РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Б., 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200206 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. В. от гр. Б., обл. В., ул. ”Г. С. Р.” № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 24-0242-000410/06.08.2024 г. на Началник на
РУ-Б. към ОД-МВР-В., с което е санкциониран за извършено нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложено
наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено лишаването му от
правоуправление за срок от 6 месеца, както и отнемането на 10 контролни
точки на осн. Наредба Із-2539 на МВР.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и не
законосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени НП. Твърди
се, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения –
не е спазен 6 месечният срок от съставяне на АУАН, имало разминаване в НП
досежно квалификацията на деянието, като в него било отразено един път, че
нарушението е по чл.140 ал.1 т ЗДвП, а след това - по чл.70 ал.3 от същия
закон, липсвало и препращане към приложимата Наредба I-45/2000 г., а по
същество – у жалбоподателят липсвал умисъл към извършеното нарушение. В
с. з. жалбоподателят не се явява лично, но е представляван от адвокат –
упълномощен, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, като
1
потвърждава същите аргументи, твърдени в жалбата, а иска и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо препис ката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 19.11.2023 г., около 11.15 ч., жалбоподателят А. В., управлявал л. а. м.
”Опел Астра” с регистрационни номера „М 9935 ВМ“, собственост на друго
лице / В. С. В./, в гр. Б., обл. В.. Движел се в района на пл. „Г. Б.“ в посока към
ул. „С.“ . По това време била осъществяван рутинен полицейски наряд, по
КАТ, от служители на полицията, вкл. и свид. Б. И.. На посоченото място – пл.
„Г. Б.“, А. В. бил спрян за проверка от служителите на РУ-Б. – свидетелят по
делото Б. И. и негов колега Пл. И. Служителите на МВР констатирали, след
справка чрез ОДЧ в РУ-Б., че управляваното от А. В. МПС не било
регистрирано по надлежния ред. Регистрацията на същото всъщност била
прекратена – на 03.11.2023 г. на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП – поради не
извършено в срок пререгистриране на МПС от собственика му /по документи
– „предстоящ“ – В. В., т.е. той бил закупил това МПС, но не го е
пререгистрирал в срока по закон на свое име /. Поради това нарушение -
управляваното от Ал. В. МПС не било регистрирано по надлежния ред, св. Б.
И. съставил акт на провереното лице - АУАН GA№ 886405 /бланков номер/
веднага, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като свидетел-очевидец на
установяване нарушението по акта бил вписан колегата му Пл. Илиев. Самият
нарушител подписал съставения му акт и получил копие от него, като обяснил
на автоконтрольорите още тогава, че автомобилът е на друго лице, което му го
е предоставило поради „покупка“ / А. В. го бил „купил“ от В. В./ и самият В.,
не е и знаел, че МПС е с прекратена регистрация. По повод посочения АУАН
за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС
по надлежния ред, поради евентуално наличие на състав и по НК – чл.345 ал.2
вр. ал.1 от НК, била сезирана РП-В.. Последната, в рамките на своята
компетентност – да извърши проверка за евентуално осъществено
престъпление по смисъла на НК, провела такава. Поради несъбрани
достатъчно данни, от които да следва заключение за извършено умишлено
престъпление от общ характер, наблюдаващ прокурор при РП-В. е отказал да
образува досъдебно производство по случая, с постановление от 01.08.2024 г.
по преписка № 2483/2023 г. на РП-В.. / с основен мотив – липса на умисъл към
престъпление /.
Предвид преценката на прокуратурата – че престъпление по НК няма, и
въз основа на нейното постановление и на съставеният АУАН GA №
886405/19.11.2023 г., Началникът на РУ-Б. решил да санкционира А. П. В. за
2
админ. нарушение – на чл.140 ал.1 от ЗДвП, и издал НП № 24-0242-
000410/06.08.2024 г., с което му наложил “глоба” и “лишаване от правото да се
управлява МПС” на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП и разпоредил
отнемането на 10 контролни точки на осн. Наредба Із-2539 на МВР.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяната на наказателното
постановление.
