ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 28.01.2020
г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено двадесет
и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 878 / 2019 по описа на ОС - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”, чл. 317
вр. с чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
ОТ: ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ПЕРНИК,
представлявана от директора Димитър Илиев Попов чрез пълномощника главен
юрисконсулт Звездалина В.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1872 / 28.11.2019г.,
постановено по гр. дело №4844/ 2019г. по описа на PC – Перник, с което ОДМВР –
П., представлявана от комисар Д. П., с адрес: ***, е осъдено да заплати на И.С.И., с ЕГН: **********
и съдебен адрес: ***, офис 3, по исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД: сумата от 1302,65 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.08.2016г. – 01.08.2019 г., получен след преобразуване на положени часове
нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.08.2019г. до окончателното й изплащане ;
ОДМВР – Перник, представлявана от комисар Д. П., с адрес: ***, е осъдено да
заплати на И.С.И., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис 3, сумата от
400.00 лева, представляващи направени в хода на производството разноски за
адвокатско възнаграждение; да заплати по сметка на РС - Перник, сумата от
52,11лв., представляваща дължимата се държавна такса, държавна такса от 5 лева
в случай на издаване на изпълнителен лист и сумата от 100,00лв., представляваща
направени по делото разноски за съдебно-икономическа експертиза.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и
се моли да бъде отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен
предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на
норма от Наредбата за структурата организацията на работната заплата, приета с
ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради допуснат тежък порок -
противоречие с няколко материално-правни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на
Наредбата за структурата и организацията на работната таилата, чл. 1- ал.1 и 3
и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателя счита, че в мотивите и осъдителната част на обжалваното
решение по отношение на предявената искова претенция за изплащане на
допълнително възнаграждение за положен нощен труд на основание чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР е допуснато нарушение на материалния закон, довело до неправилни
изводи и осъждане на ответника без правно основание за това. Категорично
твърдят, че на ищеца са били изплатени реално дължимите средства за нощен труд,
като няма правно основание същия да бъде преизчисляван като извънреден.
Простирания от ищеца труд бил с
продължителност от 22:00 часа до 06:00 часа, предвиден изрично в чл. 3, ал. 3
на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016г., в която се сочи, че работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. нощния
труд за служителите по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чието служебно
правоотношение е регламентирано именно в ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови актове, е с продължителност до 8 часа. Ето защо няма правно
основание същия да бъде приравняван към дневен труд и считан за извънреден
такъв. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, при което 8:8 е
равно на коефициент 1, а не, както по смисъла на КТ, ищецът е приел работно
време през нощта 7 часа.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд не
било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на
допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна
по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл.
143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън
работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че
предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане
па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден
труд. който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил
работил извън установеното за него работно време по график.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна, е подала отговор на въззивната жалба, с подробно изложени съображения по съществото на
спора. Твърди, че тъй като в Наредба № 81213-776/29.07.2016г, приложима към
процесния период, липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен, не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, била налице празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Липсата на такава норма не следвало да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове пощен труд в дневен. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се
приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), която гласяла, че при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците но
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Същото е
възприето и в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС- в този смисъл са и мотивите към т. 23, макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси.
Твърди, че такова разбиране би било в противоречие с изискванията за равно
третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване
правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр. и Директива 2000/78/ЕО.
В срока за
произнасяне съдът, като прецени данните по делото и характера на
производството, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявени от И.С.И., ЕГН: ********** - командир на отделение - група
„Охранителна полиция" в РУ- Брезник при ОДМВР Перник, срещу Областна
дирекция на МВР Перник, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР , за
присъждане, на полагащото му се парично възнаграждение, в размер на сумата от 1653.00
лв., представляваща дължимото се допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 250 часа за
целия процесен период от 01.08.2016г.-01.08.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143.
В хода на първоинстанционното
производство е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба въпроси, при съобразяване с направеното от
страна на ответника в писмения отговор уточнение.
Назначеното вещо лице е депозирало в
срока по чл. 199 от ГПК заключение по допусната съдебно – икономическа
експертиза, като е посочило, че:
Съгласно протокол за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06.00ч.
времето на разположение и положения труд по време на официални празници във
РУ-Перник за периода от 01.08.2016г до 01.10.2019г. И.С.И. има общо брой часове
време 1744 ч. между 22.00ч и 06.00ч. Протоколите са утвърден от директор ОД МВР
-Перник. По месечно за периода са отразени в таблица.
Превръщането на изработените нощни часове 1744 часа в дневни чрез
коефициента за превръщане е в размер на 249 ч. в дневни извънреден труд. По
часове н периоди преизчисляването е отразено в таблица, като за целия период от
01.08.2016г до 01.08.2019г преизчислените часове са 249 часа.
За преизчисления нощен труд в дневен извънреден труд - 249,00 часа. сумата
за извънреден труд съобразно основното месечно възнаграждение за периода от 01
08 2016г до 01.08.2019г. е в размер на 1738.65 лева Изплатени суми на ищеца за
положен нощен труд в размер на 436.00 лева за периода от 01 08.2016г до 01
08.2019г.
