Р Е
Ш Е Н
И Е
№211
гр. Добрич, 02.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На осемнадесети септември година
2019
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Павлина Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 424 по
описа за 2019 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХ от ГПК.
„***“ЕООД – гр.Добрич обжалва решение №235/22.02.2019г. по
гр.д.№1531/2018г. на Добричкия районен съд в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на М.Е.Г. *** обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищцата следствие трудова злополука от 29.01.2018г., законната лихва върху главното парично задължение
от датата на подаване на
исковата молба /12.04.2018г./ до окончателното му погасяване и разноски по
делото.
Решението се
обжалва в частта за горницата над 2 000 лева до пълния присъден размер на
обезщетението от 8 000 лева.
Според въззивника първоинстанционният
съд не е отчел обстоятелства, релевантни за определяне справедливия размер на
следващото се на ищцата обезщетение – липса на усложнения след травмата и пълно
възстановяване здравето на ищцата, липса на сериозна интензивност и сравнителна
краткотрайност на страданията й, данни
за липса на социална адекватност, за силна и продължителна уплаха, за негативна самооценка. Обръща се внимание и на това, че въззивникът трудно би удовлетворил регресните
си права срещу третото лице, чието противоправно
деяние е предизвикало трудовата злополука, причинила неимуществените вреди на
ищцата. По тези съображения се настоява за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск за горницата над
2 000 лева със съответните на това последици за разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
В писмен отговор и
в съдебно заседание въззиваемата М.Е.Г., чрез
адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване на
решението на районния съд.
Третото лице Н.М.Н.,
подпомагащо въззивника по предявения срещу него иск,
е представил писмено становище за основателност на изложеното и исканията в
жалбата.
Съдът обсъди съображенията на страните и
въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е
постановено по предявен от М.Е.Г.
срещу „***” ЕООД иск по чл.200 ал.1 от КТ за осъждането
на ответника, като работодател на ищцата, да я обезщети за вредите, които тя е
претърпяла в резултат на настъпилата на на 29.01.2018г. трудова злополука, при която на ищцата били причинени дифузна травма на главния мозък,
контузия на главата, лицето и гръдния кош, фрактура
на лява темпорална
кост. Претенцията за обезщетение е заявена в размер на 8 000 лева за неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психологически страдания – болки от
травмата, продължително главоболие, световъртеж, дезориентираност, унижение,
силен уплах, затруднения в социалните контакти,
занижена себеоценка поради временната неработоспособност
и невъзможността да допринася за издръжката на семейството.
Ответникът „***” ЕООД оспорил претенцията по размер с възражения,
идентични на изложените в жалбата му.
В срока и по реда
на чл.219 ал.1 и 3 от ГПК ответникът „***“ЕООД привлякъл третото лице Н.М. ***
да го подпомага по предявения иск, както и предявил срещу него обратен иск по
чл.54 от ЗЗД. Решението на районния съд по обратния иск не е предмет на въззивното обжалване.
Установено е по
делото, че
към 29.01.2018г. М.Е.Г.
***ЕООД са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността
„медицински лаборант” при ответника. На посочената дата 29.01.2018г. ищцата изпълнявала
трудовите си задължения, като предприела действия за вземане на кръв от малко
дете за изследвания. Детето се разстроило, уплашило се, разплакало се. Малко
по-късно, в коридора пред лабораторията третото лице /баща на детето/ Н.М.Н.
нанесъл силен удар с ръка по лявото слепоочие на ищцата и от удара ищцата
получила наранявания. За настъпилата трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1
от КСО е издадено разпореждане
№5104247/06.03.2018г. на НОИ.
Няма спор, че в
съответствие с чл.200 ал.1 от КТ ответникът, работодател на ищцата, е длъжен да
я обезщети за вредите, които тя е претърпяла от трудовата злополука.
Ищцата претендира
обезщетение за неимуществени вреди и спорът за неговия размер е предпоставен от спор относно точния вид и естество,
интензитет и продължителност на негативните неимуществени последици за ищцата.
