Р Е Ш Е Н И Е №252
гр. Шумен, 04.12.2018 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
при секретар Г. Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 368 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 774 от 24.08.2018 г., постановено по г. д. № 1975 по описа за 2018 г., Шуменския районен съд е изменил размера на постановената по г. д. № 13 59/2009 г. по описа на Районен съд – Варна издръжка, дължима от М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** в полза на непълнолетното дете Н.М.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г.К.Д., ЕГН **********, като я увеличава от 80.00 (осемдесет) лева на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.07.2018 г., с падеж – пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със за- конната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 от СК. На основа- ние чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, като М.Н.Д. е осъден да заплати държавна такса в размер на 100.80 лв., такса от 5.00 лв. за служебно издава- не на изпълнителен лист и на ищеца 300.00 лв. деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното съдебно решение остава ответникът Мит- ко Н.Д., който го обжалва, като счита, че решението е неправилно, не- законосъобразно, немотивирано, постановено без да се изследват всички доказател- ства по делото в тяхната съвкупност, без да се прецени материалния и процесуал- ния закон. Моли въззивният съд да приеме, че не са налице специални нужди и изисквания за постановяване на издръжка в размер над законово определения ми- нимален размер, като с оглед затрудненото му финансово състояние издръжката да бъде определена към минималния размер. В съдебно заседание, въззивникът под- държа депозираната от него въззивна жалба, чрез процесуалния си представител ад. А.Н. ***.
Въззиваемата страна – Н.М.Д., действаща лично и със знанието, и съгласието на майка си Г.К.Д. чрез процесуалния си представител ад. В.П. ***, в срока, посочен в чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала, отговор на въззивната жалбата. В отговора, както и в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.
При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложе- ни в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател- ства, съдът приема за установено следното:
Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС, в частта му, с която е която е изменена присъдената в полза на непълнолетното дете Н.М.Д. издръжка дължима от ответника за разликата над законово определения в чл.142, ал.2 от СК минимален размер на издръжката, който към настоящия момент е в размер на 127.50 лв. до уважения размер от 150.00 лв., месечно, считано от 03.07.2018 г. В останалата му част решението на ШРС по същество не е обжалвано и е влязло в сила.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от Н.М.Д., действаща лично и със знанието и съгласието на майка си Г.К.Д.. Ищцата твърди, че ответникът М. Н. Д. е неин баща. С Решение № 1237 от 24.04.2009 г., постановено по г. д. № 1359/2009 г. по описа на Варненския районен съд бракът между родителите й е прекратен и ответникът е осъден да й заплаща издръжка в размер на 80.00 лв. месечно. В периода от постановяване на решението до депозиране на исковата молба са настъпили промени, в резултат на които присъдената издръжка не е в състояние да задоволи нуждите на ищцата. Към настоящия момент тя е на 15 години и има нужда от допълнителни средства за закупуване на учебници, училищни пособия, помагала, облекло и др. Започнала е да тренира и спортува професионално лека атлетика, като постига отлични резултати в различни национални и международни състезания. Активното спортуване е свързано с допълнителни разходи за тренировките и участията в състезания. С оглед на нарасналите нужди и потребности счита, че ответникът може да плаща месечна издръжка в размер на 150.00 лв. Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на присъдената издръжка от 80. 00 лв. на 150.00 лв. месечно.
Ответникът, в отговора по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. В условията на евентуаност моли искът да бъде ува- жен в минималния размер на издръжка, предвиден в закона. Ответникът е в затруд- нено финансово състояние, безработен е от 01.09.2008 г., сключил е втори брак от който има родени 2 деца за които също полага грижи и дължи издръжка.
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото Удостоверение за раждане от *** *** въз основа на Акт за раждане № І-616 от 07.05.2003 г. и от Решение № 1237 от 24.04.2009 г. по г. д. № 1359/2009 г. на Варненския районен съд, се установява, че Г.К. Д. и М.Н.Д. са родители на Н.М.Д., родена на *** г. Бракът между родителите е прекратен с горепосоченото решение, кое- то е влязло в сила на 24.04.2009 г. С него М.Н.Д. е осъден да за- плаща на дъщеря си издръжка в размер на 80.00 лв. месечно. През учебната 2017/ 2018 г. ищцата е ученика в VІІІ кл. на ****” гр. Шумен –Служебна бележка № УД-458 от 28.06.2018 г. Същевременно активно се занимава със спорт, като тренира лека атлетика и участва в редица национални и международни състезания – служебна бележка от 02.07.2018 г., издадена от Спортен клуб по лека атлетика „Шумен” гр. Шумен и приложени по делото грамоти за участие в състезания.
От приложените по делото удостоверение за сключен граждански брак и 2 бр. удостоверения за раждане се установява, че ответникът е сключил втори граж- дански брак на 15.09.2011 г., от който има родени две деца съответно на 09.12.2011 г. и на 03.07.2014 г. От Справка за актуалното състояние на всички трудови догово- ри, издадена от ТД на НАП гр. Варна се установява, че последният трудов договор на ответника е прекратен на 01.09.2008 г. Същият е с прекъснати здравноосигури- телни права – Удостоверение от ТД на НАП гр. Варна от 17.7.2018 г. Видно от до- говор за паричен заем от 10.02.2017 г., ответникът е получил от К.М.М. паричен заем в размер на 10 000.00 лв. за срок до 10.02.2020 г.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният от Н.М.Д., действаща лично и със знанието и съгласието на майка си Г.К.Д., иск е с правно основание чл. 150 от СК.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената из- дръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на раз- поредбата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. След раз- дялата на родителите си, ищцата живее при майка си, която полага лични грижи за отглеждането и възпитанието й. От постановяване на решението от 24.04.2009 г., с което е определена издръжка в размер на 80.00 лв., към момента на депозиране на иска са изминали девет години. Към настоящия момент Н.М.Д. е на 15 години и е ученик в ****” гр. Шумен. Потребностите на детето са свързани с разходи за храна, дрехи, учебници, учебни помагала, за културни и социални потребности и различни други нужди съобразно възрастта му, включително и за допълнително обучение, извън училищните форми. С увеличаването на възрастта бързо нарастват духовните и материални нужди на детето, респективно и средствата за тяхното задоволяване. Налице са и специфични нужди, свързани с активното спортуване на детето. С оглед на това, предвид изминалия дълъг периода от време, въззивният съд счита, че налице са изменения на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК.
Основните възражения на ответника са свързани с неговото влошено финан- сово състояние, поради обстоятелството, че същият не работи от 01.09.2008 г. и за- дължението му да издържа още две малолетни деца от сключения на 15.09.2011 г. граждански брак. Възззивният съд счита, че възраженията на ответника са неосно- вателни. Съгласно чл.143, ал.2, във вр. с чл.144 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца безусловно, без значение дали това ще създаде затруднение за тях. Безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълно- летие деца цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно. Ответникът е в трудоспособна възраст, не са налице данни да стра- да от заболяване, което да ограничава възможностите му да полага труд. Не са на- лице и доказателства за наличие на други обстоятелства извън волята на ответни- ка, които да осуетяват възможността същия да работи. Следва да се посочи, че не се осбобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни – т.11 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. Следова- телно не може да се приеме, че ответникът е във финансови затруднения, които да обосноват заплащане на издръжка по-малка от необходимата.
Съгласно § 2 от Постановление № 316 на МС от 20.12.2017 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 510.00 лв. Т.е. съгл. чл.142, ал.2 от СК най-ниският размер на издръжка на дете, което съдът е длъжен да присъди е 127.50 лв. С оглед на това, като се вземе предвид възрастта на детето, факта, че е ученик и се занимава активно със спорт, както и основният принцип залегнал в разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, че размерът на издръжката на непълнолетното дете зависи единствено от неговите интереси, то нуждата на детето от издръжка над минимал- ния размер е напълно обоснована. Следователно, като се вземат предвид, че основ- ните грижи за детето се полагат от неговата майка, както и обстоятелството, че от- ветникът дължи издръжка и на две деца от втория си брак, които към настоящият момент са съответно на седем и четири години, то той следва да заплаща месечна издръжка на ищцата в претендирания размер от 150.00 лв.
В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по същество на спора, обжалваното решение на Шуменския районен съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препра- ща към мотивите на атакуваното решение, които изцяло споделя.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемта Н.М.Д. следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски, пред въззивната инстанция в размер на 400.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 774 от 24.08.2018 г., постановено по г. д. № 1975 по описа за 2018 г. на Шуменския районен съд в частта, с която е уважен предяве- ния от Н.М.Д., ЕГН **********,***, действаща лично и със знанието и съг- ласието на майка си Г.К.Д., ЕГН **********, в качеството й на родител упражняващ родителските права, иск на основание чл.150 от СК за изменение на размера на присъдената с Решение № 1237 от 24.04.2009 г. по г. д. № 1359/ 2009 г. на Варненския районен съд издръжка дължима от М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** за разликата над 127.50 лв. до уважения размер от 150.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.07.2018 г.
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Осъжда М.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, район ****, ж.к. ****да заплати на Н.М. Д., ЕГН **********,***, действаща лично и със знанието и съгласието на майка си Г.К.Д., ЕГН **********, в качеството й на родител упражняващ родителските права направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред Вър- ховния касационен съд, съобразно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
Председател: Членове: 1.
2.