Извънредния труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Основното месечно възнаграждение на И.С.И. за периода от
01.08.2016г. до 31.12.2017г е 682,00 лв..съобразно което е 4.12 лв. на час. Извънредння
труд е в размер на 6.19 лева на час Основното месечно възнаграждение на И.С.И.
за периода от 01.03.2018г. до 31.12.2018г. е 818.00лв., съобразно което е
4.93лв на час Извънредния труд е в размер на 7.39 лева на час Основното месечно
възнаграждение на И.С.И. за периода от 01.01.2019г. до 01.08 2019г. е 900.00лв,
съобразно което е 5.42 лв. на час Извънредния труд е в размер па 8.13 лева на
час.
За преизчисления нощен труд в дневен извънреден труд -249.00 часа, сумата
за извънреден труд съобразно основното месечно възнаграждение за периода от 01.08.2016г.
до 01.10.2019г. е в размер на 1738,65 лева. Изплатени суми на ищеца за положен
нощен труд в размер на 436.00 лева за периода от 01.08 2016г до 01 08.2019г.
Неплатените суми за положен извънреден труд / получен при посоченото
преобразуване/ на И.С.И. за периода от 01.08.2016г до 01.10.2019г. е в размер
на 1302,65 лева Посочен по периоди в таблица.
След приключване на устните прения в хода на делото по същество, съдът
констатира, че делото е останало неизяснено от фактическа страна по отношение
размера на исковата претенция, относно сумираното изчисляване на
действително отработеното от ищеца време за всеки месец и всяко тримесечие от процесния период, как е
формирано възнаграждението на ищеца, начислено и изплатено ли е допълнително
възнаграждение за труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч. и на официални празници,
и за време на разположение, и извънреден труд. Включено ли е времето за полагане на
труд през нощта между 22.00 и 6.00ч. и на официални празници, и за време на
разположение, и извънреден труд. Изчислявайки сумирано действително
отработеното от ищеца време за всеки месец
и всяко от тримесечията от исковия период, съпоставяйки го с нормалната
продължителност на работното време за съответното тримесечие период, има ли? и
в кои? месеци, съответно тримесечия превишаване на нормалното работно време,
колко часа е превишението и какъв е размера на обезщетението за извънреден
труд, с приспадане на евентуално заплатения такъв. При това
вещото лице не следва да извършва претендираното от ищцата увеличаване на
дадените часове дежурства през нощта и приравняването им към часове работно
време през деня чрез увеличение с коефициент 0,143. /В този смисъл и Решение
№197/07.10.2019 по дело №786/2019 на ВКС, ГК, IV г.о./
Поради което настоящия въззивен съд следва да прояви дължимата се
процесуална активност и да назначи допълнителна експертиза, която да даде
заключение по поставените въпроси, тъй като ако бъде доказан по основание, иска
не може да бъде отхвърлен, без служебно събиране на доказателства за размера му
съгласно чл. 162 от ГПК
Предвид
изложеното по-горе следва на основание чл. 273 във вр. с чл. 268 ал.2 от ГПК
съдът следва да отмени свое протоколно определение от 14.01.2020г. за даване
ход на делото по същество, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като се назначи допълнителна експертиза и призове за изслушване вещото лице.
Воден от изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от
14.01.2020г., с което е приключено събирането на доказателства и е даден ход на
устните прения.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 25.02.2020 г.
от 10.20 ч., за която дата и час да
се призоват страните и вещото лице.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно -
икономическа експертиза, със задача: Вещото лице, след като се запознае с
представените и приложените по делото доказателства, направи справка по
ведомостите за заплати и кадровото досие
на И.С.И., да посочи при сумираното изчисляване на действително отработеното от
ищеца време за всеки месец и всяко
тримесечие от процесния период, как е формирано възнаграждението на ищеца,
начислено ли е допълнително възнаграждение за труд през нощта от 22.00 до 06.00
ч. и на официални празници и за време на разположение и извънреден труд? Да
посочи при сумираното изчисляване на действително отработеното от ищеца време
за всеки месец и всяко тримесечие от
процесния период включено ли е времето за полагане на труд през нощта между
22.00 и 6.00ч. и на официални празници и за време на разположение и извънреден
труд? Изчислявайки сумирано действително отработеното от ищеца време за всеки
месец и всяко от тримесечията за исковия
период, съпоставяйки го с нормалната продължителност на работното време за
съответното тримесечие период, да посочи има ли? и в кои? месеци, съответно
тримесечия превишаване на нормалното работно време, като, ако има да посочи
колко часа е превишението и какъв е размера на обезщетението за извънреден
труд, с приспадане на евентуално заплатения такъв. При изготвяне на
експертизата вещото лице, не следва да извършва увеличаване на дадените часове
за положен труд през нощта, приравнявайки ги, към часове работно време през
деня, чрез увеличение с коефициент 0,143.
НАЗНАЧАВА В. В. за вещо
лице, което да изготви допълнително заключение, по горепосочените въпроси, при
хонорар в размер на 150.00 лв., което да
представи изготвената експертиза не по-късно от една седмица преди датата на
първото по делото заседание.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.