№ 14706
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110131785 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „ЗД „Бул Инс““ АД срещу „ЗАД
„Армеец““ АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 14582,40 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Автокаско“ и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв.,
във връзка с настъпило на 03.06.2021 г. в гр. Пловдив, на кръстовището
АДРЕС и бул. „АДРЕС ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, модел „328
ИХ ДРАЙВ“, с peг. № ******** и лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд”, с
peг. № ********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 03.06.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 03.06.2021 г. в района на гр. Пловдив на
кръстовището с АДРЕС и бул. АДРЕС е било реализирано ПТП с участието на
МПС марка „БМВ 328 ИХ ДРАЙВ”, с peг. № ********, собственост на Н. К.
К. и управлявано от същия и МПС марка „Киа Сийд”, с peг. № ********,
собственост на Дирекция УССД МВР и управлявано от Х. А. П.. Сочи, че от
Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 255 и Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 08.03.2022 г. се установявало, че
1
причините за произшествието се дължат на противоправно поведение от
страна на водача на МПС марка „БМВ 328 ИХ ДРАЙВ”, с peг. № ******** –
Н. К. К.. Посочва, че МПС марка „Киа Сийд”, с peг. № ******** било
застраховано по застраховка „Автокаско” при ищеца със застрахователна
полица № Е20990011086 валидна към датата на събитието. Посочва, че в
дружеството е била заведена щета под № **********, като след направената
оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер
14557,40 лева. Твърди, че собственикът на МПС „БМВ 328 ИХ ДРАЙВ”, с peг.
№ ******** е сключил задължителната застраховка за „Гражданска
отговорност” с ответника. Твърди, че ответникът не е погасил претендираната
сума, с оглед на което моли за уважаването на предявения иск и присъждането
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
валидността на застрахователното правоотношение между ищеца и
застрахованото по застраховка „Каско“ на МПС, доколкото към исковата
молба не е приложена застрахователна полица, подписана от страните по
договора за имуществена застраховка. Твърди, че застрахованият при ЗАД
„Армеец“ АД водач на л.а. „БМВ“ с peг. № ******** не е отговорен за
процесния инцидент. Твърди, че единствената причина за настъпване на
процесното ПТП на 03.06.2021 г. е поведението на водача на застрахования
при ищеца л. а. марка/модел „Киа Сийд“, рег.№********, който виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 92, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който водачите на
МПС-та със специален режим на движение, движейки се при условията на
специален режим са длъжни да не създават опасност за останалите участници
в движението. Твърди, че основната причина за настъпилото произшествие е,
че водачът на л. а. „Киа Сийд“, рег.№ ********, е навлязъл на платното за
движение на бул. „АДРЕС по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т. е. когато мястото на удара било вътре в опасната зона на л. а.
„БМВ“, peг. № ********. В условията на евентуалност твърди съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на л. а. „Киа Сийд“, рег.№
********, което надвишава 50 %. Оспорва всички твърдени да са възникнали
в резултат на процесното ПТП. Оспорва размера на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение, като посочва, че същото не отговаря на
претърпените вреди. Оспорва иска за обезщетение за забава. Моли за
2
отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правна квалификация чл.
411 КЗ.
Предявеният иск е допустим.
Основателността на исковата претенция по чл. 411 КЗ е обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената
застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената
застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане
да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да
установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на
ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на
пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения,
положителния факт на плащането, както и възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил марка „Киа“,
модел „Сийд“, рег. № ********, респ. че последният с поведението си е
3
допринесъл за настъпването на щетите по посоченото МПС.
От представения по делото договор за застраховка „Каско“, както и от
заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което
съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и
умения, се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек автомобил
„Киа Сийд“, е сключен договор за застраховка „Каско“, валидна към момента
на настъпване на процесното ПТП, дължимата застрахователна премия е
заплатена на 4 вноски.
На следващо място, от приетите по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се
установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а
именно: на 03.06.2021 г. около 18:00 часа, в гр. Пловдив, полицейски
автомобил „Киа Сийд“, рег. № ******** се движи по АДРЕС с посока на
движение от бул. „АДРЕС III Обединител“ към ул. „АДРЕС“, с включена
звукова светлинна и звукова сигнализация и на кръстовището с бул. „АДРЕС
водачът намалява скоростта си на движение, за да бъде възприет от останалите
участници в движението, навлиза в кръстовището на червен забранителен
сигнал на светофарната уредба, същевременно л. а. „БМВ 328 ИХ Драйв“, рег.
№ ******** се движи по бул. „АДРЕС с посока на движение от ул. „АДРЕС“
към бул. „Шести септември“, като водачът не възприема навлизащия в
кръстовището полицейски автомобил „Киа Сийд“, рег. № ******** и
предприема маневра за преминаване през кръстовището на подаван от
светофарната уредба зелен разрешителен сигнал, вследствие на което
реализира удар с л. а. „Киа Сийд“, рег. № ********.
По делото е безспорно, а и от събраните писмени и гласни доказателства
се установи, че по отношение на л. а. „Киа Сийд“ е действал специален режим
на движение, доколкото при движението си водачът е подавал едновременно
светлинен сигнал с проблясваща синя светлина и специален звуков сигнал
съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗДвП, респ. установи се и
необходимостта по чл. 91, ал. 2 ЗДвП, а именно използването на специалния
режим на движение е било необходимо с оглед оказване съдействие на
криминална служба във връзка с превозване на лице, на което е следвало да се
вземе кръвна проба за установяване на наркотични вещества.