На първо място, съдът отбелязва, че не се съгласява с възражението от
страна на жалбоподателя за изтекла давност за издаване на НП – по см. на
чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Настоящото административнонаказателно производство е стартирало
при предвидената в разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗАНН - специална хипотеза,
след постановен отказ за образуване на наказателно производство с
постановление на прокурор при РП - В., което е изпратено на наказващия
орган. Именно поради тази причина в случая не следва да се съставя АУАН,
съдържащ изискуемите от чл. 42 ЗАНН реквизити, а това автоматично води и
до отпадане на задължението на съда да осъществи преценка, досежно
спазването на останалите императивни изисквания, визирани в разпоредбите
на чл.34 ал.1; чл. 40; чл. 42 и чл. 43 ал. 5 ЗАНН. В контекста на изложеното,
неприложим се явява и 6-месечният давностен срок за издаване на НП по
чл.34 ал.3 ЗАНН, доколкото законодателят е обвързал неговия начален момент
с датата на съставяне на АУАН, какъвто не следва да се изготвя, а издаденото
НП да се основава единствено на постановлението на прокурора.
Не са настъпили от друга страна / в частност и след прокурорския отказ/,
както относителната давност за административно наказателно преследване по
чл. 80 ал. 1 т. 5 НК, така и абсолютната такава по чл. 81 ал. 3 във вр. с чл. 80
ал. 1 т. 5 НК, възлизащи на 3 години, съответно на 4 години и 6 месеца,
считано от датата на твърдяното нарушение – 19.11.2023 г.
Съдът не приема и довода за процесуално нарушение, изразено в
непълнота на правната квалификация по чл.140 ал.1 от ЗДвП, досежно две
хипотези в тази норма, и досежно незадължителния им характер, не въвеждащ
именно задължение за определени субекти – водачите на МПС. Напротив,
съвсем ясно законът е указал, какви точно МПС могат да се движат по
пътищата отворени за обществено ползване и по платената пътна мрежа, а
именно водачите на МПС следва да изпълнят задължения, свързани с
привеждане на МПС в изискуемото от закона състояние – регистрация,
поставени рег. табели и платени такси. С оглед текстовото изписване на
3
нарушението от актосъставителя и след това АНО, е напълно ясно за
обвиненото лице коя хипотеза – изречение първо или второ от ал.1 на чл.140
ЗДвП, му е вменена както нарушена – свързаната със задълженията за
регистрация на МПС и като последствие – поставени на автомобила
регистрационни табели с номер.
Съдът обаче открива на следващо място, настина, както изтъква
представителят на жалбоподателя, съществено процесуално нарушение,
допуснато от АНО, изразено в следното: в описателната част на НП надлежно
е посочено, че то се издава въз основа на отказа на прокурор да образува ДП /
доуточнено е само, че това ДП е било във връзка с конкретен АУАН/ и се
приписва нарушение на Ал. В. по чл.140 ал.1 от ЗДвП, правилно описано
словесно. Надлежно, след това, в диспозитивната част на НП, законосъобразно
са визирани санкционната към чл.140 ал.1 от ЗДвП норма – чл.175ал.3 предл.1
от ЗДвП, и следващите се по нея санкции – два вида. След това обаче, в частта
от НП, която може да се приеме за мотиви на АНО да вземе определеното
решение за отговорността за допуснато нарушение, където АНО е изложил
причините за решението си, той неизвестно защо, съвсем неправилно,
необосновано е посочил като нарушена от жалбоподателя нормата на чл.70
ал.3 от ЗДвП, нямаща никакво според съда отношение към конкретния казус.
Този факт се явява на практика налично противоречие в мотивите на
решаващия орган и диспозитива на решението му, което е недопустимо.
Съдът, на следващо място и по същество на случая вече, не приема за
доказано, че жалб. А. П. В. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
изразено в управление на само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От показанията на разпитания свидетел по делото
Б. И., безспорно се установява, че жалбоподателят не е бил в никакво друго
нарушение към момента на спирането му от тях, освен, че регистрацията на
управляваното МПС е била прекратена “служебно” – поради това, че
собственикът на МПС, след като го е придобил, не е спазил срока по закон /60
дневен/ да представи МПС в съответният сектор на „ПП“ и да извърши
пререгистриране на автомобила – на свое име / т.е. независимо, че го е
придобил въз основа на нотариално заверен договор, свидетелството за
регистрация на МПС не отразява това – то е на името на предходния
собственик, продавача/, което свидетелят И. и колегата му Илиев установили
след справка в информационната система за КАТ /чрез ОДЧ/. Системата на
Сектор “ПП” /доказано и пред съда чрез представената по админ. нак.
преписка писмена извадка от тази система/ показвала, че на 03.11.2023 г.
регистрацията на МПС – л. а. м. ”Опел Астра” с рег. № М 9935 ВМ,
собственост /бивша/ на С. С. П. и придобито от В. С. В. – е прекратена от
органа на МВР. И така според свидетелят И. и АНО, МПС не е било
регистрирано по надлежния ред в България към момента на извършената от
тях проверка на пътя – 19.11.2023 г., затова и считат за налично нарушение от
страна на водача.
4
Не се спори по делото, че към 19.11.2023 г. собствеността на спряното за
проверка МПС, формално е на лице, различно от Ал. В., нито кой го е
управлявал – самият той.
Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП "служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство“. Или – когато едно лице закупи МПС, по надлежния ред – с
оформен писмен договор за покупко-продажба, с нотариално заверени
подписи на страните по него, то се произвежда вещно-правния ефект на тази
сделка – именно на основание този договор, то става собственик на МПС.
Допълнително за подобно лице възниква и административното задължение в
30 дн. срок да се яви в съответната служба на сектор „ПП“ на МВР и да
извърши регистриране на свое име на придобитото МПС – т.е. да бъдат
изготвени нови документи на автомобила. /чл.145 ал.1 от ЗДвП/ След
изтичане на тази срок, собственикът на МПС може да бъде санкциониран с
наказание „глоба“ и „лишаване от правото да управлява МПС“, на осн. чл.175
ал.3 предл. І от ЗДвП, а след изтичане на още 30 дни – т.е. общо след два
месеца от момента на придобиване на МПС, контролиращият орган – МВР,
Сектор „ПП“ , без да уведомява никого, респ. собственика – извършва вече
и служебното прекратяване на регистрацията на МПС – на осн. чл.143 ал.15 от
ЗДвП. Това става с нарочно отбелязване в електронната система на „ПП“, а
собственикът е длъжен за знае закона и задълженията си по него, поради
което, както и нормативно въведените срокове за тези задължения /а на него
му е безспорно известно и от кога текат – от подписване на договора за
покупко-продажба, по който е страна/ – то той не бива известяван изрично за
извършеното служебно действие.
Безспорно е от ангажираните писмени доказателства, както потвърди и
свидетелят на въззиваемата страна, че собственик на провереното от тях МПС,
е лице, различно от водача му в конкретния момент. Ето защо, не бе доказано
по никакъв начин – че собственикът на МПС – е уведомил Ал. В., на когото е
преотстъпил фактически автомобила / независимо за временно ползване,
поради уговорена между тях „продажба“ или друга причина, за прекратената
регистрация. Няма никаква правна стойност поводът за предоставяне
ползването на автомобила – дали е даден само за краткосрочно временно
използване, или е имало друга уговорка за извършване на конкретна услуга
само. Дори и да са имали подобни уговорки собственикът на МПС и
жалбоподателя, това не е променя изводите на съда – няма никакви
доказателства, че жалбоподателят е знаел или само предполагал за
прекратената регистрация и умишлено или непредпазливо – да е предприел
управление на такъв автомобил, с което в противен случай би осъществил
виновно деяние по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Предвид приетото тълкуване на закона от съда, така както го изложи, и
събраните доказателства в настоящето производство, не може да се направи
5
безспорен извод, че към датата на извършване на проверката водачът А. П. В.
е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация, респективно – не може да се приеме, че жалбоподателят е
осъществил - от субективна страна, виновно, състава на посоченото от АНО
по чл.140 ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
По изложените съображения – по същество и процесуалното визирано
от съда по-горе, нарушение на АНО, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно и не
законосъобразно.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 400,00 лв. само – за адвокатско възнаграждение, предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението, и то в този размер, е
платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени
от жалбоподателя. При тези обстоятелства възражение за прекомерност
размера на разноските, от страна на въззиваемата страна, е необосновано.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0242-000410/
06.08.2024 г. на Началник на РУ-Б. към ОД-МВР-В., с което А. П. В. от гр. Б.,
обл. В., ул. ”Г. С. Р.” № ..., с ЕГН **********, е санкциониран за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП
му е наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено
лишаването му от правоуправление за срок от 6 месеца, както и отнемането на
10 контролни точки на осн. Наредба Із-2539 на МВР.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – В. / към която е РУ-Б./, с адрес гр. В., обл. В.,
ул. „Цар Симеон Велики” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. В. от гр. Б., обл. В.,
ул. ”Г. С. Р.” № ..., с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-В. в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6
7