Решение по адм. дело №406/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.95 ал.1 от ДОПК, образувано по жалба на П. Й. П. от [населено място], [улица], ет.4, ап.11, срещу отказ за предоставяне на директен достъп за ползване на електронни услуги от НАП по заявление с вх.№30Е003264056/22.07.2025 г., издаден на 30.07.2025 г. от инспектор по приходите в отдел УК при ТД на НАП Варна, офис Шумен, потвърден с Решение №171/15.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП [населено място].

Жалбоподателят твърди, че така обжалвания отказ е незаконосъобразен и неправилен, тъй като противоречи на материалния закон. Жалбоподателя излага доводи, че е член на съвета на директорите на „Шуменска крепост“ АД, поради което има право да представлява дружеството, съгласно чл.235 ал.1 от ТЗ. Според жалбоподателя избирането на изпълнителен директор, не ограничава представителната му власт по силата на чл.237 ал.1 от ТЗ, който предвижда, че членовете на съветите имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях, поради което и чл.44 ал.3 от Устава на дружеството противоречи на посочената норма. Твърди се, че в този смисъл е и разпоредбата на чл.235 ал.4 от ТЗ, съгласно която ограничения на представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица по ал.2 на чл.235 от ТЗ нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър. Излагат се и доводи, че в чл.29 ал.6 и чл.33 от ДОПК е уредено възможността на връчване на съобщения и други актове на органа на приходите на член на органа на управлението, поради което като член на съвета на дружеството незаконосъобразно му е отказано предоставяне на достъп до електронните услуги на НАП по процесното заявление. Въз основа на тези доводи е отправено искане към съда да бъде отменен обжалвания отказ, потвърден с Решение №171/15.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП [населено място] и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне, като бъде предоставен достъп за ползване на електронни услуги от НАП за дружеството „Шуменска Крепост“ АД.

Ответникът инспектор по приходите в отдел УК при ТД на НАП Варна, офис Шумен, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт В. М., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл.95 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

На 22.07.2025 г. жалбоподателят е подал заявление /заявка/ с вх.№30Е003264056 до офис на НАП Шумен за директен достъп до задължени лица, като е посочено като задължено лице, за което се заявява достъпа, „Шуменска Крепост“ АД. След извършената обработка на подаденото заявление от инспектор по приходите в отдел УК при ТД на НАП Варна, офис Шумен, органът е постановил отказ на 30.07.2025 г. с мотиви, че жалбоподателят няма представителна власт по отношение на дружеството, което е установено от извършена проверка в ИС на НАП и регистрите на Агенцията по вписвания.

Недоволен от така постановения отказ, жалбоподателят с жалба с вх.№Ж-27-4/01.08.2025 г. го е обжалвал пред Директора на ТД на НАП, който с Решение №171/15.05.2025 г. е оставил без уважение жалбата. В мотивите на посоченото Решение, Директорът на ТД на НАП [населено място] е приел, че спорът касае представителната власт на жалбоподателя по отношение на дружеството „Шуменска крепост“ АД, с [ЕИК] и дали жалбоподателят може да получи пълен достъп до електронните услуги на НАП с КЕП за дружеството в качеството му на член на съвета на директорите. След извършен анализ на приложените доказателства по административната преписка и в частност вписаните обстоятелства в ТР за представителната власт на дружеството и устава на дружеството, Директорът на ТД на НАП Варна е достигнал до извода, че жалбоподателят няма представителна власт по отношение на „Шуменска крепост“ АД, доколкото представителната власт е делегирана на Е. С. – изпълнителен директор на „Шуменска крепост“ АД и това обстоятелство е вписано в ТР, съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 от ТЗ, както и в устава на дружеството не е предвидено друго. Въз основа на това и доколкото жалбоподателят към момента на подаване на заявлението, а и към момента на подаване на жалбата до Директора на ТД на НАП Варна, не е вписан в ТР като лице, което може да представлява дружеството, то подаденото от жалбоподателя заявление – подписано само от него е действие, извършено без представителна власт, поради което директорът на ТД на НАП Варна е оставил без уважение подадената пред него жалба и е потвърдил отказа като правилен и законосъобразен.