От заключението на назначената по делото САТЕ, неоспорено от
4
страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения се установи категорично, че от техническа
гледна точка с поведението си и двамата участници са допринесли за
настъпване на ПТП. Водачът на л. а. „БМВ 328 ИХ Драйв“ е следвало да се
съобрази с подаваната от л. а. със специален режим на движение „Киа Сийд“,
като си осигури възможност да възприеме звуковата и/или светлината
сигнализация, подавана от МПС със специален режим на движение и да
пропусне същия.
Ето защо съдът намира, че в случая от страна на ответника не се проведе
пълно обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Установи се от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от заключението на назначената по делото САТЕ
и че щетите по процесния л. а. „Киа Сийд“ са настъпили вследствие на
процесното ПТП. Във връзка с оспорването на ответника, следва да се посочи,
че по делото не бяха събрани доказателства, от които по безспорен начин
може да се установи, че всички или част от уврежданията се дължат на
някаква друга причина, а не на процесното ПТП.
От представените писмени доказателства – възлагателно писмо,
приемо-предавателен протокол, платежно нареждане, както и от заключението
на назначената по делото ССЕ, се установи, че ищцовото застрахователно
дружество е възложило извършването на ремонт на увреденото МПС на
сервиз „Дженералс Ауто“ ЕООД, ремонтът е извършен и ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение на сервиза, извършил ремонта на процесния л.
а. „Киа Сийд“ в размер на 14557,44 лв. на 27.01.2022 г. В отношенията между
страните по делото не е спорно, че в разглеждания случай ликвидационните
разходи възлизат на 25,00 лв.
В отношенията между страните по делото не е спорно, а и се установи,
че към датата на ПТП по отношение на процесния л. а. „БМВ 328 ИХ Драйв“
е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
От заключението на САТЕ се установи, че стойността необходима за
възстановяване на увредения л. а. е в размер на 17846,58 лв., но доколкото
ищецът претендира по-малка стойност, в съответствие с диспозитивното
начало следва да се приеме за релевантна именно последната – 14557,44 лв.,
или 14582,40 лв. с включен размер на ликвидационните разноски.
5
При това положение исковата претенция по главния иск се явява
принципно установена както по своето основание, така и по размер.
По отношение на възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е
допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като установяването
на това обстоятелство е било в тежест на ответника. По делото от съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на назначената по делото САТЕ се установи категорично, че с
поведението си водачът на л. а. „Киа Сийд“ е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. Действително съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1
ЗДвП водачът на моторно превозно средство със специален режим на
движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара, но само
след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно. Тази
разпоредба, тълкувана в съответствие с разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗДвП
обаче дава основание за извод, че правото на преминаване на водача на л. а.
със специален режим на движение не е безусловно, респ. същото следва да се
упражнява при спазване на изискванията за това, а именно водачът следва да
намали скоростта достатъчно, за да извърши безопасно маневрата при
преминаване през кръстовището при подаван от светофарната уредба червен
забранителен сигнал. Това изискване на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП за намаляване
на скоростта в достатъчна степен следва да се разбира в смисъл, че ако е
необходимо с оглед безопасността на всички участници в движението, водачът
е длъжен дори и да спре. В разглеждания случай водачът на л. а. „Киа Сийд“
не е изпълнил това изискване, респ. не е намалил в достатъчна степен
скоростта си, с което е създал опасност за движението и е допринесъл за
реализирането на процесното ПТП. Предвид всичко изложено съдът намира,
че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
л. а. „Киа Сийд“ следва да се определи в размер на 50 %.
Ето защо размерът на определеното от съда обезщетение следва да се
редуцира до сумата от 7291,20 лв., като за разликата до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен. Върху частта от главницата, за която
съдът намери исковата претенция за основателна, следва да се присъди
законна лихва от деня на подаване на исковата молба в съда до изплащане на
задължението.
6
Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може
да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат
и двете страни в производството.
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 1623,30 лв., от които
583,30 лв. за ДТ, 50,00 лв. за депозит за свидетел, 790,00 лв. за депозит за вещи
лица и 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Сумата от 100,00 лв., внесена от ищеца за разпит
на свидетел по делегация, не следва да се включва в общия размер на
разноските на ищеца, доколкото сумата е дължима от ответника и последният
я е внесъл по сметка на РС Пловдив, респ. ищецът поради техническа грешка
на съда, неправилно също е внесъл 100,00 лв. по сметка на РС Пловдив. За
възстановяване на внесения депозит ищецът следва да подаде молба до РС
Пловдив. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК от тях на ищеца следва да се
присъдят 811,65 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 790,00 лв.,
от които 100,00 лв. за депозит за свидетел, 490,00 лв. за депозит за вещо лице
и 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК от тях на ищеца
следва да се присъдят 395,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „Армеец““ АД, ЕИК ********* на основание чл. 411
КЗ да заплати на „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК *********, следните суми, а
именно: сумата от 7291,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ и ликвидационни
разноски, във връзка с настъпило на 03.06.2021 г. в гр. Пловдив, на
кръстовището АДРЕС и бул. „АДРЕС ПТП между лек автомобил марка
„БМВ“, модел „328 ИХ ДРАЙВ“, с peг. № ******** и лек автомобил марка
„Киа“, модел „Сийд”, с peг. № ********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 03.06.2024 г., до
7
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
7291,20 лв. до пълния предявен размер от 14582,40 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „Армеец““ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК ********* сумата от 811,65
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на „ЗАД „Армеец““ АД, ЕИК ********* сумата от 395,00
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8