Съгласно
заключението на вещото лице, ударът причинил на ищцата физически увреждания,
съставляващи закрита черепно – мозъчна травма, изразена със счупване
на слепоочна кост в ляво, контузия
на мозъка /лека степен, дифузна
травма на главния мозък/, оток и кръвонасядане
на клепачите на лявото око, контузия на лява гръдна
половина. Черепно - мозъчната трамва обусловила разстройство на съзнанието, нарушения
в бързината на реакциите и координацията, локализирани електроенцефалографски огнища със забавена дейност
в областта, подлежаща на травмираната кост, главоболие,
гадене, виене на свят, неясен
спомен. Съгласно медицинската документация по делото, веднага
след злополуката в периода 29.01.2018г. – 05.02.2018г. ищцата била
хоспитализирана в отделение по неврохирургия, а после до 06.04.2019г. била в
отпуск поради временна неработоспособност. Според вещото лице оплакванията и
симптомите на ищцата са преминали за период от около два месеца. Показания в
същия смисъл е дал свидетелят А.Г.Г.. Той е съпруг на
ищцата, което не е пречка изнесеното от него да се възприеме, доколкото то
кореспондира с останалите доказателства по делото и със заключението на вещото
лице. С оглед показанията на свидетеля, периода на болнично лечение веднага
след злополуката и последвалия период на домашно лечение, съпоставени с
посоченото от вещото лице относно продължителността и развитието на страданието
на ищцата, се налага изводът, че негативните физически преживявания и усещания
на ищцата се били особено сериозни в първата седмица след злополуката, като
постепенно във времето техният интензитет е намалявал до пълното им изчезване в
края на втория месец.
Наред с горното
ищцата претърпяла и отрицателни психически и емоционални преживявания. Те се
установяват от показанията на свидетелката М.Н., колежка и приятелка на ищцата, както и свидетеля А.Г.. Както се посочи, той е съпруг на ищцата, но
изнесеното от него кореспондира с показанията на другите свидетели и няма
пречка да се възприеме. Свидетелката М.Н. е посочила, че на 29.01.2018г. в
коридора пред лабораторията видяла ищцата да лежи на земята, а над нея бил
надвесен непознат мъж /третото лице/ и й крещял „Ще те убия, курво, ще те разчекна...”. Непосредствено след
инцидента ищцата била много изплашена,
разстроена, плачела; според свидетеля А.Г. – гледала като подплашено животно. Същият е свидетелствал още, че в
продължение на 2 – 3 седмици, след като била изписана от болницата, ищцата се страхувала да излиза, защото нападателят я заплашил със саморазправа. Започнала да приема приспивателни.
От свидетелката М.Н.
се установява, че и при връщането си на работа през м.май 2018г. ищцата била
стресирана, непрекъснато се притеснявала случилото да не се повтори. През м.юни
2018г. напуснала този работодател, защото цялостната обстановка й напомняла за
инцидента.
Не е спорно, че в
свободното си време ищцата посещава клуб за народни танци, както и, че на
17.03.2018г. присъствала на събиране на състава в ресторант в гр.Добрич. Извън
този случай, в периода след злополуката и до края на м.май 2018г. ищцата не е
посещавала занятията на клуба. Това се установява не само от показанията на
свидетеля А.Г., но и от тези на свидетелката С.К.– позната на ищцата от клуба.
Що се отнася до събирането на 17.03.2018г., ищцата го посетила по настояване на
съпруга си /свидетеля/, който смятал, че за нея би било добре да е сред хора;
тя обаче се върнала много бързо, защото се почувствала зле, заболяла я главата.
В периода 04.04.2018г. – 11.04.2018г.
ищцата пътувала със семейството си на екскурзия с
автомобил до Италия.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че справедливото,
съобразно чл.52 от ЗЗД, обезщетение, на което ищцата има право е в пълния претендиран от нея размер от 8 000 лева. Този извод е
правилен и доводите срещу него във въззивната жалба
са неоснователни.
При инцидента на
ищцата са причинени травматични увреждания, обусловили разстройство на здравето
й, временно опасно за живота. Уврежданията са предизвикали физически болки и
страдания /описани по-горе/, които по характер не са пренебрежими и, които не
са изчезнали за няколко дни. Действително, в първата седмица след злополуката
те са били най-силни и постепенно после са започнали да намаляват, но периодът
от два месеца до пълното им отшумяване не може да бъде игнориран и преценен
като кратък. Не следва друго от факта, че веднъж в този период ищцата отишла на
ресторант с танцовия състав. Това се е случило около месец и половина след
инцидента, когато естествено болките и страданията й са били по-малко
интензивни отколкото веднага след злополуката, но то не означава, че
физическото й здраве е било възстановено, показателни за което са бързото й
връщане вкъщи и оплакванията, които споделила на съпруга си. Не следва друго и
от факта, че в последните три дни на отпуска й по болест ищцата предприела
пътуване в чужбина. Тук не става въпрос за неспазения режим на лечение, който е
бил предписан при разрешаване на отпуска по болест, а за това, че пътуването е
предприето в последните дни на периода, посочен от вещото лице като възстановителен
за физическото здраве на ищцата. В края на този период естествено е болките и
страданията при ищцата да са били минимални и тя да е била в състояние да
пътува, без това да изключва двумесечната продължителност на страданията й и да
ги свежда само до първите няколко дни след злополуката. При това пътуването е
било семейно; ищцата е била с най-близките си хора, на чиято помощ е можела да
разчита при евентуален физически дискомфорт следствие
инцидента, случил се преди малко повече от два месеца. Отделно, че пътуването
със семейството е благотворно за възстановяване и на психическото и емоционално
състояние на ищцата, които също са били засегнати от злополуката. Ищцата е
станала жертва на физическа и вербална агресия, която би унизила и би породила
страх и притеснение у всекиго. Това е житейски обосновано и в конкретния случай
се установява като преживявания при ищцата от гласните доказателства. И докато
физическото здраве на ищцата се е възстановило за около два месеца, то
емоционалното й състояние на безпокойство и страх е продължило по-дълго. Опитът
на ищцата от м.март 2018г. /мотивиран от съпруга й/ чрез посещение на
събирането в ресторанта да преодолее страха и предпоставената
от него самоизолация, приключил бързо и без резултат,
както се установи. При връщането се на работа през м.май 2018г. ищцата е
продължавала да се притеснява да не се повтори случилото се, като приблизително
шест месеца след инцидента не е издържала да работи в същата обстановка
/напомняща й за събитието/ и е започнала
работа при друг работодател.
По изложените
съображения претендираната от ищцата сума от
8 000 лева е справедлив съобразно чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за
претърпените от нея следствие трудовата злополука неимуществени вреди. Следва
да се посочи, че справедливият размер за обезщетяване на неимуществените вреди
не се определя спрямо възможностите за ефективно реализиране на регресната отговорност по чл.54 от ЗЗД, поради което и
доводите в тази връзка във въззивната жалба не
подлежат на обсъждане. Справедливостта, като критерий
за определяне на паричния еквивалент
на неимуществените вреди, е относима към пострадалия
и изисква да се вземат предвид характерът на увреждането,
обстоятелствата на извършването му, допълнително влошаване състоянието на здравето, морални
страдания, продължителност на лечението и на възстановяването, възраст на увреденото лице
и възможност да се социализира и т.н.
В настоящия случай първоинстанционният съд е взел предвид и правилно е
преценил всички релевантни за спора обстоятелства. Решението в обжалваната част
на уважения иск по чл.200 ал.1 от КТ следва да бъде изцяло потвърдено, както и
в частта на присъдената законна лихва върху главното парично задължение от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното му погасяване и в частта,
осъждаща ответника по посочения иск за разноски в полза на ищцата и за държавна
такса.
Съответно на този
резултат и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК въззивникът, ответник по предявения иск, следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата сумата 630 лева, съставляваща
платеното от нея възнаграждение за адвокатска защита в настоящата инстанция.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№235/22.02.2019г. по гр.д.№1531/2018г. на Добричкия районен съд, с което „***“ЕООД
– гр.Добрич е осъден да заплати на М.Е.Г. *** обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди следствие трудова злополука от 29.01.2018г. – в обжалваната част за разликата над 2 000
лева до пълния присъден размер от 8 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и
разноски по делото, сторени от ищцата, както и в частта на присъдените в полза
на бюджета на съдебната власт разноски за вещо лице и държавна такса.
ОСЪЖДА „***” ЕООД - гр.Добрич, ул.„***, да заплати на М.Е.Г. с ЕГН ********** *** сумата 630 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от връчването му на страните пред
ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.