Решение №171/15.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна е връчено на жалбоподателя на 16.08.2025 г., който го е оспорил пред АдмС [населено място], чрез административния орган, с жалба вх.№Ж-27#5/25.08.2025 г.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.88 ал.1 от ДОПК административното обслужване по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Съгласно чл.92 ал.1 от ДОПК отказът за издаване на документ може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред териториалния директор. Пред органа и в срока по ал.1 може да се оспори и съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или в който се признава или отрича съществуването на права или задължения. Териториалният директор се произнася в 7-дневен срок от получаването на жалбата, като може да разпореди издаването на искания документ или да остави жалбата без уважение, за което жалбоподателят се уведомява в 7-дневен срок. Отказът за издаване на документ може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на териториалната дирекция в 7-дневен срок от съобщаването по чл.91 ал.1 от ДОПК или от изтичането на срока по чл.91 ал.2 от ДОПК, съответно от съобщаването по чл.94 ал.2 от ДОПК. С разпоредбата на чл.94 ал.2 е въведена забрана да се оспорва пред съд съдържанието на документ. Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ДОПК на обжалване подлежи отказа да се издаде документ. В случая жалбоподателят е подал заявление /заявка/ по електронен път – на 22.07.2025 г. за директен достъп до задълженото лице „Шуменска крепост“ АД, видно от приложената разпечатка от регистъра на НАП. В противовес на така подаденото искане, е обективиран отказ, че това право не съществува за жалбоподателя, доколкото същият няма представителна власт за дружеството, поради което същият не може да го упражни. Следователно, обжалвания отказ представлява годен за обжалване административен акт по смисъла на чл.91 ал.1 от ДОПК, тъй като пред органа се е развило производство по чл.88 ал.1 от ДОПК, което представлява извършване на административна услуга. По тези съображения, съдът намира, че в случая не се оспорва съдържанието на документ по смисъла на чл.95 ал.2 от ДОПК, а отказът от извършване на административна услуга, който подлежи на съдебен контрол.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл.95 от ДОПК, включително е изчерпан и административния ред по чл.92 от ДОПК. Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в определения от закона 7-дневен срок, считано от получаване на Решението на Директора на ТД на НАП Варна – решението е получено на 16.08.2025 г. по електронен път от жалбоподателя, а жалбата е депозирана на 25.08.2025 г. – първият работен ден, в който изтича 7-дневният срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и касае приложението на материалния закон и в частност разпоредбите на ТЗ, уреждащи представителството на АД – чл.235 и сл. от ТЗ.

При извършена на основание чл.160 ал.2 от ДОПК служебна проверка за законосъобразността на обжалвания отказ, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.89 ал.1 от ДОПК, документът по чл.88 – в случая отказа се издава по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция. В настоящата хипотеза компетентната ТД е ТД на НАП Варна, офис Шумен, доколкото и жалбоподателят и задълженото лице, за което се заявява достъпът, са с адрес [населено място]. В тази връзка, съдът констатира, че отказът е издаден от инспектор по приходите в отдел УК при ТД на НАП Варна, офис Шумен, поради което оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма – като мотивите са допълнени в Решението на Директора на ТД на НАП Варна, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът намира, че обжалваният отказ е съобразен и с материалния закон и неговата цел.

Спор между страните няма, а това се установява и от приложената справка от ТР, че жалбоподателят е член на съвета на директорите на „Шуменска крепост“ АД, както и акционерното дружество се представлява от Е. В. С. – изпълнителен директор на дружеството. Спорът се свежда до това дали жалбоподателят може да получи пълен достъп до електронните услуги на НАП с КЕП за дружеството в качеството му на член на съвета на директорите, съответно дали в това си качество има представителната власт по отношение на дружеството „Шуменска крепост“ АД, с [ЕИК].

Съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 от ТЗ, членовете на съвета на директорите, представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго. В чл.235 ал.2 от ТЗ е предвидена възможността съветът на директорите да овласти едно или няколко лица от състава си да представлява дружеството, като овластяването може да бъде оттеглено по всяко време. Следователно основното правило, обективирано в чл.235 ал.1 от ТЗ е, че съветът на директорите е единствения представителен орган на акционерното дружество, като членовете на съвета го представляват колективно, т. е. заедно. От тази разпоредба се извлича изводът, че отделният член на съвета на директорите не може да представлява АД, както твърди жалбоподателя, освен ако не е изрично овластен от съвета на директорите, като такова овластяване за жалбоподателя не се установи да е налице, а и няма твърдение в жалбата в тази насока.

