства разноски.
Ответницата А.Я.А.,
чрез назначения и на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, депозира
писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Заявява,
че представените дубликати на фактури не съдържат подписи и на двете страни,
поради което нямат доказателствена стойност. Изчисленията по тях биха били
верни, ако се докаже, че съответният обем вода е доставен в имота на
ответницата и същата е сключила договор за водоснабдяване или е собственик на
имота.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
По
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4457/2019 г. по описа на РС-Русе, с която е разпоредено на длъжника А.Я.А. да заплати сумата 605,01 лв. – консумирана вода за периода 04.04.2018 г. - 07.05.2019 г., 31,67 лв. лихва за забавено плащане за периода 01.07.2018 г. - 18.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното й плащане и 49 лв. разноски по
делото. Длъжникът е призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът дава указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва да е абонат на ищцовото дружество, тъй като не било доказано да е
собственик на имота, в който са доставяни ВиК услуги, както и да е сключван
договор за предоставяне на такива услуги между страните.
Във връзка с направеното оспорване ищецът представя справка
за лице от Службата по вписванията-Русе, установяваща, че въз основа на договор
за покупко-продажба ответницата е собственик на имота, находящ се в гр.Р, кв.”Ч.”,
бл.403, вх.Д, ет.1, от 23.06.2016 г. Депозираните справка от електронен карнет
за извършения отчет за аб.№ 484104 на името на А.А. за периода 01.05.2018 г. – 16.03.2020 г. и справка за
консумацията на абоната за същия период установяват, че от инкасатор е
начислявана и реална, и служебна консумация за периода, за който водомерът е
следвало, а не е бил подменен, тъй като е бил извън експлоатационния срок.
Депозираните 12 бр. дубликати на фактури, както и
приетите съдебно-икономическа и техническа експертизи установяват, че водомерът
на ответницата последно е бил подменен през м.04.2008 г. Периодичните проверки
на индивидуалните водомери, съгласно чл.16, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество,
се извършват на 10 години, така че следващата периодична проверка на водомера
на аб.№ 0484104 и партида № 484/104 е следвало да бъде извършена през м.04.2018
г. Вместо това той е бил сменен през м.12.2018 г. Така за периода
м.04-м.12.2018 г. количеството изразходвана вода в имота на ответницата е
изчислено съобразно правилата на чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ / по 5 куб.м. на
всеки обитател, завишени с 1,0 кум.м. на тримесечие, при заявени трима
обитатели в заявлението на ответницата за промяна на партида от 07.07.2016 г.
Монтираният през м.12.2018 г. водомер е изправен, с налични пломби, като
отчитането на преминалата през него вода за исковия период е точно и правилно. Стойността
на представените 12 бр.фактури с ДДС е 605.01 лв., като би следвало да бъде
повече – 632.70 лв., при съобразяване цитираните по-горе правила от ОУ за
служебно отчитане на куб.м. изразходвана вода на брой обитатели в имота за
периода, в който инд.водомер е следвало, но не е бил подменен.
Приложени
са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, одобрени от ДКЕВР, действащи през
процесния период. Същите, видно от разпоредбата на чл. 71, влизат в сила един месец след публикуването им в
централен и местен ежедневник. Представени са доказателства, че процесните ОУ
са публикувани в местния в-к „Бряг” и централния в-к ”Новинар” на 27.08.2014 г. Регламентирана е възможност в срок от 30 дни
от влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с ОУ, да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, с което да предложат различни условия, които
се отразяват в допълнителни писмени споразумения чл. 71, ал.2 от ОУ.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи.
Предявен
е положителен установителен иск, в производството, по който ищецът цели да установи, че ответницата му дължи стойността на доставена питейна вода и такса канал за периода 04.04.2018 г. – 07.05.2019 г. въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение срещу длъжник, призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан
по същество, същият се явява основателен.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че е ответницата
е потребител
на доставените от дружеството ВиК услуги за имот, находящ се на адреса по исковата
молба, като се е съгласила и приела отношенията им да се регулират
от ОУ на оператора, одобрени от ДКЕВР, в сила от 27.09.2014 г. (л.8 - л.15). Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД-Русе, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
дата на фактуриране. От представената справка за консумация на абонат 0484104, изготвена въз основа на издадените на
осн.чл.33 от ОУ фактури, Заповеди №№ 57/31.05.2012 г., 82/07.08.2012 г., З-50/01.06.2016
г., З-86/27.7.2017 г. и З-220/31.12.2018 г. на управителя на ищцовото дружество,
електронния карнет и приетите две експертизи се установява по категоричен начин размера на
задълженията на абоната за доставената му питейна вода и такса канал периода,
за който се отнасят, както и лихвата за забава върху всяка от
главниците, считано от първо число след изтичане на 30-дневния срок, в който
паричното задължение е следвало да бъде заплатено, до образуване на заповедното
производство.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и по
размер и следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение
на ответницата, че
дължи на ищеца сумата 605,01 лв. – стойност на консумирана и отчетена вода за периода 04.04.2018 г. - 07.05.2019 г., 31,67 лв. лихва за забавено плащане за периода 01.07.2018 г. - 18.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 19.07.2019 г. до окончателното й
плащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на
предявения иск, ответницата следва да заплати на
ищеца направените по
заповедното производство разноски в размер на 49 лв. и по настоящото дело
в размер на 575 лв., от които 75 лв. държавна такса, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, 150 лв.
депозит за назначения особен представител на ответницата и 200 лв. възнаграждения за двете вещи лица.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Я.А., ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.”Добруджа” № 6, представлявано от управителя Сава Иванов Савов, сумите: 605.01
лева, представляваща неплатена цена на доставена и отчетена питейна вода и
такса канал за периода 04.04.2018 г. - 07.05.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 19.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и 31,67 лева
лихва за забава за периода 01.07.2018 г. - 18.07.2019 г., за които суми по
ч.гр.д.№ 4457/2019 г. по описа на Районен съд-Русе е издадена заповед № 2212/22.07.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА
А.Я.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация”ООД, гр.Русе, ЕИК *********, 49
лв. разноски по ч.гр.д.№ 4457/2019 г. по описа на Районен съд-Русе и 575 лева – деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: