№ 867
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100902775 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Ф.А. ЕООД, ЕИК: ******* твърди облигационни отношения с ответника С.А. Ц.
ЕООД, ЕИК: ******* по договор за наем от 05.03.2016 година, прекратен поради изтичане
на уговорения срок. Твърди, че по силата на договореното е заплатил на ответника депозит,
който е следвало да му бъде възстановен при прекратяване на договора, но е получил само
част от дължимата обратно сума.
Не оспорва, че в хода на процеса му е заплатена в цялост и главницата по исковата
молба. Претендира лихва за забава от 01.07.2021 година до 16.12.2021 година от 1342,61
лева и законната лихва до датата на плащането и разноските в производството, като счита,
че ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба факти, но твърди, че с плащания от
дати 21.12.2021 година и 22.12.2021 година е погасил задължението си за връщане на
депозита по чл. 4.1 от част А, вр. чл. 3 от Част С от договора за наем, предмет на предявения
иск изцяло. Оспорва размера на иска по чл. 86 ЗЗД предвид извършените плащания. Прави
възражение за несъответствие на адвокатското възнаграждение, заплатено в производството
по обезпечаване на исковете и настоящото дело.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже настъпването на следните
факти: 1./ че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за наем; 2./
че договорът е прекратен поради изтичане на уговорения срок; 3./ че за наемодателя е
възникнало задължение да върне депозит – тоест, че такъв му е предоставен от наемателя
реално; 4./ начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава. В тежест на
1
ответника, при установяване на горните факти от ищеца, е да докаже плащане на
задълженията си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, направи следните фактически и
правни изводи:
Между страните няма спорни факти, поради което съдът приема за доказано в процеса
възникнало на основание съществуващи между страните договорни отношения по сключен
договор за наем от 05.03.2016 година задължение в тежест на ответника, като наемодател -
да върне получената като депозит от ищеца сума в размер на 54 793,97 лева /заплатен от
ищеца на основание т. 4.1 от част А, във вр. с чл. 3 от част С от договора/. Не е спорно, че на
01.04.2021 година имотите, предмет на договора и ползвани от ищеца в продължение на
неговия срок на действие, са върнати във държане на ответника, като е подписан и приемо-
предавателен протокол.
Няма спор и че наемодателят е приел обратно имота без възражения по смисъла на чл.
6.2, параграф 2 от част В от договора, поради което от 02.04.2021 година /по-късната от
двете дати по отношение на 16.03.2021 година/ е започнал 90-дневният срок за връщане на
дадения депозит. Срокът, съответно, изтича на 30.06.2021 година или, при неплащане,
ответникът е в забава от 01.07.2021 година.
Установен като безспорен е и фактът, че поради настъпило извънсъдебно прихващане на
насрещни вземания на страните по правоотношението, вземането на ищеца е погасено до
размера 28 599,92 лева, което е размерът на претендираната в процеса сума.
С извършените в хода на процеса плащания от 21.12.2021 година на сумата от 27 989,67
лева и от 22.12.2021 година на сумата от 610.33 лева, ответникът е погасил изцяло
претендираната главница.
Поради извършеното в хода на процеса плащане, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и при отчитане нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
При съобразяване на изложеното по-горе относно датата на изпадане на ответника в
забава – 01.07.2021 година и датите на извършените плащания, размерът на дължимата
лъхва за забава за периода от 01.07.2021 година – 16.12.2021 година върху главница от
28 599,92 лева е 1342,61 лева.
Няма доказателства същата да е заплатена, поради което следва да се присъди в
претендирания с исковата молба и уточнен в изпълнение указанията на съд а размер.
По разноските.
Разноски, с оглед обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй
като признава дължимостта на вземането, но извършва плащане едва в хода на процеса, се
дължат само на ищеца, който е представил списък и доказателства, че реално са сторени.
Съобразно т. 5 от ТР № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, направените от страните в
2
обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Същевременно, възнагражденията за адвокат са дължими при минимални размери,
определени в НМРАВ и по-конкретно в чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредбата. Именно в тези
размери, съдът намира, че е дължимо възнаграждението в случая, с оглед липсата на спор
между страните по фактите и по правото, което определя липсата на фактическа и правна
сложност на производствата, обосноваваща основателност на възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК. Уговорените адвокатски възнаграждения надхвърлящи близо два пъти минималните
размери са необосновано високи и не следва да се присъдят в заплатените размери.
При тези уточнения, разноски на ищеца за обезпечителното производство, които следва
да му се присъдят с оглед изхода на спора са в размер на 1150. 80 за адвокат с ДДС и 41,30
лева държавна такса, а в настоящото производство са в размер на лева – за 1665,60 лева за
адвокат и 1199,16 лева за държавна такса. Общият размер на разноските по чл. 78 ГПК е
4057,31 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.А. ЕООД, ЕИК: ******* срещу С.А. Ц. ЕООД, ЕИК:
******* иск по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на
сумата от 28 599,92 лева, представляваща част от заплатен от ищеца, но невъзстановен от
ответника депозит по чл. 4.1 от част А, вр. чл. 3 от част С от договор за наем от 05.03.2016
година, като неоснователен, поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА С.А. Ц. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на Ф.А. ЕООД, ЕИК: *******
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 1342,61 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 28 599,92 лева, дължима за периода от 01.07.2021 година
до 16.12.2021 година;
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК – сумата от 4057,31 лева – общо сторените
съдебни разноски в настоящото и в производството по допускане на обезпечение на
бъдещ иск по гр.д. № 13887/2021 година на Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3