Р
Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 25.08.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА
разгледа докладваното от съдия
Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1090
по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР,
срещу решение № 804 / 19.02..2020 год постановено по гр.д. 16379/2019 год
по описа на ВРС, с което се ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.Р. ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата от 1633,36 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 220 часа, за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
ОСЪЖДА
Главна дирекция
„Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Р.
ЕГН ********** сумата в
размер на 201,99 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1633,36 лв. за периода от
01.04.2017 г. до 11.10.2019 г. (датата на предявяване на иска), изчислена върху
всяко падежирало неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за
съответното тримесечие, на основание чл. 86 от ЗЗД;
ОСЪЖДА ГД
„Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета
на съдебната власт сумата в размер на 313,41 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Р. ЕГН ********** сумата от 400.00 лева, представляващи съдебно- деловодни разноски, направени
от ищеца в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Въззивникът счита решението за
неправилно и необосновано, като с подробни доводи и съображения претендира
неговата отмяна и постановяване на ново от въззивния съд, с което иска да се
отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за двете инстанции, по
изложени подробни доводи във въззивната жалба.
С писмен отговор въззиваемият
оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на оспорваното
решение. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В
отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
Установено е по делото, че през периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019 год. ищецът е полагал
труд на длъжност „мл.експерт" в ГПУ летище -гр. Варна към РДГП Аерогари,
която е на структурно подчинение към РД ГП Аерогари към Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР,като същият е изпълнявал служебните си задължения на
работни смени, съобразно месечни графици.
Установено е че въз
основа на писмените доказателствата по делото и приетата по делото ССчЕ, че ищецът е положил общо 1536 часа нощен труд, който
е заплатен от ответното учреждeние по 0.25 лева на час. Положеният нощен труд в
посочения размер не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан.
Спорът
между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР,
регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
ЗМВР регламентира
брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР,което се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,включително и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд,като чл.
179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта от 22,00часа до 6,00часа.
ЗМВР регламентира и работното време на държавните служители ,което следва да се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за тримесечен период. Регламентирано е,че работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени. Посочените норми предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 02.08.2016г. до
10.12.2019 г., който обхваща и процесния период, е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г.
на ВАС, петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи,която
всъщност е отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г.
Цитираната наредба приема,че е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В периода от 11.07.2016г. до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от
02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово
законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се
приложи нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, който възлиза на 1. 143.
Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
от приетата към него Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
По изложените съображения съдът
приема, че искът за заплащане на извънреден труд за процесния период, както и
за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по размер, видно от
приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди,
С оглед изхода на
правния спор пред настоящата инстанциа въззивникът следва да заплати на
въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер
на 480 лв,съобразно представените доказателства за това
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 804 /
19.02..2020 год постановено по гр.д. 16379/2019 год по описа на ВРС
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Р. ЕГН ********** сумата от 480 лева, представляващи разноски, направени във въззивното производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване пред ВКС на основание чл.280 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: