№ 4216
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110115646 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 99707/09.12.2024 г. от К.
Т. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК ********* със седалище гр. Варна и адрес на управление: бул. ,Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, с която е предявен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника „Енерго-Про продажби“ АД с ЕИК
********* да заплати в полза на К. Т. М. с ЕГН ********** сума в размер на19,00 лв.,
платена от ищеца на 17.05.2022 г. без основание съгласно фактура
**********/16.05.2022 г. - за възстановяване на ел. захранване в обект - недвижим
имот находящ се в гр. В., обект № ********** и клиентски номер **********.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
Страните са в облигационни отношения по силата на сключен Договор за
пренос, доставка и потребление на електрическа енергия на адрес гр. В., обект №
********** и клиентски номер **********.
На 17.05.2022 г. ищецът заплатил без основание в полза от ответното дружество
сума в размер на 19,00 лв. в брой, на касата на „Енерго-про продажби“ ЕАД в гр.
Варна, на бул. „Владислав Варненчик“ №258 дължима по Фактура №
**********/16.05.2022 г. на стойност 19,00 лв. с основание за плащане
„Възстановяване на захранването (електромер)“. Начислената сума представлявала
такса за възстановяване на ел. захранване, което е било прекъснато от доставчика
поради неплащане в срок задълженията за потребена електроенергия.
Счита, че не дължи гореописаната сума и задължението по фактурата е
заплатено без основание, като липсва и правно основание за начисляването й от страна
на ответното дружество. Липсват каквито и да било доказателства за извършването на
разходи от страна на ответното дружество, които да оправдаят изискваната насреща
парична престация от абоната.
Сочи, че в настоящия случай абонатът на ел. енергия е физическо лице и същият
1
има качество на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което се
ползва с потребителска защита. Съгласно чл. 21, ал. 1 от действащите към момента на
начисляване на задължението „Общи условия на „Енерго-про продажби“ АД от 2007
г.“ „Енерго-про продажби“ АД изисква от „Електроразпределение Север“ АД
възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отпадане основанията за
прекъсването, като когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява след като последният заплати на „Енерго-про продажби“ АД и
„Енергопро мрежи“ АД всички направени разходи за прекъсване и възстановяване
снабдяването с ел. Енергия от енергийните предприятия между които намира
приложение и при неизпълнението на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването на ел. енергия. Съгласно чл.122 -
124 от Закона за енергетиката дружеството е длъжно да възстанови захранването с
електрическа енергия, веднага след като основанието за прекъсването и бъде
отстранено. Счита, че законът не предвижда възстановяване на ел. захранването под
условие. Сочи, че за да е налице вземане от енергийното предприятие, представляващо
разходи за възстановяване на ел. захранването, следва да се установят действително
извършени, доказани по вид и размер разходи, резултат от виновно неизпълнение на
договорни отношения от страна на потребителя на ел. енергия. Разписаното в Общите
условия на дружеството-доставчик позволява на същото едностранно да определя
такси за възстановяване на ел. захранването и да изисква предварително тяхното
заплащане от потребителя. Позовава се в този смисъл на Решение № 125/07.08.2015 г.
по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I ТО.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск, като излага
следното:
Захранването на абоната е преустановено поради виновно неизпълнение на
договорните задължения на същия, изразяващо се в просрочие с повече от 20 дни на
дължими суми.
Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго-Про Продажби“ АД има право да
поиска о т „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или ограничи преноса на
електрическа енергия в случай, че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за
плащане на дължимите суми.
Съгласно чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго-Про Продажби“ АД изискваот
„Електроразпределение Север“ АД възстановяване на преноса на електрическа енергия
след отпадане на основанията за прекъсването. Продажбата на електрическа енергия
се възстановява след като клиентът заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД цена,
съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на електрическа енергия.
Видно от посочените разпоредби и прекъсването, и възстановяването на преноса
на ел. енергия фактически се осъществява от „Електроразпределение Север“ АД.
Поради посоченото разходите по прекъсване и възстановяване на преноса се понасят
от посоченото дружество, а не от ответника в настоящото производство.
Доколкото таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по
същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа, то посочената такса несъмнено представлява
заплащане на вид мрежова услуга.
Съгласно т.6, §1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/
„Мрежови услуги“ са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа,
2
пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи.
На основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период
на крайния снабдител. Поради изложеното, макар разходът по преустановяване и
възстановяване на преноса на ел. енергия да се понася от „Електроразпределение
Север“ АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща на крайния
снабдител - „Енерго - Про Продажби“ АД.
Безспорно е, че и прекъсването, и възстановяването на преноса на енергия са
свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а технически изискват
изпращане на екип от служители на „Електроразпределение Север“ АД на адреса на
потребление.
Отделно счита, че липса на противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със
Закон за енергетиката. Посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл.
122-124 от ЗЕ, доколкото същата предвижда, също като и законовите разпоредби,
възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В конкретния случай
преустановяването на снабдяването с ел. енергия е по причина незаплатени
задължения за заплащане на консумирана от абоната ел. енергия. На основание чл. 124
от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване на причините, довели до
преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови снабдяването на имота на
праводателя на ищеца, което е направено от ответното дружество.
Сочи, че Законът за енергетиката в нито една своя разпоредба не отрича
възможността за репатриране на вреди, понесени от електроразпределителното
дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Напротив,
Законът за енергетиката изрично предвижда Общите условия да уреждат права и
задължения на страните по договора, част от които са и правото на
електроразпределителното дружество да бъде обезщетено за извършените разходи по
преустановяване и последващо възстановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези разходи
са понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни задължения на
абоната. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП преносът се
възстановява след отпадане на основанието за преустановяването му, но продажбата
на ел. енергия се възстановява след заплащане на таксата за възстановяване на пренос.
Счита, че от изложеното е видно, че плащането на таксата е определящо не за
възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия.
Снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява в принципната възможност в
същия да бъде ползвана такава. Последното е видно и от даденото легално
определение в Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи за „електроснабдяване“, съгласно което снабдяването
е осигуряване на потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от
електрически уредби и мрежи. Снабдяването на абоната с електрическа енергия е
възстановено, доколкото същият е присъединен към мрежата и захранването му е
възстановено след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след отпадане на
причината за преустановяване на снабдяването.
Твърди, че фактическото ползване на ел. енергия е свързано с договора за
3
покупко-продажба на енергия, което е правоотношение, различно от „снабдяването“
като процес. Един обект може да е снабден, т.е. да е осигурена принципната
възможност за потребяване на ел. енергия, но такава да не се потребява по други
причини.
Заплащането на таксата от 19,00 лева е условие за възстановяване на
правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което, както вече бе посочено по-
горе нямало нищо общо с възстановяване на снабдяването на обекта, което в случая се
изразява във възстановяване на преноса на енергия.
Така счита, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи
на чл. 124 ЗЕ, нито ограничава правата на потребителя, предвидени по закон.
Посочената такса за възстановяване на преноса на енергия е и част от ценоразпис,
който е публично обявен и всеки абонат е запознат със съдържанието му.
Оспорва и противоречието на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП с
чл. 143, т. 2 и т. 18 Закон за защита на потребителите. Счита наведените твърдения за
бланкетни и необосновани.
Излага, че оспорваната клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.
18 от Закон за защита на потребителите, поради следното:
1/ Не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на
гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение на задълженията му чрез
заплащане на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия.
2/ Чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не изключва, нито ограничава правата на
потребителя, произтичащи от Закон за енергетиката. Посочената разпоредба допълва
постановеното в закона като не само не влиза в противоречие със същия, а напротив -
тя е пряко проявление на принципът, че всички вреди следва да бъдат поправени.
Налице е идентичност между изискванията на ЗЕ и клаузата на чл.37, ал.1 от ОУ за
ПЕЕЕПП, доколкото и двете предвиждат възстановяване на снабдяването с ел. енергия
след отпадане на причините, довели до преустановяването му.
3/ Не е налице и твърдяното в исковата молба противоречие с чл. 143, т. 18 от
ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена таксата за възстановяване на
продажбата на ел. енергия, е публично известна и поради това не може да се приеме.
че: клаузата ..не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора“.
Твърди, че абонатът е знаел, че при неизпълнение на задължението за
заплащане в срок на консумираната от него ел.енергия, продажбата на енергия до
обекта му ще бъде преустановен и че за възстановяване на същата следва да заплати
такса. Абонатът е бил предварително уведомен и за размера на тази такса.
Твърди, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не е и нищожна, тъй
като съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожни са клаузите, които са неравноправни
/какъвто не е настоящия случай/ и не са уговорени индивидуално. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая
съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ за ПЕЕЕПП в срок до тридесет дни от влизането в сила на
Общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
„Енерго -Про Продажби“ АД писмено заявление, в което да предложат специални
условия, или в случая клиентът не се е възползвал от правото си, като така не само се е
4
съгласил с приложението па разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП в
отношенията си с „Енерго - Про Продажби“ АД, но и е изразил съгласие дължимата
такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия да е в размер, посочен в
ценоразпис за услугите, предлагани от ответника, т.е. изразил е съгласие размерът на
посочената такса да е определен като стойност, а не определяем, като в този смисъл
счита, че посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП нма иеустоечен характер, като същата
има за цел не само поправяне на вредите, но и има стимулираща функция по
отношение на абоната да не допуска последният виновно неизпълнение на
задълженията си по договора.
Не на последно място, моли да бъде съобразено и обстоятелството, че
посоченото в исковата молба Решение на ВКС е неотносимо към настоящия правен
спор, доколкото същото касае разпоредби на Общи условия на различен доставчик на
електрическа енергия и гласи: „ЕВН ЕС възстановява снабдяването с електрическа
енергия след отстраняване на причините за преустановяването му и след като
клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването в
случаите, когато преустановяването е било по негова вина.“, а клаузата на чл.37, ал.1
от ОУ за ПЕЕЕПП на „Енерго Про Продажби“ АД не поставя възстановяването на
снабдяването в зависимост от заплащане на такса, като разпоредбата на ОУ на ЕВН.
Заплащането на таксата е условие само за възстановяване на продажбеното отношение
между страните.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът процесуалният представител поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа депозирания отговор.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че К. Т. М.,
ЕГН ********** е заплатила на дата 17.05.2022 год. сума в размер на 19,00 лева,
представляваща такса възстановяване на захранването с електрическа енергия, по
издадена фактура № ТП **********/16.05.2022 год., за обект с абонатен №**********
и клиентски номер **********, находящ се в гр. В., с титуляр на партидата К. Т. М.,
ЕГН ********** по сметка на ответното дружество. Същото се установява и от
представения касов от 17.05.2022 г.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на ответника, а
ответникът следва да докаже наличието на основание за начисляване на процесната
сума.
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия, че му е начислена процесната
сума като такса за възстановяване на електрозахранването и че същата е заплатена.
5
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007 г.) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изисква
от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия
след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби” АД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД всички направени разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Съдът намира, че посочената клауза е неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл.122-124 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите
за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В
раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа
енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с
ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците
от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците
на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ,
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването т.е.
предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго
условие за възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон.
Второ, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния
потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие,
които да бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно
техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото
предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното предприятие, а именно „Енерго-Про Продажби”
АД няма каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната
мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за
възстановяване на електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I
ТО, е прието, че Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.”
ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е
било по негова вина” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
6
потребителите. Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл.21, ал.1 от
ОУПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД, макар и в ОУ на друго енергийно
предприятие.
Предвид че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена
индивидуално, същата се явява и нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено
без основание.
По горните съображения съдът намира, че процесната сума е била недължимо
платена, поради което подлежи на връщане.
С оглед крайния изход на спора и направеното от ищеца искане, на същия следва да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. От ищеца са представени доказателства
за заплатена държавна такса с в размер на 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв., или общо сумата от 450,00 лв., която следва да му бъде присъдена
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна
и адрес на управление: бул. ,Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г ДА
ЗАПЛАТИ на К. Т. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В. сумата от 19,00
(деветнадесет) лева, представляваща платена на 17.05.2022 г. без основание такса за
възстановяване на ел. захранване в обект на потребление, представляващ недвижим
имот, находящ се в гр. В., обект №********** и клиентски номер **********,
съгласно фактура **********/16.05.2022 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г да
заплати на К. Т. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В. сумата от 450,00
(четиристотин и петдесет) лева, представляваща направени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка IBAN:
BG78UBBS81551013426405, в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Р. Д..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7