Както бе посочено по – горе правилото на чл.235 ал.1 от ТЗ се прилага, ако в устава не е уговорено друго. В тази връзка не се спори, че в чл.44 ал.3 от Устава на дружеството – цитиран и в самата жалба, е предвидена възможността съветът на директорите да овласти един от своите членове – изпълнителен директор да представлява дружеството, като имената на изпълнителния директор се вписват в Търговския регистър. Овластяването и неговото оттегляне имат действие спрямо трети добросъвестни лица след вписването им – чл.235 ал.5 от ТЗ. Видно от справката от ТР Е. В. С. – изпълнителен директор на дружеството е вписана Търговския регистър, съгласно правилото на чл.235 ал.3 от ТЗ, като представляващ дружеството. Следователно в случая е налице отклонение от колективното представителство, като е реализирана предвидената в чл.235 ал.2 от ТЗ и в чл.44 от Устава хипотеза, при която съветът на директорите е овластил един от членовете си да представлява дружеството, при което останалите членове не могат колективно да го представляват. Невъзможността за колективно представляване на дружеството при овластяването по чл.235 ал.2 от ТЗ се потвърждава и от правилото на чл.235 ал.3 от ТЗ, което изисква вписване в Търговския регистър на овластените да представляват дружеството членове на съвета на директорите, както и представяне в регистъра на нотариално заверени образци от техните подписи. Следователно останалите членове на съвета на директорите на акционерното дружество не са участници в представителното правоотношение и те не могат да представляват дружеството. Дори и да се приеме, че с овластяването на изпълнителния директор в хипотезата на чл.235 ал.2 от ТЗ не се ограничава представителната власт на останалите членове на съвета на директорите, предвид чл.237 ал.1 от ТЗ, те могат да представляват дружеството, но само заедно, а не поотделно, както неоснователно твърди жалбоподателя.

Следва да се посочи, че когато, по силата на избор между членовете на съвета на директорите на "Шуменска крепост" АД, един от членовете е избран за изпълнителен директор и е овластен да представлява дружеството, този избор е обвързващ във вътрешните отношения между тях. По отношение на трети лица релевантно е вписването на това обстоятелство в Търговския регистър, като елемент от сложния фактически състав по избор на изпълнителен директор и представляващ търговското дружество, съгласно чл.235 ал.3 от ТЗ. С тези разпоредби на вписването на съответните обстоятелства в Търговския регистър се придава конститутивно действие, освен оповестителното действие, каквото има по принцип вписването в Търговския регистър на определени обстоятелства, свързани с промени в търговските дружества. Това конститутивно действие се изразява в това, че за третите лица тези обстоятелства се считат за настъпили от датата на вписването им в Търговския регистър. Докато това овластяване не е оттеглено по предвидения от закона ред и съответно не е вписано друго обстоятелство в ТР, по отношение на трети лица, включително и по отношение на органите по приходите, „Шуменска крепост“ АД се представлява от вписания в ТР представител – Е. С.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.235 ал.4 от ТЗ, тъй като същата визира вътрешнокорпоративните ограничения на представителната власт, които не се отразяват в публичния регистър. В този смисъл ограниченията в чл.235 ал.4 от ТЗ се проявяват единствено на плоскостта на дружеството, като такива ограничения са например тези, касаещи сключването на определен вид сделки или сделки над определен размер. При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.235 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ, се налага извода, че ал.4 на чл.235 от ТЗ не предписва невъзможност за овластяване на лица от управителните органи на дружество, а касае ограничения на представителната власт на овластени да представляват дружеството лица, които са вписани като такива в Търговския регистър, независимо от начина на представителство – заедно или поотделно.

При това положение съдът намира изводът на органа по приходите, че подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№30Е003264056/22.07.2025 г. – подписано само от него, е действие, извършено без представителна власт по отношение на „Шуменска крепост“ АД, поради което законосъобразно е отказан директен достъп за ползване на електронни услуги от НАП на жалбоподателя по посоченото заявление, и който отказ правилно е бил потвърден от Директора на ТД на НАП [населено място]. Безспорно към момента на подаване на заявлението, а и към настоящия момент, жалбоподателят не разполага с представителна власт по отношение на дружеството. Посочените в жалбата разпоредби на ДОПК – чл.29 ал.6 и чл.33 от ДОПК са неотносими към спора, тъй като касаят връчване на съобщения и актове, и нерегламентират представителната власт на АД.

С оглед гореизложеното съдът приема, че атакуваният отказ е законосъобразен, тъй като е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел. Поради това жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията за заплащане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Или жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП [населено място] сумата в размер на 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.96 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Й. П. от [населено място], [улица], ет.4, ап.11, срещу отказ за предоставяне на директен достъп за ползване на електронни услуги от НАП по заявление с вх.№30Е003264056/22.07.2025 г., издаден на 30.07.2025 г. от инспектор по приходите в отдел УК при ТД на НАП Варна, офис Шумен, потвърден с Решение №171/15.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП [населено място].

ОСЪЖДА П. Й. П., с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.11, да заплати на ТД на НАП [населено място] направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.97 от ДОПК.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.